Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261023
31.03.2021
година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15691 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 109
ЗС, предявени от Д.С. срещу М. А. и П.Г..
Ищецът твърди, че е собственик на
1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***** и на сграда с идентификатор ****.
Ответниците били собственици на съседния имот с идентификатор **** и на
допълващо застрояване- гараж и зъботехническа лаборатория. В съседния имот
върху покривната конструкция на допълващото застрояване била разрешена и
изградена ограда. Оградата била разположена само на 10 см. от стената на
сградата собственост на ищеца, закривала единствения й прозорец и водела до
събирането на вода, които компрометирА.основите й. Наред с това в сградата
допълнително застрояване била изградена вентилационна система с аспиратор.
Тръбата на аспиратора била умишлено извадена от комина на сградата от
ответниците и всички миризми идвА.към прозореца на ищеца. Иска се премахването
на ажурната ограда до сградата на ищеца и привеждането на вентилационната
система в съответствие с одобрения проект.
С определение от 29.10.2019г. исковата молба е върната в частта, с
която се иска осъждането на ответниците да се въздържат от всякакви бъдещи
действия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците, с който се оспорват претенциите. Твърдият, че
ажурната ограда не пречи на ищеца да упражнява правата си, като е изградена
законно с разрешение на строеж. Изтъкват, че сградата на ищеца е разположена в
дъното на имота, като не е спазено предвиденото в ЗУТ отстояние от 5 метра.
Твърдят, че прозорецът е изграден от ищеца по времето на стоежа на сграда на
ответниците, като към същото помещения имало и друг прозорец. Искат да бъде
извършен косвен съдебен контрол върху издадено за сградата на ищеца
удостоверение за търпимост. Относно вентилационната система, твърди, че в имота
не била изградена такава, като лабораторията нямала вентилационен изход и
миризми, които да отиват към имота на ищеца.
Наред с това предявяват насрещни искове с
правна квалификация чл. 109 ЗС за премахването
на северната фасадна стена от сградата на ищеца, зазиждането на прозореца и
премахването на тухлен парапет, изграден над прозореца.
Ответниците, ищци по насрещния иск, твърдя че П.Г. притежава правото
на собственост върху ПИ с идентификатор ****, СОС с идентификатор **** както и
на офис и лаборатория в същата сграда. М.А. притежавала собствеността върху СОС
с идентификатор ****. Твърдят, че северната фасада на сградата на ответника
била разположена в имота на П.Г. и пречила да упражняването на правото му на
собственост. Тя заемала част от имота, намирала се в непосредствена близост до
терасата, разположена на покривната конструкция на допълнителното застрояване и
прилежаща към СОС с идентификатор ****, на фасадата бил изграден прозорец, през
който се извършвало непрекъснато наблюдение над ответниците, а над него на
мястото на премахната барака бил изграден парапет с височина 1 метър и ширина
0.5 м., който пречел да се постави изолация на сградата на ответниците и на
поддръжката на калканната стена.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца, ответник по насрещните искове, с който се взема становище за
неоснователност на претенциите. Счита, че едновременното премахване на
фасадната стена и зазиждане на прозореца е невъзможно. Освен това стената била
носеща и премахването й щяло да доведе до срутването на сградата. Изтъква, че
прозорецът е съществувал още към 1994г., много преди ответниците да придобият собствеността,
като търпимият строеж не подлежал на премахване. Относно изградения парапет,
твърди, че терасата на приведена във вид съобразно одобрения проект.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
От представените по делото нотариални
катове от 2002 и 2016г. се установява, че ищецът е собственик на сграда с
идентификатор ****.
Ответникът притежава правото на собственост
върху съседното дворно място, апартамент № 2, гараж, офис и лаборатория,
разположени в сграда с идентификатор *****. Ответницата е собственик на втори
апартамент в сградата с идентификатор ***** по кадастралната карта.
От приетата по делото СТЕ на в.л. И.-Н. се
установява, че застроителния план за имотите е одобрен през 1988г., като за
имотите, в които попадат процесните сгради, се е предвиждал един общ парцел.
След това е одобрено изменение на плана от 1994г., което е обособило
самостоятелни УПИ, съответно **** за сградата на ищеца и **** за имота
собственост на ответника. Изменението в плана поставя регулационната линия по
разположението на имотната граница и предвижда свързано застрояване между
имотите по същата линия. От представените от вещото лице извадки от плановете е
видно, че към 1988 и 1994г. сградата на ищеца е била едноетажна, като е била
заснета в контура към проекта за преустройство от 1996г. приложен на лист 232.
От него е видно, че североизточната стена на сградата е фасадна и на нея има
прозорец, точно на границата с имота на ответника. Експертизата установява, че
пред прозореца е изпълнена ограда от плътна и ажурна част от поликарбонатни
плоскости. Оградата е разположена изцяло в имота на ответника, като плътната
част, с височина 90 см., представлява борд на използваем покрив на извършеното
в имота допълващо застрояване. Върху него е монтирана ажурната част, съставена
от поликарбонатни плоскости, която покрива почти цялата височина на прозореца, видно
от приложения към експертизата надлъжен разрез и направените снимки. Този
прозорец не е единствен за помещението, като дневната (в която попада кът за
спане) се вентилира и през кухненски бокс. Вещото лице при изслушването си
отбелязва, че оградата възпрепятства част от осветеността на прозореца,
съответно към самото помещение. Наред с това в заключението е записано, че влошеното
състояние на дневната по отношение на нейната вентилация и осветеност се дължи
и на отклонения при реализирането на одобрения през 1996г. проект за
преустройство и на следващи вътрешни преустройства.
От приетото по делото заключение на вещото
лице Г. се установява, че сградата на ищеца е била заснета в кадастралната
основа на плана от 1988г. и няма данни за промяна на северния зид. Границата
между двата имота съвпада с короната на подпорната стена и с регулацията по
плана. Констатирано е навлизане на северния зид в имота на ответника с обща
площ от 1.2 кв.м, която според експерта попада в границите на допустимата
грешка.
Относно искът за премахване на ограда:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на
правото на собственост от всякакви неоснователни въздействия върху имота, които
ограничават, смущават и пречат на пълноценното му използване според неговото
предназначение. Правото на собственост върху жилищен имот предполага
помещенията в него - стаи и кухня да имат пряк достъп до дневна светлина /в този смисъл са и
нормативите за осветеност на чл. 113 и 114 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
както и действалата преди това/. С оглед на това, когато изграждането на сграда
или ограда, води до засенчване на жилищната сграда в имота, като препречва
влизането на светлина през
прозореца, то е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което препятства упражняването
на правото на собственост върху засенчваната сграда. В този смисъл Решение №
122 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2074/2016 г., II г. о., ГК.
Тъй като по делото се установява, че
изградената ограда в нейната ажурна част пречи за осветяването на помещението
ответникът следва да бъде осъден да премахне същата в частта й покриващата прозореца
на сградата.
Изложеното от вещото лице И. заключение, че
прозорецът не отговаря на изискванията на ЗУТ и ЗТСУ, защото с плана от 1994г.
има одобрени два нови парцела и не е правилно на границата с чужд имот да има
прозорец не може да бъде споделено. Същото е направено с оглед състоянието след
1994г., когато в действителност прозорецът попада на регулационната граница, но
без да се държи сметка за причините довели до това. Същите се установяват от
приложената от вещото лице извадка от кадастралния и регулационен план одобрен
през 1988г. Според него за двата имота е бил предвиден един общ парцел и
сградата на ищеца (към онзи момент едноетажна) в процесната си част не е
попадала на регулационната линия и съответно не е съществувала пречка за наличието
на прозорец. Съществуването на прозореца преди изменението от 1994г. се
установява от приложеното по делото заснемане на разпределението- лист 232 и от заснемането на сградата в
кадастралната основа на плана в същите контури. От събраните по делото
доказателства не се установява северната стена да е била калканна и поставянето
на прозореца да е станало след изменението на пална от 1994г. Всички свидетели
в показанията си заявяват, че към момента, от когато имат впечатления за
сградата, на северната стена е съществувал прозорец. В тази насока са и показанията
на свидетелката С. Х., което заявява, че по времето на старата къща (в имота на
ответника) е имало прозорец. Показанията й във връзка със затварянето му и
отварянето на ново място не могат да бъдат кредитирани, защото не са конкретни
и не се потвърждават от заключението на приетата СТЕ.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че плоскостите са били поставени, за да
се ограничи видимостта към използваемия покрив на допълващото застрояване,
който се използва като тераса на изграденото основно застрояване. Видимостта от
прозореца към терасата, съответно съседния имот, не би могло да оправдае
възпрепятстването на правата на ищеца. При така събраните доказателства,
сградата на ищеца е заварена, т.е. съществувала е (като едноетажна) преди приемането
на действащия в момента регулационен план. Поради това независимо, че стената е
на регулационната граница, след като не представлява калканна стена, ответникът
следва да се съобрази с нейното разположение и вид и да не пречи на собственика
на сградата да упражнява правата си. В практиката на ВКС, като с Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр.
о. е разяснено, че трябва да има причинна
връзка между пречките за упражняване правото на собственост и поведението
на страна. Такава липсва когато собственикът с поведението си само се ползва от
създаденото състояние, след като същото не е възникнало от негово активно
поведение, а от административен акт. В настоящия случай, първият етаж от
сградата е съществувал с процесния прозорец преди одобряването на регулационния
план и разполагането му на регулационната линия е породено от последващо
изменение и предвиждането да два отделни парцела.
Освен това възможността за видимост от
прозореца към имота на ответната страна не съставлява неудобство извън
обичайното при обитаване на жилища в населено място. (Решение № 1073 от
8.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4545/2007 г., II г. о., ГК).
Законното изграждане на оградата, доколкото
се представя разрешение на строеж, не представлява пречка да се постанови
нейното премахване, след като с категоричност се установява, че същата създава
пречки за упражняването на правото на собственост. Такава възможност се
признава и в практиката - Тълкувателно решение № 31 от
06.02.1985 г. по дело № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, Решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009
г. на ВКС, II г. о., Решение № 226 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 347/2009 г. на
ВКС, I г. о. и др.
Тук следва да се отбележи, че изводът на
вещото лице И., че със запазването или изграждането отново на стена частично
остъклена, между кухненския бокс и дневната „съвсем са влошени качествата на
дневната като вентилация и осветеност“ не обосновава отхвърляне на претенцията.
В действителност от заключението се установява, че не е бил спазен одобреният
проект от 1996г., както и че разпределението в момента не съответства дори на
заснемането на издаване на удостоверение за търпимост. Изводът на вещото лице,
че тези преустройства допълнително са влошили възможността за осветяване на
помещението не е достатъчен за да обоснове неоснователност на иска, защото
процесният прозорец е съществувал преди приемането на плана от 1994г. и с
изготвения след това проект не е предвидено неговото затваряне.
Нормативно установените строителните права
и норми определят нормативно съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС. Нормата на чл. 53 от ЗС изрично препраща за
ограниченията на собствеността с оглед благоустройствени и здравни цели към
отделен закон. Така всяко нарушение на строителните правила и норми по
определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС. Нормите на ЗУТ, съответно ЗТСУ (отм.), предвиждащи,
че сгради не могат да отстоят на разстояние, по-малко от 3 м. от границата на
УПИ са установени в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на
застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от
слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. В действителност сградата
на ищеца не отговаря на тези изисквания, но това несъответствие не е в причинна
връзка с поведение на ищеца или неговите праводатели. Както бе вече посочено,
първоначално за двата имота е бил предвиден един общ парцел, според който
всички фасадни стени на процесната постройка са с лице към вътрешността на
имота. Едва след изменението на регулацията през 1994г. северната фасадна стена
попада на регулационната линия, но законът не предвижда в такава ситуация,
задължение за ищеца да приведе сградата в съответствие с новите предвиждания.
Искането за премахване на ажурната ограда,
състояща се от поликарбонатни плоскости, е основателно единствено по отношение
частта, попадаща пред съществуващия прозорец на северната фасада на ищеца. Следва
да бъде премахната такава част от плоскостите, позволяваща разкриването на
цялата височина и дължината на външната рамка на прозореца. В останалата част искането
е неоснователно, защото не се установя друга част от оградата да пречи за
ползването на сградата на ищеца по предназначение.
Претенцията следва да бъде уважена
единствено по отношение на П.Г., защото правото на собственост на ищеца се
смущава единствено от неговите действия. Той е едноличен собственик на поземления
имот, на допълващото застрояване, върху борда на покривната плоча на което е
реализирана оградата и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по
КК, към който принадлежи обособената тераса. Поради това и единствено на него е
издадено разрешението за строеж и единствено той като собственик е отговорен за
нейното премахване. Ответницата, като жена с която ищецът живее във фактическо
съпружеско съжителство, единствено се ползва от терасата и оградата, но не може
да отговаря са нейното премахване.
Относно иска за вентилационната система:
От приетата СТЕ на вещото лице И. се
установява, че вентилационната система на допълващото застрояване „****“ е
реализирана и е отведена на покрива на сградата. Констатирано е отклонение в
предвидения проект, което е несъществено и за него не са необходими екзекутивни
книжа. Установеният на място изход на тръба представлява краят на вентилацията
на кухненския бокс.
Предвид горните констатации вентилационната
система на допълнителното застрояване „*****“ не пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост, защото е изведена на покрива на сградата. Премахване
или преустановяване на съществуващата вентилация на кухненския бокс не може да
бъде постановено, защото съдът ще излезе извън пределите на търсената от ищеца
защита.
Относно насрещните искове:
От приетата СТЕ на вещото лице Г. се
установява навлизането на северната стена на сградата на Д.С. в имота на П.Г..
Навлизането е по цялата дължина на северната стена на сградата с дълбочина между
20-30 см, ограничено в пространството означено като „пета на подпорна стена“-
приложение 3 към СТЕ. Общата площ на навлизането е 1.2 кв.м. и е разположено
между точки 2,3,4,5,2 на приложение 3 от СТЕ, като вещото лице сочи, че е в
рамките на допустимата грешка според чл. 18, ал. 4, т.1, б. „а“ от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържание, създаване и поддържане на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
Предвид горното, съдът намира, че установените
несъответствия в местоположението на северната
стена спрямо регулационната граница на УПИ са вследствие на координиране и
оцифряване на плановете, които са били на хартиен носител, а разликата е в
рамките на допустимите отклонения. Оттук следва да се направи извод, че не
е налице противоправно действие на Д.С., както и създадено или поддържано от него
противоправно състояние, което да смущава правото на собственост на П.Г. или да
пречи на упражняването му в пълен обем. Следва да се съобрази и че в имота на П.Г.
е реализирано основано и допълващо застрояване, съобразно предвижданията на
действащия план. След като строителството вече е осъществено в допустимите от
плана предели и се ползва на страната по предназначение, навлизането с общо
20-30 см. (съгласно чл. чл. 18, ал. 4, т.1, б. „а“ от Наредба № РД-02-20-5
от 15.12.2016г.) не представлява пречка за упражняване на правото на
собственост. (Решение № 1455 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2007 г.,
IV г. о.)
Неоснователно е и искането за зазиждане на
прозореца на северната фасада. В тази насока следва да се вземат предвид
мотивите изложени по иска за премахване на ажурната ограда. Предвид
съществуването на фасадна стена преди обособяването на самостоятелни парцели за
имотите, тя представлява заварено състояние и не се предвижда задължение за собственика
да я приведе в съответствие с новите изисквания.
Изложените твърдения за непрестанно
наблюдение и подхвърляне на дразнещи реплики също не могат да обосноват
затварянето на прозореца. В действителност едно такова системно поведение би
могло да излезе извън пределите на нормалното ползване на сградата, но в такъв
случай следва да се иска преустановяване на конкретни действия от конкретното
лице. Затварянето на целия прозорец не съответства на нарушението.
Неоснователен е и насрещният иск на ответниците
по делото за премахване на плътен тухлен парапет с височина 1 м. и дебелина 0.5
м., изграден над северната фасадна стена. Изложените от ответниците пречки за
упражняване на правото на собственост върху сградата, в която и двамата
притежават самостоятелни обекти не се установяват. От приетите експертизи не се
установява парапетът да пречи на ответниците за поставянето на изолация или за
поддръжката на калканната стена.
От заключението и свидетелските показания
се установява падането на мазилка върху терасата, но това обстоятелство не може
да обоснове премахването на парапета, защото искането не съответства на
нарушението.
Търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и
да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на
ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава
необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че
да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. ДА.търсената
защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението се преценява въз основа на
твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен
случай. В този смисъл Решение № 14 от 09.05.2016г.
по гр.д. № 4658/2015г. на ВКС, I г.о., Тълкувателно
решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело №10/1984 г. на ОСГК на ВС, Решение
№324/21.06.2010 г. по гр.д. № 1320/2009 г. на ВКС, второ г.о. и Решение
№226/28.06.2010г. по гр.д.№347/2009г. на ВКС, І ГО.
В случая за преустановяването на описаните
пречки не е необходимо премахването на парапета, а е достатъчно неговото
укрепване или измазване.
Ето защо предявените насрещни претенции се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по частично уважения иск. Същите следва да бъдат определени
съобразно степента на уважаване, а именно частично на една от претенциите и то
само по отношение на един от ответниците. При това положение ответникът Г.
следва да бъде осъден да плати сумата от 12.50 лева за д.т., сумата от 58.79
лева за разноски за СТЕ и 150 лева за адвокатско възнаграждение. Стойностите са
получени пропорционално предвид частичното уважаване на един от двата иска и то
по отношение на един от ответниците. Адвокатското възнаграждение в размер на
общо 1200 лева, следва да се разпредели поравно за защита по предявените от
ищеца искове и за защита по предявените срещу него искове, предвид липсата на
друга уговорка.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ищеца, като ответник по предявените насрещни искове
следва да бъде присъдена сумата от 235.16 лева за СТЕ и сумата от 600 лева за
адв. възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски по предявените
срещу нея искове. Дължи се възнаграждение само за един адвокат, като
уговореният и платен размер е 2000 лева от двамата ответници. Възнаграждение за
втория ангажиран адвокат не следва да се присъжда. Сумата от 2000 лева следва
да бъде разделена поравно за защита по предявените срещу тях искове и по
предявените насрещни искове. Съответно сумата от 1000 лева за защита по
предявените срещу тях искове следва да бъде разделена поравно между всеки
ответник, предвид липсата на уговорка в тази насока. На този принцип в полза на
ответницата следва да бъде присъдена сумата от 500 лева, предвид пълното
отхвърляне на исковете. В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от
250 лева, предвид пълното отхвърляне на единия иск и сумата от 125 лева предвид
частичното отхвърляне на другия.
На същия принцип в полза на двамата ответници следва да бъде присъдена
сумата от 168.53 лева за разноски за СТЕ съобразно отхвърлянето на предявените
от Д.С. искове. При определянето на тази стойност не са взети предвид
разноските от 400 лева за СТЕ на вещото лице Г., защото те са относими
единствено към предявените насрещни искове които се отхвърлят изцяло.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН
********** да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на
Д.П.С., ЕГН **********, да упражнява
правото си на собственост върху сграда с идентификатор **** по КК на гр.
Пловдив, с площ от 60 кв.м., брой етажи 2, построена в източната част от ПИ с
идентификатор *****, като премахне част от поликарбонатните
плоскости на ажурна ограда, разположена в поземлен имот с идентификатор
***** по КК на гр. Пловдив, с площ от 223 кв.м. по КК и КР одобрени със заповед
№ РД-18-1 от 17.01.2014г., към границата
с поземлен имот с идентификатор *****,
достатъчна за разкриването на цялата дължината и височината на външната
рамка на прозорец с размери 130 см. на
80 см., разположен на северната стена на сграда с идентификатор ***** по КК
на гр. Пловдив, с площ от 60 кв.м., брой етажи 2, построена в източната част от
ПИ с идентификатор *****, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за премахване на останалата част от ажурната ограда.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.С., ЕГН ********** срещу М.А.А.,
ЕГН ********** иск за осъждането на М.А.А.
да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Д.П.С. да упражнява правото си на собственост
върху сграда с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив, с площ от 60 кв.м.,
брой етажи 2, построена в източната част от ПИ с идентификатор ****, като премахне
ажурна ограда, разположена в поземлен имот с идентификатор **** по КК
на гр. Пловдив, с площ от 223 кв.м. по КК и КР одобрени със заповед № РД-18-1
от 17.01.2014г. в частта към границата с поземлен имот с идентификатор
****.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.С., ЕГН ********** срещу П.Г.Г.,
ЕГН ********** и М.А.А., ЕГН ********** иск
за осъждането на П.Г.Г. и М.А.А. да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Д.П.С. да упражнява правото си на собственост върху сграда с идентификатор
**** по КК на гр. Пловдив, с площ от 60 кв.м., брой етажи 2, построена в
източната част от ПИ с идентификатор *****, като приведат вентилационната
система
на допълващото застрояване „Гараж и зъботехническа лаборатория“ в поземлен имот с идентификатор ***** по
КК на гр. Пловдив, с площ от 223 кв.м. по КК и КР одобрени със заповед №
РД-18-1 от 17.01.2014г., с отреден УПИ ****, в съответствие с
одобрения проект.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН
********** срещу Д.П.С., ЕГН **********
искове за осъждането на Д.П.С. да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на П.Г.Г. да упражнява правото си на собственост
върху поземлен имот с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив, с площ от 223
кв.м. по КК и КР одобрени със заповед № РД-18-1 от 17.01.2014г. и върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, жилище, апартамент, като
премахне северната фасадна стена на сграда с идентификатор **** по
КК на гр. Пловдив, построена в източната част от ПИ с идентификатор ****, която стена попада в поземлен имот с
идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив и
като зазида прозорец с
размери 130 см. на 80 см., разположен на северната фасадна стена на сграда
с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив, построена в източната част от ПИ с
идентификатор ****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Г., ЕГН
********** и М.А.А., ЕГН **********, срещу Д.П.С., ЕГН ********** иск за осъждането на Д.П.С. да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на П.Г.Г. и
М. А.А., като собственици на
самостоятелни обекти в сградата с идентификатор *****, изградена в поземлен
имот с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив, с площ от 223 кв.м. по КК и КР,
одобрени със заповед № РД-18-1 от 17.01.2014г., да упражнява правото си на собственост върху сградата, като премахне плътен тухлен парапет
с височина 1 м. и дебелина 50 см., разположен над северната фасадна стена на
сградата с идентификатор ***** по КК на гр. Пловдив, построена в източната част
от ПИ с идентификатор *****.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН
********** да заплати на Д.П.С., ЕГН
********** сумата от 221.29 лева разноски
съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН
********** и М.Али А., ЕГН **********, да
заплатят на Д.П.С., ЕГН ********** сумата
от 835.16 лева разноски за отхвърлените насрещни искове.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН ********** да заплати на М.Али А., ЕГН **********,
сумата от 500.00 лева разноски по
отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН
********** да заплати на П.Г.Г., ЕГН
**********, сумата от 375.00 лева
разноски съразмерно на отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН
********** да заплати на П.Г.Г., ЕГН
********** и М.Али А., ЕГН **********, сумата
от 168.53 лева разноски съразмерно на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.