РЕШЕНИЕ
№ 260059
гр. Русе, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 738 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр.
София 1606, бул. „Македония“ № 3, чрез пълномощник юрк.
С. Л., против Решение № 260315/27.10.2020 г. по гр.д. № 1879/2020 г. на РС –
Русе, с което Агенцията е била осъдена да заплати на "СВИНЕКОМПЛЕКС-ГОЛЯМО
ВРАНОВО-ИНВЕСТ – АД" АД, ЕИК *********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1 358 лв. – платена без
правно основание за издаване на годишни винетки за 14 бр. превозни средства,
категория „ремаркета“, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Жалбоподателят излага съображения
за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният
съд не бил обсъдил наведените от въззивника доводи за недопустимост на иска,
като е приел в рамките на едно изречение, че характерът на винетната
такса бил ирелевантен за спора. Не били обсъдени
приетите доказателства по твърдяното от ищеца „административно производство“.
Същите потвърждавали наличието на такова относно връщането на сумата, която е
предмет по настоящото дело. Този спор бил подведомствен на административните
съдилища, тъй като вземането е възникнало от дейност по събиране на държавна
такса, реализирана от орган с властнически правомощия, което неминуемо
представлявало административна дейност. Като аргументи за неправилност се
излагат твърдения, че при закупуването на винетка всеки потребител носел риска
от погрешно заявените от него обстоятелства, поради което претендираната
сума не е получена без основание. Обстоятелството, че ищецът или ангажирано от
него субект е допуснал грешка в изискуемите по закон данни за закупуване на винетна такса не променял факта, че са заплатени 14 бр. винетни такси, а електронните винетки били надлежно
генерирани. Твърдението, че липсвали такива превозни средства не правело
заплатените винетни такси без основание, защото въззивникът нямал нормативно задължение да проверява дали
въведените данни са коректни и дали превозните средства съществуват и чия
собственост са. В настоящия случай, което не било и оспорвано от страните и се
установявало от събраните по делото доказателства, ответникът е предоставил
насрещна престация с оглед заявеното от ищеца. Тъй
като в исковата молба били направени твърдения за допусната грешка от страна на
трето лице – „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД или негов служител, ответната Агенция била
заявила, че ищецът следвало да предяви претенциите си спрямо лицето, допуснало
съответната грешка. В условията на евентуалност, ако съдът приемел, че ищецът
имал основание да претендира връщането на определена сума, то следвало да се
приеме, че в периода 15.01.2019 г. – 22.05.2019 г. ищецът е ползвал
републиканската пътна мрежа по силата на „сгрешените“ винетки, поради което
искът следвало да се отхвърли за сумата в размер от 472,50 лв. Моли за
постановяването на решение, с което първоинстанционното решение да бъде
обезсилено, а в условията на евентуалност – отменено, като бъде постановено
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемата страна "СВИНЕКОМПЛЕКС-ГОЛЯМО
ВРАНОВО-ИНВЕСТ – АД" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Голямо Враново, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Русенски път“ № 1, чрез адв.
Г.М. ***, със съдебен адрес ***, в законоустановения
двуседмичен срок е подала писмен отговор, в който моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и незаконосъобразна, а първоинстанционното
решение – потвърдено. Въззивникът не навеждал
фактически твърдения в жалбата относно цитираните в нея пороци, липсвало и
доказателства за тях. Неоснователно било твърдението, че спорът следвало да се
разглежда от административните съдилища, тъй като липсвал акт на ответника,
който да подлежи на обжалване по реда на АПК. Неверни били твърденията на
ответника, че не носел отговорност за сумите по сгрешени винетки, включително и
за действията на други търговски субекти, защото паричните средства от винетките
постъпвали директно по неговата сметка, като с тези пари той оперирал и
разходвал по закон. Липсвало доказателства, които да подкрепят твърдението на
въззивника, че за периода 15.01.2019 г. – 22.05.2019 г. ищецът е ползвал
републиканската пътна мрежа по силата на „сгрешените“ винетки. Освен това
самото твърдение било перемирано, защото е заявено за
първи път едва пред въззивния съд, а не с отговора на исковата молба. В съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемия
прави искане за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение наведените доводи за
недопустимост от страна на въззивника настоящият съдебен състав счита същите за
неоснователни. Действително винетната такса е уредена
като публично държавно вземане по силата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, според
която същата се заплаща за ползване на платената пътна мрежа. Размерът на винетната такса се определя от орган на централната
изпълнителна власт, а именно Министерския съвет. Настоящият спор обаче не касае
дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) по събиране на публични
държавни вземания. Тук се претендират суми, чието връщане не представлява
упражняване на властническа дейност, защото няма изрично регламентиран ред за
тяхното възстановяване. Такъв има според чл. 4б от Закона за държавните такси,
но съгласно § 2 ПР ЗДТ този закон не се прилага по отношение събираните такси
по Закона за пътищата. Твърденията на въззивника за наличието на
„административно производство“ предвид водената между него и ищеца
кореспонденция, завършила с изпращане на Писмо № 53-00-860/04.12.2019 г. на
НТУ, не доказват наличието на проведено нормативно уредено производство, тъй като
от тях е видно, че АПИ не действа в качеството си на орган на държавна власт, защото
конкретното писмо представлява отговор на отправено от ищеца искане, за което
не е регламентирана законова процедура по неговото издаване, поради което не
притежава белезите на административен акт по смисъла на АПК. Освен това от
фактическите твърдения на ищеца става ясно, че е предявил иск за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност
претендира връщане на даденото без основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Тези искове
са подведомствени на гражданските съдилища, поради което първоинстанционният
съд правилно е разгледал спора по същество.
Съдът намира, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и
съответства на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло.
Не е спорно между страните, че
ищецът "СВИНЕКОМПЛЕКС-ГОЛЯМО ВРАНОВО-ИНВЕСТ – АД" АД
е закупил 14 бр. електронни винетки чрез дружеството „А1 България“ ЕАД, като е
заявил пред последното, че иска да закупи електронни винетки за лек автомобил –
К3. Представил е и списък на регистрационните номера на превозните средства. В
последствие обаче се установило, че вместо винетки за лек автомобил за подробно
посочените от ищеца регистрационни номера били издадени винетки за „ремарке на
лек автомобил“, което обстоятелство се признава и в изходящото от ответника
Писмо № 53-00-860/04.12.2019 г. на НТУ. От представената разписка за електронни
винетки от „А1 България“ ЕАД е видно също, че е бил заявен и регистрационен
номер P7316PH, докато в приложената по делото
като писмено доказателство справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе
става ясно, че ищцовото дружество не притежава в
собственост превозно средство с този регистрационен номер, но притежава такова
с рег. № Р7316РМ, т.е. най-вероятно е била допусната грешка при декларирането
на последния символ от регистрационния номер на едно от превозните средства (Н
вместо М). В разменената между ищеца и ответника кореспонденция, включително и
такава по електронен път, ответникът е отказал да извърши корекция в данните за
електронните винетки, тъй като електронната система не позволявала това.
Невъзможно било и деактивирането на винетките, поради което платената за тях
сума в размер на 1 358,00 лв. не можело да бъде възстановена. Ответникът
посочил, че закупуващите електронни винетки били длъжни внимателно да прегледат
и проверят въведената от тях информация преди да потвърдят финалното плащане.
Позовал се и на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, според която отговорността за погрешно въведените данни била за
собственика или ползвателя на превозното средство. На 22.05.2019 г., за да
можели въпросните автомобили да се движат без проблеми по платената пътна мрежа,
ищецът закупил наново 14 бр. електронни винетки К3 (отбелязано в приложените по
делото разписки за електронни винетки като „Превозно средство <= 3,5 тона) за автомобили със същите като горепосочените
регистрационни номера, с единствената разлика, че за превозно средство с рег. №
Р7316РМ вече не била допусната грешка в последния символ от номера.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за НЕПРАВИЛНО.
Ищецът е предявил иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 1 358 лв.,
защото същият не притежавал ремаркета с горепосочените регистрационни номера,
което потвърждавало изначалната липса на основание. В условията на
евентуалност, при отхвърляне на този иск, претендира връщането на същата сума
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да е налице начална липса на
основание, каквато е хипотезата на първия предявен от ищеца иск, между страните
не следва да е възникнало каквото и да е валидно правоотношение, което би могло
да оправдае получаването на имущество от едната страна. Съгласно чл. 10а, ал. 3
ЗП винетната такса се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му
номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от собственика или ползвателя му. В тези случаи, съгласно ал. 4 на
същата разпоредба, се издава електронна винетка, която представлява електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса.
По делото няма спор, че за заплатената сума в размер на 1 358 лв. са били
издадени 14 бр. електронни винетки, което не може да бъде интерпретирано като
липса на основание, защото ответникът е изпълнил своето задължение по закон –
да издаде електронни винетки така както са декларирани от ползвателя на
платената пътна мрежа.
С оглед направените изявления и
на двете страни по делото се установява, че е допусната грешка в декларираните
пред АПИ данни от страна на трето лице – „А1 България“ ЕАД, чрез което ищецът е
отправил заявката за закупуването на процесните електронни винетки. Така вместо
винетки К3 за превозни средства с технически допустима максимална маса до 3,5 т
включително били издадени такива за ремаркета на леки автомобили, като дори
била издадена и електронна винетка за регистрационен номер, който не отговарял
на нито едно от притежаваните от ищеца превозни средства (P7316PH). Въпреки това настоящият съд не намира това
обстоятелство да подкрепя доводите на въззиваемия за
липсата на основание за заплатената от него сума, защото, макар и да се приеме,
че е допусната грешка, същата не е резултат от поведението на ответника или на
негови служители. Липса на основание би била налице в случаите, когато
ответникът не е могъл да издаде заявените електронни винетки независимо от
това, че е налице плащане за издаването им, или самият той допусне грешка в
данните при генерирането им в електронната система. В конкретния случай
електронни винетки са били издадени и ответникът е изпълнил своето задължение,
като е действал съобразно декларираните от ищеца данни, които няма законово
задължение да проверява. Обстоятелството, че ищецът не е могъл да се ползва от
издадените електронни винетки не произтича нито от действия, нито от
бездействия на ответника. Отсъствието на законова възможност за извършване на
корекции или за възстановяване на платените при неправилно деклариране суми,
макар и да е в ущърб на ползвателите на платената пътна мрежа, които допускат
грешки при декларирането на данните за електронните винетки, не доказва липсата
на основание за получаване на процесните суми. Това обаче не препятства ищеца
да претендира обезщетяване от допусналото грешка лице, ако счита, че неправилно
издадените електронни винетки са му причинили вреди от различно естество, включително
и под формата на административни санкции.
Поради същите съображения
неоснователен се явява и евентуално съединеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
защото, макар и да е налице имуществено разместване, същото не е сторено без
основание.
С оглед гореизложеното
първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД да бъдат
отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на спора на
въззивника Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за първата инстанция, като
съдът взе предвид, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и са
проведени две съдебни заседания, в които не са били разпитвани свидетели или
вещи лица и не се е явявал негов процесуален представител. Разноски на
въззивника за втора инстанция обаче не следва да бъдат присъждани, тъй като
липсва изрично негово волеизявление за това във въззивната жалба и такова не е
направено по-късно в хода на процеса.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 260315/27.10.2020 г. по гр.д. № 1879/2020 г. на РС – Русе и
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "СВИНЕКОМПЛЕКС-ГОЛЯМО ВРАНОВО-ИНВЕСТ – АД" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Голямо Враново, общ. Сливо
поле, обл. Русе, ул. „Русенски път“ № 1, срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София 1606, бул.
„Македония“ № 3, евентуално съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 358 лв. като платена без правно основание за издаване на 14
бр. годишни винетки за превозни средства с категория „ремарке за лек автомобил“.
ОСЪЖДА "СВИНЕКОМПЛЕКС-ГОЛЯМО
ВРАНОВО-ИНВЕСТ – АД" АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София 1606, бул.
„Македония“ № 3, сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)