Решение по дело №448/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба, депозирана от Р. М. А. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1743/01.05.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“.

 

Жалбоподателят твърди, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Издаденият административен акт бил незаконосъобразен, поради неспазване на установената форма, както и поради невъзможността да се установи точното административно нарушение, извършено от жалбоподателя. Същият сочи, че при издаването на заповедта наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Връчената на жалбоподателя заповед била нечетлива и неясна, а също така в нея липсвали мотиви. Не се сочело издаден ли е акт за установяване на административно нарушение. В конкретния случай ПАМ била наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят допуснал /предоставил/ собствения си лек автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособно. АУАН за извършено такова нарушение от страна на жалбоподателя обаче не бил съставян и съответно не бил описан в заповедта. Действително в същата бил цитиран АУАН, съставен на водача П. за извършено от негова страна нарушение на чл. 150 от ЗДвП, но така, както била структурирана обжалваната заповед, не било посочено нарушение, което да е извършил жалбоподателят. В процесната ЗППАМ липсвало посочване, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и че същият е нарушил предвидената в чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забрана. Липсата на достатъчни фактически основания в издадената ЗППАМ представлявало нарушение на формата на административния акт и представлявало достатъчно основание за нейната отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

С оглед гореизложеното, се моли обжалваната заповед като незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, да бъде отменена, съответно да бъде обявена за нищожна. Претендира се присъждане на направените в производството разноски, включително и адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ.

 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя по изложените в нея аргументи.

 

Ответникът - Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково (Д. Н. А.) не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява становище по основателността на жалбата.

 

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 01.05.2024 г. младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково е съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу Д. Г. П., [ЕГН], живущ в [населено място] [улица], за това, че на 01.05.2024 г. в 16:03 ч. в [населено място] е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ модел Ц 250 ЦДИ с рег.№ [рег. номер], собственост на Р. М. А., [ЕГН], след като е бил временно лишен от това право със ЗППАМ № 22-1030-000779/08.06.2022 г., с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

На база така съставения АУАН, на 01.05.2024 г. младши автоконтрольор в Сектор „Пътна Полиция“, към ОДМВР - Хасково Д. Н. А. е издал спрямо жалбоподателя обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1743/01.05.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП на Р. М. А. е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на МПС с peг. № [рег. номер] за срок от шест месеца, като са отнети два броя регистрационни табели с № [рег. номер] и свидетелство за регистрация на МПС № 01357989.

Заповедта е връчена на оспорващия на 01.05.2024 г., видно от саморъчно положения подпис в разписката, инкорпорирана в текста на заповедта. Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 14.05.2024 г. и регистрирана с вх.№ 3443/14.05.2024 г. по описа на съда.

По делото е представено заверено копие на Заповед рег. № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, видно от която е, че сред оправомощените служители на МВР да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП са държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.

По делото е представена и изисканата от съда ЗППАМ № 22-1030-000779/08.06.2022 г., видно от която е, че на Д. Г. П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отбелязване за дата на влизане в сила на заповедта – 23.06.2022 г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

 

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок за обжалване и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК за оставянето й без разглеждане.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

 

Процесната ЗППАМ е валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед рег. № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с ал. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, се оправомощават длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП). С оглед на това следва да се приеме, че конкретният издател на ЗППАМ, в лицето на служителя Д. Н. А., се явява компетентен административен орган, който в рамките на предоставените му по закон и надлежно оправомощаване правомощия е издал процесната заповед, поради което същата е валиден административен акт.

Заповедта съответства на предвидената за нея писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени времето, мястото, модела и регистрационния номер на управляваното МПС, лицето, което е управлявало съответното МПС и е извършило нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДВП. Посочени са и правните основания за издаване на акта, срока на принудителната мярка, както и начина на обжалване. От друга страна обаче, в заповедта липсва посочване на всички елементи от фактическия състав, от който административният орган черпи упражненото от него субективно право, характеризиращо се освен със съдържанието и страните си, още и с правопораждащия го юридически факт. В случая в заповедта липсва посочване, че адресатът на принудителната мярка, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното моторно превозно средство, като това релевантно за фактическия състав обстоятелство не се установява и от материалите по административната преписка. Непосочването на точните фактически основания в акта не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, което не може да бъде заменено от посочването на правни основания и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената ЗППАМ, което от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон – по аргумент на чл. 146, т. 4 от АПК.

На следващо място и във връзка с осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт следва да бъде отбелязано следното: така осъщественият контрол обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган и релевирани от него в акта факти (изложени като мотиви) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, са уредени в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая обжалваната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, като именно последната хипотеза е конкретно посочената от административния орган като правно основание за издаване на ЗППАМ.

В случая се твърди, че водачът Д. Г. П. е управлявал процесния лек автомобил, след като е бил лишен от това право по административен ред. Фактическото основание за този извод е обстоятелството, че със ЗППАМ № 22-1030-000779/08.06.2022 г. е временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ бр. 97/15.10.2002 г.), в чийто чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. В тази връзка от данните по делото се установява, че в случая ЗППАМ № 22-1030-000779 е издадена на 08.06.2022 г., респективно следва да се приеме, че срокът на ПАМ е изтекъл на 08.12.2023 г., в който момент по силата на закона, а и на посоченото в самата ЗППАМ, нейното действие се преустановява и Д. Г. П. е възстановил правото да управлява МПС. В този смисъл с управлението на МПС на 01.05.2024 г. не е било осъществено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото според този текст, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че собствения му лек автомобил е бил управляван от лице, лишено от правоуправление по административен ред със ЗППАМ, която ПАМ обаче се установи, че е с изтекъл срок към датата на нарушението. В този смисъл и при липса на други доказателства Д. П. към датата на осъществяване на деянието да е бил лишен от право да управлява МПС, то липсва и основание за налагане на процесната принудителна административна мярка.

Ето защо съдът намира, че необосновано, от гледна точка на доказателствата и неправилно, от гледна точка на закона административният орган е приел, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС", на собственик, чието МПС е управлявано от водач, който е бил лишен от това право по административен ред и съответно, че се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

 

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена.

 

Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски в размер на 10 лв. платена държавна такса. Основателна е и претенцията на Адвокатско дружество „Г. и М.“ за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което Областна дирекция на МВР - Хасково следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Наведеното възражение за прекомерност на претендираните адвокатски разноски в Писмо вх.№ 3886/04.06.2024 г. (л. 46) не следва да бъде разглеждано, доколкото същото е заявено от лице без представителна власт.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1743/01.05.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Р. М. А. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], разноски за държавна такса в размер на 10 (десет) лева.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Адвокатско дружество "Г. и М.", код по БУЛСТАТ : *********, [населено място], район ***, [улица], ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.