МОТИВИ към ПРИСЪДА №149 от 13.07.2017г. по
НОХД №2088/2017г. по
описа на БРС:
Съдебното производство
по настоящото дело e образувано по повод постъпил в
съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против М.Ж.Р. за
престъпление по чл.131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК - че на 21.07.2016 г. в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, между ул. „Одрин”, и ул.
„Проф. Якимов”, чрез
ритане и настъпване с крак причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на 2 (втори) пръст на ляво стъпало с кръвонасядане, довела до болка и
страдание на полицейски орган - Х.И.Д., заемащ длъжност „старши полицай”, в група
„Охрана на обществения ред”, към сектор „Охранителна полиция”, при
Второ РУ - Бургас, при изпълнение на службата му по опазване на обществения
ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия. В съдебно заседание представителят
на БРП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт напълно се подкрепя от събраните доказателства в хода
на съдебното производство, и в частност от разпитите на всички свидетели и от
заключението по съдебномедницинската експертиза. Намира за безспорно доказано,
че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. е извършила престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Прокурорът пледира за налагане на наказание при
условията на чл.54 от НК като предлага да й се определи и наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл.66,ал.1 от НК да
се отложи за срок от три години.
Пострадалият Х.И.Д. бе
конституиран като частен обвинител и граждански ищец като съдът прие за
съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от деянието-предмет на обвинението, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на
сумата. В хода на съдебните
прения, поверникът на частния обвинител и граждански ищец - адв.Стоянова,
моли съда да признае Р. за виновна по повдигнатото й обвинение и да уважи
изцяло гражднаския иск по основание и размер.
Подсъдимата Р., редовно призована чрез
своя защитник адв.К. , не се яви в съдебно заседание.
Защитникът на
подсъдимата Р., адв.К.К. оспорва фактическата обстановка, в частност извръшванто
на деянието от подсъдимата и счита, че не е доказано по несъмнен начин, че
подс. Р. е извършила умишлено описаното в обвинителния акт деяние. Моли съда
изцяло да оправдае подс.Р. по повдигнатото й обвинение и да отхвърли
гражднаския иск изцяло.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимата М.Ж.Р. е родена
на ***г. в гр.Дългопол, с адрес ***, българка, българска гражданка, неосъждана,
с висше образование, безработна, ЕГН ***********.
Към 21.07.2018г. свидетелят Х.И.Д., заемал длъжност „старши
полицай" в група „Охрана на обществения ред" към сектор „Охранителна
полиция" при Второ РУ – Бургас. На 21.07.2016г. св. Х.И.Д. и свид. М.М.-
ст. полицай при същото РУ, застъпили на смяна като екип автопатрул за времето
от 07:00 часа до 19:00ч. Същият ден, около 11,00 часа на 21.07.2016 г. те били
изпратени от дежурната част при ОД на МВР - Бургас, да посетят сигнал за
възникнал пожар в тревната площ между ул. „Одрин" и ул. „Проф.
Якимов" в ж.к. „Славейков" на гр. Бургас. Д. и М. се насочили към
посоченото място, където заварили свидетелите Х., Б. и К., всички ст.
пожарникари при РСПАБ - Бургас, които били заети с гасенето на запалената
трева. Свид. Х. обяснил на двамата полицаи, че е изгоряла само трева и няма
нанесени материални щети. Към тях се приближил свид. С., работник в намиращ се
наблизо склад за дърва, като им казал, че е видял жена в съседния имот, която запалила огъня, от
който вероятно се е запалила и тревата. Свид. Х. потвърдил, че е направил опит
да разговаря с тази жена, но тя била започнала да го обижда и заплашва. Х.И.Д.
и свид. М.М. се насочили към парцела, където се намирала подс.Р., приближили се
към нея и се представили с име, длъжност
и структурно звено, в което служат. Още когато ги видяла да навлизат в имота й,
Р. започнала да вика: „марш от тука тъпи ченгета" и да ги псува и обижда.
Свид. Х.Д. я предупредил да не нарушава обществения ред, издал и устно
разпореждане в този смисъл и поискал документа и за самоличност. Р. отказала да
представи документ за самоличност, станала още по-агресивна, продължила да ги
обижда и посегнала с ръка да бутне по рамото свид. Х.Д.. Предвид това нейното
агресивно поведение двамата полицейски служители предприели действия по
задържането й в опит да я отведат в полицейското управление за становяване на
самоличността й. При поставянето на белезниците Р. се съпротивлявала, като
започнала и да рита и настъпва свид. Х.Д. по левия крак, вследствие на което
той получил контузия на втория пръст на стъпалото. Освен полицейските служители
свидетели - очевидци на инцидента станали свидетелите С., Д. и К., които пряко
възприели случващото се и поведението на обв. Р..
Видно от заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 590/2016 г. Х.И.Д. получил
контузия на 2 (втори) пръст на ляво стъпало с кръвонасядане като му били причинени
били болка и страдание.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от показанията на Х.И.Д., М.М., И.С., Х.Д.Д., М.Д.Х., Т.Б., С.К., СМУ №182/2016г.
