Решение по дело №559/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 618
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510100559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        17.10.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

01.10.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

559

 

2019

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от            П.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***.

           Ищецът твърди, че с ответницата по делото живели  във фактическо съпружеско съжителство от началото на месец декември 2015 год. до месец февруари 2019 год. и от съвместното им съжителство имат две деца - Георги Пламенов Б., роден на *** год. и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** год. Сочи, че в началото на съвместното им съжителство отношенията им били нормални, в последствие ответницата започнала да напуска дома им в с. Голем върбовник, взимала децата и отивала с тях при родителите си в гр. Дупница, където оставала с дни, а понякога и със седмици, отношенията им постепенно се влошили и на 01.02.2019 год. взела децата им и се преместила да живее с децата в гр. Дупница, заявила му, че сама ще си гледа децата, той не е осъществявал контакти с тях от тогава, тъй като тя не е разрешавала. Твърди, че има възможност и желание да отглежда децата на страните. С оглед изложеното моли съда да постанови решение по силата, на което да предостави упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетното  дете на страните Георги Пламенов Б. с ЕГН ********** на ищеца, като определи местоживеенето на детето Георги Пламенов Б. при него, да определи режим на лични контакти между детето Георги Пламенов Б. и майка му М.Г.М.,  по отношение на малолетното им дете Мариана Пламенова Бориславова с ЕГН ********** упражняването на родителските права и задължения желае да бъде предоставено на майката М.Г.М., при която съдът да определи местоживеенето на детето Мариана Пламенова Бориславова, както и да определи режим на лични контакти между детето Мариана Пламенова Бориславова и ищеца. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, в който отговор се излагат твърдения за поведение на ищеца, касаещо физически и психически тормоз над ответницата, което поведение и лошите битови условия в жилището им в с. Голем върбовник тя сочи като причина за напускане на семейното жилище заедно с децата. Предявява насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК касателно детето на страните Георги Пламенов Б., като моли съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права и задължения по отношение двете деца на страните Георги Пламенов Б., ЕГН ********** и Мариана Пламенова Бориславова, ЕГН **********, да определи местоживеенето им при нея, да определи режим на лични отношения между децата и баща им, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца - в събота от 9, 00 часа до 19, 00 часа в неделя, както и един месец през лятото - юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да осъди баща им да заплаща издръжка на децата си чрез нея в качеството й на майка и законен представител в размер на по 200 лева месечно за всяко едно от тях, считано от датата на предявяване на насрещния иск, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава, както и на основание чл. 149 от СК да осъди П.Б.Д. да заплати издръжка на децата си Георги Пламенов Б., ЕГН ********** и Мариана Пламенова Бориславова, ЕГН ********** чрез нея в качеството й на майка и законен представител в размер на по 200 лева месечно за всяко едно от тях (в общ размер от 800 лева), считано от 01.02.2019 година до датата на предявяване на насрещния иск, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

           В срока за отговор на предявените насрещни искове, е депозиран такъв от ответника по тях, в който отговор се изразява становище за неоснователност на същите.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           Ответницата по първоначалния иск не оспорва обстоятелството, че с ищеца са родители на малолетните деца Георги Пламенов Б., роден на *** год. и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** г., което обстоятелство се установява и от приетите по делото като писмени доказателства удостоверения за раждане на децата на страните.

           От приетата по делото като писмено доказателство служебна бележка, издадена от „АГРО МГ1” ЕООД  на 14.03.2019г. се установява, че ищецът по първоначалните искове от м. 12.2018г. получава брутно трудово възнаграждение в размер на 696, 26 лева.

           Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Борислав Емануилов Д. - баща на ищеца П.Д., Георги Спасов Милушев  -  работодател на ищеца, Маряна  Рангелова М. - майка на ответницата по първоначалния иск и Георги Веселинов Машкудански  - баща на ответницата по първоначалния иск.

           От показанията на свидетелите Борислав Емануилов Д. и Георги Милушев се установява, че от първи февруари 2019г. П. и М. не живеят заедно и децата от тогава живеят при майка им, която докато живеели заедно с баща им се държала грубо с детето на страните Георги, не го пускала да излиза, да си играе с дядо си – със свидетеля Д., не извеждала децата навън, все на втория етаж на къщата си стояли, често П. се прибирал от работа по искане на М., защото тя му се обаждала, не можела да се оправи с децата. Св. Д. чувал, че има скандали между страните в процеса, но не се месил.

           От показанията на свидетелите М. и Машкудански се установява, че страните имали чести скандали, свидетелите ходели по искане на М. да я вземат с децата, а когато ходели на гости П. все бил на работа в с. Яхиново и М. сама се грижела за децата, обикновено нямали какво да ядат, свидетелите Машкудански им носели храна, П. употребявал алкохол, при което ставал агресивен към М., голямото дете на страните не може да говори все още, общува с мимики и жестове, заради стреса от скандалите между страните. 

           Приети са по делото социални доклади, изготвени от ДСП – Дупница и от ДСП – Бобов дол, като от първия се установява, че ответницата по първоначалния иск и децата живеят в къщата на родителите й в гр. Дупница, в която са налице условия за нормалното отглеждане на двете деца, родителите на ответницата по първоначалния иск й помагат за отглеждането на децата, които деца са привързани към нея и родителите й, а от втория социален доклад се установява, че битовите условия в жилището на ищеца по първоначалния иск в с. Голем върбовник са подходящи за отглеждане на двете деца, има обособена стая за тях, ищецът по първоначалния иск би имал подкрепата на баща си при отглеждането на децата.

           Прието е заключение на назначената съдебно – психологическа експертиза, изготвено от вещото лице Е.В., от което се установява, че видимо емоционално детето Георги Б. е свързан и с двамата си родители, детето Георги Пламенов Б. е със интелект в широките граници на нормата. В психологичния статус на двамата му родители няма наличие на разстройства в психологичното функциониране. Не е налице отчуждаващо поведение в родител. Не е налице съзнателна манипулация от страна на родителя, при когото живее детето и неговите близки с негативна нагласа към другия родител, а за избор вследствие, възрастта, интелектуални възможности и емоционални потребности. Възрастта до три години на дете не предполага синдром на родителско отчуждение, би могло той само да бъде задействан. Между три и десет години детето е особено уязвимо, защото не може да различава критично и да тълкува несъответствието между това, което то самото възприема и това което му се казва и разказва. Измислените опасности и измислените твърдения на единия родител за другият лишават детето от доверие в собственото му възприятие. То е принудено да се откаже от проверката на реалността, както и от собственото си усещане за нея и да се довери на родителя, който се грижи за него и го обича. То възприема нереалните манипулативни истории на обичания от него родител, който в момента се грижи за него, за да не го загуби. В психиката на детето се получават механизми на разделяне на реален спомен примерно за бащата от насаден спомен за него от страна на майката, която манипулира спомените. Критериите за синдром на родителско отчуждение са няколко и са определящи за отношението дете –родител,  в конкретния случай такива няма. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.10.2019г. вещото лице В. заявява, че М.М. няма способност самостоятелно да осигури бъдеще на детето, без намесата и подкрепата на родителите си, има авторитарен и рестриктивен родителски стил, който стил не би допринесъл за по-нататъшното развитие на детето и би нанесъл психологически травми върху развитието му. Акцептивното и познавателното развитие на детето Георги Б. е с ниска норма за възрастта, тъй като е налице неглижиране при отглеждането на детето – няма достатъчно занимания, може да се дължи и на някаква органична симптоматика – забавеност в мозъчното развитие, което не е установено към момента на изготвяне на заключението. Степента на социална зрялост на детето е по-ниска за възрастта – една от причините е родителска занемареност – от страна и на двамата родители, по време на събеседването между родителите и детето, Георги първоначално се гушнал в баща си, после се отдръпнал, не пожелал да иде втори път при него. При първата среща М. била много напрегната, неспокойна, почти не говорела, когато срещата била между нея, П. и Георги, на втората среща – по отделно М. била спокойна, отговаряла на задаваните въпроси, но била сама, без П. и без родителите й, както и без детето, родителите й били отвън, в присъствието на П. тя се „капсулирала”, не отговаряла на въпросите, считайки се застрашена от присъствието му.  

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и насрещни такива с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК. Ответницата по първоначалния иск не оспорва обстоятелството, че с ищеца по него са родители на малолетните деца Георги Пламенов Б., роден на *** год. и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** год.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът, доколкото ответницата не оспорва, че с него са родители на малолетните деца Георги Пламенов Б., роден на *** год. и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** год., следва да докаже, че разполага с нужния родителски капацитет да отглежда детето Георги Пламенов Б., че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка и размера на претендираната издръжка.

           Ответникът по първоначалния иск от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Ищцата по насрещните искове, доколкото ответникът по тях не оспорва, че с нея са родители на малолетните деца Георги Пламенов Б., роден на *** год. и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** год., следва да докаже, че разполага с нужния родителски капацитет да отглежда децата на страните Георги Пламенов Б. и Мариана Пламенова Бориславова, че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка и размера на претендираната издръжка, както и такава за процесния минал период.

           Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

           Семейното право разграничава титулярството – притежаването на родителските права и задължения от упражняването им. Най – често субектите съвпадат – родителите са и носители на правата и задълженията, и лицата, които ги упражняват. В рамките на тази хипотеза е развита и конструкцията на поделяне на титулярството и упражняване на родителските права и задължения при развод или раздяла (чл. 51, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК), когато липсва споразумение между родителите – единият упражнява родителските права, а на другия се определя режим на лични контакти. В конкретния случай, доколкото е налице фактическа раздяла между страните в процеса и не е постигано споразумение между тях относно упражняване на родителските права, съдът следва да реши спора между страните, като законът в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК задава критериите за решението на съда, препращайки към нормите на чл. 59 и л. 142 – 144 СК. Интересите на децата следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения по отношение на децата им. В чл. 59, ал. 4 СК са изброени обстоятелствата, от които зависи благосъстоянието на детето, а именно всички тези, с оглед интересите на децата - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974 г., като изброяването им е примерно. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето административният или съдебен орган извършва след обстойно проучване, което може да обхване и лица от разширеното семейство на детето. При това на нито един от посочените в допълнителната разпоредба на ЗЗДет критерии не е придадено водещо значение. Те имат по-скоро характер на списък, който да ориентира решаващия орган в особеностите на детето и евентуалното отражение върху него на едно или друго решение.

           В случая, настоящият състав на съда счита, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата на страните в производството, следва да бъде предоставено на майката съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 критерии - до момента основно грижи за децата са полагани именно от майка им, изразено е желание на майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на децата си, привързаността на децата към майката е изразена, поради което в най – добър интерес на децата с оглед всички събрани по делото доказателства е майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на същите. Съдът взема предвид установените по делото факти, касаещи местоработата на бащата на децата извън населеното място, в което той живее, данните за употреба на алкохол и събраните в тази връзка гласни доказателства и по – ниската възможност за подкрепяща среда от близки по отношение на бащата на децата – такава би получавал само от неговия баща, дядо на децата по бащина млиния. От друга страна майката на децата М.М. има  по – широка подкрепяща среда от близки – и от двамата й родители – баба и дядо на децата по майчина линия и както сочи вещото лице детските заведения в гр. Дупница имат възможност и за допълнителна работа с детето на страните Георги Б., касателно логопед и ресурсен учител, от каквато работа то се нуждае и съдът следва да следи и за този му интерес. На съда е служебно известен фактът, че в с. Голем върбовник няма детска градина и най – близката такава е в гр. Бобов дол, който град макар и на близко разстояние до с. Голем върбовник би наложило ежедневно двукратно пътуване за детето Георги Б., което съдът намира за неподходящо предвид развитието му на този етап.  По изложените съображения и доколкото съдът счита, че не е в интерес на децата да бъдат отглеждани разделени – Георги от баща си, Мариана – от майка си, каквото е искането на ищеца по първоначалния иск, съдът ще предостави упражняването на родителските права и задължения по отношение децата на страните на тяхната майка.                   

           От събраните по делото доказателства се установява, че за период от поне девет месеца ищецът по първоначалния иск и децата на страните не са имали срещи, поради което съдът счита, че емоционалната връзка между децата на страните и ответника по насрещните искове е нарушена, въпреки което и съответно на разпоредбите на СК, на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с децата му. СК в сила от 01.10.2009 г. въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на децата. В интерес на децата е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Той следва да бъде съобразен с най-добрия интерес на детето и затова определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата на децата съобразно възрастта, нуждите и интересите им, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. на същия ден без преспиване за първите 10 срещи между децата и баща им, след което всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. на неделя с преспиване на детето на страните Георги Б. и без приспиване на детето Марияна Бориславова до навършването й на три години, съответно с преспиване след това както и 20 дни през лятната ваканция, несъвпадаща с годишния отпуск на майката; на рождените дни на децата – по два часа за съответния ден по споразумение между родителите и по един ден без преспиване от Коледните и Великденските празници – първия ден всяка чатна година и втория ден от всяка нечетна година. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като баща им взима децата от адреса, където живеят с майка им ги връща на същия адрес. Постановеният режим съдът съобразява с установеното по делото от вещото лице и предвид депозираните от ДСП – Дупница и ДСП – Бобов дол социален доклад.

           Тъй като при спор относно обстоятелствата по чл. 127 от СК, съдът е длъжен и служебно да се произнесе по издръжката, следва да се отбележи, че задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на непълнолетните си деца, е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите са разделени, децата остават под непосредствените грижи на единия родител, но за другия, по силата на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение да доставя средства за децата.           При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери  приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно тяхната възраст – 3 и 1 години, доколкото по делото не се установиха други факти, релевантни за определяне на неговите потребности от издръжка. Вземайки предвид възрастта на им, съдът приема, че същите за задоволяване на  потребности си се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на около по 250, 00 лева за всяко дете. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Не са събрани доказателства по делото какви доходи реализира майката (предвид твърдението на св. М., че времето, през което ответницата по първоначалния иск е получавала социално майчинство е изтекло, като липсват данни, респ. доказателства тя да е трудово ангажирана след това), но следва да се има предвид, че ищцата ще полага преките и основни грижи за децата, поради което съдът счита, доколкото предвид установената фактическа обстановка следва да се приеме, че ищецът по първоначалния иск е в състояние да реализира месечен доход в размер на поне минималната за страната работна заплата, както и разпоредбата в СК, уреждаща размера на минималната месечна издръжка за едно дете, установеното по делото, че той е изпращал 300, 00 лева за издръжка на децата чрез пощенски запис, че бащата на децата може и следва да участва в издръжката на децата си със сумата от по 150, 00 лева месечно за всяко дете, осигурявайки по този начин поне част от паричния еквивалент на дължимата издръжка, който размер, съдът счита, че ответникът дължи от 01.02.2019г. – датата на фактическата раздяла между страните, който факт не е спорен между тях, както и предвид предявената такава претенция на основание чл. 149 СК. Разликата в издръжката следва да се поеме от майката. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава /в т.см. вж.решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№43/71г., II г.о. на ВС/.

           По разноските:

           Предвид изхода от делото, на ищцата по насрещните искове следва да се присъдят разноските в процеса – 330, 00 лева, от които държавна такса – 30, 00 лева и 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Отделно от това ответникът по насрещните искове следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметката на РС - Дупница за дължимата от него издръжка на малолетните деца на страните съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база сбора на платежите за три години в общ размер на 432, 00 лева.

           Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетните деца Георги Пламенов Б., роден на *** г., ЕГН ********** и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** г., ЕГН  ********** на тяхната майка М.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, при която ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето им.

           ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на  ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата П.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** и децата на страните Георги Пламенов Б., роден на *** г., ЕГН ********** и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** г., ЕГН  **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. на същия ден без преспиване за първите 10 срещи между децата и баща им, след което всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. на неделя с преспиване на детето на страните Георги Б. и без приспиване на детето Мариана Бориславова до навършването й на три години, съответно с преспиване след това, както и 20 дни през лятната ваканция, несъвпадаща с годишния отпуск на майката; на рождените дни на децата – по два часа за съответния ден по договорка между страните и по един ден без преспиване от Коледните и Великденските празници – първия ден всяка чатна година и втория ден от всяка нечетна година. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като баща им взима децата от адреса, където живеят с майка им ги връща на същия адрес.

           ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на децата си Георги Пламенов Б., роден на *** г., ЕГН ********** и Мариана Пламенова Бориславова, родена на *** г., ЕГН  ********** чрез тяхната майка и законен представител М.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** месечна издръжка в размер на по 150, 00 лева (сто и петдесет лева) за всяко дете, считано от 01.02.2019г. - датата фактическата раздяла между страните до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, като за разликата над сумата от по 150, 00 лева месечно за всяко дете до размера от 200, 00 лева месечно за всяко дете, ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.

           ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 330, 00 лева, представляваща разноски, сторени по делото.

           ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК да внесе по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса за дължимата на малолетните му деца издръжка, изчислена на база сбора на платежите за три години в размер на 432, 00 лева.

 

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: