№ 14595
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело №
20241100107621 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по предявен от Р. Д. Б., ЕГН
********** от гр.София, чрез адв. И. П. М. отрицателен установителен иск, по
силата на който да бъде признато за установено спрямо ответника Столична
община, че последната не е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.101.28.1.10, гр. София, община Столична, по
КККР, одобрени със заповед № РД- 18-33/15.06.2010г. на изп. директор на
АГКК, съгласно схема № 15-130282-09.02.2024г. на СГКК София, адрес на
имота: гр. София, район „Средец“, ул. ******* предназначение: Жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива - 1, площ по документ 69,79 кв. м, мазе с площ 4,99
кв. м; таван с площ 5,48 кв. м, заедно с 1,08 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място с идентификатор
68134.101.28 с площ от 1414кв.м., представляващо УПИ IV, в кв. 399 по плана
на град София, местност „Зона Г-Центъра“, одобрен с решение № 82 по
протокол № 72/18.12.2014г. на СОС, а по документ за собственост,
представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в град София, ул. „Софийска
комуна“(сега ул. „*******“) № *******, етаж четвърти, застроен на
69,79кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, при граници:
изток - ул. „Софийска комуна“ (ул. „*******“), запад - стълбище, север - сем.
К., юг - държавен апартамент, отгоре - държавен апартамент, отдолу - сем. П.,
заедно с МАЗЕ при граници: изток - държавно мазе, запад - сем. К., север - ул.
1
„Алабин“, юг - коридор, заедно с ТАВАН при граници: изток - коридор, запад
- сем. К., север - двор, юг - държавен таван, заедно с 1,08% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, цялото с площ от 1647 кв. м., а по скица от 1798,41 кв.м.,
съставляващо имот I /първи/ в кв. 399 по плана на гр. София, местността
„Центъра“, при съседи на дворното място: ул. „*******“, ул. „Граф Игнатиев“
и ул. „Алабин“.
Ищцата посочва, че от началото на 2006г до 22 март 2024г е упражнява
фактическа власт върху апартамента, който бил собственост на Р.К. А. с ЕГН
**********, закупен от С.И Я.С. с нотариален акт за продажба от 27 май
1996г. След смъртта на Р.К. А., владение върху апартамента установил
първоначално бащата на ищцата Димитър Сотиров, а след смъртта му на
18.02.2006г, тя продължила владението.
Била направила няколко опита да се снабди с нотариален акт за
собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, но в началото на
2024г получила покана от кмета на район „Средец“ - СО, в 3-дневен срок от
получаването й на 18.03.2024г. доброволно да освободи апартамента, който
бил общинска собственост - Р.К. А. бил починал в Буенос Айрес, Аржентина,
без да остави наследници по права и съребрена линия, поради което с факта на
смъртта му имотът преминал в собственост на общината на основание чл. 11
от Закона за наследството. Тя не го освободила и на 22 март 2024г,
представители на общината проникнали в имота и сменили бравата на
входната врата. До нея била отправена нова покана и на 25 март 2024г в
сградата на район „Средец“, в присъствието на адвокат, й била връчена
заповед № РСЦ24-РД09-61/22.03.2024г на кмета на район „Средец“- Столична
община, с която на основание чл. 65, ал. 3 от Закона за общинската
собственост се нареждало на работна група в състав: секретарят на района,
трима служители в отдел „УОЕСЖН“ и представители на 01 РУП - СДВР да
изземат от нея ап. № 10, в гр. София, ул. „*******“ № *******, ет. 3, за който
бил съставен акт за частна общинска собственост № 1077/20.02,2024г, вписан
в Службата по вписванията на 26.02.2024г.
Ищцата оспорила заповедта пред АССГ пред АССГ и по жалбата й
било образувано адм. дело № 4021/2024г по описа на 50-ти състав.
Ищцата посочва, че тя не могла да придобие по давност собствеността
2
на апартамента заради спряната с разпоредбата на § 1 от ЗОбС давност за
придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост, считано от
31 май 2006г до 08 март 2022г, но ответникът също не бил собственик на
процесния имот, а издадената от него заповед била незаконна. Съгласно
уточненото от нея с молба от 17.09.2024г тя е могла да придобие имота и го
била придобила по давност въз основа на владение, продължило повече от
десет години към 2017г още преди да бъде съставен актът за частна общинска
собственост, който й пречил да се снабди с нотариален акт за собственост по
предвидения от закона ред, тъй като имал доказателствена сила до оборването
й. От това за нея възниквал правен интерес да предяви иск, с който като
оспори правото на собственост на Столична община върху процесния имот ще
може да придобие имота на оригинерно основание.
Във връзка с дадените от съда указания да обоснове правен интерес от
предявяване на иск посочва, че тя разполага с избор за това чрез какъв иск да
се защити – дали да предяви положителен или отрицателен иск за собственост
и счита, че ако правото на собственост на ответника бъде отречено тя ще
извлече благоприятни последици за себе си и интересът й ще бъде
удовлетворен.
Съдът намира предявения иск за недопустим като лишен от правен
интерес, поради следното:
Правилно е позоваването на ищцата на разрешенията по т.1 от ТР № 8
от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, че е допустимо
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост при
установен от ищеца правен интерес, който е налице, когато ищецът твърди да
притежава самостоятелно право, което се оспорва или е налице възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника, като във всеки конкретен
случай съдът дължи извършване на конкретна преценка, въз основа на
въведените по делото обстоятелства. По делото от страна на ищцата се твърди
да е придобила права на собственост към 2017г, съгласно последната
уточняваща молба по делото, на основание осъществявано от нея
необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на повече от 10
години, за което не разполага с титул за собственост, който да противопостави
на ответника, но противопоставя свои права.
При тези твърдения на ищцата, съдът намира, че единственият път за
3
защита, който тя има на разположение, за да установи правото си на
собственост е предявяването на положителен иск за собственост против
ответника. По него ищцата ще твърди, ще доказва в процеса и съдът ще
дължи да се произнесе със сила на пресъдено нещо дали ищецът е собственик
или не е собственик на процесния апартамент, като едновременно с това се
изключат или потвърдят правата на ответника. С това произнасяне на съда
правният спор между страните ще намери своето окончателно решение -
правните последици от съдебното решение ще се разпрострат върху правата и
на ищцата и на ответника.
Не тези правни последици ще настъпят от разглеждането и
произнасянето от съда по предявения отрицателен иск за собственост,
произнасянето по който се ограничава единствено до правата на ответника, но
дори те да бъдат отречени, това няма да доведе до възникване на права за
ищцата, т.а. въпросът със собствеността ще остане нерешен и всяко едно лице
ще може да предприеме фактически действия спрямо апартамента. Ето защо
съдът не споделя тезата на ищцата, че тя има правото да избере по какъв начин
да се защитава и го прави, предявявайки отрицателен иск за собственост.
Принципно ищецът определя своята защита, но възможността му за правен
избор съществува, ако от неговите твърдения може да се направи извод, че
защитата на правата му може да се извърши както с положителен иск за
собственост, така и с отрицателен иск за собственост. В случая ищцата няма
интерес единствено да отрече правата на ответника, а има интерес да бъдат
установени и признати нейните права на собственост, доколкото
собствеността не възниква автоматично с изтичане на давностния срок на
владението. Каквото и да бъде постановеното от съда решение по предявения
отрицателен установителен иск, дори да признае, че ответникът не е
собственик, то това няма да легитимира ищцата като такава, респ. няма да му
предостави законно основание да въздейства върху имота по какъвто и да
било начин.
Следователно, спорът между страните ще бъде продължи да бъде
висящ, независимо от постановеното по делото решение, от което състояние за
ищеца липсва правен интерес, още повече, че този краен резултат
противоречи и на разпоредбата на чл.64, ал.2 от Закона за общинската
собственост, съгласно която при съставен акт за общинска собственост, който
се оспорва от друго лице е налице спор за материално право, който се решава
4
по съдебен ред. Последното изисква разглеждане на такъв съдебен спор, по
който съдът да разреши със сила на пресъдено нещо въпросът кой е
собственик на имота, а подобно произнасяне на съда е възможно единствено,
ако е сезиран положителен иск, с който дадено лице твърди свои права,
изключващи тези на Общината. Спорът за материално право няма да бъде
разрешен, ако единствено се отрече правото на собственост на едно лице,
защото ще продължи да съществува неяснота кой е собственикът, която
неяснота Законът постановява да се реши и поради това съдът намира, че в
настоящата хипотеза ищецът не разполага с право на преценка с какъв иск да
търси защита на правата си - в този смисъл са и изложените мотиви в
Определение № 34 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 550/2021 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Розинела Янчева и Решение № 90 от 5.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 846/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К.М..
По всичко изложено съдът намира, че с изложените от ищцата по
делото обстоятелства, въз основа на които тя търси защита на законните си
права, чрез предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за
собственост, не установява наличие на правен интерес – ето защо предявената
в защита на този иска искова молба като недопустима на основание чл.130 от
ГПК следва да бъде върната, а образуваното по нея производство -
прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Р. Д. Б., ЕГН ********** от гр.София, чрез адв.
И. П. М., искова молба да бъде признато за установено между нея и ответника
Столична община, че Столична община не е собственик на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.101.28.1.10, гр.
София, община Столична, по КККР, одобрени със заповед № РД- 18-
33/15.06.2010г. на изп. директор на АГКК, съгласно схема № 15-130282-
09.02.2024г. на СГКК София, адрес на имота: гр. София, район „Средец“, ул.
******* предназначение: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, бр. нива - 1, площ по документ 69,79
кв. м, мазе с площ 4,99 кв. м; таван с площ 5,48 кв. м, заедно с 1,08 % идеални
5
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място с идентификатор 68134.101.28 с площ от 1414кв.м., представляващо
УПИ IV, в кв. 399 по плана на град София, местност „Зона Г-Центъра“,
одобрен с решение № 82 по протокол № 72/18.12.2014г. на СОС, а по
документ за собственост, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в град
София, ул. „Софийска комуна“(сега ул. „*******“) № *******, етаж четвърти,
застроен на 69,79кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения,
при граници: изток - ул. „Софийска комуна“ (ул. „*******“), запад -
стълбище, север - сем. К., юг - държавен апартамент, отгоре - държавен
апартамент, отдолу - сем. П., заедно с МАЗЕ при граници: изток - държавно
мазе, запад - сем. К., север - ул. „Алабин“, юг - коридор, заедно с ТАВАН при
граници: изток - коридор, запад - сем. К., север - двор, юг - държавен таван,
заедно с 1,08% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 1647 кв. м., а по
скица от 1798,41 кв.м., съставляващо имот I /първи/ в кв. 399 по плана на гр.
София, местността „Центъра“, при съседи на дворното място: ул. „*******“,
ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Алабин“ и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата, чрез пълномощник.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6