Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет
и осми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.дело № 16843 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 585903 от 12.09.2018 г. постановено
по гр.д.№ 14793/2018 г. по описа на СРС, ГО, ІІ ГО, 76 състав са уважени
предявените от Б.К.В., ЕГН
**********, с адрес *** срещу "П." ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, искове при правна квалификация на
чл.344, ал.1,т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със Заповед от 12.01.2018г., издадена от Управителя на „П.“ООД, връчена
на ищеца при отказ на 12.01.2018 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ -
съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 13.01.2018 г.; по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Работник печатарска
машина" с код по НКПД: 73222034; по
чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1 678 (хиляда шестстотин седемдесет и осем) лева
- обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за
период от 13.01.2018г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2018г. до окончателното й изплащане ( С определение
постановено в публично съдебно заседание на 06.06.2018 г. производството по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр.чл.225, ал.1 от КТ е
прекратено за разликата над 1 678.00 лв.до пълния предявен размер от
3 900 лв. и за периода след 18.04.2018 г. до 13.07.2018 г. поради
оттегляне). С
решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищц разноски в
призводството в размер на 324.03 лв., както и държавна такса по сметка на СРС в
размер на 227.12 лв.
Недоволен от постановеното решение, с
което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3, е оставал ответникът "П." ООД, ЕИК *******, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и нарушение на материалния закон при постановяването му.
По-конкретно поддържа, че в конкретния казус е налице фактическия състав на
чл.328, ал.1,т.2 от КТ и реално съкращаване на щата на ответника, както и че
работодателят е извършил подбор по чл.329 от КТ съобразно установените в закона
критерии за това. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да се постанови ново, с което
да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата,
обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. В случая във връзка с наведените в жалбата
оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил
работодателя потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, както
и извършил ли е работодателя подбор в границите установени от закона –
съобразно критериите установени в нормата на чл.329, ал.1 от КТ.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, се установява че между ищеца и ответника е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение,
по което той е
изпълнявал длъжността – „Работник печатарска машина" с код по НКПД: 73222034 в "П." ООД, което е прекратено едностранно от работодателя със Заповед от 12.01.2018г., издадена от Управителя на „П.“ООД, връчена
на ищеца при отказ на 12.01.2018 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ -
съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 13.01.2018 г.
Уволнението
поради съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен
фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите
отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е
извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване
на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ означава премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно
поради преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е
необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2)
да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат или
пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че работодателят законосъобразно е
упражнил потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищцата
длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното уволнение
е осъществен фактическият състав на
чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Видно от представеното по делото пред
СРС щатно разписание на "П." ООД
в
сила от 01.07.2017 г. за длъжността „Работник печатарска
машина", цех Печат в "П." ООД са съществували 7 щатни бройки.
Със Заповед № 1 от 03.01.2018 г. на
Управителя на "П." ООД - т.3 е взето разпоредено извършването на
промени в щатното разписание като за длъжността на ищеца „Работник печатарска машина" е посочено считано от 09.01.2018 г. да
се съкратят
с една щатна бройка, т.е да станат 6.
Представено е новото щатно разписание
в сила от 09.01.2018 г. , в което за длъжността Работник печатарска машина" „Крановик",
в цех Печат в "П." ООД са предвидени 6 щатни бройки.
Изложеното обосновава извода за
наличието на валидно взето решение от управителния орган на ответника за
съкращаване в щата на ответника, както и извършено
реално такова.
След като от доказателствата по делото
се установи, че работодателя е приложил фактическия състав на уволнение визиран
в чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ трябва да се разгледа следващият въпрос – извършил ли е работодателя подбор в
границите установени от закона – съобразно критериите установени в нормата на
чл.329, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. В случая съкращаването на щата – доколкото се съкращава една
от съществуващите в седем на брой еднородни длъжности, задължително се
предпоставя от извършването на подбор, който става част от правото на
уволнение. Точното прилагане на закона,
към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с
констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и
оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Като
преценява обосноваността на оценките по чл. 329,
ал. 1 КТ, съдът решава
дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
В конкретната
хипотеза със Заповедта № 1 от 03.01.2018 г. Управителя на "П."
ООД нарежда в срок до 09.01.2018 година да се извърши
обучение на работниците за работа с новата печатарска
машина „KOMORI - HUV“,
което да завърши с изпит на работниците за определяне степента им на подготовка
за работа с новата машина и определя
Комисия от 4 членове за извършване на подбор между работниците, чийто длъжности
се съкращават съгласно т.3.
С Протокол № 2 от 10.01.2018 г. на
определената от Управителя на "П." ООД комисия за извършване на подбора за
длъжността на ищеца „Работник печатарска машина" са заложени следните критерии:1)
качество на произведена продукция – по който ищецът получава 7 точки; 2)
дисциплинарно минало – по който ищеца получава 1 точка; и 3) професионален опит
– по който ищецът получава 8 точки, или общо 16 точки. Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС за незаканосъобразност
на така извършения подбор.
Съгласно съдебната
практика разбира под „доказване на подбора": Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012
г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС: преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът
проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително
притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (в същия
смисъл Решение № 69 от 8.06.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3922/2017г. (на доказване подлежат всички критерии -
т.е. защо на един работника са дадени повече
точки отколкото на друг). По делото работодателят, чиято е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване,
включително и чрез разпита на свидетеля Щерев, че именно ищецът най-малко
отговаря на заложените в чл.329, ал.1 от КТ критерии - квалификация и ниво на изпълнение
на извършената работа, в сравнение с останалите 6 служители, които остават на
работа. Съгласно цитираната по-горе Заповед № 1 от 03.01.2018 г. се установява,
че волята на работодателя е била първо работниците от Цех Печатен за длъжността
„Работник печатарска машина" първо да бъдат обучени за работа с новата
печатарска машина „KOMORI - HUV“, което да
завърши с изпит на работниците за определяне степента им на подготовка за
работа с новата машина и едва след това
да бъде извършен подбор съобразно заложения в разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ критерии ниво на изпълнение на възложената работа (кой работи по-добре). От
събраните в производството пред СРС гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ц., Г., Д., че комисията извършила подбора не е изпитвала работниците с новата печатарска
машина „KOMORI - HUV“, независимо от
факта, че те са били обучавани да работят с нея, което се е извършвало от един
холандец и в присъствието на двама български специалисти. Свидетелката Ц. съобщава при разпита си, че ищецът е
имал проблемно дисциплинарно минало и по тази причина той имал най-ниска
оценка. При
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2
от КТ обаче дисциплинарното минало може да бъде допълнителен
критерй. Ако работодателят счита, че е работника допуска системно нарушение
на трудовата дисциплина, той следва да осъществи цялата дисциплинарна процедура,
за да даде
възможност на работника да се защити.
По изложените съображения искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ са безспорно акцесорни спрямо този по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ и изхода на спора по главния иск обосновава тяхната основателност.
Настоящата въззивна инстанция намира за основателно
направеното от ответника, чрез пълномощника му възражение за прихващане от
дължимото от него обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и изплатеното от
работодателя на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. По делото не е спорно,
а и се установява от представената пред СРС банкова референция, че по сметка на
ищеца Б. Кр.В. е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 565.65
лв. Изложеното обосновава извод, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225,
ал.1 от КТ следва да бъде уважен в размер на 1 112.35 лв., като за разликата до уважения размер от 1 678.00
лв. бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
В упражнение на
правомощията си по чл.271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да отмени
обжалваното решение в ЧАСТТА по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 1 112.35 лв. до 1 678.00 лв. като погасен чрез прихващане. В останалата част по исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ, както и в ЧАСТТА, с която чл.225,
ал.1, т.3 от КТ е уважен до 1 112.35
лв., решението следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА
ЖАЛБА вх.№ 5145335 от 18.09.2018 г., съдът намира същата за неоснователна по
следните съображения:
Съдът постановява
предварително изпълнение на решението,
при условията на чл. 242, ал. от ГПК,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като предварителното
изпълнение се допуска от съда ex lege. Понятието обезщетение за работа не е дефинирано в
процесуалния закон, поради което обемът му следва да бъде очертан от специалния
закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по трудово правоотношение. Присъденото
в случая обезщетение е по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ и
безспорно подлежи на предварително изпълнение по реда на чл.242, ал.1 от ГПК. Поради това, съдът намира, че решението, с което е присъдено такова
обезщетение подлежи на предварително изпълнение по смисъла на чл. 242, ал. 1 от ГПК. Предвид
направеното съдебно прихващане предварителното изпълнение следва да бъде
допуснато до сумата от 1 112.35
лв.,
По
разноските. С оглед изхода
на делото на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. Такива се
дължат на въззиваемата страна в размер на 500.00 лв., платено възнаграждение за
един адвокат съобразно Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 585903 от 12.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 14793/2018 г. по описа на СРС,
ГО, ІІ ГО, 76 състав в ЧАСТТА по иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ за сумата
над 1 112.35 лв. до 1 678.00
лв. като погасен чрез прихващане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, по исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ, както и в ЧАСТТА, с която
чл.225, ал.1, т.3 от КТ е уважен до 1 112.35
лв., вкл.в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№ 5145335 от
18.09.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "П." ООД, ЕИК
*******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.К.В., ЕГН
**********,***, чрез адв. А.И. разноски във въззивното производство в
размер на 500.00 лв., платено
възнаграждение за един адвокат съобразно Договор за правна защита и съдействие
от 27.05.2019 г.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.