РЕШЕНИЕ

 

№ .......

гр.София, 25.09.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

                                                                       

при участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8020 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

Ищецът Б.Г.Б. твърди, че на 11.01.2015г., около 07.35 часа, на път ІІ-52, при км 57.030, в близост до с. *****е пострадал при пътно – транспортно произшествие като пътник, возещ се в лек автомобил „Гранд Витара“ с рег. № *****ВТ, управляван от водача Х.С., който след излизане от десен завой на последващ прав хоризонтален участък, с несъобразена с пътните условия скорост навлиза в частично заледен участък като изгубва контрол над автомобила си и напуска обхвата на пътя, преобръщайки се в крайпътен скат, в дясно на посоката на движението си. Поддържа, че в резултат на злополуката е приет в Неврохирургичното отделение при МОБАЛ „Д-р *****“ АД – гр. Велико Търново, където му е установено счупване на гръбначния прешлен, аксиална болка на ниво Тх11, Тх12 с опасващ характер и компресионни фрактури на телата на Тх11, Тх12, без фрагменти в гръбначния канал.  Наложило се извършването и на оперативно лечение. Освен претърпените физически болки и страдания ищецът заявява, че е претърпял и пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня и апетита, главоболие, фобилен страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Поддържа, че към датата на увреждането за увреждащият автомобил е била налице валидно сключена застраховка „гражданската отговорност“ на автомобилисти при ответника.

            Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 11.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска. Заявява, че в случая не е налице деликт, извършен от застрахования при него водач. Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като сочи, че същият е пътувал в автомобила без да ползва предпазен колан. Твърди наличието на независимо съпричиняване на вредите от Агенция „П.И.“, с оглед на обстоятелството, че причина за ПТП-то е неподдържане на пътния участък в безопасно състояние, тъй като пътят е бил заледен и по този начин е станал причина за поднасянето на автомобила. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника Агенция „П.И.“ излага становище за неоснователност на твърдението на застрахователното дружество. Счита, че отговорността на Агенцията за процесния пътен инцидент следва да бъде изключена. Поддържа становище за настъпване на злополуката изключително по вина на водача на лекия автомобил, който не е спазил правилата за движение по пътищата съдържащи се в чл. 20, ал.2 ЗДвП. В условията на евентуалност заявява наличието на съпричиняване на настъпилото ПТП от страна на водача, управлявал превозното средство.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ при застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилисти увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.

От представеният по делото Констативен протокол № 03/15, изготвен от младши автоконтрольор при РУ на МВР – гр. Свищов се установи, че на 11.01.2015 г., около 07,35 ч. на второкласен път ІІ-52 при км. 57+030, в участъка Свищов - с. Ореш е отразено, че при ясно, слънчево време и мокра, частично заледена пътна настилка лек автомобил „Гранд Витара“ след излизане от десен завой на последващ прав хоризонтален участък от път 11-52 при километър 57+030 в посока от гр. Свищов към с. Ореш при движение със скорост, несъобразена с пътните условя, навлиза в частично заледен участък, губи контрол над автомобила, напуска обхвата на пътя и се преобръща в крайпътен скат в дясно по посока на движението си.

По делото е приет и съставен от органите на РУ – гр. Свищов протокол за оглед на местопроизшествие от 11.01.2015 г., съставен в съответствие с чл. 155 -156 и чл.236 от НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. От него се установява, че платно за движение е двупосочно, асфалтово, сухо, без неравности, с широчина 6,80 м. с две пътни ленти по 3,40 м. разделени със средна прекъсната линия на правия участък след десния завой и непрекъсната в десния завой. От двете страни на платното за движение има банкети с широчина около 0,50 м., а северно от платното за движение има ж.п. линия, с денивелация до 1,6 м. Лекият автомобил е намерен ориентиран с предна част на североизток, с предна дясна гума на 14,5 м. северно от северния ръб на платното за движение, а задна дясна гума е на 39,1 м. от линията на ориентира и на 12,5 м. северно от северния край на асфалтовата настилка, като спирачни следи не са намерени.

Въз основа на  използваните данни от протокола за оглед на местопроизшествието и Констативния протокол за нуждите на настоящото производство е изготвена автотехническа експертиза, от която се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На 11.01.2015 г. около 07,35 часа, на второкласен път II-52 при км. 57+030, в посока от гр. Свищов - с.Ореш или от изток на запад, се е движил л.а. „Гранд Витара“ с peг. № *****ВТ, управляван от Х.С. със скорост около 63 км/ч в плавен десен завой с критична скорост 117 км/ч при суха пътна настилка, съгласно протокола за оглед и критична скорост 45 км/ч при напълно заледена пътна настилка. След излизане от десния завой водачът му е загубил контрол над управлението на автомобила си и последния се е насочил и отклонил надясно, навлязъл е в десния банкет и затревения участък след него, където се е ударил с предната си дясна част в нискостеблена растителност и храсти. От удара е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки, гледан отгоре. След това е продължил диагоналното си движение напред и надясно и когато се е завъртял напречно е настъпило странично преобръщане през дясната страна на автомобила. Плъзгайки се и въртейки се автомобилът след като се е превъртял на един цял оборот се е спрял в мястото, където е намерен, върху четирите си колела в близост до намиращата се вдясно от пътя железопътна линия. Според вещото лице, при радиус на завоя 194 метра реалната оптическа видимост за водача спрямо платното в неговата дясна лента е минимум 52 метра, но тъй като през зимата няма висока растителност, а дървета са без листа действителната видимост е била по - голяма от тези 52 метра. Поради тази причина е приело, че минимална видимост за наличие на заледен участък е 30 метра и безопасната скорост е 45 км/ч, при която скорост водачът би имал възможност да премине безопасно през заледения участък и дори да спре. Установено е обаче, че неговата скорост на движение е била висока за този участък от пътя, а именно 63 км/ч. Вещото лице е категорично, че в случая превишената скоростта е причина за настъпване на инцидента. Освен това, от представената схема за организация на движението на км 54+090 се установило, че там е имало поставен пътен знак ограничаващ скоростта до 50 км/ч с продължителност на действие 10 км след знака. Изчислената от експерта безопасна скорост 45 км/ч е при идеален чист път, нещо което при такъв плавен завой не може да се случи, защото не е възможно да се образува широка локва над 1 метър. В действителност, при частично заледяване и скреж, скоростта от 50 км/ч е безопасна, тъй като в противен случай при тежките зимни условия с температури под 10 и повече отрицателни градуса там са щели да настъпват масово произшествия. Съгласно заключението на експертизата, дори и в случая да се приеме, че процесният участък е бил заледен, тъй като заледяването е даденост за състоянието на пътя, то от техническа гледна точка водачът е този който е трябвало да компенсира този моментен недостатък на пътното платно, като съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка. Освен това вещото лице е установило и че на процесното място в този ден не е имало други пътно – транспортни произшествия, а по пътя се били преминали още много автомобили. Ако причина за настъпване на произшествието е била само състоянието на пътя, то непременно са щели да настъпят и други такива. В заключението си е уточнило също така, че когато температурата е под нулата заледяване може да настъпи само в местата където има повърхностен слой вода, който да замръзне. При влажна пътна настилка ниската температура я изсушава и тя става суха с много добър коефициента на сцепление.

Разпитан по делото е свидетеля Х.С., който твърди, че е управлявал увреждащия автомобил с бавна скорост от около 45-50 км/ч, като колата изведнъж се плъзнала и понеже нямало мантинела излязъл от пътя и тръгнал надолу. След секунди се намерил с колата на линията на влака. Полицаите, които му измерили скоростта му казали, че тя е около 50 – 55 км/ч. Заявява, че пътят бил заледен, без опесъчаване и обезопасяване. Когато извикали линейката, тя не можела да спре и щяла да го удари. Според него единственият знак, който е имало на пътя е бил за завой.

От приложените писмени доказателства се установява, че на 26.11.2014г. между Агенция „П.И.“ и „Пътни строежи - Велико Търново“ АД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-4/26.11.2014г. с предмет „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища на територията на Северен централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”. Съгласно чл. 12, ал. 7 от договора, изпълнителят „Пътни строежи - Велико Търново“ АД е длъжен да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво, съгласно „Технически правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата”, издадени от Национална агенция „П.И.“ от 2009 г. и Оперативен план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на Областно пътно управление – гр.Велико Търново през сезон 2014/2015година. Съгласно клаузите на договора изпълнителят е длъжен да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности; отговаря за поддържането на републиканските пътища в добро експлоатационно състояние.

С писма № 24-00-95/22.10.2014г. и № 53-00-161/13.11.2014г. на дружеството - изпълнител са изпратени Заповед № РД-11-ВТ-61/22.10.2014г. и Заповед № РД-11-ВТ-65/07.11.2014г. на Директора на Областно пътно управление - Велико Търново за въвеждане режим на зимно поддържане на републиканските пътища, стопанисвани от АПИ - Областно пътно управление – гр. Велико Търново. Заповедите са издадени въз основа на Заповед № РД-11-1070/15.10.2014г. и Заповед № РД-11-1175/07.11.2014г. на Председателя на УС на АПИ за въвеждане на режим на зимно поддържане на територията на републиканската пътна мрежа в страната. В дневника за зимно дежурство 2014/2015г., воден при ОПУ-Велико Търново е отбелязано, че към 04:15часа на дата 11.01.2015г. метеорологичните условия са: ясно време, без валежи, слаб вятър; пътните настилки са сухи, видимостта - нормална. Информацията е предадена от Опорен пункт - с. Царевец, община Свищов, а в отчета за зимно поддържане за дата 11.01.2015г. на път II-52 „Новград - Свищов - Гара Ореш“ в участъка от км. 54+360 до км. 64+550 I смяна е записано: температура на въздуха +10 градуса, ясно време, без валежи от дъжд /сняг, пътната настилка е суха, без заледявания, без участъци с въведени ограничения; постигнати степен и ниво на поддържане II Б. Посоченият коефициент за поддържане е 0,3, който коефициент се вписва при положителни температури и суха настилка, без наличие на снеговалеж, без заледявания и/или снегонавявания. В денонощния отчет за зимно поддържане за предходната дата 10.01.2015г. на път II- 52 „Новград - Свищов - Гара Ореш“ в участъка от км. 54+360 до км. 64+550 е записано: температура на въздуха +5 до +8 градуса, без валежи от дъжд или/сняг, пътната настилка е суха, постигнати степен и ниво на поддържане - II Б.

С цел изясняване на обстоятелството относно поддържането на републиканския път ІІ – 52 по делото е разпитан свидетеля С.С., който заявява, че подписите върху денонощните отчети са негови, но нямал спомени за извършени огледи в тези участъци. Излага, че първа смяна сутрин давали информация между 4-4,30 часа. Същата информация се подавала и на дежурния в Пътно управление Велико Търново. Обстоятелствата, които са отразени са 4-4,30 часа сутринта на посочените дати. Всяка сутрин тази информация се подавала на дежурния в Пътно управление. Отразеният коефициент 0,3 означавал, че те са базата, върху която се плаща на пътно поддържащата фирма. В случая 0,3 означавало, че пътят не е имало нужда да бъде опесъчен спрямо отразените атмосферни условия, посочени в същия отчет и коефициентът 0,3 означавал само дежурство и готовност, а не че са извършвани някакви дейности. Ако са били извършени някакви дейности, тогава коефициентът е щял да бъде от 0,6. Коефициентите се определяли като се правили контролни проверки по пътищата на базата на пътната обстановка. Свидетелят заявява, че той не е минал през целия този участък, като не може да каже дали представител на пътно-поддържащата фирма действително е минал по пътя. Данните за конкретната пътната обстановка се получавали от пътно- поддържащата фирма и въз основа на тях се определяли коефициентите. Задължително се отчитали температурата, влажността и участъци, които са усойни, проветриви и склонни да образуват лед, като това се записвало в отчетите. Когато имало съмнения се правели контролни обходи и опасните участъци се опесъчавали.

От справката на Националния институт по метеорология и хидрология се установява, че на 10 и 11 януари 2015г. в синоптичната станция Свищов не е бил регистриран никакъв валеж от дъжд или сняг. Температурата на въздуха на 11.01.2015г. в 07.00 часа е била 11,6 градуса.

Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира изцяло автотехническа експертиза, тъй като същата е изготвена от вещо лице – специалист обосновано, безпристрастно и компетентно, като са изследвани детайлно и в съвкупност всички факти, които са оказали въЗ.ействие върху механизма на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие. Безспорно се установява изключителната вина на водача на лекия автомобил, тъй като поведението му е противоправно, в нарушение с правилата за движение, съдържащи се в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1, пр.4 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Същият е управлявал превозното си средство с превишена скорост, несъобразена с метеорологичната обстановка, видимостта, състоянието на пътя и поставените предупредителни пътни знаци, поради което е изгубил контрола си над него, като е поставил в опасност както собствения си живот и здраве, така и този на хората, които са пътували с него. Съдът не кредитира показанията на Х.С., като прецявайки ги по реда на чл.172 от ГПК, счита, че същите не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. С оглед на това и доколкото установената в нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на виновния водач, тъй като с поведение си той е допринесъл за настъпването на ПТП.

Твърденията на ответника, че причина за настъпване на пътно – транспортното произшествие е заледения пътен участък, а не поведението на водача на лекият автомобил не бяха доказани в настоящото производство. Оправданието, че заледяването не било видяно своевременно от водача не може да бъде основание за отпадане на неговата отговорност, респ. отговорността на неговия застраховател, ако се допусне, че такова е било налице. В случая не се установи наличието на независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Агенция „П.И.“. Напротив, Агенцията е изпълнила задължението си за поддържане на път ІІ – 52 и по точно в участъка при км 57+030, в близост до с. Ореш, община Свищов, където е настъпило пътно – транспортното произшествие. Безспорно се установи, че температурите на въздуха за процесния период са били положителни и без наличието на сняг или дъжд.

По делото няма спор, че към датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие – 13.11.2013г. по отношение на увреждащия автомобил „Гранд Витара“, с рег. № *****ВТ е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът по делото, в качеството му на застраховател.

Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.

Не се спори между страните, че в самокатастрофиралия автомобил е пътувал ищеца Б.Г.Б., който в резултат на произшествието е получил травматични увреждания.

Нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.

Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното: Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът съобразява обстоятелствата,  при които е настъпило произшествието, размерът, видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. От представената по делото медицинска документация и изготвената по делото съдебно – медицИ.ка експертиза, приета и неоспорена от страните се установи, че при процесния инцидент ищецът е получил закрито счупване на телата на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в МБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ - гр. ВеликоТърново, където е постъпил в увредено общо състояние, с опасваща остра болка в тораколумбалната област, главоболие, гадене, повръщане, в принудително положение на тялото, с локална болка в зоната на 11-ти и 12-ти гръдни прешлени - без установена неврологична симптоматика. Извършени му били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации със специалисти - невролог, неврохирург, хирург, ортопед, интернист и анестезиолог. Освен тези увреждания други такива не са били констатирани. Първоначално пострадалият бил поставен на строг постелен режим, а след проведена предоперативна подготовка на 14.01.2015г. бил опериран. Извършена му била вертебропластика чрез костен цимент, както и му била проведена инфузионна, антибиточина, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. При изписването е бил без неврологична симптоматика и се предвижвал самостоятелно. Продължил лечението си амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, лекарства и от 2-ия месец - пълноценна рехабилитация на гръбначния стълб. След извършената операция възстановяването и стабилността на натоварване на увредените прешлени била възстановена напълно за срок до 2 месеца, като за този време е приключил и лечебният и възстановителен период. Продължителността на болките е също за около 2 месеца, като през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация те са били с по-интензивен характер. Извън тези периоди пострадалият е търпял само периодично явяващи се болки при преумора на гръбнака и най - вече при рязко настъпили промени в климата, при студено и влажно време. Това налагало той да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки пострадалият е имал и значителни затруднения при обслужването си и през този период и се е нуждаел от чужда помощ при извършването на ежедневните си дейности. Едва след края на 2-ия месец той се е предвижвал вече самостоятелно и е можел да се самообслужва. Според вещото лице за в бъдеще не се предвиждали нови оперативни интервенции, тъй като получените фрактури не са били свързани с прилагането на метални импланти. Възможно било бъдещо оперативно лечение само, ако телата на процесните прешлени получат нарушение на формата си на телата и започнат притискане на миелона с последващи неврологични усложнения. Тогава е възможно извършване на операция за обездвижване на прешлените чрез метална стабилизираща система. Освен това пострадалият трябвало да се пази за вбъдеще от извършването на тежка физическа работа и внезапни ротационни движения. Изложените обстоятелства, значими за прилагане на критерия „справедливост“ в разглеждания казус, мотивират настоящия състав да приеме, че ищецът има право на обезщетение за претърпените от него в резултат на ПТП от 11.01.2015г. неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., като обезщетение в посочения размер съответства на установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта и ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищеца като пряк резултат от непозволеното увреждане.

С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоностния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случая довода на застрахователното дружество за съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния резултат е в липсата на поставен обезопасителен колан докато се е возил в увреждащото моторно превозно средство. Съпричиняване би било налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В случая, вещото лице Б.Б. разпитано в проведеното на 20.10.2016г. съдебно заседание е заявило, че доколкото при изготвянето на заключението по съдебно – медицинската експертиза не е имало задача за изследване на обстоятелството дали пострадалият е бил с предпазен колан или не е, не е дало такъв отговор. Същевременно, обаче, с оглед на вида на получените от ищеца увреждания счита, че той е бил с поставен обезопасителен колат към момента на злополуката, тъй като ако е бил без колан е щял да получи увреждания по главата, ръцете и гърдите. С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК страните в производството имат процесуалното задължение да докажат фактите, които твърдят. Ако факта не се докаже настъпва санкция на тежестта на доказване, а именно - непризнаване на твърдените факти и приемането им за ненастъпили. Ето защо съдът намира, че не е налице съпричиняване и определеното по -горе обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лв. не следва да бъде намалено.  Искът следва да бъде уважен за посочената сума, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Независимо от изхода на спора, в полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, поради липса на доказателства за извършване на такива. В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 820 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 800 лв. – държавна такса по уважения иск, както и сумата 375 лв. – разноски за възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на Б.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 45 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени от пътно – транспортното произшествие, реализирано по вина на Х.С., чиято гражданска отговорност като водач на лек автомобил Гранд Витара с рег. № *****ВТ е била обект на застрахователно покритие по сключен застрахователен договор с ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.

ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 820 лв. – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 800 лв. – държавна такса върху уважения иск, както и сумата 375 лв. – разноски за възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на Агенция „П.И.“ като трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                             

 

                                                                                              СЪДИЯ: