№……………/17.05.2018
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна,
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Кремена Данаилова,
като разгледа докладваното административно дело №
3459/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс ГПК)
във връзка с вр.чл.161, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по молба от А.И.Щ.
за изменение в частта за разноските на Решение № 843/20.04.2018 г. по адм. дело
№ 3459/2017 г. на Адм. съд – Варна, като се присъдят на Община Варна
100 лева вместо 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Изложено е, че
възнаграждението е прекомерно с оглед материалния интерес по делото – 587,50
лева. На основание чл.78, ал.8 вр.чл.144 от АПК, счита, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в
размер на 100 лева.
Ответникът – Директор на
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез юрисконсулт Д. оспорва
искането. Сочи, че на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК юрисконсултското възнаграждение е в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат. В този смисъл е Решение
№10/29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционния съд.
Счита, че е искането е неоснователно, поради което моли да бъде отхвърлено.
Настоящият състав на
Административен съд – Варна, намира искането за изменение на Решение
№843/20.04.2018 г. по адм. дело №3459/2017 г. на Адм. съд – гр. Варна в частта
му за разноските, че е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна,
в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. §2 от ДР на ДОПК. Разгледано по
същество искането е неоснователно.
Оспорването на Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г. издаден от
главен инспектор в Дирекция „Местни данъци” - Община Варна, в частта относно
установен данък върху превозните средства, потвърден с писмо рег. №
МД-Т17006233ВН_001ВН_001ВН/20.11.2017 г. на директор на Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна се извършва по реда
чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл.107, ал.1 и чл.144
от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4,
ал.3 от ДОПК, в производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения -
на публични изпълнители. Оспорен е АУЗД, поради което служителите на общинската
администрация имат права и задължения на орган по приходите.
Приложимия ред за присъждане
на разноски в настоящия случай е по ДОПК, поради това, че производството по
оспорване на АУЗД се развива по реда на чл.156 – 161 от ДОПК.
Съгласно
чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат
разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция
съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски
съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение
за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в
размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Изрично е предвидено в
чл.161, ал.1 от ДОПК, че се присъжда възнаграждение за един адвокат, т.е.
приложима е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва, че е неприложим чл.78, ал.8 от ГПК, предвиждащ
че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Няма
спор между страните, че представителство от юрисконсулт е извършено по делото и
материалния интерес по спора е в размер на 587,50 лева, поради което на
основание чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за юрисконсулт
е в размер на 300 лева. В този смисъл е съдебната практика: решения
по адм. дела № 13789/2016 г., №6609/2017 г. № 14118/2016 и № 13301/2016 г. на
ВАС и определение по адм. дело № 4080/2018 г. на ВАС.
Нормата на чл.78, ал.8 от ГПК е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при
оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а
не нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК – в този смисъл е решение по адм. дело №
13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. В случая
както беше отбелязано се оспорва АУЗД, което производство се развира по реда за
оспорване на ревизионен акт.
Предвид изложеното искането на А.И.Щ. за изменение на Решение № 843/20.04.2018 г. по адм. дело № 3459/2017 г.
по описа на Административен съд - Варна, в частта за разноските, като се
присъдят на Община Варна 100 лева вместо 300 лева за юрисконсултско възнаграждение
е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното и на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК,
Административен съд – Варна,
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А.И.Щ. за изменение в частта за разноските на
Решение № 843/20.04.2018 г. по адм. дело № 3459/2017 г. на Адм. съд – Варна,
като се
присъдят на Община Варна 100 лева вместо 300 лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ
: