МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 04.05.2016
г. ПО НОХД № 431/2016 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна прокуратура е
предявила обвинение и внесла обвинителен акт срещу Д.В.К. за деяние наказуемо
по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 03.12.2015
г., по пътя от с. Дъбравино, Община Аврен, обл.
Варна, по посока на разклона за селата Гроздьово и Горен Чифлик, обл. Варна, при управление на товарен автомобил марка
„Ситроен Джъмпер", с peг. № Р 4866 ВВ нарушил правилата за
движение:
Чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата : При избиране на скоростта на движение извън населено място, на
водачът на пътно преводно средство от категория „В" е забранено да
превишава скорост 90 км./ч и
Чл.77 от Закона за движение по
пътищата: При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре
и по непредпазливост причинил смъртта
на лицето А. Якъбов Хасанов, ЕГН **********.
Производството
пред ВОС е по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимия изцяло признава
фактите, изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях.
В пледоарията си в хода на съдебните
прения по делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка такава,
каквато е описана в обвинителния акт и счита обвинението за доказано по
несъмнен начин. С оглед многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства,
предлага да се наложи наказание при условията на чл.55 от НК – една година
лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК бъде
отложено с изпитателен срок от три години. Предлага също така наказанието
лишаване от право да управлява МПС да бъде за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия К., адв.И. пледира, че следва да се приложи привилегирования
състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като подсъдимият е сигнализирал за
ПТП, останал е на място и е съдействал на органите на реда и медицинските
екипи. Пледира да не му бъде налагано наказание по чл.343г от НК.
В последната си дума подсъдимият К.
изразява искреното си съжаление за причиненото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установени следните факти, така както са изложени в обвинителния акт:
Свидетелката А.А.Х.
и съпругът й А. Я.Х. живеели в гр. Долни Чифлик, обл.
Варна, ул. „Лале", № 3 и имали пет деца: Н.А.П., В.А.Я., Е.А.Я., М.А.Я. и
А. А.Я., която починала на 01.10.2005 г.
Свид. Х., така и
съпругът й били безработни. Единственият доход, който имали бил от получени
пари от превоз на дърва за огрев, каквито превози извършвал Х. с каруцата,
която имали, като в нея бил впряган собствения им кон. Каруцата не била
регистрирана в Община гр. Долни Чифлик като пътно превозно средство и не била
оборудвана със съответните обозначителни и светлоотразителни знаци.
Подс.Д.В.К.,***.
През месец март 2015г., той започнал работа в „ГИД 2014" ООД – Варна като
куриер. „ГИД 2014" ООД - Варна била
търговски представител на куриерска фирма „Еконт
Експрес" ООД, гр.Русе по силата на договор, сключен на 01.11.2014 г.
Трудовата функция на обвиняемия К. включвала разнос
на куриерски пратки с микробус, марка „ Ситоен
Джъмпер", с peг. № Р 4866 ВВ. Микробусът бил
собственост на „Еконт Експрес" ООД, но бил даден
под наем на „ГИД 2014" ООД.
На 13 ноември 2015г., на микробуса бил
извършен годишен технически преглед и бил в изрядно техническо състояние.
На 01.12.2015 г., около 08.00ч., свид. А.Х. и съпругът й пили кафе у дома си. Провели
разговор, в хода на който си направили план за деня. Свид.Х.
трябвало да посети лекар, а съпругът й споделил, че възнамерявал да отиде до с.
Синдел, обл. Варна и да посети племенника си свид. М. Я. Я.. Решили обаче, той да тръгне след като свид. Х. се върне от лекаря. Около 11.00 ч., свид. Х. се прибрала
у дома си и съпругът й натоварил в каруцата две касетки с ябълки, една чанта с
детски дрехи и около 30 литра ракия. Възнамерявал да продаде част от ракията,
за да набави парични средства за семейството си. Хасанов, взел една
възглавничка от дома си и я поставил на изработената от него дървена седалка на
каруцата. След като впрегнал коня в каруцата, качил се в нея и потеглил към с.
Синдел. Пътуването му с конския впряг до това населено място не било за първи
път, като през изминалото лято бил ходил на гости на племенника си около 7-8
пъти, поради което и познавал добре пътя.
След обяд на 01.12.2015г.,
А. Х. пристигнал в с. Синдел и отишъл у дома на свид.Я..
Останал у тях на гости до следобеда на 03.12.2015 г. На този ден по обяд,
докато се хранили, Хасанов изпил около 200 грама ракия. Той рядко употребявал
алкохол. През времетраенето на гостуването в дома на племенника си, Х. успял да
продаде само 5 литра ракия. На племенника си оставил 7 литра, а останалия
алкохол натоварил обратно на каруцата. Около 15.00- 15.30ч., Хасанов натоварил
в каруцата и четири броя колелета за каруца, които закупил с парите, получени
от продажбата на ракията. Впрегнал коня в каруцата и потеглил към с. Дъбравино,
обл. Варна. Отишъл в гробищния парк на селото и
почистил гробовете на дъщеря си Албена, на нейния съпруг и на детето й. След
това се отправил с конския впряг към дома си, като вече започнало да се
стъмнява. Около 17.00 ч., Х. се намирал с каруцата си на около 1км. преди
разклона за с. Гроздьово и за с. Горен Чифлик.
Същият ден, около 17.05 ч., подс.
К. доставил колетна пратка в с. Дъбравино, обл. Варна
и управлявайки микробуса със скорост около 100 км./ч се отправил към с.
Венелин, обл. Варна. В микробуса останали малко
пратки- 4 автомобилни гуми, един телевизор и няколко дребни предмета. Товароносимостта на микробуса била до 1500 кг. Движейки се
с микробуса, на около 1 километър преди разклона за селата Горен Чифлик и
Гроздьово, Варненска област, подс. К. видял, че в
насрещното платно, с включени фарове се движат на известно разстояние един след
друг три автомобила. Пътният участък бил прав и без неравности. Първият от
трите автомобила бил с 4 на брой фарове, светещи силно, като левият фар бил
насочен към насрещно движещите се автомобили и за миг заслепил К.. В този
момент, обвиняемият не спрял управлявания от него микробус, нито намалил
скоростта му, а продължил движението в същата посока. В 17.09-17.10 ч.,
непосредствено след заслепяването К. забелязал, че в неговата пътна лента имало
„нещо" и извил волана малко в ляво. Това била движещата се по пътното платно,
в същата посока конска каруца, с намиращия се в нея Х.. Подс.К.
не задействал спирачната система, поради което микробусът, управляван от него
ударил каруцата в задната й част. В резултат на удара, Х. починал, като след
удар в каруцата и в нейни части, тялото му изхвърчало в тревната площ, намираща
се в дясно от пътната лента на разстояние около 26 метра от мястото на
първоначалния удар между каруцата и микробуса, а десния крак на Х.- от коляното
надолу се откъснал от тялото му и бил намерен на разстояние от около 6 метра
преди трупа му. Конят също бил изхвърлен от удара извън пътното платно и
загинал, като трупът на животното е бил намерен между откъснатия крак и трупа
на пострадалия. Каруцата била раздробена на множество части, които се разпилели
по пътното платно и в тревната площ, намираща се в дясно от пътя, като отломки
от нея са намерени на разстояние 41 метра от мястото на удара. Подс. К. усетил, че микробуса е ударил нещо и тъй като не
разбрал в първия момент какво се е случило, поставил скоростния лост в свободно
положение. Движейки се по инерция микробусът изминал известно разстояние и
спрял. К. включил аварийните светлини, излязъл от МПС и тръгнал към мястото,
където настъпил удара.
В този момент, по същия пътен участък и в същата посока
се движил с автомобила си свид. А. И.А.. Видял, че
по-напред, в неговата пътната лента има спрял микробус, на който аварийните
светлини светили. Когато приближил, той видял и разпръснати по пътното платно
дървени отломки, колело и един кол. Спрял автомобила си и излязъл от него.
Видял, че срещу него върви подс. К., който говорил по
мобилния си телефон. Попитал го какво се е случило и той му отговорил, че бил
заслепен от насрещен автомобил и ударил каруца, но все още не знаел дали има
пострадал човек. Подсъдимият обяснил на свид. А., че
в момента подавал сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП. След това двамата
огледали пътя и тревните площи и видели трупа на коня, след което тялото на
пострадалия и откъснатия му крак. След около 8 минути пристигнал екип на Спешна
помощ, като лекарят констатирал, че Х. е починал. През това време, подс.К. се обадил по телефона на управителя на фирмата- свид. И. И. и му обяснил какво се е случило. Свид. И. веднага тръгнал от гр. Провадия към
местопроизшествието. Пристигнал след като вече полицейските служители -
свидетелите: С. Д. И., Д.К. М., П. П.П. и разследващия екип били на мястото на
катастрофата. На място К. бил тестван с техническо средство „Дрегер" 0091, което отчело отрицателна проба .
От заключението на извършената по делото съдебно- автотехническа експертиза се установило, че скоростта на
движение на микробуса в момента на удара е била 103 км/ч., при максимално
допустима в този участък от пътя 90 км./ч. Опасната зона за спиране на
микробуса, при тази скорост на движение е била 106.64м. Максималната скорост,
при която биха се предотвратили вредните последици от ПТП е 72 км./ч.
Първоначалното съприкосновение между микробуса и каруцата е настъпило при GPS координати : дължина 27.5935798 и
широчина 43.0325891, а ударът е настъпил точно в 17.09.48ч. на 03.12.2015 г.
От
заключението на СМЕ № 1-223/2015 г. е видно, че при аутопсията върху трупа на А.
Я. Х. е била установена съчетана травма:
- черепно-мозъчна: кръвоизливи на меките черепни покривки
в тилната област, многофрагментно счупване на кости
на черепната основа с хлътване към черепната кухина, разкъсване на твърдата и
меките мозъчни обвивки по основата, субарахноидален
кръвоизлив теменно- тилно, разкъсвания на главния мозък по основата му, кръвениста течност в мозъчните стомахчета,
ожулвания по челото, ожулвания и кръвонасядания по
дясната буза;
- гръдна: разкъсване на белите дробове
в хилусите, както и по предната и задната им
повърхност, околно кръвопропиване, аспирация на кръв
в дихателните пътища, разкъсване на перикарда,
отделяне на сърцето от големите кръвоносни съдове и изместване на същото от
анатомичното му място, разкъсване на десните предсърдие
и камера, наличие в гръдната кухина на около 1000 мл. вляво и 90 мл. вдясно
течна кръв, многофрагментно счуване на ребрата
двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на гръбначния стълб на две
места- между 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен, с контузия и прекъсване на
гръбначния мозък на това ниво, и между 5-ти и 6-ти гръден прешлен без
разместване, кръвонасядане на меките тъкани около
всички места на счупване, порезни ранички и кръвонасядания по дясното рамо, множество драскотини по
гърдите, ожулване по лявата странична повърхност на гръдния кош;
- коремна: кръвопропиване
на голямото було, разкъсване на диафрагмата в ляво, смачкване и разкъсване на слезката, смачкаване, разкъсване
и кръвонасядане на черния дроб, разкъсване на стомаха
и тънкочревни примки в ляво с излив
на съдържимото им в коремната кухина, разкъсване на левия бъбрек, наличие на
около 300 мл. течна кръв в коремната кухина, прекъсване на тазовия пръстен на
две места, с раздалечаване на костите в лявото кръстцово-
хълбочно и лонното съчленение,
разкъсване и кръвонасядане в околните меки тъкани,
ожулвания и кръвонасядания по кожата на корема,
ожулвания в ляво хълбочно;
- Травма на крайниците: прекъсване на
десния долен крайник в областта под коляното с пълно отделяне на подбедрицата и стъпалото, открито раздробено счупване на
двете пищялни кости на дясната подбедрица,
в горната им трета и закрито многофрагментно счупване
на пищялните кости на лявата подбедрица
на същото ниво, разкъсване и кръвонасядане на
околната мускулатура, ожулвания и кръвонасядания по
горните и долните крайници, разкъсно- контузии ранички по пръстите на двете ръце;
-анемия
на вътрешните органи и
-
наличие на 3.9 промила алкохол в кръвта.
Причина за смъртта на Х. е съчетаната травма, изразяваща
се в несъвместимите с живота увреждания на вътрешните органи- главен и
гръбначен мозък, мозъчни обвивки, сърце и прилежащите му големи кръвоносни
съдове, бял, черен дроб, слезка, ляв бъбрек.
Смъртта
е била неизбежна и е настъпила много бързо.
Всички
травматични увреждания биха могли да се получат при условията на конкретното
ПТП. Тежките травматични увреждания, разкъсно-
контузиите рани, ожулванията и кръвонасяданията са
възникнали по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари или
натиск с/върху такива предмети. Порезните рани са в резултат на действие на
остър предмет и биха могли да се получат при съприкосновение на тялото с
предмети с такива характеристики при падането му на земята. Всички увреждания
са прижизнени, видно от установеното количество кръв
в гръдната и коремната кухина, кръвонасяданията по
рехавите тъкани около разкъсаните вътрешни органи и около местата на счупване
на костите, и от анемията на вътрешните органи.
Към момента на смъртта си, Х. е бил в тежка степен на
алкохолно опиване, при която са значително променени всички функции на
организма.
От приложена по делото справка за
съдимост се установява, че К. към
момента на извършване на деянието не е бил осъждан.
От приложената справка за
нарушител се установява, че обв. К. е бил наказван два пъти за нарушение на правилата
за движение по пътищата- през 2005г. и последно през 2009г., като са му били
наложени административни наказания глоби в размер съответно 100лв. и 30 лв. От
последното наказание до настоящия момент няма извършени други нарушения на
правилата, регламентирани в ЗДвП.
Гореизложената
фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
заключенията на авто-техническата и съдебно-медицинска експертизи,
и приобщените по реда на чл. 283 от НПК протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него, справка за нарушения на ЗДвП, справка за съдимост и др.
Доказателствата
по делото, установени от гласни и писмени доказателствени
средства, установяват по несъмнен начин фактите, описани по-горе, като се
подкрепят и допълват.
Съдът
прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства, поради което ги кредитира изцяло.
С оглед установените фактически
положения, съдът като прецени, че подсъдимият К. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на пррестъпление,
съставомерно по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК,
го призна за виновен в това, че на 03.12.2015 г., по пътя от с.
Дъбравино, Община Аврен, обл. Варна, по посока на
разклона за селата Гроздьово и Горен Чифлик, обл.
Варна, при управление на товарен автомобил марка „Ситроен Джъмпер", с peг. № Р 4866 ВВ нарушил правилата за
движение:
Чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата : При избиране на скоростта на движение извън населено място, на
водачът на пътно преводно средство от категория „В" е забранено да
превишава скорост 90 км./ч и
Чл.77 от Закона за движение по
пътищата: При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре
и по непредпазливост причинил смъртта
на лицето А. Я. Х., ЕГН **********.
Обект на престъплението по чл.343,
ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК са обществените
отношения гарантиращи спазването на правилата за движение по пътищата,
установени в специалния закон и осигуряващи по този начин безопасността на
транспорта, изразяваща се в опазване живота и здравето на гражданите и
недопускане причиняването на имуществени вреди.
От обективна страна подс.К. е осъществил състава на престъплението като при
управление на МПС причинил по непредпазливост смъртта на А. Х..
Налице е съставомерния
престъпен резултат–причиняване смъртта на Х., в следствие на причинените от ПТП
травматични увреждания, несъвместими с човешкия живот.
Налице
е пряка причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия-
нарушаването на правилата за движение
- чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на движение
извън населено място, на водачът на пътно преводно средство от категория
„В" е забранено да превишава скорост 90 км./ч“ и чл.77 от ЗДвП „При
заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре“,,
предизвиканото ПТП и причинените на пострадалия Хасанов несъвместими с живота трамватични увреждания.
Причинно-следствената връзка се
установява от събраните по делото доказателства и най-вече от изготвените СМЕ и
гласните доказателствени средства.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо и неосъждано лице.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина- небрежност /несъзнавана непредпазливост/.
Подсъдимия не е предвиждал настъпването на обществените опасни последици, но е
могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Съдът намира за неоснователно искането
на защитника на подс.К., адв.
И. да се приложи привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, тъй
като подсъдимият бил сигнализирал за ПТП на тел.112, останал е на място и е
съдействал на органите на реда и медицинските екипи. Съображенията за това са
следните:
На първо място оставайки на
местопроизшествието, сигнализирайки на тел.112 и оказвайки съдействие на
компетентните органи, подс.К. е изпълнил задълженията
си, вменени му от разпоредбата на чл.123 от ЗДвП
/(1) Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1.
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието;
2.
когато при произшествието са пострадали хора:
а)
да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б)
(изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи;
в)
(изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 53 от 2014 г.) до пристигането на органите
по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него…/
На следващо място, съдействието
оказано на органите на реда и мед.екипи не попълва фактическия състав на
нормата на чл.343а, ал.1 от НК, изискващ дееца да стори всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия.
Смъртта на последния е настъпила, съгласно заключението на СМЕ много бързо и помощ не е могла да му бъде
оказана. По делото не са налице твърдения, че подсъдимият се е опитал да
помогне на пострадалия по какъвто и да било начин. Подс.К.
заедно със свид.А. единствено са огледали
местопроизшествието, като дори не са се доближили в непосредствена близост до
пострадалия.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс.К.,
съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и установи следното:
Инкриминираното деяние разкрива висока
степен на обществена опасност с оглед характера на засегнатите отношения и
настъпилите от него тежки последици-смъртта на Х..
От друга страна обществената опасност
на подсъдимия е изключително ниска- същия не е осъждан, не е допускал до тогава
тежки нарушения на правилата за движение по пътищата през повече от
двадесетгодишния му стаж като шофьор, работи и полага грижи и изплаща
издръжка за сина си, роден по време на
първия му брак..
Налице е и съпричиняване
на този резултат от страна на пострадалия Х. – той е управлявал ППС – каруца по
пътното платно в тъмната част от денонощието, без светлоотразителни
знаци и след употреба на значително количество алкохол.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало, семейното положение на подс.К., трудовата му ангажираност и навици, изразеното
искрено разкаяние и добрите характеристични данни. Отегчаващи обстоятелства,
съдът не установи. Съобразно горното,
съдът прие, че и най-лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода
ще се яви несъразмерно тежко, поради което и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК като наложи наказание под предвидения в специалната норма минимум, а
именно лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.
С оглед данните за личността на
подсъдимия, съдът прецени, че за постигане на целите на специалната и генералната
превенция не е необходимо той да търпи ефективно наказанието лишаване от
свобода.
Налице са и условията за прилагане на
института на условното осъждане, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на определеното му
наказание с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК наложи на подс.К. наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от една година, като взе предвид, че той не е допускал тежки нарушения на
правилата за движение по пътищата през повече от двадесетгодишния си стаж като
водач на МПС, както и че за изпълнение на трудовите си задължения му е
необходимо да бъде правоспособен водач на МПС, а продължителното му лишаване от
това право би оказало неоправдано негативен ефект, изразяващ се в лишаване от
средства за издръжка него, семейството му и детето му от предходен брак.
С така наложените на подсъдимия
наказания, съдът счита, че ще се постигнат целите визирани в чл.36 от НК.
Незаконосъобразно е искането на
защитата на подс.К. да не му бъде налагано наказание
лишаване от право да управлява МПС, тъй
като законодателят е постановил във всички случаи на чл.343, чл.343а, чл.343б,
и чл.343в, ал.1 от НК съдът да налага и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7
от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: