РЕШЕНИЕ
№ / 02.07. Година 2019
гр.
С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.06. 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Стойка И., като разгледа докладваното
от
съдията Симитчиев т.д. № 310 по
описа за 2018 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от “Б.П.Б.“
АД – гр.С. против Г.М.Ч., егн:********** *** и З.Й.И., егн:********** ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.05.2008г., между „Б.П.Б.” АД, от една страна, като
кредитор, „Ч.“ ООД, ЕИК ***, като кредитополучател и от трета страна „Б.“ ООД,
ЕИК ***, М.Г. Ч., ЕГН ********** и Г.М.Ч., ЕГН **********, като поръчители е
сключен Договор за кредит № 542/2008 год., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер на 103 000 /сто и три
хиляди/ евро.
Условията по сключения договор за
кредит са многократно предоговаряни, като с Анекс № А12-542/2012/26.03.2012 г.
към горепосочения Договор за кредит № 542/2008/19.05.2008 г., подписан в гр. С.,
страните се съгласяват, че към 26.03.2012 г. кредитополучателят е в просрочие
на задълженията си към Банката, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 18 384.90 евро и представляват просрочена главница, просрочени и
наказателни лихви и просрочени такси. С подписването на Анекс № А03-542/2010 от
28.05.2010 г. към горепосочения Договор за кредит № 542/2008/19.05.2008 г.,
ответникът по настоящото дело Г.М.Ч. е поел солидарна отговорност по смисъла на
чл. 121-123 ЗЗД за задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора
за банков кредит, като се е задължил, в качеството си на солидарен длъжник
спрямо кредитора, да отговаря за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по горепосочения кредит, включително и за заплащането на
всички дължими суми по кредита до окончателното му погасяване. Посочва се, че Г.М.Ч.,
в качеството си на солидарен длъжник, е поел солидарна отговорност спрямо ищеца
за всички задължения на кредитополучателя „Ч.“ ЕООД, произтичащи от процесния договор
за кредит.
Поради неплащането на дължимите суми
по кредитите и необслужването им, ищецът потърсил правата си по съдебен ред,
като е инициирал съдебни действия, както срещу кредитополучателя по процесния
договор за кредит, така и срещу солидарните длъжници по тях, в т.ч. и срещу
ответника Г.М.Ч..
Със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.07.2012 год.,
издадена по гр.д. № 3828/2012 год. по описа на Районен съд С.З., ответникът Г.М.Ч.
е осъден да заплати на ищеца дължимите суми, произтичащи от процесния договор
за кредит, в т.ч. и начислените лихви и съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Г.М.Ч. е осъден да
заплати дължимите суми, произтичащи от горепосочените договори за кредит,
солидарно с кредитополучателя „Ч.“ ЕООД и с другите солидарни длъжници по
кредита.
За принудителното събиране на
дължимите суми, по молба на „Б.П.Б." АД срещу длъжниците, включително и
срещу ответника Г.М.Ч. е образувано изпълнително дело № 20127660400952 год. по
описа на Частен съдебен изпълнител К.А., с peг. № 766 на КЧСИ, с район на
действие: ОС - С.З.. Изпълнителното дело е преобразувано по описа на ЧСИ И.С.
под номер 20188700400329.
В хода на образуваното изпълнително
производство е установено, че ответникът Г.М.Ч. се е разпоредил безвъзмездно
със свое недвижимо имущество в полза на З.Й.И..
С нотариален акт за дарение на
поземлен имот № 44, том VIII, peг. № 14020, дело №1065 от 2016 година с Вх. peг.
№ 10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII, дело № 5821/2016 год. на СВ - С.З.,
ответникът Г.М.Ч. е прехвърлил безвъзмездно на З.Й.И., ответник по настоящето
дело, 1/42 (една четиридесет и втора) идеална част от следния недвижим имот:
НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№68850.513.99 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин
и тринадесет, точка, деветдесет и девет), по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 25.09.2009 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, и последно изменение със заповед № 18-6444 от 12.08.2016 г.
на Началник на СГКК- С.З., находящ се в гр. С.З., п.к. 6000, парк Б., целият
поземлен имот с площ по актуална кадастрална скица от 4200 кв.м. (четири хиляди
и двеста квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: обществен селищен парк, градина, с
номер по предходен план: имот №3027а (три хиляди двадесет и седем, буква „А“,
със съседи на поземлен имот /по приложената кадастрална карта/: имот №
68850.513.120, имот № 68850.513.100, имот № 68850.513.62 и имот № 68850.513.61,
заедно с всички подобрения в поземления имот.
Ищецът счита, че с оглед разпоредбата
на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, разпоредителната сделка, обективирана в горепосочения
Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 44, том VIII, peг.
№ 14020, дело №1065 от 2016 година с Вх. peг. № 10754/16.09.2016 год., Акт №
62, том XXVIII, дело № 5821/2016 год. на СВ - С.З., се явява недействителна
именно по отношение на гореописания поземлен имот. С предприетите от ответника Г.М.Ч.
разпоредителни действия, той съзнателно е намалил имуществото си и е увредил
интересите на кредитора и ищеца по настоящето дело, като е ограничила
възможностите на кредитора да удовлетвори вземанията си. Безспорно извършената
сделка уврежда интересите на кредитора, тъй като вследствие сключването на тази
сделка е намаляло имуществото на Г.М.Ч., като при сключването й, той е знаел,
че с действията си уврежда кредитора.
Въз основа на горното, ищецът прави
искане на основание чл. 135 от ЗЗД съдът да постанови Решение, с което:
- ДА ОБЯВИ за относително
недействителен по отношение на ищеца „Б.П.Б.” АД, с ЕИК: ***, договор за
дарение на поземлен имот, сключен на 16.09.2016 год. между ответника Г.М.Ч., от
една страна, и ответника З.Й.И., от друга страна, обективиран в Нотариален акт
за ДАРЕНИЕ на недвижим имот № 44, том VIII, peг. № 14020, дело №1065 от 2016
година с Вх. peг. № 10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII, дело №
5821/2016 год. на СВ - С.З., на 1/42 ид. ч. от следния имот: НЕЗАСТРОЕН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.513.99 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, деветдесет и
девет), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43 от 25.09.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, и последно
изменение със заповед № 18-6444 от 12.08.2016 п на Началник на СГКК- С.З.,
находящ се в гр. С.З., п.к. 6000, парк Б., целият поземлен имот с площ по актуална
кадастрална скица от 4200 кв.м. (четири хиляди и двеста квадратни метра), с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план: имот №3027а (три
хиляди двадесет и седем, буква „А“, със съседи на поземлен имот /по приложената
кадастрална карта/: имот № 68850.513.120, имот № 68850.513.100, имот №
68850.513.62 и имот № 68850.513.61, заедно с всички подобрения в поземления
имот.
Моли да се осъдят ответниците да
заплатят сторените от ищеца разноски по делото.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата З.Й.И. чрез адв.И.И., с който счита иска за изцяло неоснователен,
като излага следните факти:
Вследствие на издаден Изпълнителен
лист от 03.07.2012г. от Районен съд С.З. е образувано ИД № 20127660400952 при
ЧСИ К.А.. По това изпълнително дело е настъпило частично удовлетворяване на
кредитора след продажба на имоти. Делото е прекратено на основание чл.433, ал,
1, т.8 от ГПК.
Ответницата посочва, че в хода на
изпълнителното дело, ищецът -кредитор, не е поискал възбрана, опис и публична
продан на описания в исковата молба незастроен поземлен имот. Нещо повече,
поискани са действия за други имоти, които са собственост на поръчителя по
кредита Г.М.Ч.. Това, че е налице бездействие от страна на кредитора не следвало
да бъде толерирано от съда в настоящото исково производство.
Счита, че за да бъде доказан искът
по чл.135 от ЗЗД, следва да са налични всички елементи, които са установени в
закона, т.е. когато са налице тези елементи, правото възниква ех lege. Необходимо
е да е налице вземане - т.е. само кредиторът на длъжника може да атакува
действията му по чл. 135 ЗЗД. Правото на кредитора трябва да е действително и
да не е прекратено или погасено по давност. Необходимо е наличието на действие,
което уврежда кредитора. Действието може да бъде всякакъв гражданско правен
акт. Действието трябва да има и увреждащ характер: увреждането е обективен
факт, който не зависи от субективните отношения на длъжника или на кредитора.
Увреждане е налице, когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника намалява. Сочи се, че най-често това са хипотези, при
които длъжникът обеднява: напр. намаляват се неговите права или се увеличават
неговите задължения.
Посочва, че е възможно обаче да има
увреждане и в случаите, при които се затруднява удовлетворяването на кредитора:
напр. длъжникът има недвижим имот и го продава. Това действие уврежда
кредитора, защото той много по-трудно може да се удовлетвори от паричната сума,
отколкото от недвижимия имот - паричната сума може да бъде заровена и скрита. Наличието
на увреждане се установява с оглед на останалото имущество на длъжника, но в
редица случаи няма увреждане и кредиторът не може да атакува напр. действията,
които засягат неимуществени, несеквестируеми права или строго лични права.
Излагат се съображения относно субективния
характер на предпоставките по чл.135 ЗЗД: когато действието е било безвъзмездно,
кредиторът може да го атакува, ако длъжникът е знаел за увреждането. Не е
необходимо да се съзнава увреждането на точно този кредитор, който води иска по
чл. 135. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има задължения и че действието
му може да увреди неговите кредитори. Не е необходимо наличието на намерение за
увреждане, нито на измама - достатъчно е знание. От друга страна, трябва да е
налице знание. Счита, че небрежността, поради която длъжникът не е узнал, не
дава право на кредитора да атакува действията: т.е. макар че длъжник е бил
длъжен и е могъл да узнае, че уврежда кредиторите, ако той не е знаел, искът по
135 ЗЗД не може да се води. Знанието се доказва от кредитора с едно изключение:
чл. 135/2 ЗЗД урежда оборима презумпция за знанието за увреждане в тежест на
съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на длъжника.
Посочва се, че в настоящата искова
молба по никакъв начин не се доказвало знанието от страна на длъжника за
увреждащият характер на сделката. Отбелязва, че паричното вземане, което е
основание за предявяване на този иск, е изцяло погасено по давност.
Изпълнителният лист е издаден на 03. 07. 2012 г. Въз основа на него е образувано
и водено изпълнително дело 952 / 2012 г. по описа на ЧСИ К.А. с район ОС С.З.,
което към настоящия момент е прекратено. Последните изпълнителни действия,
които са основание за прекъсване на давността /чл. 116 “в” ЗЗД; мотивите на т.
10 от ТР № 2 / 26. 06, 2015 г,, ТД 2/2013 г. ОСГТК ВКС, които споделя изцяло/
са извършени преди началото на м. Септември 2013 г. Следващите такива
изпълнителни действия са извършени в период с продължителност над 5 години,
изразяващи се в образуване /въз основа на същия изпълнителен лист/ на
изпълнително дело 329/2018 г. на ЧСИ И.С. с район ОС С.З., което дело е
образувано след началото на м. септември 2018 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноските по делото и
адвокатски хонорар.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е
посочено, че е подаден и който е подписан от ответниците З.Й.И. и Г.М.Ч., с
който заявяват, че искът е неснователен и правят искане същият да бъде
отхвърлен, като им бъдат присъдени разноските по делото. Тъй като срокът за
отговор на ИМ по отношение на З.И. вече е бил изтекъл към датата на
депозирането му, съдът приема, че е сезиран с този отговор само от другия
ответник Г.М.Ч..
В отговора се излагат следните аргументи:
Паричното вземане, което е основание
за предявяване на този иск, е изцяло погасено по давност. Изпълнителният лист е
издаден на 03. 07. 2012 г. Въз основа на него е образувано и водено
изпълнително дело 952/2012 г. по описа на ЧСИ К.А. с район ОС С.З., което към
настоящия момент е прекратено. Последните изпълнителни действия, които са
основание за прекъсване на давността /чл. 116 “в” ЗЗД; мотивите на т.10 от ТР №
2 / 26. 06. 2015 г., ТД 2/ 2013 г. ОСГТК ВКС, които споделят изцяло/ са
извършени преди началото на м.септември 2013 г. Следващите такива изпълнителни
действия са извършени в период с продължителност НАД 5 години, изразяващи се в
образуване /въз основа на същия изпълнителен лист/ на изпълнително дело
329/2018 г. на ЧСИ И.С. с район ОС С.З., което дело е образувано СЛЕД началото
на м. септември 2018 г.
За периода от последното
изпълнително действие, явяващо се основание за прекъсване на давността по
твърдяното от ищеца парично вземане, до следващото такова действие /образуване
на ново изпълнително дело/, който период е над 5 години, не е извършвано
каквото и да било действие или изявление, явяващо се основание за прекъсване
или спиране на давността. Според практиката на ВКС за определяне на
доказателствена тежест, когато страна се позовава на факт, който не съществува
/отрицателен факт/, а несъществуването на нещо не може да бъде доказвано със
способите на ГПК, в този случай, ако друга страна има интерес и твърди
съществуването на такъв факт /твърди положителен, съществуващ факт/, тежестта
на доказване е върху страната твърдяща положителния факт..
Ответникът Г.М.Ч. твърди, че не е
прехвърлил 1/42 част, а 1/84 част, тъй като 1/42 е прехвърлена от него и другия
дарител по сделката и няма уточнение кой каква част от прехвърлените части е
притежавал, което значи, че дарителите са притежавали и са прехвърлили равни
дялове от общата 1/42 част.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която
заявява, че възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни и че
искът е предявен при спазване на пет годишния давностен срок.
Постъпил е допълнителен отговор от ответницата З.Й.И., с който заявява, че
поддържа изцяло изложените аргументи в подадения отговор. Не възразява по
направените искания в допълнителната искова молба от ищеца.
Старозагорският окръжен съд, като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, прие следното:
Предявеният
иск е с квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД, основан е на твърденията на ищеца, че
е кредитор на първия ответника и че с атакуваната безвъзмездна сделка,
последният го уврежда, като намалява имуществото си, от което ищецът, като
кредитор иначе би могъл да се удовлетвори, като длъжникът е знаел за
увреждането. С предявения иск, ищецът реализира потестативното си право да бъде
обявена за недействителна по отношение на него, като кредитор на първия
ответник, увреждащата го сделка, сключена между първия и втория ответник, с
предмет дарение на 1/42 ид. част от имота, собственост на първия ответник.
В
тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е кредитор на първия ответник Г.Ч.
с действително парично вземане, възникнало преди датата на атакуваната сделка,
че с извършената сделка, той го е увредил и че е знаел за увреждането.
В
тежест на първия ответник е да докаже възражението си, че при извършването на
процесната безвъзмедна сделка в полза на втория ответник, е прехвърлил 1/84 ид.
част от имота.
Тъй
като искът по чл.135, ал.1 ЗЗД няма за предмет установяване съществуването на вземането на ищеца или
реализирането му като притезателно субективно право, възраженията относно съществуването,
респ. погасяването на вземането на ищеца по давност са ирелевантни и не следва
да се събират доказателства в тази връзка.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
На
19.05.2008г., между „Б.П.Б.” АД, от една страна като кредитор, и „Ч.“ ООД, ЕИК ***
като кредитополучател, и от трета страна „Б.“ ООД, ЕИК ***, М.Г. Ч., ЕГН **********
и Г.М.Ч., ЕГН ********** като поръчители е сключен Договор за кредит № 542/2008
год., по силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит в
размер на 103 000 /сто и три хиляди/ евро. Условията по сключения договор за
кредит са предоговаряни, като с Анекс № А12-542/2012 от 26.03.2012 г. към горепосочения
Договор за кредит № 542/2008 год., подписан на 19.05.2008 г. в гр. С., страните
се съгласяват, че към 26.03.2012 г. кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си към Банката, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 18 384.90 евро и представляват просрочена главница, просрочени и
наказателни лихви и просрочени такси. С подписването на Анекс № А03-542/2010 от
28.05.2010 г. към горепосочения Договор за кредит № 542/2008 год., подписан на
19.05.2008 г. в гр. С., Г.М.Ч. е поел солидарна отговорност по смисъла на чл.
121-123 ЗЗД за задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за
банков кредит, като се е задължил в качеството си на солидарен длъжник спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
горепосочения кредит, включително и за заплащането на всички дължими суми по
кредита до окончателното му погасяване.
С нотариален акт за дарение на поземлен
имот № 44, том VIII, peг. № 14020, дело №1065 от 2016 година с Вх. peг. №
10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII, дело № 5821/2016 год. на СВ - С.З.,
Г.М.Ч. и М.М. И., чрез пълномощника им М.Г. Ч., даряват на З.Й.И., ответник по
настоящето дело, 1/42 (една четиридесет и втора) идеална част от следния
недвижим имот:
НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №68850.513.99 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петстотин и тринадесет, точка, деветдесет и девет), по кадастрална карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 25.09.2009 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, и последно изменение със заповед № 18-6444 от
12.08.2016 г. на Началник на СГКК- С.З., находящ се в гр. С.З., п.к. 6000, парк
Б., целият поземлен имот с площ по актуална кадастрална скица от 4200 кв.м.
(четири хиляди и двеста квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: обществен селищен парк,
градина, с номер по предходен план: имот №3027а (три хиляди двадесет и седем,
буква „А“, със съседи на поземлен имот /по приложената кадастрална карта/: имот
№ 68850.513.120, имот № 68850.513.100, имот № 68850.513.62 и имот №
68850.513.61, заедно с всички подобрения в поземления имот
Предвид
дотук изложеното, следва да се приеме за доказано, че ищецът е кредитор на
ответника за задълженията по Договор за кредит № 542/2008 год., подписан на
19.05.2008 г., на основание подписан Анекс № А03-542/2010 от 28.05.2010 г.
към горепосочения Договор за кредит № 542/2008 год., с който Г.М.Ч. е поел
солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 ЗЗД за задълженията на
кредитополучателя „Ч.“ООД, ЕИК ***, произтичащи от договора за банков кредит,
като се е задължил в качеството си на солидарен длъжник спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя „Ч.“ ООД, ЕИК ***
по горепосочения договор за кредит, включително и за заплащането на всички
дължими суми по кредита до окончателното му погасяване. Съгласно последния
подписан анекс към договора – А12-542/2012 от 26.03.2012г., към тази датата
просрочието по договора за кредит е в размер на 18384,90 евро, включващи
главница, просрочени лихви, наказателни лихви и просрочени такси. Видно от
доказателства по делото е и че за вземанията си по Договор за кредит № 542/2008
год. и анексите към него, ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изп. лист от 03.07.2018г., издадени по
ч.гр.дело №2589/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, за осъждане на „Ч.“
ООД, ЕИК ***, „Б.“ ООД, ЕИК ***, М.Г. Ч., ЕГН ********** и Г.М.Ч., ЕГН **********
солидарно да му заплатят сумата от 200000 евро главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за кредит № 542/2008 год, изменен и допълнен
с анекси към него, сумата от 18605,19 евро възнаградителна лихва за периода
30.05.2011г. – 30.05.2012г., сумата от 3982,01 евро наказателна лихва за
периода 30.06.2011г. – 01.07.2012г., сумата 452,75 евро административна такса
за периода 30.06.2011г. – 30.05.2012г. и законната лихва върху главницата от
02.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8724,56 лв разноски
по делото.
Извършената
от първия ответник сделка е безвъзмездна, тъй като, видно от доказателствата по
делото, с
нотариален акт за дарение на поземлен имот № 44, том VIII, peг. № 14020, дело
№1065 от 2016 година с Вх. peг. № 10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII,
дело № 5821/2016 год. на СВ - С.З., Г.М.Ч. и М.М. са се разпоредили
безвъзмездно със свое недвижимо имущество в полза на З.Й.И., а именно - с 1/42
(една четиридесет и втора) идеална част от следния недвижим имот:
НЕЗАСТРОЕН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68850.513.99 (шестдесет и осем хиляди осемстотин
и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, деветдесет и девет), по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43 от
25.09.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, и последно изменение със
заповед № 18-6444 от 12.08.2016 г. на Началник на СГКК- С.З., находящ се в гр. С.З.,
п.к. 6000, парк Б., целият поземлен имот с площ по актуална кадастрална скица
от 4200 кв.м. (четири хиляди и двеста квадратни метра), с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: обществен селищен
парк, градина, с номер по предходен план: имот №3027а (три хиляди двадесет и
седем, буква „А“, със съседи на поземлен имот /по приложената кадастрална
карта/: имот № 68850.513.120, имот № 68850.513.100, имот № 68850.513.62 и имот
№ 68850.513.61, заедно с всички подобрения в поземления имот.
В
нот. акт за дарение не е посочено с какви точно по обем права се разпорежда
всеки от дарителите, нито по делото има доказателства за обема на притежаваните
от тях права преди процесната сделка, поради което, следва да се приеме, че
всеки от тях е прехвърлил равна част дарените общо 1/42 ид. части от
горепосочения имот, т.е.
по 1/84 ид. част от имота всеки. Следователно, с атакуваната сделка, ответникът
Г.М.Ч. се
е разпоредил не с 1/42 ид. част от имота, а с 1/84 ид. част от същия. Тъй като
се касае за безвъзмездна сделка, не е необходимо надареният да е знаел, че с
извършването й се уврежда кредитора на дарителя. Доколкото първият ответник Г.М.Ч.
е бил наясно със задълженията си към ищцовата страна, бидейки страна по
договора и анексите към него, както и длъжник по образуваните изпълнителни
дела въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изп. лист от 03.07.2018г., издадени по ч.гр.дело №2589/2012г. по описа на
Старозагорския районен съд, същият несъмнено е знаел, че уврежда кредитора си с
извършеното разпореждане с 1/84 ид. част от имота, което с оглед безвъзмездния
му характер, категорично води до намаляване на имуществото му, от което
ищцовата страна, като негов кредитор, има право да се удовлетвори, на основание
чл.133 ЗЗД.
Ето
защо, следва да се признае за относително недействително по отношение на ищеца
„Б.П.Б.” АД, с ЕИК: ***, извършеното на 16.09.2016 г. от Г.М.Ч., ЕГН:**********,
с договор за дарение от 16.09.2016, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том VIII, peг. № 14020, дело
№1065 от 2016 година с Вх. peг. № 10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII,
дело № 5821/2016 год. на СВ - С.З. дарение в полза
на З.Й.И. на 1/84 ид. части от следния недвижим имот: НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 68850.513.99 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петстотин и тринадесет, точка, деветдесет и девет), по кадастрална карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 25.09.2009 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, и последно изменение със заповед № 18-6444 от
12.08.2016 п на Началник на СГКК- С.З., находящ се в гр. С.З., п.к. 6000, парк Б.,
целият поземлен имот с площ по актуална кадастрална скица от 4200 кв.м. (четири
хиляди и двеста квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: обществен селищен парк, градина, с
номер по предходен план: имот №3027а (три хиляди двадесет и седем, буква „А“,
със съседи на поземлен имот /по приложената кадастрална карта/: имот №
68850.513.120, имот № 68850.513.100, имот № 68850.513.62 и имот № 68850.513.61,
заедно с всички подобрения в поземления имот. Искът следва да се отхвърли като
неоснователен относно обявяването за недействителен на горепосочения договор за
дарение за останалата част от 1/84 ид.част от гореописания имот, предмет на
същия, която е била собственост на другия дарител М.М. И., за която нито се
твърди, че ищецът е неин кредитор, нито предявеният иск е насочен и срещу
извършеното от нея разпореждане.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят само половината от
направените по делото разноски, с оглед частичното уважаване на иска, като при
направени такива за държавна такса в размер на 50 лв и такса за съдебни удостоверения
в размер на 10 лв, т.е. общо 60 лв, на ищеца се следват 30 лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците също имат право на разноските по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноски са направени само от З.Й.И. в
размер на 500 лв, поради което на същата се следват 250 лв, но ще й бъдат
присъдени 220 лв, след компенсация със следващите се на ищеца разноски от 30
лв.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на ищеца „Б.П.Б.” АД, с ЕИК: ***,
извършеното на 16.09.2016 г., от ответника Г.М.Ч., ЕГН:**********, с договор за
дарение от 16.09.2016, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 44, том VIII, peг. № 14020, дело №1065 от 2016 година с Вх. peг. №
10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII, дело № 5821/2016 год. на СВ - С.З.,
дарение в полза на ответника З.Й.И. на 1/84 ид. части от следния недвижим имот:
НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.513.99 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, деветдесет
и девет), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43 от 25.09.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, и последно
изменение със заповед № 18-6444 от 12.08.2016 п на Началник на СГКК- С.З.,
находящ се в гр. С.З., п.к. 6000, парк Б., целият поземлен имот с площ по
актуална кадастрална скица от 4200 кв.м. (четири хиляди и двеста квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план: имот
№3027а (три хиляди двадесет и седем, буква „А“, със съседи на поземлен имот /по
приложената кадастрална карта/: имот № 68850.513.120, имот № 68850.513.100,
имот № 68850.513.62 и имот № 68850.513.61, заедно с всички подобрения в
поземления имот, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за обявяването за
относително недействително спрямо „Б.П.Б.” АД на извършено ответника Г.М.Ч.,
ЕГН:**********, с договор за дарение от 16.09.2016, обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 44, том VIII, peг. № 14020, дело №1065 от
2016 година с Вх. peг. № 10754/16.09.2016 год., Акт № 62, том XXVIII, дело №
5821/2016 год. на СВ - С.З., дарение в полза на ответника З.Й.И., на останалата
част от 1/84 ид.част от гореописания имот, предмет на договора, която е била
собственост на другия дарител М.М. И..
ОСЪЖДА
„Б.П.Б.” АД, с ЕИК: ***, да заплати на ответника З.Й.И., ЕГН:**********
разноските по делото в размер на 220 лв за адвокатски хонорар, след компенсация
със дължимите се на ищеца разноски от 30 лв за държавна такса и съдебно
удостоверение.
Решението
подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: