Мотиви към Присъда
по НОХД№ 1444/2017г. по описа на СГС, НО,22 – ри с-в
СГП е внесла
обвинителен акт срещу подс.И.С.В. за
извършени престъпления по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и
т.7,вр.чл.26,ал.1 от НК , по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и
т.7,вр.чл.26,ал.1 от НК, почл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и
т.7,вр.чл.26,ал.1 от НК и по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1 от НК.Обвинен е за четири престъпления,
първите три от които в условията на чл.26 от НК, по Глава 7 от Особената
Част на НК „Престъпления против
финансовата , дзанъчната и осигурителната система“ с горната правна квалификация , имащи за
основно свое съдържание избягване установяването и плащането на данъчни
задължения,както и приспадане на неследващ се данъчен кредит чрез използване на
инкриминирани документи/съгласно текста на обвинението/.
Досъдебното
производство е приключило с мнение за предаване на съд на подс.В. по
повдигнатите му обвинения.
Съдебното следствие
протече по реда на Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция“, в хипотеза на чл.371,т.1 от НПК.Не бе
приет за съвместно разглеждане гр. иск по съображенията , изложени в Протокола
от СЗ.
В съдебната фаза на
процеса съдът изслуша обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите/посочени в обв.акт,
за които не се отнасяше съгласието по чл.371,т.1 от НПК и допуснатите в
съда/,изслуша Заключенията на вещите лица , прие и прочете писмените
доказателства и обяви за приключено съд. следствие.След горното се даде ход на
делото по същество.
Прокурорът поддържа
обвинението както е предявено с внесения обв.акт.Намира го за доказано по
безспорен и несъмнен начин.Подс. през 2005 г. регистрирал ЕООД „Р.С.ДВ“,на
което бил едноличен собственик и управител до м.октомври 2010 г. , когато го прехвърлил
на лицето Д.Н..Последният сторил същото
след около три месеца в началото на януари 2011 г., когато прехвърлил фирмата на
Г.А..Предметът на дейност на тази фирма бил строително-монтажни дейности/СМР/,
като по повод този си предмет подс.сключил Договор с ВМА/Военно-медицинска
академия/ за ремонт на Санаториума в гр.Банкя.От друга страна ЕООД „Е.Т.“ било
с едноличен управител и собственик И.Р., но с дейност – шивашки услуги.Р. ,
подобно на подс-.В. не била дълго собственик и управител , а прехвърлила
дяловете си през 2008 г. на лицето Д.Д. , а последният направил същото през
2009г. спрямо нов приобретател – Р.Й..За краткото време когато управител бил Д.
обаче с „права на разпореждане“ била именно Р..За да намали дължимия ДДС за внасяне по текущи
доставки подс. се снабдявал с фактури за фиктивни доставки от „Е.Т.“, които
после предавал на фирмата , която осъщ. Счетоводно обслужване на „Р.С.ДВ“, а
именно „В.К.“ ЕООД на св.В.Т..Тези фактури не отразявали реални доставки , а
съдържали неверни обстоятелства за такива и затова подс.В. не е имал правото да
упражни правото на данъчен кредит, който да се приспадне от дължимия по сключени
сделки.Стана ясно ,че „Е.Т.“ не е имало
наети работници,не е извършвало
СМР,нито е имало такива , които да са работили във Военния санаториум в
гр.Банкя.В тази посока изслушваните свидетели, които уж били наети да работят
там, дават логически несвързани и противоречиви показания , които не
хармонизират с останалия събран доказателствен материал.“Е.Т.“ ЕООД е имало
работници , но само за осъществяването на шивашка дейност.Св.Р. ,разпитана на
ДП, сочи че „Р.С.“ ДВ ЕООД не е търговски партньор на нейното дружество „Е.Т.“.От
разпита на св.Д. се установява ,че той заемал фиктивно длъжността, тъй като
нямал активни действия.Свид.Б. в съда
дава показания, ползвайки бележки, заявява ,че „Р.С.ДВ и Н.Д., както и „Е.Т.“
имали отношения що се касае до гипсокартон,боя,шпакловки.Този свидетел обаче е
непоследователен, доколкото на ДП твърди че не е имало отношения между „Р.С.ДВ“
и „Е.Т.“Показанията на св.Д.А. следва да се разглеждат критично с оглед
възможна пристрастност на свидетеля , доколкото
живеел със сестрата на подс/дори е адресно регистриран на адреса на
подс.В. ***/.Показанията му са противоречиви ,тъй като от една страна заявява
че имало склад в гр.Банкя където се държали материали на двете фирми,но в съда
казва ,че ходил само два-три пъти там.Свид.В.Т.обслужвал
счетоводно „Р.С.ДВ“ ЕООД и е категоричен че фактурите винаги му били носени
само и единствено от подс.В..Впечатление му направило обстоятелството и ,че
подс. никога не носил към тях други документи като приложения, които да
удостоверят някаква сключена сделка.Това
обстоятелство довело и до прекратяване на отношенията между „Р.С.ДВ“ ЕООД и „В.К.“
ЕООД.Чрез годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО подс. В. желаел да
приспадне неследващ се данъчен кредит и да избегне установяването и плащането
на данъчни задължения.Така били намалени задълженията , което довело до
избягване плащането на корпоративен данък.Целта на подс.В. била чрез ползването
на фиктивни фактури ,издадени от „Е.Т.“ да се намали данъчната тежест.От
Заключенията на ФСчЕ по делото е установено ,че „Е.Т.“ ЕООД не са имали нито
организационен , нито производствен , нито кадрови потенциал , за да извършат
реално доставки на „Р.С.“ по повод визираното във фактурите.В дневниците за
покупки на „Р.С.“ така било отразено неоснователно приспадане на данъчен кредит
касателно „покупките“ от „Е.Т.“.Престъпленията подс.В. е извършил лично и чрез практическите действия на св.Т./Заб.
на предс.към който прокуратурата няма претенции/.В обема на обвинението са
включени 92 фактури, с общо начислен ДДС в размер на 1 807 750
лв,неправомерно ползван данъчен кредит с цел укриване на дължимото данъчно
задължение.По делото е установено ,че предшестващи на плащанията към „Е.Т.“ са
такива плащания от ВМА към „Р.С.“/които са на стойност
10 071 100лв.Същевременно от анализа на движението по сметките на „Е.Т.“
се вижда ,че преводите от „Р.С.“ са общо да 5 565 652лв,като сумите
са теглени в деня на превода или най-късно на следващия.Не е налице логика при
дружество с малки обороти , каквото е „Е.Т.“/с предмет на дейност-шивашки
услуги/ да се поддържа голяма касова наличност.Според държавното обвинение тези
суми не могат да се свържат с шивашката дейност на „Е.Т.“ и всъщност потвърждават
наличието на нереални фиктивни доставки
между двете дружества.Постъпилите средства от Р. заявява прокурорът, били връщани на подс.В. , който се разплащал с
лицата осъществили СМР , но без да е налице съответствие с реално документираните по фактурите стоки и услуги.Всъщност „Р.С.ДВ“
ЕООД е извършил със свои средства въпросните услуги ,но с документи които не
отразяват реално извършеното, което се доказва
от акта за начет.Поради горното , прокурорът намира за безспорно
доказана вината на подс.В..Като смекчаващо обстоятелство следва да се приеме
чистото му съдебно минало.Като отегчаващо следва да се отчете многократното
превишение на минимума по НК от 12 000 лв за данъци в „особено големи размери“,
както и извършването на много деяния в период от време.Наказанието да е
„Лишаване от свобода“ в размер около средния , при общ режим на изтърпяване.За
наказанието „Конфискация“ липсват данни по делото за имуществото на подс.В..
Защитникът /адв.В./ счита че е наложително предвид
доказателствената съвкупност съдът да постанови една оправдателна Присъда,
макар държавното обвинение да е предложило кратко резюме на обв.акт/ОА/ при
игнориране на голяма част от доказателствата.Независимо от обв.акт защитата
счита ,че прокурорът е въвел някои неистини в обвинителната си реч/напр. че
подс.В. не превеждал изобщо ДДС, че св.Д. бил подписал част от фактурите,че
дейността във ВМА била извършена ,но невярно документирана/.Подс. В. носел само
фактурите,но не е имал задължение да носи други документи.Такова задължение
няма и в ЗДДС.Подобно изискване е било валидно към инкриминирания период с
оглед действащия тогава чл.7,ал.3 от Закона за счетоводството
установяващ принципа „документална обоснованост“.Прокуратурата обаче не
може да ползва това, което ДОПК признава на данъчните органи.Ако данъчен орган
не получи даден документ , то значи този документ липсва.Есенцията на
обвинението според защитата се намира на л.5 и 6 от обв.акт ,където се сочи ,че
подс В. се снабдявал с фактури за фиктивни доставки от „Е.Т.“ ЕООД, че ги е
представял лично в счетоводството и искал така да упражни неправомерно право на данъчен кредит.В
декларативен стил прокурорът заявява ,че не е внасян 20 % ДДС на отразеното във
фактурите.Защитата заявява ,че няма фиктивни фактури , а ДДС е внесено по
сметката на „Е.Т.“ като доставчик.На л.6 от ОА се цитира Ревизионен акт/РА/ от
22.02.2011 г.,където данъчните органи се позовават на презумпцията ,че документи , които не са представени ,не съществуват.Никой
по време на ревизията на търси подс.В., тъй като той към този момент не е вече
управител.СГП не отчита ,че представеното в ревизионното производство не е
достатъчно ,тъй като по НПК се изисква пълно изследване на всички
документи.Никой на ДП не е търсил хората
, които са работили на обекта, като това се е направило за първи път от
защитата в съдебната фаза на процеса.Според защитата било неистинско твърдение
и посоченото на л.6 и 7 от ОА ,че имало проблеми и с корпоративния данък.Според защитата,
„базисната за обвинението“Повторна
Финансово-икономическа експертиза/Повторна ФИЕ - т.21 от обвинението/
вещото лице е ползвало неверни показания/неконкретизирани/, като е следвало да
следва „елементарната логика“ на „добросъвестното вещо лице“ за да разбере как
така е бил извършен ремонта/при положение ,че „Р.С.ДВ“ ЕООД има само 7-8 души
работници , а „Е.Т.“ има само шивачки…/.Посочените в ОА фактури са доказано
неистински,но с тях работят и данъчните и от ДП.Подсъдим е само В. , но такива
не са нито И.Р. , нито Д.Д..Не е ясно защо това е така , ако и те са участвали
във фиктивни сделки.И.Р. е основен свидетел , за да остане „извън
обвинението“.Защитата изразява учудване защо данните за банкови преводи между „Е.Т.“
и „Р.С.ДВ“/респ. другите „подизпълнители“/ остават без внимание от органите на
ДП.Защо „Е.Т.“ ще получава суми , ако не са работили.Това са преведени пари за
СМР , а не за шивачество.Не се твърди и работата да не е изпълнена.Горната
Повторна ФИЕ е дело на в.лице Пл.А. ,комуто са предоставени само 9 тома, с
които е „отредено“ на това вещо лице да работи.Според защитата на в.л. не
е било предоставено Заключението на
Почерковата експертиза.Разпитан в СЗ А. заявява ,че не е търсил граждански
договори на строителни работници и не му е ясно с какви работници са извършени
тези СМР.В. лице също не е правило проверки в офисите на „Р.С.“ и „Е.Т.“.Не е
видяло оригиналните документи ,но подс.В. е превел дължимото ДДС на „Е.Т.“ ,но дали последните
са го направили е въпрос на тяхна
отговорност.Защитата счита ,че не е достатъчна декларацията на вещото лице ,че
предоставените му документи са били достатъчни ,за да изготви заключение.Не е
търсена от в.л. строителната документация на „Р.С.“ ДВ , одобрена по надлежния
ред.Защитата заявява,че извършените СМР са на ВМА , а „Е.Т.“ е
подизпълнител“.При това положение защитата намира ,че вещото лице очевидно е
ангажирано с „обвинителната теза“, за да игнорира декларацията ,че „Е.Т.“ е
подизпълнител.Вещото лице се е задоволило да посочи ,че „Е.Т.“ няма ресурс да
извърши ремонта ,без да се запознае със строителната документация.В.л. К. е
поискала някои документи , но не ги получила/Заб.Предс.но въпреки това дала
Заключение/.В обобщение този защитник анализира ползваните от държавното
обвинение доказателства , за да заключи че това са копия от фактури, които не
са с подпис на представляващите тези дружества и дори „не е ясно от кого са
представени на данъчните органи“, както и не е ясно кой е написал декларация от
името на „Е.Т.“ ЕООД до данъчните органи.По делото няма нито един първичен
счетоводен документ.Няма спор ,че ремонтът е извършен.Защитата се позовава и на
разпита на св.Н.Н. от „Н.Д.“ ЕООД , който сочи ,че имало много работници в
Санаториума от различни фирми , като той работил „година, година и
половина“.Спомени за този обект имал и св.С.А., който възприел че Х.К.дори
обучавал там работници, за да работят „под егидата“ на „Е.Т.“.Писмените
доказателства , според мнението на защитата, олицетворявали един коректен
строителен надзор в името на „А.“, както и другите документи в процеса на
строителството,одобрени и окомплектовани.Каква е била документацията защитата
вижда в показанията на св.Р., от което счита че може да се формулира извод ,че
св.Х.К.е лицето , което „съставя документите“.Св.Г. /строителен инженер/
разпитана заявява ,че участвала в една коректна процедура в
строително-инвестиционния процес , в която имало реално отмчитане на
извършените обеми работа от „Е.Т.“ и останалите подизпълнители.Установено е ,че
документацията е предадена от подс.В. след продажбата на дружеството на Д.Н..Налице
е и отричания договор от 15.02.2007 г. между „Р.С.ДВ“ и „Е.Т.“.Всичко това
доказва ,че работата е свършена и Санаториума е в изряден вид до
днес.Плащанията от „Р.С.ДВ“ са постъпвали в патримониума на „Е.Т.“.Макар двете
дружества да са търгували коректно помежду си,то не е правена проверка дали „Е.Т.“
е внесло в бюджета ДДС.Но ако има там проблем и то не е внесено , това не
интересувало подс.В..Въз основа на горното този защитник аргументира в защитната
си реч единственото си безалтернативно
искане към съда - да оправдае изцяло подс.И.С.В..
Вторият защитник/адв.И.В./
като подкрепя казаното от първия
защитник ,добавя че е установена автентичността на Договора за отношенията
между „Р.С.ДВ“ ЕООД и „Е.Т.“ ЕООД.Ако е имало неяснота защо посочената там сума
е 1 550 хиляди лева,то моли съда да има предвид ,че тази сума е без
ДДС.Това е договора , който е положил „рамката на отношенията“ между горните
две дружества.Същият е бил сключен при „предполагаеми стойности“,но в хода на
изпълнението му ,е заплащано по него, макар и с дребни разлики.
Подсъдимият В./по същество/ потвърждава заявеното от
защитниците му.Договорът е с потвърдени подписи от св.Р..Фактурите по
обвинението не знае как са приложени.Работено е по други фактури.
В последната си дума подс. иска да бъде оправдан, тъй като
се чувства невинен.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът намира за установена следната
обстановка :
И.С.В. - роден на ***г***, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,, безработен , с настоящ
адрес *** ЕГН ********.
Следва да се отбележи ,че подсъдимият е с рождено
собствено име Д., което е видно от представен
по делото офиц.заверен препис от акт за раждане № 4019/17.12.1969 г. на
бившия Коларовски РНС,гр.София/сега СО,район „Сердика“/с родители Р.Й.А./майка/
и С.В. Т./баща/.На 01.04.2002 г. обаче СРС,2-ро ГО,48 състав по гр.дело № 1367/2002 г. по Молба на подс.постановява
Решение/в сила от 06.06.2002 г./ с което на основание чл.19,ал.1 от
Закона за гражданската регистрация в хипотеза на „особено важни
обстоятелства“ допуска промяна в собственото име на молителя от Д.С.В. на И.С.В..В
мотивите си СРС сочи ,че по твърдения на молителя и от разпит на
свид.Владова/сестра на молителя/ още от раждането на брат й Д. родителите/?/ ,
близките и познатите се обръщали към него с името „И.“,макар че бил записан
като „Д.“.За да се преодолее така
установената от съда двойнственост в собственото име на молителя/който бил на
битово ниво известен като „И.“ сред близките си , а в отношенията с държавните
органи бил официално „Д.“/съдът допуснал горната промяна.Това Решение било
изпратено служебно на СО,р-н „Сердика“ за отразяване промяната в
регистъра по гражданско състояние/чрез безплатен екземпляр даден на адв.Я.В./.Самото
Решение обаче било постановено при участие в процеса като заинтересовани страни на СО,р-н
„Връбница“ и СРП. Въпреки изпращането на преписа по неустановена причина
промяната не била отразена за повече от 5 години.Така се стигнало до там на
29.06.2007 г. с Молба сам подс.В./в
която се представил с имената Д.С.В./да сезира Кмета на СО,р-н „Сердика“ с
копие от Решението на СРС,2-ро ГО,48-ми състав.Независимо от това обаче
целеното преодоляване на съществуващата двойнственост в имената на подсъдимия ,не
било преодоляно, защото в бъдещето подс.В. продължавал да се представя и с двете си имена,което практически поставили
редица въпросителни относно
действителните причини той да поиска смяна на собственото си име.
Подс.В. имал
различни фирми.Една от тях била „Р.С.ДВ“ ЕООД с ЕИК ******,регистрирана с
Решение от 06.06.2005 г. по ф.д.№ 5750/2005 г. на Софийски Окръжен съд с
капитал 5000лв. Той бил управител и едноличен собственик на
капитала.Дружеството било със седалище и адрес на управление гр.София,жк.“******с
данъчна регистрация по ДОПК офис „Надежда“.През м.октомври 2010 г. подс.
прехвърлил дяловете на Д.М.Н., а той от своя страна я прехвърлил след още около
3 месеца на лицето Г.Л.А./на 10.01.2011 г./Последният собственик починал около
година и половина по-късно.По повод промените в ръководството се сменил адреса
и данъчната регастрация на това дружество – гр.София,пл.“******,като данъчната
регистрация се преместила в офис Център. На ТД на НАП гр.София.Предметът на
дейност при регистрацията на това дружество бил строително-монтажни работи
/СМР/,като за периода от 2005 до 2010 г. когато подс. бил управител били
извършени декларирани покупки на строит.материали и услуги, както и получени
консултативни услуги , свързани със СМР.Това дружество било регистрирано по
ЗДДС ,поради което при всяка сделка „Р.С.“ следвало да преведе на доставчика
дължимия ДДС , който последният да внесе в бюджета.По сделките ,в които това
дружество било доставчик имало право/както всяко друго/ право на данъчен
кредит, който да се приспадне от дължимия от тях такъв ДДС върху стойността на
закупените стоки и услуги.Размерът на последния се определял от органите на
данъчната администрация.За целта следвало „Р.С.ДВ“ /както и всяка друга фирма с
регистрация по ЗДДС/ да декларира коректно сключените сделки с действителната
им облагаема основа.Счетоводното обслужване на горното търговско дружество било
поверено на счетоводна къща „В.К.“ ЕООД
с управител св.В.Т., като последният изпращал по електронен път/тъй като имал
ел.подпис/ до НАП Справките-Декларации на „Р.С.ДВ“, носени му винаги лично в
офиса само и единствено от подс.В..Последният не представял на Т.документи-приложения
касателно естеството на самите сделки, за които се отнасят фактурите.Самият Т.не
проверявал дали тези фактури отразяват действителни реални сделки, като това
била причина за прекратяване отношенията с Р.С.ДВ по-късно.
За времето от
2007 до 2009 г. подс.В. в качеството си на управител на „Р.С.ДВ“ ЕООД сключил
по реда на ЗОП/отм./ 3 договора с ВМА/№ 1725/01.02.2007г. , № 1040/21.01.2008
г. и № 10589/28.08.2008г/приложени на т.22,л.54-108 от ДП/ с предмет извършване
на определени СМР.В хода на изпълнение на договора имало текущи плащания от
страна на възложителя ВМА с фактури/т.1,л.30-37 ,42-63 от ДП/ респ. с банкови
извлечения от сметки/т.27,л.116 от ДП/.И трите договора с ВМА били сключени на
основание чл.41,ал.1 от ЗОП от страна на възложителя ВМА чрез Началника й
/ген.мйор доц.С.Т./ и Началника на финансовия отдел В.К./, а от страна на
изпълнителя „Р.С.ДВ“ ЕООД чрез управителя подс.В..Последният обаче ,макар към
този момент да е бил с променено собствено име „И.“ /и това да е било известно
на СО,р-н „Сердика“от заведената там негова лична Молба/ се представил със
старите си имена Д.С.В..Видно от договорите, копия от кото са по делото,
изпълнителят се представлява от лицето Д.С.В..Подизпълнители не са били предвидени и в трите договори, а
с оглед тогава действащият ЗОП ,Обн.ДВ,бр.28 от 2004 г./чл.56,ал.1т.7 и
ал.2/това следва да е бил задължителен реквизит известно за възложителя
обстоятелство в подадените документите още при подаване на офертата.Друга
характерна особеност на тези договори били ,че при нужда от допълнителни и
непредвидени СМР следва да се възлага нова процедура по ЗОП, а самите такива
СМР се доказват с анализи и фактури на вложените стр.материали.Подс.В.,действайки
като управител на друга своя фирма „Е.ДС“ ЕООД,имал и други сключени договори с
ВМА/представлявано от същите горепосочени лица/отново за друг ремонт на ВМА ,но
като малка обществена поръчка по реда на чл.31,ал.1 от Наредба за
възлагане на малки обществени поръчки.При тези договори/за които
прокуратурата не е повдигнала обвинение/ подс.се представял със старото си име Д.В./макар
вече да е било част от правния мир Решението на СРС за промяна на собственото
му име в „И.“,независимо ,че СО,р-н „Сердика“не била извършила промяна в
регистрите за гражд. състояние/.
От друга страна, ЕООД „Е.Т.“е регистрирано
приблизително по същото време /около повече от месец по-късно от „Р.С.ДВ“/- с
Решение от 20.07.2005 г. на Окр. Съд гр.Кюстендил по ф.д.№ 397/2005 г. ,като
управител и едноличен собственик на капитала била св.И.Р..Това дружество било
регистрирано по ЗДДС на 29.12.2006г Предметът на дейност бил основно шивашка
дейност и услуги.То нямало нито строителни работници на щат , нито строителна
техника/напр.багери ,респ. друга земекопна или специализирана транспортна или
строителна техника/.Обяснимо е чисто житейски ,че не могат да се търсят допирни
точки между шивашката и строителната дейност.По аналогичен начин /на „Р.С.ДВ“/и
Р. прехвърлила дяловете на това дружество през 2008 г. на лицето Д.Д.Д., но
същевременно останала като пълномощник с „пълни права на
разпореждане“.Независимо от последното обаче формалният „де юре“ управител Д.
прехвърлил още веднъж дяловете на
дружеството през 2009 г. на Р. Богданова Й..Това дружество било дерегистрирано
по ЗДДС на 07.04.2010 г.,когато е била прекратена и дейността му.
Св.Т.включвал
представяните му фактури от подс.В. в дневниците за покупки и те се отразявали
в Справките-Декларации , които следвало да се депозират по ЗДДС за всеки
отчетен период.Част от тези фактури били за фиктивни доставки или улуги от „Е.Т.“,
тъй като не отразявали реални действия на това дружество в изпълнение на възложената по ЗОП общ. поръчка от ВМА на
изпълнителя „Р.С.ДВ“ ЕООД.