/л.16 от ДП/, заключението но
съдебномедицинска експертиза - л. 48-49 от ДП, справка за съдимост - л. 29 от
ДП, заповед peг. № 3-1613/09.04.2015г. и
типова длъжностна характеристика - л. 51-56 от ДП, приобщени по реда на чл.283
от НПК към доказателствения материал. Свидетелите Х.И.Д. и М.М. в съдебно заседание подробно описват
фактическата обстановка, като и двамата са категорични, че Р. е ритала и
настъпвала свид. Хр.Д. докато се опитвал
да й сложи белезниците. Техните показания се подкрепят от показанията на
И.С., Х.Д.Д., М.Д.Х., Т.Б., С.К., както и от характера на уврежданията,
установени на 22.07.2016г. при прегледа от съдебен лекар,чийто констатации са
обктивирани в СМУ№182/2016г./стр.16 от ДП/. В доказателствената съвкупност липсват
каквито и да било съществени противоречия по отношение на основните моменти от
инцидента, релеватни за
повдигнатото обвинение. Безспорно се установи, че е имало физически контакт
между Р. и свид. Хр.Д., при който последния е бил ритан и настъпван от
подсъдимата. Характера на телесната повреда е установен по несъмнен начин от
заключението на съдебномедицинската експертиза. С оглед изложеното, съдът
намира, че са неоснователни доводите на защитата за недоказаност на обвинението
като от съвкупността на свидетелските показания и заключението на СМЕ, се стига
по един несъмнен и категоричен начин до единствения извод, че Р. е извършила
описаното в обвинителния акт деяние.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Съдът намира, че
от обективна и субективна страна подсъдимата Р. е осъществила престъпния състав
на чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, защото на 21.07.2016 г.
в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, между ул. „Одрин”, и ул.
„Проф. Якимов”, чрез
ритане и настъпване с крак причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на 2 (втори) пръст на ляво стъпало с кръвонасядане, довела до болка и
страдание на полицейски орган - Х.И.Д., заемащ длъжност „старши полицай”, в група
„Охрана на обществения ред”, към сектор „Охранителна полиция”, при
Второ РУ - Бургас, при изпълнение на службата му по опазване на обществения
ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия. Налице са всички обективни
елементи от състава на чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.2 от НК като безспорно
се установи, че Р. е ритала и настъпвала свид. Хр.Д. по лявото стъпало, което
му е причинило болка и страдание. Характера на телесната повреда е установен от
заключението на съдебномедицинската експертиза изготвена от д-р П.П., лекар в
отделение по Съдебна медицина при МБАЛ - Бургас. Осъществен е квалифицирания
състав на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, тъй като видно от
представените като писмени доказателства по делото заповед per. № 3-1613/09.04.2015 г,
типова длъжностна характеристика и ежедневна ведомост пострадалият Х.И.Д. е бил
назначен на 01.03.2004 год. на държавна служба в МВР, а към 21.07.2016 год. е
заемал длъжност „старши полицай" в група „Охрана на обществения ред"
към сектор „Охранителна полиция" при Второ РУ - Бургас, както и че по
време на деянието - 21.07.2016 год. е бил наряд, като в периода от 07.00 ч. до
19.00 ч. е изпълнявал служебните си задължения по опазване на обществения ред,
предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения на обслужваната територия. От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, защото Р. е съзнавала
обществената опасност на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици. Подсъдимата е била наясно, че служителят на
МВР е изпълнявал задълженията си, предвиждала е, че с действията си ще засегне
неговата телесна неприкосновенсти и ще му причини болка, и е целяла именно този
резултат.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното
от подс.Р. престъпление в чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години. Р. е неосъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност, няма данни за други протвообществени прояви, не се
причинени имуществени вреди от престъплението,но престъплението е извършено спрямо орган на власт при
изпълнение на службата му, което прави невъзможно прилагането на института на
чл.78а от НК по отношения на нея предвид забраната на ал.7 от чл.78а от НК.
При определяне на размера на наказанието на
подс.Р. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото й
съдебно минало и ниската степен на обществена опасност на личността й и на
самото й деяние.Няма отегчаващи отговорността й обстоятелства.Мотивиран от горното
съдът реши да наложи на подсъдимата наказание при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства, а именно три месеца лишаване от свобода, което
ще е достатъчно да изпълни целите, заложени в чл.36 от НК. Съдът счита, че за постигане на целите на индивидуална
и генералната превенция не е необходимо това наказание да бъде ефективно
изтърпявано от Р. и
след като са налице предпоставките на чл.66,ал.1 от НК същото следва да бъде
отложено за срок от три
години. Личността на подсъдимата се характеризира с изключително ниска
степен на обществена опанстност, това е
била една инцидентна проява в живота й и не довела до сериозни отрицателни
последици за пострадалия и за обществото като цяло. Видът на наказанието и този изпитателен срок според съда
ще въздейства в достатъчна степен превантивно върху подсъдимата.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
По отношение
на предявения граждански иск, касаещ претърпените от Хр.Д. неимуществени вреди
от деянието по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК съдът намира, че същият е основателен
по основание, тъй като се доказа, че подсъдимата е извършила деянието, за което е предадена на
съд. Тя е причинила болки и страдания на пострадалия Хр.Д., за които той трябва
да бъде овъзмезден. Налице са предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние,
извършено виновно от подсъдимата и пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и деянието. Ето защо на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди Р. да заплати обезщетение за неимуществени
вреди, което на основание чл.52 ЗЗД съдът определи в размер от 500лв. ведно със
законната лихва от датата на увреждането, който е справедлив предвид степента и
интензитета на увреждането на пострадалия. Съдът отхвърли гражданския иск до
предявения размер от 1000лв. като прецени, че е прекомерно завишен и несправедлив.
РАЗНОСКИ
Предвид
признаването й за виновна по повдигнатото й обвинение в тежест на подсъдимата Р.
на основание чл.189,ал.3 НПК следва да бъдат възложени и съдебноделоводните
разноски в размер на 57,96лв. за възнаграждение на вещото лице, изготвило СМЕ.
Съдът осъди Р., да заплати в полза на Държавата, по сметка на БРС, сумата от 50
лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание
чл.189,ал.3 НПК съдът осъди Р. да заплати на частния обвинител и граждански ищец
Хр.Д. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
За изготвянето
на мотивите да се уведомят страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.