Разпореждане по адм. дело №519/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

В жалбата е въведено искане за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

Излага съображения, че действал добросъвестно, а освен това имал и обективни здравословни затруднения, които му попречили да подаде жалбата в срок. След като получил първоначалния акт, състоянието му се влошило — ***. Твърди, че бил *** % инвалид с валидно ТЕЛК решение и при горещо време, близките му не му позволявали да излиза от дома. Поради тези причини не можал да реагира навреме.

Като получил ревизионния акт за поправка решил, че с него започва нов срок за обжалване и че може да обжалва и двата акта заедно, което го въвело в заблуждение. Действал с убеждението, че има това право, и още на 3 юли подал жалбата с минимално закъснение от 3 дни. На 4 юли подал същата жалба и към директора на дирекция „ОДОП“- Пловдив чрез куриерска фирма Еконт Експрес

Моли съда да уважи искането за възстановяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства и поради това, че бил останал с впечатлението, че след като се издаде акт за поправка на ревизионен акт започва да тече нов срок за обжалване, тъй като той променял съдържанието на основния ревизионен акт.

В случай че съдът не уважи искането му за възстановяване на срока по чл. 161 АПК и прецени, че жалбата срещу първия ревизионен акт е недопустима поради просрочие, моли да приеме жалбата поне в частта относно акта за поправка, който самостоятелно подлежал на съдебен контрол като административен акт по смисъла на чл. 145 АПК. Изрично заявява, че не е съгласен с направената с акта за поправка незначителна корекция от *** лв., тъй като счита, че реалното задължение е силно завишено и следва да бъде редуцирано с поне 40-45% спрямо размера от *** лв.

Настоява да бъде разгледан по същество целият ревизионен акт, тъй като в частта относно вендинг автоматите (кафемашини) били начислени 100% печалби, без признаване на никакви разходи. Това било икономически и фактически нереалистично - има разходи за стока, консумативи, транспорт, амортизация и др.

Възразява и по отношение на определения размер на задълженията дори и след извършената корекция с ревизионния акт за поправка, с който задължението е намалено със *** лв. Според жалбоподателя това намаление не било достатъчно и не отразявало реалното икономическо състояние и дейност на фирмата.

Счита, че реалният размер на задължението би следвало да бъде в пъти по-нисък - около 40-45 %, при положение, че били допуснати съществени методологически грешки в изчисленията на органите по приходите.

Излага доводи, че неясно оставало как Националната агенция за приходите може да приеме, че кафето, продавано чрез вендинг автоматите, се реализира със 100% печалба. Това е било нереалистично, тъй като имало редица преки разходи - за кафе, чаши, захар, бъркалки, поддръжка, амортизация, транспорт, електричество и др., които не са отчетени. Реалната надценка при такава дейност била значително по-ниска.

На следващо място оспорва и методиката на изчисление относно дейността на чейндж бюрото. При тази дейност се прилагали специфични правила, при които се отчитал маржът между курс "купува" и курс "продава", а не общият обем на валутните сделки. В допълнение, БНБ предоставяла достъп до исторически валутни курсове само за последните 6 месеца, което правело ретроспективната проверка над този период трудно проверима и изчислима по обективен начин.

Не на последно място, не били отчетени и реалните загуби, които чейндж бюрата понесли през последните 4-5 години, особено при търговия с турска лира, където поради силните валутни колебания, инфлация и неблагоприятни икономически условия за целия сектор били реализирани реални загуби.

С Разпореждане № 1773/01.09.2025 г. жалбата е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да прецизира искането си като посочи в какво се състои искането до съда: 1. Да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.; 2. Да възстанови срок за обжалване на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г.; 3. Да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 4. Алтернативно да отмени Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

С молба вх. № 3378/09.09.2025 г. С. М. е поискал съдът да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., и възстанови срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

В т. III от молбата е въведено искане съдът да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

Съдът, след като взе предвид обстоятелството, че с Определение № 1884/25.09.2025 г. по настоящето делото е отхвърлена жалбата на С. Р. М. от [населено място], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му по т. 1, с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г., намира, че процесната жалба, в частта й, с която се иска от съда да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г., се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и производство в тази част следва да бъде прекратено. В този смисъл съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. В конкретния случай жалбоподателят е обжалвал пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив Ревизионен акт № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г., която жалба е оставена без разглеждане и производството в тази му част е било прекратено. С горепосоченото Определение № 1884/25.09.2025 г. по а.д. № 519/2025 г. съдът е отхвърлил жалбата на С. Р. М. от [населено място], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му по т. 1, с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. Определението на съда е окончателно. Предвид това следва да се приеме, че Ревизионен акт № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. е влязъл в сила, респ. не е бил надлежно обжалване по административен ред и не подлежи на оспорване пред съда, поради което е налице основанието по чл. 159, т.1 от АПК.

Жалбата, в частта й против Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г. се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предвид това на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Р. М. от [населено място], с [ЕГН], в частта й против Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 519/2025 г. по опис на Административен съд – Кърджали в тази му част.

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], с адрес за призоваване: [населено място], [улица];

ОТВЕТНИК: Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици като следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, включително да заяви искания за допускане и назначаване на експертиза, като при наличието на такова да формулира съответните въпроси, на които следва да отговори вещото лице.

УКАЗВА на жалбоподателя, че на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

УКАЗВА на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка, включително следва да установи по делото наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

ЗАДЪЛЖАВА ответника - Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да представи по делото доказателства относно заявения от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК] електронен адрес за кореспонденция - [електронна поща], на който е връчвана кореспонденцията в хода на ревизионното производство.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2025 г., от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

На основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, да се уведоми Окръжна прокуратура – Кърджали за образуваното дело и датата на съдебното заседание.

Разпореждането, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено частично производството, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали. В останалата си част е окончателно.