№ 438
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430200883 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление № НП-39/12.05.202г. ***т на КЕВР - гр.
София е наложил на основание чл. 206, ал.3 във вр. с чл. 206, ал.1 от Закона за
енергетиката на „***“АД-гр. София, представлявано от Д.Р., В.С. и П.Х., в
качеството им на членове на *** на дружеството административно наказание
имуществена санкция в размер на 60000,00 (шестдесет хиляди) лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „***“АД-гр.София, представлявано от А.Ц.Ц., който го
обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез
процесуалния си представител юрк. С. навежда правни доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното
наказателно постановление. Представя Удостоверение изх.№***/10.05.2022г.
на Агенцията по вписванията, от което се установява, че в търговския
регистър е вписано ново наименование на „***“АД , а именно - „***“АД,
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да му бъдат
1
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна КЕВР - гр. София се представлява от юрк. Б., която
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага подробни доводи в
тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление, както
и на основание чл. 63 от ЗАНН направените по делото разноски да бъдат
присъдени в полза на КЕВР - гр. София.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№ Е-КРС-4 от 14.01.2021г. за установяване на административно нарушение
от който е видно, че за периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. „***“ АД е
доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените
показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите
показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия
и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители (Методиката), на обекта на *** М.М.Ч с
абонатен номер *** на адрес: ул. ***, обл. Плевен.
Съгласно т.3.3.1. от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004 г. (Лицензията),
издадена от Комисията на „***“ АД за дейността „разпределение на
електрическа енергия“, лицензиантът е длъжен да осигурява непрекъснато
разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и
да предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за
качество на електроснабдяването, определени с решение на Комисията. С
Решение № 87/17.06.2010 г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (понастоящем КЕВР) приема Методиката. Съгласно т. 3.2.1.3.2 на
Методиката: „при нормални условия на работа,
-95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да
бъдат в обхвата на Un ± 10 %;
- всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10%/-15%.“
Гореописаните показатели за качество по т. 3.2.1.3.2 на Методиката, са
2
отразени в Констативен протокол № РП-КЕВР-2/01.10.2020 г. за резултатите
от извършена проверка за изменение на захранващото напрежение. По
отношение на изискването всички (100 %) осреднени за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение да са в обхвата на Un = + 10%/—15%
е видно, че 100% от фаза-А, 100% от фаза-В и 99,9% от фаза- С от
регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения.
Деянието е извършено в режим на повторност, тъй като ***т на КЕВР е
издал на „***“ АД Наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2020г.,
потвърдено с Решение № 1269/02.12.2020 г. на Административен съд - София
област за нарушение на разпоредбата на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07 от
13.08.2004г., издадена от Комисията на „***“ АД за дейността „разпределение
на електрическа енергия“.
Като е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на
определените в т. 3.2.1.3.2 от Методиката показатели за периода от 24.09.2020
г. до 01.10.2020г. на обекта на *** М.М.Ч с абонатен номер *** на адрес: ул.
***, обл. Плевен, „***“ АД е нарушило разпоредбата на т. 3.3.1. от Лицензия
№ Л-135-07/13.08.2004 г., с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 3 от
Закона за енергетиката.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител ЕМ. С. КР. и свидетелите М. Н. Б. и КР. В. Н., чиито
показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с
приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. Лицензия №Л-135-07 от
13.08.2004г. за разпределение на електрическа енергия на „***“ АД,
Методика за отчитане изпълнението на целевите показания за контрол на
показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужване
на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители,
приета с Протоколно решение №87 от 17.06.2010г. на КЕВР, Констативен
протокол №Е-5 от 20.11.2020г. и Констативен протокол № КП РП-КЕВР-
2/01.10.2020 г. „***“ АД е титуляр на Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.
за разпределение на електрическа енергия (Лицензията). Съгласно т. 3.3.1 от
Лицензията: Лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на
електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги
на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на комисията. “ С Протоколно
Решение № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР е приета Методика за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за
3
качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването на
мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители
(Методиката). Съгласно Глава II, Определения, точка 1 от Методиката,
понятието Качество е определено като: „съвкупност от свойства,
характеристики и показатели на продукти или услуги, които удовлетворяват
съществуващи ши предполагаеми потребности на потребителите“, като
следва да бъде в съответствие със стандарт БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN
ISO 9000:2007. Съгласно т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.,
издадена на дружеството за дейността „разпределение на електрическа
енергия“ лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на
електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги
на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определение с решение на Комисията. С решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010 г., Комисията приема Методика за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество
на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методиката).
Съгласно т 3.2 на Методиката при нормални работни условия, напрежението
трябва да съответства на стандарт БДС EN 50160:2007. В т. 3.2. на
Методиката - Отклонения на качеството, е записано, че „При нормални
работни условия, напрежението трябва да съответства на БДС EN 50160:2007
„Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от
обществените рапределителни електрически системи “. В т. 3.2.1.3.2. на
Методиката - Метод на изпитване, конкретно са отразени стойностите на
които следва да съответства напрежението на доставяната електрическа
енергия: При нормални условия на работа: 95 % от усреднените за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица трябва да бъде в обхвата на Un +/-10 %; и
всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un +10 %/-15%. От показанията на
актосъставителя ЕМ. С. КР. и свидетелите М. Н. Б. и КР. В. Н. се установява,
че в изпълнение на Заповед № 3-Е-131 от 30.07.2020 г. на *** на КЕВР била
извършена планова годишна проверка за изпълнение на условията на
Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на „***“ АД. Според
показанията на актосъставителя Е.К. и свидетелите М.Б. и К.Н. обект на
проверката били жалби, подадени в периода 01.10.2019 г. - 31.07.2020 г.,
предприетите действия от електроразпределителното дружество и
постигнатите резултати. От показанията на актосъставителя К. и свидетелите
4
Б. и Н. се установява, че на случаен принцип били избрани жалби, по които,
КЕВР е възложила на електроразпределителното дружество, да извърши
замервания на доставената електрическа енергия. Според показанията на
актосъставителя К. в хода на извършената проверка били направени
замервания на доставяната електрическа енергия, за периода 29.09.2020 г. -
06.10.2020г. данните от които са обобщени в Констативен протокол № КП
РП-КЕВР- 2/01.10.2020 г. От показанията на актосъставителя К. се
установява, че замерванията били извършени от специалист на дружеството, с
техен уред, като данните от извършеното замерване в продължение на 7 дни
са свалени от уреда от специалиста на дружеството и служители на
дружеството са изготвили протокола от проверката, който бил подписан и
подпечатан от тях. Този протокол отразява извършеното, измерване на
доставяната електрическа енергия до обекта на М.М.Ч с абонатен номер ***
на адрес: ул. ***, обл. Плевен. Видно от цитирания протокол доставяната
електрическа енергия, не отговаря на определените в т.3.2.1.3.2. на
Методиката показатели, и по конкретно (100 %) всички усреднени за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата
на Un (230 V) +10 %/-15%. Гореописаните показатели за качество по т.
3.2.1.3.2 на Методиката, са отразени в Констативен протокол № РП-КЕВР-
2/01.10.2020 г. за резултатите от извършена проверка за изменение на
захранващото напрежение. По отношение на изискването всички (100 %)
усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение да са
в обхвата на Un = + 10%/-15% е видно, че 98,9% от регистрираните стойности
са в рамките на допустимите отклонения. Като е доставило електрическа
енергия с качество, неотговарящо на определените в т. 3.2.1.3.2 от
Методиката показатели за периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. на обекта
на *** М.М.Ч с абонатен номер *** на адрес: ул. ***, обл. Плевен, „***“ АД е
нарушило разпоредбата на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., с
което е осъществило състава на чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗЕ: „на енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи
или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АС РЕ или условията на издадената му лицензия, се налага
имуществена санкция от 20 000 до 1 000
000лв“. Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба: „При повторно извършено
нарушение по ал.1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията
5
по ал.1. “
При тази установеност на фактите, незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е приел, че е допуснато нарушение по чл.
206, ал.3 от Закона за енергетиката, като са съотнесени установените факти
към хипотезата на правната норма.
Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с
осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос,
транзитен пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с
електрическа и топлинна енергия и природен газ. Поради изключителната
важност на обществените отношения законодателят предвижда механизми за
държавно управление при определяне на енергийната стратегия и политика на
страната, както и при осъществяване, регулиране и контролиране на
дейностите в енергетиката. Една от дейностите в енергетиката, подлежаща на
държавно управление и регулиране по реда на ЗЕ, е разпределението на
електрическа енергия. Съгласно чл. 88 от ЗЕ разпределението на
електрическа енергия е всеобщо предлагана услуга, която заедно с
експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа
енергия за съответната територия. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ
постановява, че за една обособена територия се издава само една лицензия за
разпределение на електрическа енергия.
Налице е установено със закон монополно положение, което е
изключение от конституционно прогласеното основно начало на държавно
управление - принципа на свободна пазарна инициатива, на който се основава
икономиката на Република България - чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ. За
последователно прокарване на основното начало на свободна пазарна
инициатива в законодателството чл. 19, ал. 2 от Конституцията постановява
законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица
еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява
злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава
потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, обнародвана в ДВ, бр. 53 от 22.06.2004
г., отменена с Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в
6
енергетиката; лицензиантите са длъжни да осигурят защита на правата на
потребителите и да осигурят равнопоставеност между групите потребители
включително като изготвят общи условия за снабдяване на потребителите,
предложат ги за одобряване от ДКЕВР /КЕВР/ и ги публикуват. Одобрените
от ДКЕВР общи условия са неразделна част от издадената лицензия, както по
наредбата, действала към момента на изготвяне на общите условия - чл. 47,
ал. 2, т. 7 от НЛДЕ (отм.), така и по сега действащата наредба - чл. 49, ал. 2, т.
7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 година. Следователно тяхното нарушаване
води до нарушаване на условията по лицензията.
В настоящата хипотеза като е доставило електрическа енергия с
качество, неотговарящо на определените в т. 3.2.1.3.2 от Методиката
показатели за периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г. на обекта на М.М.Ч с
абонатен номер *** на адрес: ул. ***, обл. Плевен, „***“ АД е нарушило
разпоредбата на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., с което е
осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Деянието не е извършено при условията на повторност, тъй като ***т на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР) е
издал на „***“ АД Наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2020 г.,
потвърдено е Решение № 1269 от 02.12.2020 г. на Административен съд -
София област за нарушение на разпоредбата на т. 3.3.1. от Лицензия № Л-
135-07/13.08.2004 г., издадена от Комисията на „***“ АД за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, т.е. наказателното постановление,
обуславящо повторността е влязло в сила на 02.12.2020г., а нарушението е
извършено за периода от 24.09.2020 г. до 01.10.2020 г., т.е. преди влизане в
сила на наказателното постановление. За да е налице повторност, е
необходимо административното нарушение да е извършено в едногодишен
срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. В тази насока в
параграф 1, ал.2 от ДР от ЗАНН се дава легално определение за „повторно
нарушение“ . Съобразно тази правна норма предвиденото наказание за
повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се
налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е
наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен
7
ако в специален закон е предвидено друго. Както бе посочено по-горе
извършеното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление не е извършено в едногодишен срок
след влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.
Съдът установи, че сочената в НП правна квалификация на
нарушението не кореспондира с установените факти и в случая като въззивен
съд може да упражни правомощието си по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН, както и чл.63 ал.1 изр.1 предл.2 от ЗАНН. Правомощието по чл.337
ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН се отнася до случаите, когато фактите не се
променят, но е необходимо към тях да се приложи правилният материален
закон, като резултат от направата на различни правни изводи. В наказателния
процес фактическите обстоятелства, обуславящи обвинението, се съдържат в
обвинителния акт. Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства,
които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението, но
не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал,
защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, налице е
изменение на обвинението. Дали то е съществено или не съществено се
решава във всеки конкретен случай. Приема се, че обвинението е съществено,
когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на
закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по
което той не се е защитавал. В процесния случай не е налице такова
съществено изменение на фактическите обстоятелства, обусловили
обвинението, поради което за съда съществува възможност за изменение на
обжалваното НП в частта на правната квалификация на деянието, водеща и до
изменение на наложеното наказание. Съдът счита, че следва да
преквалифицира деянието по чл.206 ал.1 от ЗЕ и да измени наложеното
административно наказание, като намали размера на имуществената санкция
от 60000лв на 20000лв.
Неоснователни са наведените от процесуалния представител на
жалбоподателя правни доводи, че към датата на установяване на нарушението
са липсвали установени по надлежния ред задължителни показатели за
качество, които да са задължителни за Разпределителното предприятие,
съобразно Методиката приета от КЕВР. В съдържанието на Методиката, т. 3.2
„Отклонение на напрежението“ за Разпределителното предприятие е
8
въведено изискване при нормални работни условия напрежението да
съответства на Стандарт БДС EN 50160:2007. Видно от писмо рег. индекс
К37-26-00-227 от 17.07.2014г. на изпълнителния директор на Българския
институт за стандартизация този стандарт е отменен. От същото писмо се
установява, че БДС ЕN 50160:2010 е отменил и заменил БДС ЕN 50160:2007,
считано от 1.03.2013г. Според съда отмяната на стандарта от 2007 г. води
автоматично до неговата замяна с новия стандарт от 2010 г. В тази насока са
неоснователни правните доводи на жалбоподателя, че за да се включи новият
стандарт като нормативно правило за поведение означавало същият да е
станал част от нормативния правен акт по реда на ЗНА след изпълнение на
процедурата по чл. 5, ал. 5 във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57 от Закона за
националната стандартизация /ЗНС/ и отмяната на предходния стандарт по
реда на чл. 51 от ЗНС. В случая е налице отмяната на стария стандарт и
въвеждането на новия стандарт, извършено по правилата на ЗНС.
Действително Методиката не е актуализирана чрез препращане към новия
стандарт, но това не означава, че Методиката не следва да се прилага. Ако се
приеме противното, означава, че липсват задължителни правила за поведение,
които енергийните предприятия трябва да спазват, в т.ч. задължение да
спазват техническите изисквания на двата стандарта - БДС ЕN 50160:2007 и
БДС ЕN 50160:2010. Според съда енергийните предприятия имат задължение
да спазват техническите изисквания на посочените два стандарта, тъй като
тези стандарти установяват показателите за качество по т. 3.3.1 от
лицензията. Характеристиките на измерване на напрежението в т. 3.2.1.3.2
имат характер на изисквания за съответствие и стандартите, посочени в
дефиницията за "качество" по т. 1 от Глава II на Методиката, въвеждат
технически характеристики за качество на електрическата енергия, в т.ч.
показател за качество относно допустимите стойности на отклонение на
напрежението.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. По
приложението на процесуалния закон, следва да се отбележи, че обжалваното
НП - 39 от 12.05.2021 г. на *** на Комисията за енергийно и водно регулиране
е издадено от упълномощен за това орган, съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал. 2 от ЗЕ, поради което издалото НП-39 от 12.05.2021 г. лице е компетентно.
С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със 225, ал. 1
9
от ЗЕ, следва извода, че АУАН № Е- КРС-4 от 14.01.2021 г. е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение
не са допуснати процесуални нарушения. Спазени са императивните
изисквания на чл. 42 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление
също не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.144
от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски. При този изход на делото,
съобразявайки текста на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и чл. 78, ал.8 от ГПК, както и с фактическата сложност на
разглеждания казус предмет на делото, съдът намира, че в полза на КЕВР-гр.
София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-39/12.05.202г., с което
***т на КЕВР - гр. София е наложил на основание чл. 206, ал.3 във вр. с чл.
206, ал.1 от Закона за енергетиката на „***“АД-гр. София, представлявано от
Д.Р., В.С. и П.Х., в качеството им на членове на *** на дружеството, с ново
наименование „***“АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, представлявано
заедно от Р.Ц. и В.С. – членове на ***, административно наказание
имуществена санкция в размер на 60000,00 (шестдесет хиляди) лева, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 60000лв на 20000лв и
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.206 ал.1 от ЗЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН „***“АД, вписано в ТР
при АВ с ЕИК ***, представлявано заедно от Р.Ц. и В.С. – членове на ***, с
предишно наименование „***“АД-гр. София, представлявано от Д.Р., В.С. и
П.Х., в качеството им на членове на *** да заплати на КЕВР - гр. София
сумата от 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
10
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11