Въз онова на
получени данни за нередности относно ремонта във Военния Санаториум в гр.Банкя
,била възложена данъчна ревизия на „Р.С.ДВ“ ЕООД ,която завършила на 22.02.2012
г. с Ревизионен акт/РА/ № ********** /т.9 от ДП/ в който са отразени
констатации за нередности,опсани в ОА/л.8,абзац 3 отгоре-надолу/, както и е
установено че за определени данъчни периоди/посочени в абзац 4 на същата
страница от ОА/ Р.С.ДВ“ няма право на данъчен кредит по фактурите , вкл. в
Дневниците за покупки на основание чл.71 от ЗДДС.
С Писмо ,рег.№ 1888/18.02.2013 г. Ген.майор
проф. С.Т. /т.1,л.28-29 от ДП/ като представляващ ВМА/възложител на процесните
ремонти на Санаториума в гр.Банкя/ сочи ,че всички СМР по договорите за перода
от 2005-2008 г., сключени с фирмите „Е.ДС“ ЕООД и „Р.С.ДВ“ ЕООД , са вече
приключили.Били спазени изискванията на Наредба №3 към ЗУТ с участето на т.нар.
независим строителен надзор в лицето на „А.“ ЕООД.ВМА към горната дата няма
непогасени задължения към горепосочените фирми.Плащанията са извършени по
банков път.Строителните досиета и счетоводните документи до 2006 г. са унищожени.Същевременно
обаче са налице досиетата по Договори № 1040/21.01.2008 г. и № 10589/28.08.2008
г./Заб. т.е. два от трите инкриминирани
в ОА/ с изпълнител „Р.С.ДВ“ ЕООД, както
и 8 бр. платежни нареждания за плащане към банкова сметка ,***.В края на това Писмо
представляващият „възложителят“ по горните договори по ЗОП заявява ,че ПОДИЗПЪЛНИТЕЛИ НЕ СА ДЕКЛАРИРАНИ
ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕМОНТНИТЕ ДЕЙНОСТИ.
Тази фактическа обстановка се потвърждава
от следните доказателствени материали : от показанията на разпитаните на ДП
свидетели,за които се отнася съгласието по чл.371,т.1 от НПК/а именно – Т.П.,
В.В.,А.Д.,А.М.,А.Р.А.П.,Б.В.,В.Д.,В.Р., В.Т.,Д.Б.,Д.Т.,Е.С.,Е.Р.,И.В.,Л.Б.,М.П.,
М.Й.О.Т., П.К.,Р.К.,Р.С., Р.Р.,С.Ж.и Ц.Б., тъй като разпитите им на досъдебното
производство са проведени по реда на НПК.Освен това съдът базира фактическите
си изводи и въз основа на разпитаните в СЗ свидетели а именно : Н.Н. , Л.Г.,А.А. , Г. К.,Д.А./както
на СЗ , така и на ДП , прочетени по реда на чл.281,ал.4
от НПК/, на св.С.С./както на СЗ , така и на ДП , прочетени по реда на чл.281,ал.4 от НПК, на св.И.Р.-частично/ от СЗ и на ДП , прочетени по чл.281,ал.4 от НПК/,на Д.Д./частично/,на Ил.Д.,на С.А. , Д.Н./в
незначителна степен/,както и от Заключенията на Съдебно-счетоводните експертизи
, представени на ДП от в.лица Л.К. и З.И., от Заключението на Почерковата
експертиза/т.21 ,л.6-20 от ДП/,Заключението на Повторната
Финансово-Икономическа експертиза и от Заключението на Съдебно-Графическата
Експертиза/назначева в СЗ/, а така също и от писмените доказателства, приети и
прочетени по делото.
Съдът не може да приеме ,че представения в
съд.фаза на процеса Договор между „Р.С.ДВ“ ЕООД и „Е.Т.“ ЕООД с валидностен
срок от 15.01.2007 г. до 31.12.2007 г./с посочена дата на сключване, която е
следваща с един месец началото на срока на действието му/носи достоверна
дата.Освен горното,няма как този договор дори ако хипотетично приемем ,че е
съществувал в правния мир в началото на валидностния му срок/тоест на
15.01.2007 г./ да се отнесе към ангажиментите към ВМА на представляваното от
подс.В. ЕООД „Р.С.ДВ“ като
„Изпълнител“,тъй като на тази дата не е бил сключен първия договор от трите
договора на „изпълнителя“ от страна на „възложителя“ с ВМА/тъй като Договор №
1725 е сключен на 01.02.2007 г./.На следващо място, този договор няма как да се
отнесе и към другите два договора на „възложителя“ с „изпълнителя“/Договори №
1040/21.01.2008г. и Договор № 10589/28.08.2008 г./ също по елементарна
причина-защото действието на договора между „Р.С.ДВ“ и „Е.Т.“ е изчерпал
действието си на 31.12.2007 г., тоест преди да възникнат двата нови ангажимента
за изпълнителя,през календарната 2008г.Всичко това следва да се има предвид
дори ако хипотетично приемем ,че не е някакъв проблем/въпреки нормативните
правила в ЗОП,посочени по-горе/ затаяването на този договор от страна на
изпълнителя пред възложителя, че в процеса на СМР изпълнителят ще подпомага
дейността си от подизпълнители.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите В.В. и А.Д. от
ДП/от тези , за които се отнася съгласието по чл.371,т.1 от НПК/, тъй като това
са данъчни служители ,които са участвали в данъчната ревизия на „Р.С.ДВ“ ЕООД и
възпроизвеждат обстоятелства , които са непряко свързани с предмета на
настоящото производство.Няма пречка да се приеме че тези свидетели са
добросъвестни при разказа на възприетото.
Една значителна
група свидетели /от кръга на тези,визирани в Определението по чл.371,т.1 от НПК са тези , които са работили на различни длъжности на
материално изпълнение в „Е.Т.“ ЕООД.В тази категория са шивачките А.М.,А.П.,Б.В.,Д.Б.,М.П.и Р.С., както и
гладачките Д.Т.,Л.Б., а така също и А.Р.–шофьор.От разпита на първите
две групи, които показания съдът кредитира изцяло като добронамерени и
откровени, става ясно че тези жени са работили при едни незавидни условия на
труд и заплащане /характерни за едни отминали векове/в шивашки цех в
с.Шишковци, обл.Кюстендил на минимална работна заплата , изплащана им „на
ръка“/!!!/Тези свидетелки добросъвестно
заявяват ,че не знаят в „Е.Т.“ да са работили лица с имена Х.К.и А.С., а сред
клиентите на „Е.Т.“ не знаят да попада „Р.С.ДВ“ ЕООД.Същото заявява и св.А.Р.,
който като шофьор е карал стока на цеха , но също не познавал горепосочените
лица и фирма.
В следващата
група свидетели/неразпитвани в СЗ, за които се отнасяше даденото съгласие на
страните по Глава 27 от НПК/се явяват показанията на управители
и строителни работници от различни фирми, които били неофициално натоварени да
извършат определени дейности на Военния санаториум в гр.Банкя.Тук попадат
свидетелите Т.П./управител на „Б.П.“ЕООД/,
която си спомни че техни паботници по дограми са работили нещо на обект Военен
санаториум ВМА,но пък за съжаление нямала запазени счетоводни документи и
баланси за тази дейност.Съдът не намира основание да не кредитира показанията
на Петкова ,но при липсата на каквито и да е документи само се потвърждава извода за неофициалния характер на тези дейности.В същата посока са
показанията на свид.Ц.Б./работник на „Б.П.“/,
който помни че монтирал дограми на обекта на ВМА ,но не помни по чий ангажимент
го е правил/.М.Й./работник на „Н.Д.“
ЕООД е последният свидетел от тази група , който полагал подови
настилки.Работата този свидетел определя че била за човек с „ цигански
произход“.Няма пречка да се кредитират тези показания на свидетели.
В специална
група попадат разпитаните свидетели, които са счетоводители, одитори,
отчетници, тоест които са оформяли счетоводно дейността на „Р.С.ДВ“ ЕООД и др.
фирми.Служители на „В.К.“ ЕООД се явяват разпитаните свидетели В.Т./управител на същата/ , В.Д./счетоводител/,И.В./отчетник/,О.Т.,С.Ж.и Р.К./счетоводители/.Характерно за
всички така изброени свидетели/без Вл.Т./е
,че не знаят „Р.С.ДВ“ ЕООД да попада сред клиентите на тяхната счетоводна
къща,нито са виждали предявените им от следователя инкриминирани фактури ,не
познават лице с имена Д. или И.В..Св.В.Т.заявява ,че познава подс. като Д.В./не
е ясно дали е знаел ,че той освен Д. е и И./, като приемал носените от
подс.фактури , правил забележка на последния ,че няма
документи-приложения,които са му нужни за да изработи годишната данъчна
декларация с оглед поетия ангажимент за счетоводно обслужване.Въпреки
забележките от Т., подс.В. продължавал да носи само и единствено фактури,което
наложило прекратяване на отношенията с „Р.С.ДВ“, защото намерил че има нещо
нередно и по повод това уведомил данъчната администрация с уведомително писмо
,че не представлява повече това дружество.Последното се считало по подразбиране
доколкото само този свидетел имал ел.подпис и се считал пълномощник на всяко
дружество ,за което подавал по ел.път Справки-декларации по ЗДДС и Годишни
данъчни декларации.Съдът кредитира показанията на св.В.Т.изцяло , тъй като са
добросъвестни и последователни , логични и почиват на формалната логика.Няма
пречка да се кредитират и показанията на останалите счетоводители ,тъй като е
обяснимо да не помнят всяка една от тези над 100-150 фирми , които „В.К.“
обслужвала счетоводно.
Съдът прочете по
реда на чл.371,т.1 от НПК и показанята на свид.В.Р.и Е.С., които са обслужвали
счетоводно „Е.Т.“.Първата от двете започнала в тази фирма ,за да натрупа опит в
счетоводството.В офида на ул.“Три уши“ в София видяла и лице с имена В. С.,
който бил счетоводител-одитор.Р.обаче възприемала С.като шеф , тъй като
нареждал на нея и на управителката И.Р.
какво да правят.Р.не разпознава предявени й фактури на следствието, а изказва
предположение ,че вероятно част от фактурите за „Р.С.“/за която фирма тази
свидетелка си спомня/ е носил в „Е.Т.“ именно С..Свидетелката Е.С. била
счетоводител във фирма „С.СР“ ЕООД/собствена на И.Р./ и обслужвала счетоводно „Е.Т.“Не
помни да е подавала Справки-декларации на „Е.Т.“ в НАП, като дори след
предявяване на писмо на НАП настоява ,че не е правила това.Помни че това
правело едно „момчеи“ , което било познато на И..Съдът намира ,че доколкото в
обв.акт обвинението не се формулират претенции към „Е.Т.“ ЕООД/респ. към св.Ив.Р./,то
обстоятелствата кой е носил документи в НАП не е съществено.Дори да има
известни резерви към казаното от св.С.,то предвид обема на обвинението
,последното няма съществено значение.Самата св.С.пък е категорична ,че не й
говори нищо името на дружеството „Р.С.ДВ“ ЕООД.
Показанията на
свид.Е.и Р.Р.и/баща и дъщеря/
от ДП съдът кредитира изцяло, макар първите да не се отнасят пряко към предмета
на обвинението.Ем.Р. в момента е служител на НАП-София, а преди повече от 10
години е била назначева във фирмата на майка си на длъжност , която не
помни.Логично е да не помни и детайли от работата си на длъжност , която така
или иначе не помни.Въпреки това тази свидетелка се ангажира ,че не познава нито
лице с имена Д. или И. В., нито й говори нещо „Р.С.ДВ“ ЕООД.Р.Р. дава показания
за работата си в шивашкия цех в с.Шишковци,обл.Кюстендил, където ортганизирал
производството , давал заплати ,но не знаел фирмата на жена му да има друга
дейност извън шивашката.Затова и звучат убедително думите му ,че не е чувал
нито за „Р.С.ДВ“ ЕООД,нито за лица с имена Х.К.,А.С.,В. С., Д.В. или И.В..
Показанията на
св.П.К.технич.ръководител
на ф.“Р.С.ДВ“ ЕООД са сравнително противоречиви.От една страна този свидетел
заявява ,че отговарял за строителните ремонти на „Р.С.ДВ“ ЕООД, твърди че в
последното работели на щат около 15 човека,не знае кой е водил счетоводството
,но управител бил Д.В. и на фона на цялата тази подробна информация заявява ,че
не помнел къде всъщност е офиса на това дружество/???/.Не знае неговата фирма
да е имала търговски отношение с „Е.Т.“ ЕООД, нито познава лица с имена Х.К.или
А.С..Знае че имало обект за работа във Военния санаториум,но може да каже само,
че това е сграда на три етажа и там се извършвали някакви строителни
дейности.Съдът с известни резерви кредитира показанята на този свидетел,тъй
като липсата на спомени е била факт очевидно още на ДП, а този свидетел не е
изслушван в съда.
Съдът основа
изводите и на разпитаните в съдебно заседание свидетели, за които страните не
изразиха съгласие по реда на чл.371,т.1 от НПК.В една група от тази свидетели
са тези , които са работили на обекта на Военния Санаториум ,а именно Н.Н.
,А.А. и С.А./работници от „Н.Д.“/,Г.К. /работник от „Б.П.“/,Д.А./зав.склад на „Р.С.ДВ“ ЕООД/,С.С./техн.ръководител на
обект Военна болница,по негово уточнение -без договор за това/.В друга група са
показанията на св.Л.Г. и И.Д., а накрая в една група са показанията на
свидетелите Д.Д. и Д.Н..Самостоятелно значение при гласните доказателства имат
показанията на свид.И.Р. и обясненията на подс.И.В. в хода на съдебното
следствие.
Показанията на св.Н.Н. от СЗ съдът кредитира почти
изцяло с изключение на тази част , в която свидетелят заявява оценъчни , а не
възприети обстоятелства.Н. сочи ,че бил съдружник в „Н.Д.“ към момента на
ремонта на Санаториума на ВМА.Този свидетел от една страна изразява несигурност
дали „Н.Д.“ е имала отношения с фирмите „Е.ДС“ и „Р.С.ДВ“ ЕООД, а от друга
страна заявява ,че подсъдимият бил „главен изпълнител“ , а те били
подизпълнители на ремонта, без да си
дава сметка за точното съдържание на
тези изрази.Извършените услуги от
страна на работниците от „Н.Д.“ на обекта ВМА били заплатени от фирмата на
подсъдимия.
Показанията на
св.А.А. СЗ, друг
съдружник от „Н.Д.“ също потвърждава ,че са работили на обект Военен Санаториум
Банкя като са полагали подови настилки ПВЦ.Свид. заявява ,че подс. ги извикал
на Банкя и там се запознал с него.Подс. е познат на този свидетел с имената И.В..Според
свидетеля А. имало договор с фирмата на подсъдимия,но този договор го правил
друг съдружник.Въпреки че този свидетел е възприел незначителни обстоятелства
от значение за обективната истина,няма пречка да бъдат кредитирани показанията
му.
Показанията на
св.С. Р.в СЗ
потвърждават казаното и от горните двама свидетели,че работници от тази фирма
са работили на обекта.Същевременно този свидетел говори за наличието на обекта
на лице с имена Х.К.от името на „Е.Т.“ , както и наличието на 20-30 души от
тази фирма на обекта.Съдът не кредитира и заявеното от този свидетел ,че имало
различни технически ръководители на обекта /С. от „Р.С.ДВ“ и К.от „Е.Т.“, тъй
като чисто житейски това е неприемливо, а и това не се потвърждава от
останалите доказателства по делото.
Показанията на
свид.Г.К. в СЗ съдът кредитира изцяло ,
макар спомените на този свидетел да са лишени от някаква особена
коректност.Съкият сочи че е работил на обекта Военен Санаториум на ВМА ,
тр.Банкя , но не сочи конкретен период от време,но знае че работата продължила
„месеци наред“.Заплащането му било по трудов договор от „Б.П.“, където
работел.Фирма „Е.ДС“ не помни , а името на подс. и представляваната от него
„изпълнител“ на възложеното по ЗОП не цитира в показанията си.Същевременно този свидетел свободно/макар и неосъзнато/
борави с понятия като „доставчици“ и „подизпълнители“.
Показанията на
св.Д.А. в СЗ и на ДП ,
прочетени по реда на чл.281,ал.4 от НПК /зав.склад на „Р.С.ДВ“
ЕООД/ твърди обстоятелства в показанията си ,че фирмата на подс. имала склад в
гр.Банкя , който се ползвал и от други фирми работещи на обекта.Цитира обаче
само „Н.Д.“, а другите не помнел.Същевременно на въпроси на прокурора си спомни и за другите фирми ,като отговори
,че имало един „бай Х.“ , който бил технически ръководител на ф.“Е.Т.“.Същевременно
имало един друг Х., който бил управител на фирма , чието име не помнел.Имало
случаи , когато „бай Х.“ давал фактури , които св.А. да предаде на подс.В..Предвид
хаотичността в показанията на този свидетел,неопределеността по време и
съдържание на показанията му,съдът не ги кредитира в частта за „управителя Х.“
и „бай Х.“,тъй като изобщо не е ясно за кои лица говори свидетеля.Тази
неубедителност не отпадна и след прочитане показанията на този свидетел от ДП,
като той посочи ,че се сетил за „бай Х.“ чак пред съда/тоест ,в СЗ на 18.09.2017г.,или 10 години след ремонта ,
а на ДП не се бил сетил за този човек.
Показанията на
свидетелите Л.Г. и И.Д. от СЗ съдът
кредитира като добросъвестно дадени.Св.Г. била наета от подс.В. по обява във
вестник, за да подготви документите му за процедурата по подаване на офертата ,
както и за участие в процеса на приемане на работата по ремонта.Г. не отрича да
е възприемала представители на други фирми на обекта,но не и от фирма „Е.Т.“
.Също така Г. не установила на обекта да
има лице с имена Х. К..Имало надзор в лицето на „А.“.СМР били приключени с подписването
на Акт 19 без възражения.Св.Д. бил началникът на Военния Санаториум заявява ,че
не знае как е избран изпълнителя, тъй като това е възложен ремонт от принципала
– ВМА.Д. знаел ,че фирма на подс.В. била изпълнител на ремонта ,но той останал
с впечатлението ,че има и подизпълнители , тъй като виждал и работници от други
фирми.Този свидетел сочи важното обстоятелство ,че е контактувал с подс.В. и с
техн.ръководител С./тоест , не се визират от този свидетел други технически ръководители
от други фирми/.Д. имал дребни забележки ,но ремонта до голяма степен бил
завършен с изключение на малка част , която била спряна поради липса на
финансиране.
Показанията на св.С.С. в СЗ и на ДП съдът частично кредитира
като добросъвестно дадени.Този свидетел е бил технически ръководител на обекта
Военен санаториум, като в СЗ се позовава на свои бележки ,за да посочи фирми
,чиито работници са взели участие в
извършени СМР.Под контрола на надзора били извършени различните строителни
работи.След констатиране на противоречия с показанията му на ДП /където заявил
,че не знае нито за Е.Т.“ нито за негови представители с имена Х.К.и А.С., в СЗ
свидетелят сомчи ,че като си видял бележките 10 години по-късно се сетил за „Е.Т.“.Въпреки
това и в СЗ С. не потвърждава да познава лица с горните имена, които да са били
на обекта.Съдът не кредитира показанията на св.С. в съда, където заявява ,че си
спомнил неща чак след 10 години, още повече че този свидетел така и не
представи на съда въпросния тефтер.
Свидетелите Д.Д. и Д.Н. ,разпитани в СЗ, са лица
които се явяват последващи приобретатели на дяловете на „Р.С.ДВ“ ЕООД и „Е.Т.“ ЕООД.Разпитан св.Д.Д. в СЗ заявява
обстоятелства , които трудно могат да бъдат преценени като допринасящи за
обективната истина по делото. Той заявява ,че купил фирма „Е.Т.“ от св.И.Р. , а
после я продал на „някаква си Р.“/цитат от показанията му в СЗ/.Този свидетел
заявява ,че на обекта Военен Санаториум ВМА бил „управител на вътрешните
строителни работи“, работниците ги ръководил Х. К.,“технически бил В.С..На
въпроси относно детайлите на този ремонт свидетелят отговаря условно и чрез
предположения.Фактури мисли ,че не е подписвал.Все пак откровено този свидетел
споделя ,че е ходил на училище само до 6-ти клас/без да твърди че го е
завършил/, няма основно образование и е убеден ,че поне името си може да напише
правилно.Няма как съдът да кредитира показанията на този свидетел, чиито разказ
на моменти звучи фантастично , като ниското му образователно и интелектуално
равнище се явяват естествена преграда пред неосъзнатия стремеж на този свидетел
да формулира изразни средства в подкрепа на защитната теза,тъй като в резултат
се получават несъстоятелни и дори смехотворни твърдения.Показанията на св.Д.Н. в СЗ следва да се кредитират само доколкото
чисто документално е ясно ,че той е придобил
фирма „Р.С.ДВ“ ЕООД.Всичко останало е достатъчно смехотворно и
несъстоятелно.Този свидетел заявява чистосърдечно ,че „купил фирмата за 10 дни
и после я „шитнал“, след което „взел кравите“.Купил фирмата защото бил казал че
ще я купи и я купил/по който начин удържал на думата си/.После обаче разбрал
,че „не става за фирмаджия“ , понеже купил фирмата защото искал „да стане
богат“.При покупката не чел документите , а само имената.Не се интересувал с
какво се занимава фирмата.Фирмените документи не ги е чел защото нямало
защо.Накрая продал фирмата на „някакъв от Разград“.Анализът на показанията на
тези двама свидетели е емблематичен за състоянието на частната стопанска инициатива в Република
България след близо 30 години преход от едно състояние в друго/при презюмирано
движение към по-добро бъдеще/, като извън нужното за целите на наказателното
производство,могат да се направят и
редица други изводи за напредъка/респ. липсата на такъв/ в редица
направления в икономиката и обществото,
а защо не и за особеното психично състояние и безотговорността на някои необразовани лица, които са сметнали,
че могат да се занимават „чисто документално“ с някакъв бизнес/след като
очевидно законодателство и работещи институции не ги препятстват ефективно/.
Показанията на свид.И.Р. в СЗ и на ДП имат специално
място в доказателствената съвкупност.Между дадените показания от свидетелката
на досъдебната и съдебна фаза има противоречия и непоследователност, които не
могат да бъдат обяснени само с визираното от нея самата притеснение пред следователя,
но са и резултат на известна недобросъвестност на тази свидетелка.Същата даваше
уклончиви отговори с елемент на предположения като на конкретен въпрос отговори с думите „мога да отговора и с да или с
не“/л.115 от съд.производство - при разпита й в СЗ / или с принципни
твърдения/напр.“…Но е изключено Д. да е правил фактурите…“,л.117 от съд.
произв/.Съдът кредитира частично показанията на тази свидетелка в частта им
където разказва ,че била управител на „Е.Т.“ ЕООД ,че се интересувала от допълнителни
доходи , защото установила че от шивачество не се печели много.Не е убедителна
тази свидетелка за причината поради която в офиса й дошли последователно нейния
познат строителен инженер от ГУСВ Х.К.и после подсъдимия В..Не е ясно сами ли
са дошли или тя ги е извикала по повод желанието й да печели повече.Ниската
доказателствена стойност на заявеното от Р. е видно от употребените изразни
средства по повод намерението й да печели и от строителство/за което не имала
нито експертен нито кадрови и матераилно-технически потенциал/- напр.свид.
казва че фирмата й трябвало да наема работници „за да извърши тези ремонтни
работи“, да наеме работници на граждански договори, както и че „имало е човек ,
който отговаря и го призовете за даване на показания“.Същевременно при теглене
на суми от банкови преводи по сметките на „Е.Т.“ лично теглела сумите , тъй
като била „най-сигурното лице“, защото няма да „избяга с парите“ .Очевидно е
желанието на свидетелката да се дистанцира от дейности , вършени в огляваваното
от нея дружество,приписвайки отговорността на смътно индивидуализирани адресати
или при ясни адресати , но с предположения за това какво точно са направили
конкретизираните субекти.Нежеланието на свидетелката да отговори конкретно и
ясно на зададените й въпроси доведе до по-продължителни разпити и до отговори
от типа на този на л.121 от съд. произв. където Р. на зададен въпрос относно
инкриминираните фактури казва в крайно ангажираща форма „Като съм ги погледнала/т.е.фактурите/,те за
мен не са бил документ , който аз
познавам“/!!!/.Съдът намира ,че като отговаря на въпросите за причината да се
съгласи да работи строителна дейност и за действителните си отношения с подс.В.
/в частност – фирмата му „Р.С.ДВ“ ЕООД/и лицата К.и С., свидетелката
практически отговаря на въпроси в хипотезата на чл.121,ал.1 от НПК.
Съдът кредитира експертните заключения на
вещите лица,представили ги на ДП и назначеното на съдебната фаза , тъй като
същите са компетентно и добросъвестно дадени.Съдът не намери вещите лица да
заемат нечия страна в процеса /макар да
се изказаха такива аргументи от една от страните/, а са приложили своите
спецални знания.Следва да се има предвид ,че колкото и някоя страна да счита
,че е наясно с определени области , в
които законодателят е счел че са нужни специални знания, в случая следва да се
ползват услугите на вещите лица.Последните не могат да бъдат изместени от
съждения и доводи на страната, която намира че има същия или приблизителен обем
подобни знания.От една страна ,дефинитивно всяка страна има интерес от изхода
на процеса , а за вещото лице е налице задължение за липса на заинтересованост
от изхода от процеса.От друга страна,законът изрично повелява тези въпроси да
се решават от вещи лица.Аналогична е хипотезата когато орган на ДП /респ.
съдебен орган/ знае чужд език,но няма право да извърши разпит на този език , а
задължително се ползват услугите на преводач.Вещите лица при назначаването си
се запознават с акта на назначаването си и узнават какви задачи са им
поставени, както и какви материали им се предоставят.При непредоставяне на
определени материали експертите имат правата и задълженията в чл.149 и 150 от НПК/вкл. и правото
да откажат да дадат заключение , ако предоставените им материали са
недостатъчни.Това е обаче лично право на самото вещо лице и не е възможно в
процеса някоя от страните да преценява дали вещото лице е следвало или не е
следвало да упражни някое от правата или е следвало да откаже да изпълни някое
от нормативните си задължения. В конкретния случай , щом са представени
Заключения в изискуемата процесуална форма и съдържат отговори на поставените
въпроси, значи вещите лица не са намерили ,че евентуално непредоставени им
материали/ко такива има/ , препятстват даването на Заключение.В крайна сметка,
за всяко представено експертно Заключение вещото лице носи отговорност в случай
на осъществен състав на чл.291 от НК/даване на устно или писмено съзнателно
неверно заключение пред съд или друг надлежен орган на властта /.
Съдът кредитира
Заключението на Съдебно-почерковата
експертиза/т.21,л.6-20 от ДП/,тъй като го намира за
обективно , пълно и компетентно изготвено.Вещото лице Ц. отговаря с
категорични и вероятностни отговори на така поставените му въпроси относно това
кои лица са положили подписи в съответната графа на представени фактури/с
номера посочени в Заключенито/, кои лица вероятно са положили и кои лица
категорично не са полагали подписи на представените документи.Причината за
вероятностен отговор на част от въпросите вещото лице изяснява в края на
Заключението.Заключението се поддържа и в съд.фаза, като добавя че макар да е
работил по копия,то последните с добро качество на изображенията.Ц. добавя ,че
не установил признаци за прехвърляне на подписи от други документи.
Съдът кредитира Заключението на Съдебно счетоводната експертиза на в.л. Л.К./т.15,л.5-47
от ДП/,тъй като е компетентно и добросъвестно дадено.Вещото
лице поддържа същото и в СЗ , като уточнява че първо не получила всички нужни й
документи ,но след поискване й били предоставени част от нужните
материали.Независимо от това вещото лице
не отказало , а изготвило Заключение.В последното изрично подчертава ,че не са
й били предоставяни дневници на „Е.Т.“, както и че исканите от нея допълнителни
/съпътстващи инкриминираните фактури/ документи за СМР на обекта Военен
Санаториум на ВМА, не й били предоставени.Поради това тя не успяла да прецени
доколко представените фактури имат изобщо някаква връзка с конкретна дейност
/т.е.СМР/.На въпрос на съда , какво би променило Заключението й ,ако такива
съпътстващи документи бяха представени , вещото лице заяви ,че ако види
документи за вид на работата , колко часа са отработени, какви материали са
вложени и т.н. , то би добила представата че такива дейности наистина са
извършени.В Заключението си вещото лице сочи за коя година какви суми са
декларирани, каква част е неоснователно приспаднат данъчен кредит, като част от
изводите са представените от експерта в таблична форма за по-добро онагледявне
на резултатите от експертизата.
Съдът кредитира Заключението на Съдебно-Счетоводната/допълнителна/
експертиза на в.л.З.И./т.15,л.54-79 от ДП/ , което също намира за
пълно , компетентно ,добросъвестно и обективно дадено.Вещото лице отговаря на
поставен въпрос ,че „Р.С.ДВ“ ЕООД представлявано от подс.И.В. е избегнало
установяването на данъчни задължения чрез ползване на фактури за покупки , с които
е намалил данъчните си задължения по ЗДДС.Налице е несъответствие между
декларираните приходи по Справки – декларации и Годишна данъчна декларация ,
така също и неследващо се приспадане на данъчен кредит.Това вещо лице е правило
съпоставка и между дневниците за покупко-продажби на „Р.С.ДВ“ ЕООД и на „Е.Т.“
ЕООД.
Съдът кредитира и Заключението на Повторната Финансово-икономическа
експертиза /т.21,л.29-84 от ДП/.Следва да се уточни ,че при смяна на
следователя от НСлС ,новият посочил ,че не приема Заключенията на горните две
ССчЕ, които били назначени от предходния му колега, като изложил несъгласия с
част от изводите.Поради това назначил новата експертиза като „повторна“.В това
Заключение в.лице А. като се базира на изводите на РА и останалите
доказателствени материали по делото приема в Заключението си ,че „Е.Т.“ не е
имало нужният производствен ,организацонен и кадрови потенциал , за да извърши
реално доставки в посочените в Заключението фактури, по повод на това е било
налице неправомерно ползване на данъчен кредит/ДК/ по фиктивни доставки между „Р.С.ДВ“
ЕООД и „Е.Т.“ ЕООД/изброени в Заключението/-Последното от своя страна е довело
до промяна на данъчните задължения в ГДД по ЗКПО.Вещото лице е отразило и
интересна тенденция,че преводите на суми от „Р.С.ДВ“ ЕООД към „Е.Т.“ ЕООД са непосредствено
след плащания на ВМА към “Р.С.ДВ“ ЕООД.В
СЗ това вещо лице поддържа Заключението без корекции и добавки, като не намира
да е налице такава нужда.В.л.А. отговаря на поставени въпроси в СЗ, че в „Е.Т.“
няма други лица в персоналната щатна структура на дружеството освен наети 10
жени-шивачки.Граждански договори не са установени.В тази посока доводите на св.Р./на
чийто разпит в СЗ това в.л. присъства/че имало други лица с имена К.и Д. , на
които тя била прехвърлила „строителната дейност“ ,вещото лице не може да коментира защото няма данни за
граждански договори в „Е.Т.“ за такива лица.Няма как да се обсъжда изпълнение
на дейности от „Е.Т.“ на санаториума в Банкя/възложен на „Р.С.ДВ“ ЕООД -
липсват документи за това.
По повод
установените от в.л. аналитични изводи за установена типична поредност на плащанията – първо от
„възложителя“ по ЗОП /т.е.ВМА/ към „изпълнителя“по ЗОП/т.е.“Р.С.ДВ“ ЕООД и
после незабавни плащания от „изпълнителя“ към „Е.Т.“ ЕООД,то следва да се има
предвид /дори да се допусне хипотетично,че последните се явяват „подизпълнител“,
макар това да не е така,както се посочи по-горе/в такива случаи ,особено в
хипотеза на процедури по ЗОП,нормалната поредност следва да е именно обратната
– първо изпълнителят плаща на
подизпълнителя/респ. подизпълнителите/ и след това възложителят плаща на
изпълнителя.
Обясненията
на подсъдимия И.С.В./в съд.заседание/ съдът
кредитира в незначителна степен, тъй като в по-голямата им част същите са израз
на правото на защита на подс. чрез даване на обяснения.Известно е ,че подсъдимо
лице може да дава обяснения, каквито намери за добре/когато въобще дава
обяснения/.Голяма част от обясненията на подс.В. са израз на негова защитна
версия.Впечатляващо е заявеното от подсъдимия,че бил с лична карта като „Д.“,но
всички работници се обръщали към него с името „И.“, като този принцип се
спазвал дори при оформяне на документи , когато се представял като „Д.“.Съдът
не кредитира обясненията му , в които заявява ,че е предал всички
документи/вкл. и т.нар. истински фактури за взаимоотношенията си с „Е.Т.“/,
като не ги представя тъй като не комуникирал с починали хора/имайки предвид
последния управител на „Р.С.ДВ“ ЕООД Г.А..Съдът кредитира обаче обясненията на
подс. в частта, в която признава ,че сам представял на св.Т.инкриминираните
фактури, за да залегнат в инкриминираните Декларации и Справки ,представяни по
надлежен ред пред данъчната администрация.
Съдът кредитира
писмените изключения с изключенията , посочени по-горе /касателно Договора
представен в СЗ между „П.С.ДВ“ ЕООД и „Е.Т.“/, а така също и с изключение на
Декларацията на „Е.Т.“ ,че е подизпълнител на възложения ремонт по ЗОП на ВМА
на фирмата на подс.В./“Р.С.ДВ“ ЕООД/, тъй като качеството „подизпълнител“ не
може да възникне просто така с едностранна декларация/без знанието на
„възложителя“,какъвто е този случай/, особено в процедура по ЗОП , когато
кандидатите подават оферта с комплект документи и т.н.
ОТ ПРАВНА СТРАНА анализът на доказателствените материали
поотделно и в съвкупност води до следните
правни изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страна подс. И.С.В. е осъществил съставите на престъпленията по чл. чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2
и т.7,вр.чл.26,ал.1 от НК , по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и
т.7,вр.чл.26,ал.1 от НК, почл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и
т.7,вр.чл.26,ал.1 от НК и по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1 от НК.
От обективна
страна :
По пункт първи от
ОА -
За
периода от 01.02.2007г. до 12.02.2008г. в гр.София при условията на
продължавано престъпление /с две и повече деяния, подс.И.В. е осъществил
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото/, като управител на „Р.С.ДВ“ ЕООД с ЕИК ******със седалище в
гр.София, лично и посредством фактическите действия на пълномощника си св.В.И.Т.-
счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, е избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения - данък върху добавената стойност по Закона за
данъка върху добавената стойност в особено големи размери — 422 850/четиристотин
двадесет и две хиляди осемстотин и петдесет/ лева на данъчно задължения субект
- „Р.С.ДВ“ ЕООД, като:
-
потвърдил
неистина относно размера на ДДС с право на данъчен кредит в подадени чрез
пълномощника му В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД,
справки декларации за данък върху добавената стойност по реда на чл.125,
ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС пред ТД на НАП - офис “Надежда“ -
гр.София,
- използвал документи с невярно съдържание -
дневници за покупки изготвени от пълномощника му В.И.Т.- счетоводител на
дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, при водене на счетоводството на „Р.С.ДВ“
ЕООД,
- приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 422 85О/четиристотин двадесет и две хиляди
осемстотин и петдесет/ лева по използвани от него документи с невярно
съдържание - дневници за покупки, в които са отразени данъчни фактури по
неосъществени /фиктивни/ облагаеми доставки от „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ******, както
следва:
1.
От 01.02.2007г. до 28.02.2007г. е избегнал установяване на данъчни
задължения - ДДС в размер на 44 000/четиридесет и четири
хиляди/ лева, като използвал документ с невярно съдържание при водене на
счетоводството - дневник за покупки за данъчен период месец февруари на 2007г.,
в който е отразено, че с фактури:
№**********/05.02.2007г. - 34 320
лв., с ДО 28600 лв. и ДДС
5720 лв.;
№**********/09.02.2007г. - 33 000 лв., с ДО 27500 лв. и ДДС 5500 лв.;
№**********/14.02.2007г. - 39 420 лв, с ДО 32850 лв. и ДДС 6570 лв.;
№**********/19.02.2007г. - 44 904 лв, с ДО 37425 лв. и ДДС 7479 лв.;
№**********/21.02.2007г. - 47 400 лв, с ДО 39500 лв. и ДДС 7900 лв.;
№**********/23.02.2007г. - 44 214 лв, с
ДО 36845 лв. и ДДС 7369 лв.и
№**********/26.02.2007г.
- 20 742 лв, с ДО 17285
лв. и ДДС 3457 лв. -„Е.Т.“
ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/
на обща стойност 264 000 лева, с включен ДДС на стойност 44 000 лева по
неосъществени /фиктивни/ доставки.
2. На 12.03.2007г. в
гр.София, в ТД на НАП - офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на 44 000 лева,
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от 01.02.2007г. до
28.02.2007г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№
22130901816/12.03.2007г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“, като в клетка
50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е 45 239, 01 лева,
вместо отразените 1239, 01 лева, и резултатната следваща се в клетка 71/данък
за внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е 44 278, 40 лева,
вместо отразената сума за внасяне от 278, 40 лева.
3.
От 01.05.2007г. до 31.05.2007г. е избегнал установяване на данъчни
задължения - ДДС в размер на 133 500 /сто тридесет и три
хиляди и петстотин/ лева, като използвал документ с невярно съдържание при
водене на счетоводството — дневник за покупки за данъчен период месец май на
2007г„ в който е отразено, че с фактури:
№**********/04.05.2007г. - 71 304 лв, с ДО 59420 лв. и ДДС 11884
лв.;
№**********/09.05.2007г. - 61 476
лв, с ДО 51230 лв. и ДДС 10246
лв.;
№**********/11.05.2007. - 67 566 лв, с ДО 56305 лв. и ДДС 11261 лв.;
№**********/14.05.2007г. - 80 442
лв, с ДО 67035 лв.и ДДС 13407лв.;
№**********/15.05.2007. - 63
039,60 лв, с ДО 52533 лв. и ДДС 10506,60 лв.;
№**********/21.05.2007г. - 80 442лв, с ДО 67035 лв. и ДДС 13407 лв.;
№**********/22.05.2007. - 86 880
лв, с ДО 72400 лв. и ДДС 14480 лв.;
№**********/23.05.2007г. - 48 684 лв, с ДО 40570 лв. и ДДС 8114 лв.;
№**********/23.05.2007. - 186 158,40 лв, с ДО 155132 лв. и ДДС 31026,40 лв. и №**********/25.05.2007г.
- 55 008 лв, с ДО 45840 лв. и ДДС 9168
лв.-„Е.Т.“
ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/
на обща стойност 810 000 лева, с включен ДДС на стойност 133 500 лева по
неосъществени /фиктивни/ доставки.
4.
На 12.06.2007г. в гр.София, в ТД
на НАП - офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на 133 500 лева, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от 01.05.2007г. до
31.05.2007г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№
22130906694/12.06.2007г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“, като в клетка
50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е 144495,20 лева,
вместо отразените 10995,20 лева, и резултатната следваща се в клетка 71/данък
за внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е 133677,68 лева,
вместо отразената сума за внасяне от 177,68 лева.
5. От 01.08.2007г. до 31.08.2007г. е избегнал
установяване на данъчни задължения - ДДС в размер на 71 250 /седемдесет и една
хиляди двеста и петдесет/лева, като използвал документ с невярно съдържание при
водене на счетоводството - дневник за покупки за данъчен период месец август на
2007г., в който е отразено, че с фактури:
№**********/07.08.2007г. - 69 600 лв.,
с ДО 58000
лв. и ДДС 11600лв.;
№**********/13.08.2007г. - 54 960 лв., с ДО 45800 лв. и ДДС 9160 лв.;
№**********/20.08.2007г. - 80 940 лв.,
с ДО 67450 лв и ДДС 13490лв.;
№**********/22.08.2007г - 78 240 лв., с ДО 65200 лв. и ДДС 13040 лв.;
№**********/24.08.2007. - 75 000 лв., с ДО 62500 лв. и ДДС 12500лв.;
№**********/27.08.2007г. -63 000 лв., с ДО 52500 лв. и ДДС 10500 лв. и
№**********/29.08.2007г. - 5760 лв., с ДО 4800 лв. и ДДС 960 лв.-„Е.Т.“ ЕООД е
продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/ на обща стойност 356 250 лева, с включен
ДДС на стойност 71 250 лева по неосъществени /фиктивни/ доставки.
6. На 13.09.2007г. в гр.София, в ТД на НАП - офис
“Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на 71 250 лева, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от 01.08.2007г. до
31.08.2007г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№
22130911829/13.09.2007г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“, като в клетка
50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е 81561,81 лева, вместо
отразените 10311,81лева, и резултатната следваща се в клетка 71/данък за
внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е 71362,12 лева, вместо
отразената сума за внасяне от 112,12 лева.
7. От 01.10.2007г. до
31.10.2007г. е избегнал установяване на данъчни задължения — ДДС в размер на 90 600 /деветдесет
хиляди и шестстотин /лева, като използвал документ с невярно съдържание при
водене на счетоводството - дневник за покупки за данъчен период месец октомври
на 2007г., в който е отразено, че с фактури:
№**********/04.10.2007. - 60 000 лв., с ДО 50000 лв. и ДДС
10000лв.;
№**********/08.10.2007г. - 57 000 лв., с ДО 47500 лв. и ДДС 9500 лв.;
№**********/11.10.2007г. - 58 200 лв., с ДО 48500 лв. и ДДС 9700 лв.;
№**********/12.10.2007г. - 60 000
лв., с ДО 50000 лв. и ДДС 10000 лв.;
№**********/15.10.2007г. - 58 500 лв., с ДО 48750 лв. и ДДС 9750 лв.;
№**********/17.10.2007г. - 58
920 лв., с ДО 49100 лв. и ДДС 9820 лв.;
№**********/19.10.2007г. - 77
100 лв., с ДО 64250 лв. и ДДС 12850 лв.;
№**********/22.10.2007г.
- 71 880 лв., с ДО 59900 лв. и ДДС 11980 лв. и №**********/24.10.2007г. - 42 000 лв., с ДО 35000 лв. и ДДС
7000 лв.-„Е.Т.“ ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/ на обща стойност
543 600 лева, с включен ДДС на стойност 90 600 лева по неосъществени /фиктивни/
доставки.
8. На
13.11.2007г. в гр.София, в ТД на НАП - офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС
в размер на 90 600 лева,
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от 01.10.2007г. до
31.10.2007г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№
22130915150/13.11.2007г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“, като в клетка 50/
дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е 101141,03 лева, вместо
отразените 10541,03 лева, и резултатната следваща се в клетка 71/данък за
внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е 90673,04 лева, вместо
отразената сума за внасяне от 73,04 лева.
9. От 01.01.2008г. до 31.01.2008г. е избегнал
установяване на данъчни задължения - ДДС в размер на 83 500 /осемдесет и три хиляди и
петстотин/лева, като използвал документ с невярно съдържание при водене на
счетоводството — дневник за покупки за данъчен период месец януари на 2008г„ в
който е отразено, че с фактури:
№**********/02.01.2008г. – 52 200 лв., е ДО 43500 лв. и ДДС 8700лв.;
№**********/03.01.2008г. - 67 200 лв., с ДО 56000 лв. и ДДС 11200 лв.;
№**********/04.01.2008г. - 92 100 лв., с
ДО 76750 лв. и ДДС 15350 лв.;
№**********/05.01.2008г. - 71 220 лв.,
с ДО 59350 лв. и ДДС 11870лв.;
№**********/07.01.2008г. - 80 400 лв.,
с ДО 67000 лв. и ДДС 13400 лв.;
№**********/08.01.2008г. – 76 800 лв., е ДО 64000 лв. и ДДС 12800 лв.и
№**********/11.01.2008г. - 61 080 лв., с ДО 50900 лв. и ДДС 10180 лв.-„Е.Т.“
ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/ на обща стойност 501 000 лева, с
включен ДДС на стойност 83 500 лева по неосъществени /фиктивни/ доставки.
10. На 12.02.2018г.
в гр.София, в ТД на НАП - офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на
83 500 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е
потвърдил неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от
01.01.2008г. до 31.01.2008г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за
ДДС,вх.№ 22130920504/12.02.2008г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“
като в клетка 50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е
91786,15 лева, вместо отразените 8286,15лева, и резултатната следваща се в
клетка 71/данък за внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е
83537,86 лева, вместо отразената сума за внасяне от 37,86
лева.
От субективна страна :
Престъплението подс.В. е
извършил при форма на вината пряк умисъл, тъй като е предвиждал
общественоопасния характер на извършването и е искал пряко настъпването на
съставомерните последици.
Горното осъществява състава на
извършено престъпление по чл.255, ал.З,
във вр. с ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и т.7, вр.чл.26,ал.1 от НК.
По втори пункт от ОА :
Подс. В. за периода от
01.03.2008г. до 13.01.2009г. в гр.София при условията на продължавано
престъпление с две и повече деяния, осъществил поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото/, като управител
на „Р.С.ДВ“ ЕООД с ЕИК ******със седалище в гр.София, лично и посредством
фактическите действия на пълномощника си св.В.И.Т.- счетоводител на дружеството
и управител на „В.К.“ ЕООД, е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения - данък върху Добавената стойност по Закона за данъка върху добавената
стойност и корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане в
особено големи размери – 1 431 275 милион четиристотин тридесет и една
хиляди двеста седемдесет и пет лева/ на
данъчно задължения субект - „Р.С.ДВ“ ЕООД, като:
-
потвърдил
неистина относно размера на ДДС с право на данъчен кредит в подадени чрез
пълномощника му В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД
, справки декларации за данък върху добавената стойност по реда на чл.125,
ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС пред ТД на НАП - офис “Надежда“ -
гр.София,
-
потвърдил
неистина относно размера на дължимият се корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане за 2007г. в подадена чрез пълномощника му В.И.Т.-
счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък, подадена по реда на чл.92,ал.5 от ЗКПО пред ТД на НАП -
офис “Надежда“ - гр.София,
-
използвал
документи с невярно съдържание - дневници за покупки изготвени от пълномощника му
В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, при водене на
счетоводството на „Р.С.ДВ“ЕООД,
-приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 1 261 600 /един милион двеста шестдесет
и една хиляди и шестстотин / лева по използвани от него документи с невярно
съдържание — дневници за покупки, в които отразил данъчни фактури по
неосъществени /фиктивни/ облагаеми доставки от „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ******, както
следва:
1. На 21.03.2008г„ е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения - корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане за 2007г„ в размер на 169 675 лева, като
подал по реда на чл.92,ал.5 от ЗКПО пред ТД на НАП - офис “Надежда“, годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък - Вх.№ 2213И0001504/21.03.2008г„
в която потвърдил неистина относно размера на дължимият се корпоративен данък,
а именно, че полагащият му се корпоративен данък е в размер на 1056,30 лева,
вместо реално дължимият се такъв в размер на 170731,30 лева,
2. От 01.03.2008г. до 31.03.2008г.е избегнал
установяване на данъчни задължения - ДДС в размер на 130 600/сто и тридесет
хиляди и шестстотин/ лева, като използвал документ е невярно съдържание при
водене на счетоводството - дневник за покупки за данъчен период месец март на
2008г., в който е отразено, че с фактури:
№**********/07.03.2008г. - 64 800 лв., с до 54000 лв. и ДДС 10800
лв.;
№**********/10.03.2008г. - 90 000 ЛВ., с до 75000 лв. и ДДС 15000
лв.;
№**********/12.03.2008г. - 93 960 лв., с до 78300 лв.
и ДДС 15660 лв.;
№**********/13.03.2008г. - 51 000 лв., с до 42500 лв. и ДДС 8500 лв.;
№**********/17.03.2008г. - 88 500 лв., с до 73750 лв. и ДДС 14750 лв.;
№**********/17.03.2008г. - 93 000 лв., с до 77500 лв. и ДДС 15500 лв.;
№**********/19.03.2008г. - 88 200 лв., с до 73500 лв. и ДДС 14700
лв.;
№**********/20.03.2008г. - 90 120 лв., с до 75100 лв. и ДДС 15020
лв.;
№**********/21.03.2008г. - 85 500 лв., е до 71250 лв. И ДДС 14250 лв. и
№**********/24.03.2008г.
- 38 520 лв., с ДО 32100 лв. и ДДС 6420 лв. -„Е.Т.“ ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“
ЕООД стоки/услуги/ на обща стойност 783 600 лева, е включен ДДС на стойност 130
600 лева по неосъществени /фиктивни/ доставки.
3. На 10.04.2008г. в гр.София, в ТД на НАП —
офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на 130 600
лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е
потвърдил неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от
01.03.2008г. до 31.03.2008г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за
ДДС,вх.№ 22130923816/10.04.2008г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“,
като в клетка 50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е
135293,76 лева, вместо отразените 4693,76 лева, и резултатната следваща се в
клетка 71/данък за внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е
130690,32 лева, вместо отразената сума за внасяне от 90,32 лева.
4. От
01.08.2008г. до 31.08.2008г.е избегнал установяване на данъчни задължения - ДДС
в размер на 176 000 /сто седемдесет и шест хиляди/ лева, като
използвал документ е невярно съдържание при водене на счетоводството - дневник
за покупки за данъчен период месец август на 2008г.,
в който е отразено, че с фактури:
№**********/04.08.2008г.
- 60 000 лв., с ДО 50000 лв. и ДДС 10000 лв.; №**********/04.08.2008г. - 111
000 лв., с ДО 92500 лв. и ДДС 18500 лв.;
№**********/04.08.2008г. - 333 780 лв,. с ДО 278150 лв. и ДДС 55630 лв.;
№**********/29.08.2008г. - 128 520
лв., с ДО 107100 лв. и ДДС 21420лв.;
№**********/29.08.2008г. - 147 000 лв., с ДО 122500
лв. и
ДДС 24500 лв.;
№**********/30.08.2008г. - 134 700 лв., с ДО
112250 лв. и ДДС 22450 лв. и №**********/30.08.2008г. - 141 000 лв., с ДО
117500 лв. и ДДС 23500 лв. -„Е.Т.“ ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД
стоки/услуги/ на обща стойност 1 056 000 лева, е включен ДДС на стойност 176
000 лева по неосъществени /фиктивни/ доставки.
5. На 12.09.2008г. в гр.София, в
ТД на НАП - офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на 176 000 лева,
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер, като е потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен период от 01.08.2008г. до
31.08.2008г. подадена на основание чл.125 ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№
22130934524/12.09.2008г. по описа на ТД на НАП-офис “Надежда“ като в клетка 50/
дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е 176414,98 лева, вместо
отразените 414,98лева, и резултатната следваща се в клетка 71/данък за внасяне
от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е 176414,98 лева, вместо
отразената сума внасяне от 414,98 лева.
6. От 01.11.2008г. до 30.11.2008г. е
избегнал установяване на данъчни задължения - ДДС в размер на 501 000 /петстотин
и една хиляди/ лева, като използвал документ е невярно съдържание при водене на
счетоводството - дневник за покупки за данъчен
период
месец ноември на 2008г., в който е отразено,
че с фактури:
№**********/11.11,2008г.
- 67 200 лв., с ДО 56000 лв. и ДДС 11200лв.;
№**********/19.11,2008г.
- 188 520 лв., с ДО 157100 лв. и ДДС 31420 лв.;
№**********/24.11.2008г.
– 158 100 лв., с ДО 131750 лв. и
ДДС 26350 лв.;
№**********/28.11,2008г.
– 186 708 лв., с до 155590 лв. и ДДС 31118 лв.;
№**********/28.11,2008г.
– 178 920 лв., с до 149100 лв. и ДДС 29820 лв.;
№**********/29.11.2008г.
- 133 920 лв., с до 111600 лв. и ДДС 22320 лв.;
№**********/29.11,2008г.
- 60 000 лв., с до 50000 лв.
и ДДС 10000 лв.;
№**********/29.11.2008г.
– 188 700 лв., с до 157250 лв. и ДДС 31450 лв.;
№**********/30.11.2008г.
– 338 070 лв., с до 281725 лв. и ДДС 56345 лв.;
№**********/30.11.2008г.
– 295 908 лв., с до 246590 лв. и ДДС 49318 лв.;
№**********/30.11,2008г.
- 392 868 лв., с ДО 327390 лв. и
ДДС 65478 лв.;
№**********/30.11.2008г.-
433 800 лв., с ДО 361500 лв. и ДДС 72300 лв.
и
№**********/30.11.2008г. - 383 286 лв., е ДО
319405 лв. и ДДС 63881 лв.-„Е.Т.“ ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/
на обща стойност 3006000 лева, е включен ДДС на стойност 501 000 лева по
неосъществени /фиктивни/ доставки.
7. На 13.12.2008г. в гр.София, в ТД на НАП -
офис “Надежда“ е избегнал плащане на ДДС в размер на,501 000 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия
размер, като е потвърдил неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД, за данъчен
период от 01.11.2008г. до 31.11.2008г. подадена на основание чл.125
ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№ 22130940769/13.12.2008г. по описа
на ТД на НАП-офис “Надежда“, като в клетка 50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната
сума е следвало да е 501228,94 лева, вместо отразените 228,94 лева, и
резултатната следваща се в клетка 71/данък за внасяне от кл.50 внесен
ефективно/ сума е следвало да е 501228,94 лева, вместо отразената сума за
внасяне от 228,94 лева.
8. От 01.12.2008г. до 31.12.2008г.е избегнал
установяване на данъчни задължения - ДДС в размер на 454 000/четиристотин
петдесет и четири хиляди/ лева, като използвал документ с невярно съдържание
при водене на счетоводството — дневник за покупки за данъчен период месец
декември на 2008г., в който е отразено, че с фактури: №**********/04.12.2008г. - 51 600
лв., с ДО 43000 лв. и ДДС 8600 лв.;
№**********/05.12.2008г. -
115 200 лв., с ДО 96000 лв. и ДДС 19200 лв.;
№**********/10.12.2008г. -
249 000 лв., с ДО 207500 лв. и ДДС 41500 лв.; №**********/23.12.2008г. - 265
500 лв., е ДО 221250 лв. и ДДС 44250 лв.;
№**********/23.12.2008г.
- 258 600 лв., с ДО 215500 лв. и ДДС 43100 лв.;
№**********/27.12.2008г. - 339 000 лв., с ДО 282500 лв. и ДДС
56500 лв.;
№**********/29.12.2008г. - 367 800 лв., с ДО 306500 лв. и ДДС 61300лв.;
№**********/29.12.2008г. - 380 400 лв., с ДО 317000 лв. и ДДС 63400 лв.;
№**********/30.12.2008г. - 352 200 лв., с ДО 293500 лв. и ДДС 58700 лв. и
№**********/31.12.2008г.
- 344 700 лв., с ДО 287250 лв. и ДДС 57450 лв. - „Е.Т.“ ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“
ЕООД стоки/услуги/ на обща стойност 2270000 лева, с включен ДДС на стойност 454
000 лева по неосъществени /фиктивни/ доставки.
9. На 13.01.2009г. в гр.София, в ТД на НАП - офис “Надежда“ е избегнал
плащане на ДДС в размер на ,454 ООО лева, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в същия размер, като е потвърдил неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“ ЕООД,
за данъчен период от 01.12.2008г. до 31.12.2008г. подадена на основание чл.125
ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№ 22130942253/13.01.2009г. по описа
на ТД на НАП-офис “Надежда“ като в клетка 50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната
сума е следвало да е 454188,37 лева, вместо отразените 188,37 лева, и
резултатната следваща се в клетка 71/данък за внасяне от кл.50 внесен
ефективно/ сума е следвало да е 454188,37 лева, вместо отразената сума за
внасяне от 188,37 лева.
От
субективна страна –
Престъплението подс.В. е
извършил при форма на вината пряк умисъл, тъй като е предвиждал
общественоопасния характер на извършването и е искал пряко настъпването на
съставомерните последици.
Горното осъществява състава на извършено престъпление по чл.255, ал.З, във вр. с
ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и т.7, вр.чл.26,ал.1 от НК.
По трети пункт от ОА -
Подс.В. за периода от 31.03.2009 г.
до 11.05 2009г.
в гр.София при условията на продължавано престъпление /с две и повече деяния,
осъществил поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото/, като управител на „Р.С.ДВ“ ЕООД с ЕИК ******със
седалище в гр.София, лично и посредством фактическите действия на пълномощника
си св.В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, е
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - данък върху добавената
стойност по Закона за данъка върху добавената стойност и корпоративен/данък по
Закона за корпоративното подоходно облагане в особено големи размери – 795 850
/седемстотин деветдесет и пет хиляди осемстотин и петдесет/ лева на данъчно
задължения субект - „Р.С.ДВ“ ЕООД, като:
-
потвърдил
неистина относно размера на ДДС с право на данъчен кредит в подадена чрез
пълномощника му В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД,
справка декларация за данък върху добавената стойност по реда на чл.125,
ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС пред ТД на НАП - офис “Надежда“ -
гр.София,
-
потвърдил
неистина относно размера на дължимият се корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане за 2008г. в подадена чрез пълномощника му В.И.Т.-
счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък, подадена по реда на чл.92,ал.5 от ЗКПО пред ТД на НАП -
офис “Надежда“ - гр.София,
-
използвал
документи е невярно съдържание - дневник за покупки, изготвени от пълномощника
му В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“ ЕООД, при водене
на счетоводството на „Р.С.ДВ“ЕООД,
- приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 123 300 /сто двадесет и три хиляди и триста/ по използван от него
документ с невярно съдържание - дневник за покупки, в който отразил данъчни
фактури по неосъществени /фиктивни/ облагаеми доставки от „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК ******,
както следва:
1.На 31.03.2009г. е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения — корпоративен данък по Закона за корпоративното
подоходно облагане за 2008г., в размер на 672 550 лева, като подал по реда на чл.92,ал.5
от ЗКПО пред ТД на НАП - офис “Надежда“, годишна данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък - Вх.№ 2213И0002728/31.03.2009г„ в която потвърдил неистина относно
размера на дължимият се корпоративен данък, а именно, че полагащият му се
корпоративен данък е в размер на 1444,64 лева, вместо реално дължимият се такъв
в размер на 673 994,64 лева,
2.От 01.04.2009г. до
30.04.2009г.е избегнал установяване на данъчни задължения — ДДС в размер на 123 300 /сто
двадесет и три хиляди и триста/ лева, като използвал документ е невярно съдържание
при водене на счетоводството - дневник за покупки за данъчен период месец април
на 2009г., в който е отразено, че е
фактури:
№**********/10.04.2009г. - 67 800 лв., с ДО 56500 лв. и ДДС
11300 лв.;
№**********/13.04.2009г. - 63 000 лв., с ДО 52500 лв. и ДДС 10500 лв.;
№**********/15.04.2009г. - 70 500 лв., с ДО 58750 лв. и ДДС 11750 лв.;
№**********/16.04.2009г.
- 58 200 лв.,
с ДО 48500 лв. и ДДС 9700 лв.;
№**********/17.04.2009г. - 69 000 лв., с
ДО 57500 лв. и ДДС 11500 лв.;
№**********/21.04.2009г. - 61 080 лв., с ДО 50900 лв. и ДДС 10180 лв.;
№**********/22.04.2009г. - 49 800 лв., с ДО 41500 лв. и ДДС 8300 лв.;
№**********/24.04.2009г. - 63 360 лв., с ДО
52800 лв. и ДДС 10560 лв.;
№**********/27.04.2009г. - 70 800 лв., с ДО 59000 лв. и ДДС 11800лв.;
№**********/28.04.2009г. - 53400 лв. с ДО 44500 лв. и
ДДС 8900
лв.;
№**********/29.04.2009г. - 48 660 лв., с ДО 40550 лв. и ДДС 8110 лв.и
№**********/30.04.2009г. - 64 200 лв., с ДО
53500 лв. и ДДС 10700 лв. -„Е.Т.“ ЕООД е продало на „Р.С.ДВ“ ЕООД стоки/услуги/
на обща стойност 739 800 лева, с включен ДДС на стойност 123 300 лева по
неосъществени /фиктивни/ доставки.
На 11.05.2009г. в гр.София, в ТД на НАП - офис “Надежда“ е
избегнал плащане на ДДС в размер на 123 300 лева, и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в същия размер, като е потвърдил неистина в СД по ЗДДС на “Р.С.ДВ“
ЕООД, за данъчен период от 01.04.2009г. до 30.04.2009г. подадена на основание чл.125
ал.7, вр.ал.1 от Закона за ДДС,вх.№ 22130950561/11.05.2009г. по описа
на ТД на НАП-офис “Надежда“, като в
клетка 50/ дължим ДДС за внасяне/, реалната сума е следвало да е 123478,70
лева, вместо отразените 178,70 лева, и резултатната следваща се в клетка
71/данък за внасяне от кл.50 внесен ефективно/ сума е следвало да е 123478,70
лева, вместо отразената сума за внасяне от 178,70 лева
От субективна страна –
Престъплението подс.В. е извършил при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е предвиждал общественоопасния характер
на извършването и е искал пряко настъпването на съставомерните последици.
Горното осъществява състава на извършено престъпление по чл.255, ал.З, във вр. с
ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2 и т.7, вр.чл.26,ал.1 от НК.
По четвърти пункт от ОА –
От обективна страна :
Подс.В. на 21.03.2010 г. е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери - корпоративен данък по
Закона за корпоративното подоходно облагане за 2008г., в размер на 61 650
/шестдесет и една хиляди шестстотин и петдесет/лева, като подал чрез
пълномощника си - св.В.И.Т.- счетоводител на дружеството и управител на „В.К.“
ЕООД, по реда на чл.92,ал.5 от ЗКПО пред ТД на НАП - офис “Надежда“, годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък - Вх.№
2213И0003556/21.03.2010г., в която потвърдил неистина относно размера на
дължимият се корпоративен данък, а именно, че полагащият му се корпоративен
данък е в размер на 2066,98 лева, вместо реално дължимият се такъв в размер на 63716,98 лева-
От субективна страна –
Престъплението подс.В. е извършил при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е предвиждал общественоопасния характер на извършването и е искал пряко
настъпването на съставомерните последици.
Горното съставлява престъпление по чл.255, ал.З, във вр.
с ал.1,т.2,пр.1 от НК.
Правните
възражения на защитата съдът намери за неоснователни в основната им
част.Следва да се отбележи преди всичко ,че никъде в ОА не се съдържат
твърдения ,че възложения по реда на ЗОП ремонт на „Р.С.ДВ“ ЕООД не е
извършен или не е завършен.Обвинението е
за престъпление по чл.255 от НК,
докато ако ремонтът не беше извършен след заплащането на стойността му ,то
вероятно би било налице престъпление по друг текст от НК.Фактурите в обв.акт са
неистински/както сочи и защитата/,но самият ОА не ги окачествява като обект на
документни престъпления , а с оглед съдържанието им,че са фиктивни.Няма спор
,че подс. ги е предавал на св.Т.и чрез съдействието на последния, те са влизали
в СД по ЗДДС и дневниците на покупките ,по повод на които са повдигнатите
обвинения.Друго лице не е представяло фактури на св.Т., поради което няма спор
относно авторството на извършените престъпления, а именно това е подс.В..Самите
фактури не съдържат достатъчно реквизити ,за да се обвържат с конкретни сделки
и реално изпълнение,тъй като съдържат неясни позовавания.Ирелевантно е откъде
са дошли тези фактури/ след като няма обвинения за изготвянето им/,доколкото е
от значение че ги представя подс.В. и те са база за представяни на данъчната
администрация текущи декларации, а оттам за определяне на данъчната основа на
задължения субект.След като подс.В. сам е представял фактурите на св.Т.,то е
очевидно че подсъдимият е бил наясно дали е подписал тези фактури,както и дали
те отразяват реално осъществени доставки.Ето защо е важно данъчно задължените
лица да представят коректни документи не само на данъчната администрация , а
изобщо навсякъде където има документооборот. На следващо място, дейността на
подс.В. като управител на „Р.С.ДВ“ ЕООД /избран “изпълнител“ след процедура по
ЗОП-отм./ не се е подпомагала от „подизпълнители“,респ. „подизпълнител“, а още
по-малко дружеството „Е.Т.“ може да се окачестви като „подизпълнител“.Бе
посочено по-горе ,че няма доказателства в хода на процедурата по ЗОП кандидатът
в офертата да е посочил ,че ще има подизпълнители и кои ще са те/а това е
нужгно както в действащия , така и в отменения ЗОП/.Следователно , явява се
ирелевантно обстоятелството ,че външни на „Р.С.ДВ“ ЕООД лица са работили на
обекта – Военен Санаториум на ВМА, гр.Банкя.Този извод не се променя дори
отношенията между „изпълнителят“ по ЗОП и външни за изпълнението на
обществената поръчка лица да са оформени писмено.Във всички случаи това е
следвало да стане с предварителното знание на „възложителя“.В тази ситуация
възниква наистина основателния въпрос каква е била ролята на т.нар.“строителен
надзор“ по ЗУТ , който е следвало да осъществява „А.“ относно изпълнението на общ. поръчка.Негова е ролята
да следи какво , как се изпълнява и
какви хора изобщо работят на обекта и ако това са хора не от избрания
„изпълнител“,а други избрани на случаен принцип ,то по този начин се обезмисля
смисъла на самите общ.поръчки.Декларациите на „Е.Т.“,че са подизпълнител не
могат да породят подобни правни последици, тъй като ако всяко лице декларира
подобно обстоятелство ,това не би довело до придобиването на едно такова
качество само въз основа на
декларацията.Специален интерес ,може би и за историята,
представлява тезата ,че една шивашка
фирма би могла да работи в сферата на строителството, където ако са налице
всички други предполагаеми предпоставки
за това /напр.материално-техническа,организационна,кадрова и професионална
адекватност/то подобно сътрудничество трудно би могло да бъде разумно обяснено.Единственото обяснение на
това „сътрудничество“ в настоящия случай е че целите му са били
различни от декларираните.
Подс.В. е
осъществил различни форми на изпълнителното деяние на престъплението/избягване
установяването и плащането на данъчни задължения/, като същите са посочени при
описанието на отделните деяния ,включени в състава на продължаваните
престъпления по първите три пункта от ОА.По всички пунктове е налице
квалифициращото обстоятелство „особено големи размери“ на данъчните задължения.
Съдът
индивидуализира наказанията по всеки един от пунктовете на обвинението по общия ред на чл.54 от НК , тъй като не бяха налице нито изключителни , нито
многобройни смекчаващи обстоятелства.
Престъплението по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,пр.1,т.6,пр.2
и т.7 от НК е наказуемо с „Лишаване от свобода“ от 3 до 8 години и кумулативно се налага наказанието „Конфискация“
на част или цялото имущество на виновния.Съдът наложи наказания по първи, втори
и трети пункт от ОА/които са за продължавани престъпления с тази правна
квалификация – в размери около и над средния за предвиденото,поради превеса на
отегчаващите обстоятелства.Като такива съдът отчете липсата на критичност ,
престъпната упоритост и размера на
причинените щети и високия брой на деянията в състава на общото продължавано
престъпление, които надвишават в пъти нужното , за да е налице квалификация по
този текст от НК.Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия.
В частност , съобразявайки горните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства индивидуализира наказанията , като наложи
:
А / -по първи пункт от обв.акт
наказание „Лишаване от свобода“/ЛОС/ за срок от 5 години и „Конфискация“ в
размер на една втора от имуществото на подсъдимия В..Размерът на основното
наказание „ЛОС“ съдът определи в размер около средния с оглед размера на вредните последици и
обстоятелството ,че става дума за 10 деяния при условията на чл.26,ал.1 от НК/като за да е налице
института продължавано престъпление са нужни само две деяния, освен другите
изисквания в текста на тази норма/.Наказанието „Конфискация“ съдът намери ,че е
достатъчно да се определи в размер на една втора от имуществото на
подсъдимия/при липса на конкретни данни за притежаваните от него имуществени
обекти/.
Б / - по втори пункт от
обвинението „ЛОС“ в размер на 6 години и „Конфискация“ в размер на една втора
от имуществото на подс.В..Наказанието по този пункт съдът определи в размер над
средния и под максимума, поради по – високия размер на щетите, както и отново
високияа брой на деяния, а именно - 9, които са вкслючени в състава на
продължаваното престъпление по този пункт.Съображенията на съда касателно
наказанието „Конфискация и отегчаващите и смекчаващи обстоятелства са идентични
на посочените по горния абзац.
В/ - По трети пункт от обв.акт съдът наложи отново наказание в размер на 5 години
„Лишаване от свобода“ и „Конфискация“ на една втора от имуществото на подс.В..Наложеното
наказание „ЛОС“ е около средния размер на предвиденото като макар в
продължаваното престъпление да са включени три деяния ,то високия размер на
щетите мотивира съдът да наложи именно такова наказание по резмар.Съображенията
за смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и относно размера на наказанието
„Конфискация са идентични.
По четвъртия последен пункт на обв. акт съдът индивидуализира наказанието в размер на
минимума от 3 години „ЛОС“ , както и Конфискация“ в размер на една втора от
имуществото на подсъдимия.Съобразявайки аргументите си за отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства и относно размера на наказанието
„Конфискация“/изложени в предходните раздели/ съдът определи наказанието по този раздел в законовия минимум ,тъй като се касае само за
едно деяние.
Предвид размера им ,изтърпяването на
наказанията по горните раздели следва да
започне на „общ режим“.Обстоятелството ,че последното наказание е в
размер на 3 години/а подс.В. е неосъждан/ не налага обсъждане на предпоставките
на чл.66,ал.1 от НК ,
доколкото това наказание и предходните по –високи такива са в отношения на
съвкупност по смисъла на чл.23-25 от НК , като по-тежките наказания са за срокове над 3 години и институтът
„Условно осъждане“ е невъзможно да бъде приложен спрямо
подсъдимия.
На основание чл.23,ал.1от НК/еднородна реална съвкупност
от престъпления/ съдът определи едно общо наказание от така наложените
наказания „Лишаване от свобода“ , а именно най-тежкото в размер на 6 години,
като определят начален общ режим на
изтърпяване.
По чл.23,ал.3 от НК към така общото наказание от 6 години „Лишаване
от свобода“ бе присъединено изцяло и
наказанието „Конфискация“ на една втора от имуществото на подсъдимия.
Съдът не се произнесе с Присъдата си по
разноски и веществени доказателства , като това ще стори допълнително по реда
на чл.306 от НПК.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :