№ 94
гр. *******, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241860200164 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от П. Н. Ш. с ЕГН: **********, гр.*******, бул. „*********“ № 12А, ет.
2 , an. 4, срещу Наказателно постановление № 24-0347-000246 от 08.07.2024 г., издадено от
началник група към ОДМВР *******, РУ *******, с което на жалбоподателя, за нарушение
по чл.119, ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание по чл.179, ал.2, вр.чл.
179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200,00 лв.
В жалбата, жалбоподателят изразява становище относно това, че същия не е извършил
посочените в НП нарушения, в съдебно заседание, се явява и заявява становище за
основателност на жалбата, ангажира доказателства, не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се
представлява, заявява становище за неоснователност на жалбата и прекомерност при
евентуално заплатено адвокатско възнаграждение, същото становище обективирано в
придружително писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на
настоящия въззивен състав.
Районна прокуратура-********, ТО-******* не взема становище по жалбата.
Районен съд-*******, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства: Жалба; Заверено копие на НП
24-0347-000246/08.07.2024г.; Заверено копие на АУАН №GA 1302684/23.06.2024г.; Заверен
копие на Заповед 8121з-1632/02.12.2021г.; Справка водач/нарушител; Заверено копие от
протокол за ПТП №1744917/23.06.2024г.; Заверено копие на сведение от М.Х.; Заверено
1
копие на сведение от П. Ш.; Заверено копие на обясненията на П. Ш., че административно-
наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него
акт за установяване на административно нарушение, затова, че на на 23.06.2024г. около
11:00ч. в гр. ******* ул ********* в близост до сградата на читалището управлява в посока
гр ******* към гр ***** МПС от категория М1 л. а. Мерцедес Ц250 с ДКН СО *********
АН лична собственост като : 1 .Водач на МПС не спира на пешеходна пътека тип Зебра за да
пропусне движещият се по нея пешеходец, блъска го и реализира ПТП, е извършил:1. НЕ
ПРОПУСКА ПРЕМИНАВАЩИТЕ ПЕШЕХОДЦИ. ПТП, с което виновно е нарушил чл.119
ал. 1 от ЗДвП.
Свидетелят Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение на 23.06.2024г.,
който е бил подписан от съставителя, свидетеля Г. и от жалбоподателя, който не е отразил
в АУАН възражения по същия, като препис от АУАН е връчен на жалбоподателя срещу
подпис. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание по чл.
179, ал.2,вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на
чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
От разпита св.Ч.-актосъставител, се установява дословно следното: „Съставил съм АУАН,
поддържам констатациите в акта. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Ако на едно кръстовище стане
сблъсък между две, три, четири или повече коли и се случи ПТП, въпросът ми е на кой от
водачите се взима тест за алкохол, за наркотици и по какъв критерии? СВИДЕТЕЛЯТ Ч.:
ПТП-то не е на кръстовище, но по принцип, ако има такова ПТП, тестваме абсолютно
всички. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Съставен ми е протокол за ПТП, участник №1 са моите
имена, участник №2 са имената на пешеходката. Аз съм тестван за алкохол и за наркотици, а
защо другият участник №2 не е? СВИДЕТЕЛЯТ Ч.: Защото не е водач на МПС.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Аз се движех със скорост не по-голяма от 20км/ч, там на този
участък няма кола през деня, която да вдигне повече от 20км/ч. На 150м. са три пешеходни
пътеки и една неравност на пътя. 50 метра преди това има пешеходна пътека, аз спрях да
пропусна пешеходец и тръгвам. Въпросната пешеходна пътека е на 50м., аз не мога да
вдигна повече от 20км/ч. В последния момент аз видях, че отляво няма пешеходци, отдясно
на тротоара имаше хора, чоплят семки и си говорят. В последния момент, аз съм на два
метра разстояние, жената тръгва и аз моментално спрях. При 20км/ч, за 1 секунда, един
автомобил минава 5 метра и половина, един пешеходец минава две крачки също за една
секунда, кой ще е този водач, който има кола на два метра разстояние и да прави две крачки.
Трябва да е неадекватен. Нямам повече въпроси към свидетеля.“
От разпита на св.Г., се установява дословно следното: „Аз съм свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. След сигнал от жената, установихме ПТП.
Взехме обяснения от водача, каквото е констатирал колегата, това е съставил. Отидохме на
място, но жалбоподателя беше напуснал ПТП-то и нямаше следи от ПТП. Съдът
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Г. АУАН GA №1302684, находящ се на л.5 от делото.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Това е актът, подписът е мой. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Бяхте ли на
пешеходната пътека с мен? СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Вие бяхте напуснали ПТП-то, няма как да
2
бъда с вас. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Бяхте ли с мен там да Ви обясня? СВИДЕТЕЛЯТ Г.:
След това се върнахме с Вас на пешеходната пътека. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ш.: Свидетелят
лъже. Не отговаря на истината това, което е написано в акта. Нямам повече въпроси към
свидетелите. Да се освободят разпитаните свидетели от съдебната зала.“
От разпита на св.Н. Ш., син на жалбоподателя, се установява дословно следното:
„Пътувахме на 23-ти преди обяд от гр.******* към гр.*******, аз седях на предната седалка
до водача, и на влизане в града, на първата пешеходна пътека спряхме, пропуснахме
преминаващи пешеходци и след 30-40м. наближихме втора пешеходна пътека. Когато бяхме
на два метра от пътеката внезапно една жена изскочи и се яви на десния фар на колата,
подпря се на капака и падна. Предницата на колата беше на средата на пешеходната пътека.
Излязохме от колата, ударът беше страничен, над калника, на десния фар, отдясно-наляво
пресичаше жената. На мен ми се случи все едно я пуснаха от небето тази жена, на
пешеходната пътека преди да се случи това, нямаше абсолютно никакви пешеходци.
Слязохме да й помогнем, тя стана и на другия тротоар имаше пейка, придвижихме се до там,
тя седна, от съседните магазини й дадоха й едно шише с вода. Питахме я как е и тя каза, че е
добре и нищо й няма. От съседните магазини жените питаха дали да викнат линейка, но
баща ми веднага я закара до Бърза помощ, жената сама се качи и седна в колата. Дотогава
колата си седеше още на пешеходната пътека и се получи задръстване. Отидохме до Бърза
помощ, жената влезе на преглед и в това време дойдоха органите на КАТ. Мисля, че баща ми
като е съобщил за произшествието на Бърза помощ, те са се обадили на полицията. Когато
полицията дойде, мен никой не ме е питал нищо, аз седях там, жената излезе и те почнаха да
си пишат, с мен никой не разговаря. След това аз не се върнах на местопроизшествието.
Когато се пишеше актът, аз седях през цялото време до тях. Жената излезе от прегледа и си
замина. Не знам кога полицаите и баща ми са отишли на местопроизшествието.“
Настоящият въззивен съдебен състав следва да кредитира показанията на свидетеля Н.Ш.
относно установената фактическа обстановка, като непротиворечиви и последователни,
непосредствено възприети и кореспондиращи със същата, като следва да кредитира
показанията на св.св.Ч. и Г., установяващи отразеното в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
делото писмени и преценени по-горе гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са основание за отмяна на постановлението на процесуално основание.
В тази връзка съдът установи, че АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентен орган,
нарушението е описано при посочване на всички съставомерни елементи - дата и мястото на
извършване, обстоятелства, при които е осъществено, нарушената и санкционната норма.
Деянието е квалифицирано точно, като установените факти правилно са подведени под
нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП не е увреждащо,
3
поради което от него няма нито пострадало лице, нито вреди, за да възникне основание за
описването им.
На жалбоподателя П. Н. Ш. е вменено, че на посочените дата и час, в съответния пътен
участък, като водач на МПС не е пропуснал движещия се (коректната квалификация е
преминаващ или стъпил на пешеходната пътека) на пешеходната пътека пешеходец, в
нарушение на законовото предписание в нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Спорният въпрос
в казуса се свежда до това в момента на приближаването на жалбоподателя към
пешеходната пътека имало ли е на нея стъпили, или преминаващи пешеходци. Събраните в
хода на съдебното производство доказателства за установяване на този факт са
противоречиви, като обосновават две противоположни версии, поради което несъмнен и
категоричен извод в същата посока не е възможно да се формира. От една страна, в
качеството на свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля по АУАН, които не са
присъствали при осъществяване на инициалния удар. В противовес на заявеното от
посочените свидетели са показанията на свидетеля Н. Ш. - син на жалбоподателя, който
твърди, че е пряк очевидец на ситуацията, като свидетеля е категоричен, че пострадалия
пешеходец не е бил на пешеходната пътека.
Явното противоречие в тези доказателствени източници не дава основание да се кредитира
едната версия за сметка на другата. Нито един от тримата свидетели по-горе не е
безпристрастен, тъй като свид. Ш. се явява заинтересован в утвърждаването на тезата, която
излага, но е обяснимо да проявава пристрастност при излагане на релевантните за казуса
факти, които, безспорно е възприел пряко и непосредствено. Показанията на
незаинтересованите в случая свидетели – Ч. и Г.-актосъставител и сведетел по АУАН. не
допринасят за изясняване на спорните факти, тъй като същите не са били очевидци на
възникналата пътна ситуация, а същата е изследвана въз основа позициите на двамата
участници в нея. Други очевидци не са били установени, за да бъдат разпитани.
За да бъде признато едно физическо лице за виновно в извършване на определено
административно нарушение, следва да са събрани преки доказателства, доказващи по
несъмнен начин факта на извършеното деяние, участието и вината на санкционираното лице
в него, или да е налице система от косвени доказателства, водещи на единствения, несъмнен,
непротиворечив и логичен извод, че именно конкретното лице е участвало в извършването
му.
В хода на съдебното производство наличното противоречие в свидетелските показания
относно обективната страна на нарушението, не е било преодоляно чрез събраните
доказателства и извършените процесуални действия. В подкрепа на предявеното
административнонаказателно обвинение не са ангажирани неоспорими, убедителни
доказателства, които да дадат основание за формиране на несъмнен извод, че П. Ш. е
нарушил задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Собствената му версия, поддържана в
производството, е различна и същата не е изолирана сред останалите доказателства,
доколкото намира убедителна подкрепа в показанията на свид. Н. Ш.. Нещо повече,
настоящият съдебен състав намира за изцяло противоречащо на житейската логика същият
да е решил да отнема предимство на пешеходец, след като на предходна пешеходна пътека и
4
няколко секунди по-рано сам е осигурил такова на други. В този смисъл съдът приема, че
ангажираните от страна на административнонаказващия орган доказателства и събраните
служебно от съда такива, не са достатъчни за несъмнен извод, че нарушението е
действително извършено. Презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2
от ЗДвП не е задължителна за съда, тъй като в съдебното производство доказването на
вмененото нарушение е подчинено на правилата и принципите в НПК, като доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила,
доказателствената тежест носи административно-наказващият орган, нарушителят не е
длъжен да доказва невинността си и не могат да се правят изводи в негова вреда поради
това, че не е доказал възраженията си.
Въз основа на изложеното съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя П. Н. Ш. не
е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се
приеме, че при очертаната в обвинението фактическа обстановка е извършил описаното в
НП административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него.
Предвид изхода на спора и предвид обстоятелството, че жалбоподателят не заявява
претенция за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намери, че не следва да
присъжда такива за която и да е от страните.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-*******, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Наказателно постановление № 24-0347-000246 от
08.07.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР *******, РУ *******, с което на П.
Н. Ш. с ЕГН: **********, за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание по чл.179, ал.2, вр.чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 200,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд ******* – Област по реда на глава Дванадесета
от АПК.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
5