№ 25
гр. Пловдив , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000282 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЗД Е. АД ЕИК ...- град
С.,представлявано от изпълнителните директори чрез юрисконсулт С.К.
против Решение № 260071 от 22.02.2021 г.,постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело№ 470/2019 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от
първоинстанционното решение, с която съдът е присъдил към доброволно
изплатената сума от 17 500 лева допълнително още сумата 27 500 лева, като
по този начин общият размер на вземането за неимуществени вреди е 40 000
лева. В тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че присъденият
размер на застрахователното обезщетение е прекомерно завишен и не
съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи . Посочена е
такава практика на отделни състави от Търговската колегия на ВКС , която е
по прилагането на чл.52 от ЗЗД.
Решението се оспорва и в частта ,с която е присъдил законни лихви
1
върху присъдената главница.
Претендира се за постановяване на въззивно решение, с което да се
отмени решението на първата инстанция в обжалваната му част и
постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което съдът
да отхвърли иска по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата 27 500 лева.
Въззиваемата страна М. В. К., действащ със съгласието на законния си
представител В.И. К.-негов баща чрез пълномощника си адвокат Б.К.
поддържа
писмен отговор, съгласно който съдът правилно е преценил, че ищеца като
пешеходец не е допуснал нарушение на правилата за движение, а вина за
настъпилото ПТП има единствено водача на лекия автомобил „Ш.Ф.“, която
се е движила със скорост над допустимата и не е преустановила движението
на лекия автомобил. Наред с това се излагат съображения за това, че съдът
е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е присъдил
справедлив размер на обезщетението.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявен е пряк иск срещу застрахователя на деликвента по
чл.432,ал.1 от КЗ. Претендира се присъждането на застрахователно
обезщетение за причинените на непълнолетния ищец неимуществени вреди
от ПТП.
По делото е приложено НОХД № 344/2018 г. по описа на Районен съд–
град А., производството по което е приключило със писмено споразумение
между прокуратурата и подсъдимата Й.К.Т. .Споразумението е сключено по
реда на чл.381 от НПК.
Подсъдимата се е признала за виновна по повдигнатото и обвинение
за престъпление по чл.343,ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1,б.“б“, във вр. с чл.342,ал.1
от НК, за това ,че на 11.08.2017 г. в град А., на бул.“Б.“, при управление на
МПС –лек автомобил „Ш.Ф.“ с рег.№ ... е нарушила правилата за движение,а
именно: нарушила е чл.5 ,ал.1 от ЗДВП и чл.20, ал.1 от същия закон,
2
съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства,
чл.20,ал.2 ,изр. Последно от ЗДПП, съгласно която разпоредба водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението ;чл.119,ал.1 от ЗДВП ,съгласно която
разпоредба “при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно –превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре,поради което е призната за виновна в това, че по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на М. В. К., изразяваща се в закрито
счупване на лявата голямопищялна кост в областта на латералния кондил,
което е наложило провеждането на оперативно лечение, довело до трайно
затрудняване на движението на долния ляв крайник за повече от един месец,
като деянието е извършено на пешеходна пътека. Съдът е одобрил
споразумението между страните,а това означава ,че съгласно чл.383 от НПК
одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда на
наказателния съд.
Така стигаме до разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Механизма на процесното ПТП е правилно изяснен от
първоинстанциониня съд, който е приел следната фактическа обстановка:
Управляваният от водача Й.К.П. лек автомобил марка „Ш.Ф.“ се е
движел в лявата лента за движение на западното платно на бул.“Б. в град А..
Посоката на движение е била от север на юг. В същото време пешеходецът
М. В. К., който е бил на 16 години е пресичал платното за движение от дясно
на ляво пред лекия автомобил. След удара пешеходецът е паднал на
разделителния остров на тревата, като от графичното изображение на
ситуацията става ясно, че ударът е настъпил на самата пешеходна пътека . Не
се спори ,че пешеходецът е пресичал платното за движение на винаги
натоварения бул.“Б.“ в град А. на пешеходна пътека тип „ Зебра„
3
.Последната е била обозначена на място с хоризонтална и вертикална
маркировка.
Преди да предприеме пресичането на пътното платно на пешеходната
пътека пострадалия М.К. се е огледал внимателно преди да предприеме
пресичането. При този оглед е възприел пътната обстановка като е забелязал ,
че в първата лента / дясната / е имало спрели коли, а във втората лента /
средната / за движение е бил спрял лек автомобил „П.“,а след него един
товарен автомобил марка „В.“.
Или преди да пресече пешеходната пътека пешеходецът е преценил
правилно разположението на автомобилите, намиращи се в дясната и в
средната лента за движение. Към този момент лявата лента за движение е
била свободна. Към момента на пресичането управлявания от подсъдимата
лек автомобил марка „Ш.Ф.“ не е бил възприет от пешеходеца. Последният
обективно не би могъл да го възприеме и това е така защото лекият
автомобил не е спрял пред пешеходната пътека , така, както другите
автомобили. От заключението на САТЕ се установява, че автомобилът се е
движел с около 46 км.в час, тоест движел се е с разрешената за населени
места скорост . Това обаче не променя нещата, тъй като се оказва, че тази
скорост не е била съобразена с конкретната пътна обстановка.
От заключението на автоексперта инж. С.М. се установява, че
водачът на лекия автомобил „Ш.Ф.“ е нямал техническата възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да го предотврати чрез
безопасно екстрено спиране. Това е така, тъй като в момента на сблъсъка
между лекия автомобил и пешеходеца мястото на удара е вътре в самата
опасна зона на автомобила. Следва обаче да се отчете, че водачът сам се е
поставил в тази опасна ситуация, тъй като според изчисленията на
автоексперта инж. С.М. ако водачът на лекия автомобил го е управлявал със
скорост на движение по-малка от 34 км/час, той би могъл да реализира
безопасно екстрено спиране.
Лекият автомобил обаче се е движел с по-висока скорост, която е била
разрешена за населено място, но не е съобразена с конкретната пътна
обстановка . Ако бе по-внимателен водачът без затруднение би забелязал, че
4
леките автомобили, които са били в дясната и в средната лента за движение
за спрели, видял е и пешеходната пътека тип „Зебра“, която е била не само
хоризонтално, но и вертикално обозначена. При тази пътна обстановка
правилното решение е да намали скоростта на движение така че да може да
осъществи екстренно спиране.
Но вместо това подсъдимата Й.Т. е продължила да се движи с по-висока
скорост , според заключението на автоекспертизата скоростта е била около
46 км в час. Оказва се ,че при тази скорост на движение лекият автомобил не
е могъл да спре пред пешеходната пътека, а е преминал. Доказателство за
което е ,че мястото на удара е точно на пешеходната пътека, на която
пострадалото момче не само че е бил стъпил, но и преминал по-голямата част
и конкретно преминал е пред спрелите леки автомобили, намиращи се в
дясната и средната лента за движение на западното платно на бул.“Б.“ в град
А..
Впрочем , механизма на процесното ПТП е напълно ясен и
подсъдимата Й.Т. пред наказателния съд сама се е признала за виновна за
допуснатите от нея нарушения на правилата за движение . И разбира се най-
сериозното извършено от нея нарушение,а именно: нарушението по
чл.119,ал.1 от ЗДПП.
Съгласно тази разпоредба при приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. Вече стана ясно ,че виновният водач нито е
намалил скоростта, нито е спрял пред пешеходната пътека тип „Зебра“, както
това са направили другите автомобили.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че пешеходецът М.К. не е
нарушил правилата за движение и е пресякъл пътното платно на
регламентирано място- на обозначена пешеходна пътека. Не е допуснал
нарушение на задълженията по чл.113,ал.1 т.1 от ЗДПП, нито е нарушил
забраната по чл.114,т.1 от ЗДВП. Няма как да се приеме ,че пешеходецът е
навлязъл внезапно на платното за движение. Пострадалият е преминал по-
голямата част от платното за движение и наистина трябва много
5
въображение за да се приеме тезата на жалбоподателя за внезапната поява на
пешеходеца. За съжаление съдът в този си състав не може да прояви такова
въображение, а думата „внезапност“ може да се използва за лекия автомобил
марка „Ш.Ф.“. Именно този автомобил се появява внезапно на самата
пешеходна пътека, вместо да намали скоростта и да спре пред самата
пешеходна пътека.
На следващо място във въззивната жалба се прави възражение за
допуснатото съпричиняване на резултата от страна на пострадалия
пешеходец. Това възражение е правено с отговора на исковата молба и съдът
правилно го е оставил без уважение. Изложил е обаче пестеливи мотиви,
поради което въззивният съд следва да ги допълни.
ПАС счита , че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2
ЗЗД и това е така поради следното:
Както вече бе коментирано одобреното от наказателния съд
споразумение между страните в наказателния процес има последиците на
влязла в сила присъда – чл.383 НПК.
В това писмено споразумение съдът е признал вината на подсъдимата
Й.Т. за допуснати редица нарушения на правилата за движение по пътищата и
последната не е оспорила нито едно от тях. Най сериозното нарушение е това
по чл.119,ал.1 от ЗДВП.
При това положение следва да намери приложение разпоредбата на
чл.119,ал.5 от ЗДПП, съгласно която при ПТП с пешеходец на обозначена
пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило
по Закона за движението по пътищата ,имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване
на съответното произшествие.
Ерго, самият закон изключва съпричиняването от страна на пешеходеца
при положение, че с влязла в сила присъда на наказателния съд водачът на
съответното МПС е признат за виновен за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата. И тези нарушения имат пряко
6
отношение към произшествието, защото ако лекият автомобил марка „Ш.Ф.“
бе спрял пред пешеходната пътека – нямаше да има инцидент с толкова
неприятни последици за пешеходеца.
С оглед на това и въззивният съд приема , че не е налице хипотезата на
чл.51,ал.2 от ЗЗД и категорично не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец.
Третото и последно оплакване във въззивната жалба е , че съдът е
завишил прекомерно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди . Постановил е решението в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като е
цитирал „ тълкувателна и задължителна практика по чл.290 ГПК“. Следва
да се съобрази, че обжалваното решение е постановено при действието на
чл.290,ал.3 от ГПК и следователно задължителна съдебна практика вече
няма. Посочените решения на отделни състави от ТО на ВКС е практика,
която очевидно пълномощника на жалбоподателя е „селектирал „. Тази
селекция обаче не обвързва въззивния съд, тъй като както добре е известно на
практикуващите юристи всеки един казус е специфичен, при определяне на
размера на обезщетението се отчита фактическата обстановка, механизма на
конкретното ПТП и особеностите на всяко отделно произшествие.
Няма напълно идентични казуси и този факт е отчетен от
законодателя, който чрез разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е предоставил
изрична дискреция на съда да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост.
В конкретния случай от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Й.Ш. се
установява,че пострадалият М.К. като пешеходец е бил блъснат от лявата
страна от лек автомобил, при което след удара е паднал на пътното платно.
Постъпил е по спешност в УМБА „С.Г. „ЕАД-П. в деня на ПТП – на
11.08.2017 г. На следващия ден -12.08.2017 г е извършена оперативна
интервенция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
Фибула / с метална остеосинтеза /.
Касае е се до закрито счупване външното плато на лявата
голямопищялна кост. Политравма- това е окончателната диагноза която е
поставена в деня на изписването:18.08.2017 г. На следващата година – на
7
01.08.2018 г отново постъпва в КОТ на същата болница, в която е извършена
втора оперативна интервенция под обща анестезия. Това се е наложило за да
се отстрани от костта на имплантираните уреди на тибия и фибула. Според
експерта налице е пряка причинно-следствена връзка между станалото ПТП
и получените от пострадалия травматични увреждания в областта на лявата
подбедрица. Претърпените болки и страдания от травматичните увреждания
са продължили за период от около 4 до 5 месеца, но следва да се отчете , че
нови болки пострадалият е изживял и при втората операция за изваждане на
металните тела. Наред с физическите болки и страдания пострадалият е
преживял и силна емоционална травма непосредствено при и след удара.
Безспорно пострадалият на 16 години е следвало да преодолее един тежък
период на изпитание не само на физиката, но и на духа. За продължително
време е ограничил социалните си контакти, преустановил е заниманията си в
училище, наложило се е да бъде обгрижван в чисто битов аспект от близки.
Изпитвал е нужда и е получил морална подкрепа от семейството си,
което е било сплотено и задружно. Този период непосредствено след
претърпяното ПТП е характерен с повишена раздразнителност, тревожност,
усещане за безпомощност на моменти, понижена самооценка.
Пострадалият е бил на 16 години към момента на процесното ПТП и на
тази възраст младежите все още търсят себе си, поради което имат прояви на
емоционално нестабилност.
Но нанесените травматични увреждания и причиненото в резултат на
това обездвижване, загубата на социална контакти и преустановяването на
посещение на публични места за този младеж е една силна психическа и
емоционална травма, причинена от станалото ПТП. В този смисъл е
заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от вещото
лице клиничен психолог д-р А.Д.. Последното е прието ,без да бъде оспорено
пред първата инстанция.
Така стоят нещата от медицинска гледна точка, а за човешкото
измерение на страданието най-подробни и непосредствени впечатления има
майката на момчето Е. К.а. Последната е разпитана като свидетел и е
установила, че операцията е продължила около 3 часа и е приключила в 3
8
часа през нощта. В болницата М. е останал 8 дни и е бил изписан на рождения
си ден на 18 август. Очевидно този рожден ден ищеца едва ли би искал да си
спомня, тъй като възстановителния период е протекъл трудно и за период от
4-5 месеца. Свидетелката установява, че конците са махнати след 25 ия ден от
операцията, като до тогава е трябвало да се ходи в П. за превръзки. В
продължение на около една година майката е трябвало да спи със сина си, тъй
като М. е изпитван болка при ставането от леглото, трябвало е да го водят на
стол за да се изкъпи,трябвало е да го хранят. За времето след инцидента до
м.ноември на 2017 г. М. е ползвал първоначално количка за инвалиди,а по –
късно е започнал да ползва патерици. Това е породило нови проблеми,
защото в училището в което М. е учил е нямало асансьор,а е трябвало да се
изкачва до третия етаж. Патериците е оставил според свидетелката някъде
през м.март или април на следващата година, като през цялото това време
движението му причинявало болки. Наложило се е М. да премине на
индивидуална форма на обучение, тъй като момчето не е имало физическата
възможност да посещава учебните занятия. Майката е установила, че М. се е
страхувал да остане сам, събуждал се е през нощта и не е спирал да плаче и
това е продължило с месеци. Бил е много подтиснат от случилото се и е имал
усещане за безпомощност и безнадеждност. Често в този най-труден период
от възстановяването майката е чувала реплики от рода на „аз съм никой“ и
„аз бях здраво дете и в един миг живота ми се преобърна“. Тези последни
думи изразяват точно житейската ситуация, която М. е трябвало да преодолее
с помощта на своите родители. Психическите болки на момчето са се
усилвали и е получавал паник-атаки, което е наложило родителите да
потърсят помощта на психотерапевт в лицето на д-р С.П.. Последната е
работил в гр.П. и се е наложило да се пътува първоначално два пъти
седмично ,а след това по един път. Това е продължило повече от два –три
месеца според установеното от св. Е. К.а. От друга страна като свидетел е
разпитана д-р С.П. която е със специалност клиничен психолог. Последната
потвърди факта , че М. е бил лекуван в продължение на около три месеца и
половина и чак след това терапията е дала резултат. Свидетелката П.
потвърди, че момчето е получавало паник-атаки и е повръщало и малкото
количество храна. Това според нея е резултат от натрупалия се в него силен
гняв от безпомощното си състояние.
9
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като най-
убедителни са тези, дадени от майката на пострадалия – св.Е. К.а.
Тази свидетелка обяснимо има най-непосредствени впечатления за
физическото и психическото състояние на сина си, като в продължение на
около година е била неотлъчно до него, тъй като М. се е страхувал да остане
сам и непрекъснато е търсил помощта на майка си.
С оглед на изложеното до тук ПАС намира ,че първоинстанционният
съд е приложил правилно чл.52 от ЗЗД и е определил сумата от 45 000 лева
като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП. Съдът е отчел, че М. е претърпял две оперативни
интервенции, възстановителния период е продължил дълго, като в
продължение на около 7 месеца момчето е трябвало да полза патерици.
Наложило се е да премине в индивидуална форма на обучение, тъй като
първия срок от учебната 2017/ 2018 година не е имал физическата възможност
да посещава училище. Ето защо сумата от 45 000 лева не е изобщо
завишена,а още по-малко прекомерно завишена , както стича жалбоподателя.
Този размер на обезщетението покрива реално причинените болки и
страдания,които това 16 годишно момче е бил принуден да изтърпи заради
подсъдимата Й.Т..
По делото е документално установено, че застрахователят е изплатил
сума в размер на 17 500 лева, която правилно съдът е приспаднал от общия
размер. По този начин искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за сумата от
27 500 лева . Следва да се потвърди решението в тази му обжалвана част.
По отношение на присъденото обезщетение по чл.86 от ЗЗД и началния
момент от който се дължи законната лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение - въззивният съд намира, че първата инстанция
е приложила точно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ . Обезщетение за
забава се дължи ако застрахователят не е определил размера на
застрахователното обезщетение и не го е изплатил в срок от 15 работни дни
от момента, в който пострадалият е представил всички доказателства по
чл.106,ал.3 от КЗ. Претенцията е заявена писмено пред застрахователя точно
на 01.03.2019 г. и срокът от 15 работни дни е изтекъл на 22.03.2019 г. Това
10
означава, че застрахователят е в забава, считано от 23.03.2019 г.
Първоинстанционният съд е отчел факта на извършеното от застрахователя
доброволно плащане на сумата 17 500 лева поради което и законната лихва
върху тази сума е изчислена за времето от 23.03.2019 г. до 10.05.2019 г, на
която дата е осъществено плащането по банков път. За останалата част от
дължимото застрахователно обезщетение, т.е. за сумата от 27 500 лева
законната лихва е изчислена правилно от датата на забавата на застрахователя
, а именно: считано от 23.03.2019 г.
Присъденият размер на адвокатското възнаграждение не е завишен и
съдът е присъдил такова, съразмерно на уважената част от иска.
Следва да се потвърди обжалваното решение, като при този изход на
спора следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна направените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Такива са документално установени в размер на 2 500 лева/ л.33 /.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260071 от 22.02.2021 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 470/2019 г.,в обжалваната му
част, с която съдът е осъдил З.д. „Е. „ АД, ЕИК... да заплати на М. В. К. с
ЕГН:********** към доброволно изплатената сума в размер на 17 500 лева,
допълнително още 27 500 лева или сума в общ размер на 45 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди,изразяващи се в значителни и продължителни
физически и психически болки и страдания, които са в резултат на средна
телесна повреда, причинена от ПТП, настъпило на 11.08.2017 г. в град А.,
ведно със законната лихва върху сумата от 27 500 лева, считано от 23.03.2019
г. до окончателното изплащане,а за сумата от 17 500 лева, законна лихва се
дължи за времето от 23.03.2019 г. до 10.05.2019 г., на която дата сумата е
доброволно изплатена по банковата сметка на ищеца.
11
В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА З.д. „Е.“АД ЕИК ... да заплати на М. В. К., ЕГН:**********
сумата от 2 500 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски
пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12