Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 533
06.10.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 642 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на А.Н.К., ЕГН : **********,***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-1253-000104 от 16.02.2018 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен,
тъй като не може да постигне преследваната от законодателя цел. Принудителната
административна мярка се налагала, за да се осуети възможността на дееца да
извърши други противоправни деяния. В случая от момента на деянието -
16.02.2018 г. до момента на депозиране на жалбата акт срещу жалбоподателя не
бил издаван. Лишаването му от права тепърва и доказване виновността за сторено
административно нарушение било неправилно и незаконосъобразно, а наказващият
орган не можел да обясни пасивността за изтеклия период от време.
Жалбоподателят
твърди още, че на 16.02.2018 г. акт не му бил връчван. Считано от тогава, не бил
търсен от полицейски служители, на адрес не били постъпвали съобщения или
призовки с указания да се яви. Реакцията на АНО била изцяло ненавременна и след
изтичане на всички законови срокове. Едва с връчването на ПАМ получил и
наказателно постановление, с което се ангажирала и административнонаказателната
му отговорност. Необосновано дългият период от издаването до връчване на ПАМ
създавал основание за възникване на съмнение относно достоверността. Действително
нямало доказателства за сигурно антидатиране, но посочените факти поставяли под
сериозно съмнение верността на отразената дата. От друга страна, изтеклият
период компрометирал целесъобразността на производството, доколкото санкцията щяла
да бъде несвоевременно наложена, а от там и несъответстваща на целената
превенция.
С оглед на
така изложеното жалбоподателят твърди, че принудителната административна мярка
е наложена неправилно и незаконосъобразно и моли същата да бъде отменена.
Ответникът -
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител, съответно не изразява
становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
16.02.2018 г. срещу жалбоподателя А.Н.К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия Д сер.№ 515540 за това, че на 16.02.2018 г.
около 00:00 часа в гр.Хасково на ул.“Христо Ботев“ управлява лек автомобил Р.К.с
peг. № Х **** ВР, като на кръстовище с ул."Кр.Марко" и ул."Добруджа"
не спира на пътен знак Б-2. Същият отказва проба с Алкотест Дрегер 7510/0065. Издаден
талон за медицинско изследване № 0418043 - отказва кръвна проба, както и не
представя контролен талон към СУМПС. Посочено е, че с тези си деяния А.Н.К.
виновно е нарушил чл. 6, т. 1, чл. 174, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Отбелязано е, че са иззети като доказателство СУМПС № *********, свидетелство
за регистрация част II № ********* и 2 броя регистрационни
табели Х **** ВР. АУАН е подписан от актосъставителя Илко Карайков, от двамата свидетели
по акта и от нарушителя, който е вписал като възражение, че И. К. не е присъствал
на пропускането на знак Стоп.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000104 от
16.02.2018 г., Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, на
основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на А.Н.К. принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована със съставения
от И. Н.К. - мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, АУАН № Д515540/16.02.2018
г. срещу А.Н.К. за това, че на 16.02.2018 г. около 00:00 часа в гр.Хасково на
ул.“Христо Ботев“ управлява лек автомобил Р.К.с peг. № Х **** ВР, като на
кръстовище с ул."Кр.Марко" и ул."Добруджа" не спира на
пътен знак "Б-2". Същият отказва проба с Алкотест Дрегер 7510/0065.
Издаден талон за медицинско изследване № 0418043 - отказва кръвна проба, както
и не представя контролен талон към СУМПС, като е извършил: 1) не носи
контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 2) отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и
не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е
нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, 3) не съобразява поведението си с пътен
знак Б2, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Видно от разписката,
инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя на 24.06.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на
лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.07.2021 г. в Административен
съд – Хасково.
По
делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, включително писмени доказателства, удостоверяващи
компетентността на издателя.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и
чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на МВР е
ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху
движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки
(чл. 31, т. 2 от ЗМВР). Видно от представената по делото Заповед № 272з-355/16.02.2017
г., Директорът на ОДМВР Хасково е оправомощил държавните служители от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР (т. 8), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, поради което настоящият
състав приема, че е налице материалната и териториална компетентност на
издателя на акта.
Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и
изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа
изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно
и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал
постановяване на процесния акт.
Относно
съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
В случая
правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или
химико-токсикологично лабораторно изследване“, се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма
административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В случая,
съобразно възприетото от ответника в мотивната част на самата заповед,
необходимата предпоставка за налагане на тази ПАМ е: отказ на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и
неизпълнение от негова страна на предписание за изследване с доказателствен
анализатор или даване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, за което на същия е
съставен акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за
прилагане на ПАМ. Изложените в тази връзка възражения на жалбоподателя, че не
му е бил съставян и връчван акт за установяване на административно нарушение,
не се подкрепят от ангажирани от същия доказателства, опровергащи материалната
доказателствена сила на представения АУАН. В тази връзка съдът приема, че в случая
такъв акт е редовно съставен на жалбоподателя – от длъжностно лице в кръга на
правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна
правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор
нарушение на ЗДвП, а именно чл. 174, ал. 3 от същия нормативен акт.
От
същия АУАН безспорно се установява, че на 16.02.2018 г. в гр.Хасково при
извършена проверка след установено управление на лек автомобил „Рено Клио“ с
peг. № Х **** ВР, водачът в лицето на жалбоподателя отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като по
категоричен начин е установено и неизпълнение от негова страна на предписание
за даване на биологични проби за извършване на лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В
случая същият на практика не оспорва тази фактическа обстановка, поради което
следва да се приеме, че ответникът е доказал по несъмнен начин наличието на
условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването
на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
Константна
е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност за прилагане на ПАМ с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата
(в този смисъл Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/2016 г. по описа
на ВАС; Решение № 8077 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 800/2014 г. по описа на
ВАС; Решение № 3588/31.03.2015 г. по адм. дело № 10872/2014 г. на ВАС и др.).
В
случая приложената по отношение на А.Н.К. ПАМ се основава на наличието на две
от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП -
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол и отказ от негова страна да даде да даде
биологични проби за химическо лабораторно изследване, всяко едно от които
съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното
упражняване на административното правомощие. С проявлението на посочения
релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало публичното право на
органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача.
Следва
да се отбележи, че тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността
на дееца да извърши други противоправни деяния, като същата не съставлява
административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително
условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Принципно основателен
е доводът на жалбоподателя за забавеното връчване на заповедта, с която
принудителната административна мярка е приложена. Нарушението е извършено на 16.02.2018
г., на която дата е и установено от контролните органи. На 16.02.2018 г. е
иззето и свидетелството за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателя. Обжалваната заповед носи дата 16.02.2018 г., но тя е връчена на жалбоподателя
едва на 24.06.2021 г. – повече от три години по-късно. По делото няма
представени доказателства, че жалбоподателят е търсен и не е намерен на
посочения от него адрес. В тази връзка следва изрично да се посочи, че
предвидената в закона възможност - чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, за изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при
установяване на нарушението по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, тоест
само при установяване на основанията за прилагане на мярката от органите,
компетентни да установят административното нарушение, не и от органа,
компетентен да приложи мярката, не освобождава органа, компетентен да издаде
заповедта, с която юридически да приложи мярката, от задължението във възможно
най-кратък срок да издаде и най-вече да връчи на лицето заповедта. По този
начин адресатът на мярката може ефикасно да упражни правото си на съдебна
защита и разглеждането на спора да премине, преди да изтече законово
определеният срок за действие на мярката, което в случая не е сторено.
Връчването на заповедта за прилагане на принудителната мярка години след
фактическото отнемане на свидетелството прави съдебната защита неефикасна. Изложеното
обаче няма пряко отношение към административнопроизводствените правила по
издаване на заповедта, тъй като не става въпрос за правила за издаване на акта,
а за добросъвестно, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от АПК, упражняване на
задължението на органа да връчи издаден акт. С оглед на посоченото, в
конкретния случай, то не прави оспорената заповед незаконосъобразна.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при
установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната
норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка
дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на
обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките
от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и
едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по
смисъла на специалния закон – в случая чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен
срок – ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да
се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с
което е обвързано действието й.
По
силата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието лишаване от право да се управлява
МПС тече от датата на изземването на свидетелството за управление, а според чл.
172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП,
свидетелството на водача се изземва със съставянето на АУАН. Разпоредбата на
чл. 20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина предвижда, че отнемане на свидетелства за управление на МПС
се извършва въз основа на: 1. Влезли в сила наказателни постановления, решения
или присъди, с които е наложено наказание лишаване от право да се управлява
МПС; 2. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. Съставен
акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от
ЗДвП случаи.
Видно
от доказателствата по делото към датата на издаване на процесната заповед,
свидетелството за правоуправление на жалбоподателя вече е било иззето от контролните
органи със съставянето на АУАН. Тази заповед има предварително изпълнение на
основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Нейните правни последици възникват от момента
на издаване на заповедта, а не от влизането й в сила. Ето защо следва да се
приеме, че изземването на свидетелството на управление на МПС във въпросната
хипотеза е извършено със съставянето на АУАН, който съвпада с датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ.
С
оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, с
който е наложена ПАМ, като при постановяването му са спазени
административнопроизводствените правила и същият е съобразен с целта на закона.
Предвид
изложените правни изводи, настоящият състав на Административен съд –Хасково
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
От
ответника по делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат
присъждани такива.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на А.Н.К., ЕГН : **********,***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-000104 от 16.02.2018
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: