Р Е Ш
Е Н И
Е № 77
гр. Пловдив, 15 май 2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 159/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. ..8 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Й. и Н.Й. против решение № 1447/26....2018 г., постановено по гр.д. № 495/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както е и необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения главен иск, а ако той бъде приет за неоснователен, да уважи евентуално съединения иск за собственост. Претендират разноски за двете инстанции.
Постъпила е и частна жалба от С.Й. и Н.Й. против определение № 179/28.01.2019 г., постановено по същото гражданско дело, с което окръжният съд е оставил без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателите считат, че определението е неправилно, тъй като в процеса има две насрещни страни – ищец и ответник, поради което на всички физически лица на страната на ответника е следвало да бъдат присъдени общо разноски, като молят съда да отмени определението и да постанови друго, с което да присъди на ответниците едно общо адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвиденото от Наредба № 1/2004 г. при материален интерес от 53 310,40 лв.
Ответниците Е.Г., К.А., М.А., Д.Г., В.Н., Д.Д., К.З., Т.К., Г.К., Р.П. и П. П. считат, че решението е недопустимо поради недопустимост на исковете, поради което молят съдът да го обезсили, а ако не възприеме това тяхно становище, да го потвърди като правилно и законосъобразно. Оспорват и частната жалба, като твърдят, че определението е недопустимо поради това, че ищците не са отправяли искане до П.ския окръжен съд за постановяването му и са били нарушени принципите за равенство на страните в процеса и на диспозитивното начало, поради което молят съдът да го обезсили, а ако съдът счете, че то е допустимо, молят да го потвърди и да отхвърли частната жалба като неоснователна. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С.Б.Й. и Н.С.Й. против Е. Б. Г., К.А.А., М.Т.А.-Г., Д.А.Г., В.Н.Н., Д.Ю.Д., К.А.З., Т.И.К., Г.П.К., Р.О.П. и П.И. П. обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединени при условията на евентуалност. Ищците твърдят, че са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .........по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - С., с площ от 2 186 кв.м., придобит от тях по силата на поредица от сделки, подробно описани в исковата молба, като едновременно с това те твърдят, че са придобили процесния имот и по силата на осъществено давностно владение за периода 14.09.2009 г. – 14.09.2014 г., а ответниците са собственици на жилища в сграда, построена в съседния имот с идентификатор .........и премиват ежедневно през имота на ищците, като по този повод между ищците и всеки от ответниците е имало дела за присъждане на обезщетение за ползването на имота им, от което са били лишени, и в тези дела ответниците са оспорили правото на собственост на Й., поради което ищците считат, че имат правен интерес да установят правото си на собственост със сила на пресъдено нещо и молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот на основание сключените от тях правни сделки, подробно описани в исковата молба, а ако съдът отхвърли тези искове, да признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност като добросъвестни владелци въз основа на посочените в исковата молба правни сделки и осъществявано от тях добросъвестно владение за периода от 14.09.2009 г., когато са започнали да упражняват фактическа власт върху обособения със заповед № 14-16-..44/14.09.2009 г. поземлен имот ........., до настоящия момент, първоначално осъществявано от тях лично, а впоследствие чрез трето лице – „.........“ ООД – П., демонстрирайки по отношение на всички намерението да придобият имота за себе си. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците считат, че исковете са недопустими и неоснователни, поради което молят съда да ги остави без уважение. Претендират разноски.
С обжалваното решение са отхвърлени главните и евентуалните искове и С.Й. и Н.Й. са осъдени да заплатят общо на всеки един от ответниците Е.Г., К.А., М.А., Д.Г., В.Н., Д.Д., К.З., Т.К., Г.К., Р.П. и П. П. по 527,45 лв. разноски в производството по делото.
Решението е обжалвано от ищците и то е предмет на въззивна проверка изцяло.
Доколкото в постъпилата въззивна жалба е било обжалвано решението и в частта за разноските, като след дадените им указания от окръжния съд Й.са заявили в молба вх. № 1489/16.01.2019 г., че оплакванията им в тази част съставляват искане за изменение на решението по смисъла на чл. 248 от ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба, с определение № 179/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 495/ 2018 г. по описа на П.ския окръжен съд, е оставена без уважение молбата на С.Й. и Н.Й. за изменение на постановеното по гр.д. № 495/2018 г. решение № 1447/26....2018 г. в частта за разноските, с което на всички ответници да се присъди общо едно адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвиденото от Наредба № 1/2004 г. съобразно бранения материален интерес от 53 310,40 лв.
Това определение също е обжалвано от ищците и е предмет на настоящето въззивно производство.
Настоящият състав намира предявените от ищците искове за допустими, като изцяло възприема правните доводи на първоинстанционния съд в тази насока.
От една страна, съдът приема, че правният интерес на ищците да предявят положителни установителни искове за собственост към настоящия момент се основава на оспорване на правата им от ответниците както в предходни водени между страните граждански дела, така и в разглежданото, което означава, че понастоящем между страните по делото е налице правен спор относно принадлежността на правото на собственост на процесния имот, който ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо с постановеното от съда решение.
Тук следва да се отбележи, че установителните искове за собственост са предявени за установяване на вещни права към настоящия момент, като съдът ще се произнесе именно за този времеви отрязък, поради което не следва да се коментира посоченото от ответниците ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
От друга страна, съдът по принцип възприема доводите на ответниците, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 59 от ЗЗД обхващат юридическия факт, от който спорното право произтича, и съдържанието на това право, като при предявен иск за неоснователно обогатяване поради ползването от ответниците без основание на собствена на ищците вещ елемент от фактическия състав на правото е установяване правото на собственост на ищците на вещта.
По делото е установено, че между С.Й. и Н.Й. като ищци и Т.К. и Г.К. като ответници е водено гр.д. № ..6/2016 г. по описа на П.ския районен съд, завършило с решение, с което предявеният от Й.иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, в т.ч. и с мотив, че ищците не са установили, че са собственици на ПИ с идентификатор .......... В исковата молба обаче и впоследствие в хода на производството ищците не са посочили конкретни основания, на които основават правото си на собственост, т.е. юридическия факт, от който е възникнало вещното право, поради което не може да се приеме, че има съвпадение между основанието за придобиване на собствеността на имота, по който се е произнесъл съдът, и тези, посочени като такива в настоящето производство, т.е. няма пълна идентичност в обективните предели на силата на пресъдено нещо на вече постановеното решение, което да е процесуална пречка за разглеждане на предявените по делото искове по същество.
Същите съображения са валидни и по отношение на ответника Д.Д., против когото С.Й. и Н.Й. са предявили иск по чл. 422 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 180/ 2016 г. на П.ския районен съд, завършило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, и един от мотивите за това е, че ищците не са установили правото си на собственост върху процесния недвижим имот.
По отношение на главните субективно съединени искове за собственост:
От удостоверение за граждански брак на ГНС – П. е видно, че С.Й. и Н.Й. са сключили граждански брак на 01.08.1975 г., като по делото не е установено този брак да е бил прекратен или съпрузите да са избрали при действието на новия Семеен кодекс режим на разделност или договорен режим на имуществените си отношения по смисъла на чл. 18 от СК, поради което всички придобити от тях по възмезден начин вещи следва да се считат като такива при режим на общност.
Видно от договор за дарение от 08.03.2000 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Д. Н. С.е подарил на С.Б.Й. и на В. И. К.1/100 ид.ч. от притежаваната от него 1/10 ид.ч. от празно дворно място с площ от 5 986 кв.м., съставляващо имот пл. № ..по плана на к-с „...“ на гр. П., при граници бул. „А. С.“ и имот пл. № ….
Доколкото в договора не е посочено друго и по силата на чл. 30, ал. 2 от ЗС, следва да се приеме, че правата на приобретателите са равни, т.е. С.Й. е придобил 1/2000 ид.ч. от имота.
С договор за покупко-продажба от 09.03.2000 г., сключен с н.а. № .........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Й. М. С.е продала на С.Й. и на В. К.притежаваната от нея 1/10 ид.ч. от същото празно дворно място, като също следва да се приеме, че правата на приобретателите са равни, т.е. С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/20 ид.ч. от имота.
С договор за покупко-продажба от 10.03.2000 г., сключен с н.а. № ......г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Д. Н. С.е продал на С.Й. и на В. К.99/100 ид.ч. от притежаваните от него 1/10 ид.ч. от същия недвижим имот, а при сключване на този договор правата на двамата купувачи са равни, т.е. по силата му С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 99/2000 ид.ч. от имота.
С договор за покупко-продажба от 24.04.2000 г., сключен с н.а. № .........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Л. Б. С.е продал на С.Й. и на В. К.1/5 ид.ч. от процесния недвижим имот, като от този договор и при приети равни права на купувачите С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/10 ид.ч. от имота.
С договор за покупко-продажба от ...04.2000 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Н. Б. Л.и Б. Б. М.са продали на С.Й. и на В. К.1/5 ид.ч. от същия недвижим имот, като от този договор и при приети равни права на купувачите по него С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/10 ид.ч. от имота.
С договор за покупко-продажба от ...04.2000 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Ф. Д. С., действащ в лично качество и като пълномощник на Н. Ф. С., и Б. Д. С., са продали на С.Й. и на В. К.1/5 ид.ч. от процесния недвижим имот, като от този договор и при приети равни права на купувачите по него С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/10 ид.ч. от имота.
Тоест след сключване на описаните договори С.Й. е станал собственик на 1/2000 ид.ч., а той и Н.Й. на 799/2000 ид.ч. при режим на съпружеска имуществена общност от описания недвижим имот.
С договор за доброволна делба от 19.06.2000 г. с нотариална заверка на подписите на съделителите с рег. № 1719/19.06.2000 г. на нотариус Н. Д. , В. К., съпругата му Д. С. К., С.Й., Н.Й. и Б. Н. С.са си поделили празно дворно с площ от 5 986 кв.м., съставляващо имот пл. № ..по плана на к-с „...“ гр. П., като на В. К.и Д. К., на С.Й. и Н.Й. е даден общо дял І по скица-проект за делба от 22.05.2000 г. с площ от 4,789 дка, в дял на Б. С.е даден дял ІІ по същата скица-проект за делба с площ от 1,197 дка, като по този начин съсобствеността между двете двойки съпрузи е запазена върху дял І от договора за доброволна делба и всеки от тях има равни права от имота, т.е. С.Й. и Н.Й. притежават ½ ид.ч. от него при режим на съпружеска имуществена общност.
С договор за покупко-продажба от 03.08.2000 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Б. С.е продал на С.Й. и на В. К.недвижимия имот по дял ІІ по скицата-проект за делба от 22.05.2000 г., респ. по договора за доброволна делба, с площ от 1,197 дка, като от този договор и при приети равни права на купувачите по него С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид.ч. от продавания имот, респ. заедно с придобитото с договора за доброволна делба са станали собственици на ½ ид.ч. от целия първоначален имот пл. № ..по плана на к-с „...“ на гр. П. с площ от 5 986 кв.м.
С договор за покупко-продажба от 04.04.2000 г., сключен с н.а. № ...........г. на нотариус Д. Г.с рег. № ...и с район на действие района на П.ския районен съд, Т. С. Д., А. С. Д., Е. Г. Д., З. Г. С. и Т. Г. Д.са продали на С.Й. и на В. К.притежаваната от тях ½ ид.ч. от нива, цялата с площ от 0,840 дка, находяща са в местността „Т. “ в землището на гр. П. – юг, съставляваща имот № ...., с посочени в акта съседи, с реално ползване на купувачите на 420 кв.м. в източната половина на нивата събразно скица на реалното ползване на имота, като доколкото правата на купувачите са равни при приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС, С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид.ч. от този имот.
С договор за покупко-продажба от 04.04.2000 г., сключен с н.а. № .......г. на нотариус Д. Г.с рег. № ...и с район на действие района на П.ския районен съд, А. С. Д., З. Г. С.и Т. Г. Д.са продали на С.Й. и на В. К.собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в гр. П., обозначено като дял ІІ по скицата-проект, съставляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1997 г., постигната по гр.д. № 617/1997 г. на П.ския районен съд - ІV гр.с., цялото с площ от 983,50 кв.м., представляващо източната половина от имот пл. № .., представляващ част от терена, предвиден за разширение на бул. „А. С.“ по плана на ЖК „...“, южно от кв. 100 и кв. 101 - нови по плана на кв. „......“ - П., възстановено като имот в строителни граници, втора категория, находящ се в землището на гр. П., местност „О.“ и представляващо част от имот пл. № ... - стар по кадастралния план на кв. „Х. Б. Б. - Ю.“ от 1953 г., при граници ца този дял: от север – бул. „...“ /“А. С.“/, от изток - имот пл. № ...- стар на Б. С., от юг – имот на наследници на Г. Г.и от запад - дял І – имот на Г. А..
Със сключването на този договор и доколкото правата на купувачите са равни при приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС, С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид.ч. от имота по дял ІІ по скицата-проект, съставляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1997 г. по гр.д. № 617/1997 г. на П.ския районен съд - ІV гр.с., цялото с площ от 983,50 кв.м., представляващо източната половина от имот пл. № ...
Със заповед № ОА-1099/04.08.2000 г. на кмета на Община П. е попълнена кадастралната основа с нови имоти пл. № ..и пл. № .. по плана на ЖК „...“ – П. без изменение на регулацията, които са получени от разделянето на имот пл. № ..по кадастралния план от 1990 г., като първият от тях е придобит по договора за покупко-продажба от 03.08.2000 г. /т. 8 от исковата молба/, а вторият – е поставеният в общ дял на К. и Й.по договора за доброволна делба от 19.06.2000 г. /т. 7 от исковата молба/.
С договор за покупко-продажба от 12.09.2000 г., сключен с н.а. № ..., рег. № ........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, Б. Б. М., Ф. Д. С., Н. Ф. С., Б. Д. С., Л. Б. С., Й. С., Д. Н. С., Н. Б. Л.и Б. Н. С.са продали на С.Й. и на В. К.притежаваната от тях нива от 1 303 кв.м. в землището на гр. П., местност „О.“, съставляваща част от имот № ...– стар по кадастралния план на кв. „Х. Б. - Б. “ от 1953 г., като от този договор и при приети равни права на купувачите по него С.Й. и Н.Й. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид.ч. от продавания имот.
Със заповед № ОА-1626/07....2000 г. на кмета на Община П. е попълнена кадастралната основа с нови имоти пл. № .. и пл. № .., попадащи върху новопроектиран булевард по плана на ЖК „...“ – П. без изменение на регулацията, които са получени от разделянето на имот пл. №.. по кадастралня план от 1990 г., като вторият имот е придобит по силата на договора за покупко-продажба от 04.04.2000 г. /т. 10 от исковата молба/.
Със заповед № ОА-2../01.02.2005 г. на кмета на Община П. е променена уличната регулация между стари осеви точки ......в съответствие с приет проект „Р.на бул. „А. С.“ в участъка от бул. „К. Ш.“ до бул. „Ц. Б. ...“, образувани са нов квартал ... и устройствена зона ..., както и нов УПИ І - .., .., , ..., ...– за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности.
По този начин с това изменение на плана южните части на имоти пл. № .., № .. и № .., попълнени през 2000 г., са попаднали в УПИ І – .., .., ..., .., ... с площ от 6 551 кв.м., а северните части на посочените имоти са останали в частта, предвидена в този план за разширение на бул. „А. С.“.
С договор за доброволна делба от 20.05.2005 г. с нотариална заверка на подписите на съделителите с рег. № ......... г. на нотариус Н. Д. , „М. Д.“ ООД – П., В. К., съпругата му Д. С. К., С.Й., Н.Й. са разделили собствения си недвижим имот – нива от 840 кв.м. в местността „Т. “ в землището на гр. П., представляваща имот № ...., като в дял на „М. Д.“ ООД е дадена нива от 420 кв.м. в местността „Т. “ в землището на гр. П., представляваща имот № ...., а на В. К., Д. К., С.Й. и Н.Й. – в общ дял имот с трайно ползване – индивидуално застрояване с площ от 420 кв.м. в местността „Т. “ в землището на гр. П., представляващ имот № ...., при описани в договора граници на двата дяла.
С договор за покупко-продажба от 02.04.2007 г., сключен с н.а. № ..........г. на нотариус Н. Д.с рег. № ... и с район на действие района на П.ския районен съд, В. К., Д. К., С.Й. и Н. К. са продали на СД „М. – К. – Й. С.“ УПИ І - .., .., ..., ...– за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, кв. ... по регулационни план на кв. „......“ с площ от 6 551 кв.м.
Със заповед № КД-14-16-..44/14.09.2009 г. на началника на СГКК - П. е изменена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с корекция на имотната граница между поземлени имоти .........и ........., подробно описана в заповедта.
От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж. В. Г.от 01.08.2018 г., което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че по КРП на гр. П. от 1953 г., който е бил използван като основа за реституцията на земеделски земи по ЗСПЗЗ и за изработване на картата на възстановената собственост на ЖК „...“ /кв. „......“/, регулацията на гр. П. минава през процесната зона и имот пл. № ... и имот пл. № ...са възстановени в два отделни плана – КВС и КП „ЖК ...“, като имот пл. № .. е бил с площ от 1 967 кв.м., имот пл. № ..– с площ от 5 986 кв.м., имот № .... – с площ от 840 кв.м. и имот № ......– с площ от 1 303 кв.м.; тези имоти са променили статута си, както следва: със заповед № ОА-1626/07....2000 г. е одобрено попълване на кадастралния план с нови поземлени имоти № .. и № .. в кадастрален план ЖК „...“ на мястото на имот пл. № .. с площ от по 983,50 кв.м. всеки, със заповед № ОА-1099/04.08.2000 г. е одобрено попълване на кадастралния план с нови поземлени имоти № ..с площ от 1 197 кв.м. и № .. с площ от 4 789 кв.м. в кадастралния план ЖК „...“ на мястото на имот пл. № .., със заповед № ОА-2../ 01.02.2005 г. е одобрен ПУП ПРЗ на част от регулационния план „......“ с промяна на уличната регулация, образуване на нов кв. ... и устройствена зона „...“, както и нов УПИ І - .., .., ..., .., ... за жилищно застрояване, обществено-обслужващи дейности с площ от 6 551 кв.м.; в кадастралната карта на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. върху тази територия са заснети ПИ с идентификатор .........с площ от 1 4.. кв.м. и ПИ с идентификатор .........с площ от 7 333 кв.м., които имоти в кадастралния регистър са записани като собственост на СД „М. – К. – Й. и сие“ и те са различни по граници от заснетите в кадастъра преди кадастралната карта и от тези на УПИ І - .., .., ..., .., ..., като в границите на зачертания ПИ с идентификатор .........са обединени границите на ПИ № …, № .. и № ..., а в границите на зачертания ПИ с идентификатор .........са обединени границите на ПИ № .. и частта от имот № ..., включена в УПИ І - .., .., ..., .., ...; със заповед № КД-14-16-..44/14.09.2009 г. е одобрено изменение на КК с промяна на границите на ПИ с идентификатор .........и ПИ с идентификатор .........с различни конфигурация и площ, но със запазване на номерата им, а актът за грешки е подписан само от собственика на земята и с това изменение се нанасят нов ПИ с идентификатор .........с площ от 6 581 кв.м. в граници, идентични с границите на УПИ І - .., .., ..., .., ..., в който са включени имоти № .., № …, № .., № ...и източната част на № ..., и нов ПИ с идентификатор .........с площ от 2 186 кв.м. с частта от двата предишни поземлени имоти, за които части не е приложена уличната регулация по отношение разширението на бул. „А. С.“, в който са включени части от имоти № .., № .. и № ...
В заключението е посочено също, че за сградата-комплекс „... ...“ в УПИ І - .., .., ..., .., ..., кв. ... е издадена скица-виза от 27.06.2005 г. на главния архитект на Община П., разрешение за строеж № 510/14.12.2006 г. по одобрен идеен проект от 23....2006 г. на обект „Жилищен комплекс с обществено-обслужващи дейности“ – първи етап, секции № 1 и № 2 и разрешение за ползване № ДК-07-346/22.12.2008 г., а в границите на новопопълнения в КК ПИ с идентификатор .........по заповед № КД-14-16-..44/14.09.2009 г. е предвиден паркинг на автомобили, който е реализиран, като не са установени данни за извършени отчуждавания за разширението на бул. „А. С.“ на части от имоти пл. № .., пл. № .. и пл. № .. по кадастрален план ЖК „...“.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 30.10.2018 г. експертът е заявил, че реализираният паркинг според него попада в обхвата на разрешението за строеж от 2006 г. и разрешението за ползване от 2008 г., тъй като е част от проектната документация, а от старите имоти № ... и № ...по плана от 1953 г. една част, означени като имоти .... и ......по КВС попадат извън регулацията, а останалата им част с № .. и № ..от кадастралния план от 1990 г. попадат в регулацията на града.
Макар предмет на настоящето производство да е установяване правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор .........на претендираните от тях придобивни способи, следва да се отбележи, че в периода 16.04.2008 г. – 04.12.2008 г. Е.Г., К.А. и съпругата му С.А., М.А.-Г. и съпругът й Д.Г., Д.Д., К.З. и съпругата му Д.З., Г.К. и съпругът й Т.К. и Р.П. и съпругата му П. П. са закупили от СД „М. – К. – Й. С.“ самостоятелни обекти в жилищна сграда – секция 3 и секция 2 от Жилищен комплекс с обществено обслужвани дейности, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ І - .., .., ..., .., ... за съответната секция, а през 2009 г. – и съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който сградите са построени, посочени като прилежащи към придобитите апартаменти, който недвижим имот е определен с идентификатор .........след изменението на КККР от 2009 г. /вж. представените нотариални актове на л. 86 – л. 139 от гр.д. № 18161/ 2017 г. на П.ския районен съд/.
Тоест ответниците /с изключение на В.Н./ са собственици на идеална част от правото на собственост на имот с идентификатор ПИ №..........
На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че имоти № ... и № ...са възстановени въз основа на КРП на гр. П. от 1953 г. с два отделни плана – с карта на възстановената собственост и кадастрален план на ЖК „...“, като една част от тях е попаднала в регулацията на града, а другата е останала извън регулация, части от тези имоти са образували имоти пл. № .. и пл. № .., попадащи в регулация, променили са статута си неколкократно, през 2000 г. са попълнени нови имоти с пл. № .., № .. и № .., попаднали в образувания през 2005 г. УПИ І - .., .., ..., .., ..., а през 2009 г. са заснети поземлени имоти с идентификатори .........и .........с площи от 1 4.. кв.м. и 7 333 кв.м., несъвпадащи като граници и площ от заснетите с кадастралния план имоти пл. № ..и № .. и с УПИ І - .., .., ..., .., ..., но със заповедта от 14.09.2009 г. новите имоти, макар да са запазили същите идентификатори .........и ........., са с променени площи – съответно 2 186 кв.м. и 6 581 кв.м. и с граници, идентични с УПИ І - .., .., ..., .., ... и за частите, за които не е приложена уличната регулация за предвиденото в ПУП от 2005 г. разширение на бул. „А. С.“.
Въз основа на тези фактически констатации може да се направи извод, че поземлен имот с идентификатор .........по КККР на гр. П. след септември 2009 г. и към настоящия момент е образуван от северните части на новите имоти с пл. № .., № .. и № ..по заповедите от 2000 г., попадащи в предвиденото разширение на бул. „А. С.“.
С договор за покупко-продажба от 02.04.2007 г. В. К., Д. К., С.Й. и Н. К. са продали на СД „М. – К. – Й. С.“ притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ І - .., .., .., ..., ...– за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, кв. ... по регулационни план на кв. „......“ с площ от 6 551 кв.м.
Както вече беше посочено, в прехвърления имот са включени южните части на поземлени имоти № .., № .. и № .., а северните им части са останали в предвидената площ с ПУП-ПРЗ от 2005 г. за разширение на бул. „А. С.“.
По делото е установено, че няма данни за проведена отчуждителна процедура по отношение на частта от имотите, попадащи в предвиденото разширение за булевард, а уличната регулация не е приложена.
С промяната на плана от 01.02.2005 г. частите от имот пл. № .., № .. и № ..са включени в уличната регулация, а самата регулация при действието на ЗУТ няма пряко отчуждително действие, което би било постигнато само след провеждане на отчуждителна процедура и изплащане на обезщетение на собствениците, каквато в настоящия случай не е проведена.
Уличната регулация не преобразува и правото на собственост върху отделните имоти в право на собственост върху урегулирания поземлен имот, поради което частите на посочените имоти, включени в уличната регулация за разширение на бул. „А. С.“, са продължили да бъдат част от имотите, отнети от регулацията, като с договора за покупко-продажба от 02.04.2007 г. ищците и В. К.и Д. К. са прехвърлили на СД „М. – К. – Й. С.“ не само южните части на имоти № .., № .. и № .., попадащи в УПИ І - .., .., ..., .., ..., но целите имоти.
Съдът приема за неприложима в случая разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, но която ищците се позовават. Същата предвижда необходимите технически изисквания за придобиване на реално определени части от поземлени имоти чрез правни сделки или по давност с цел да могат да се обособят урегулирани поземлени имоти, какъвто не е настоящият случай.
Илеревантно е и на чие име е записан имотът в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., тъй като тези записвания имат само декларативно действие, но не създават вещни права в полза на лицата, отразени като собственици на същия.
Предвид направения правен извод относно правото на собственост на процесния имот съдът намира, че не следва да се произнася по искането на ответниците за осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на изменението на КККР със заповед № КД-14-16-..44/14.09.2009 г., тъй като това произнасяне не би променило фактическите и правните констатации на съда.
На база на установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема, че през 2007 г. ищците са се разпоредили с правото си на собственост върху ½ ид.ч. от целите имоти пл. № .., № .. и № .., в т.ч. и със северните им части, попадащи в предвиденото разширение за бул. „А. С.“, които през 2009 г. са образували имот с идентификатор .........по КККР на гр. П., поради което към момента на завеждане на делото и към настоящия момент те не са собственици на този имот, а исковете им са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на евентуалните субективно съединени искове за собственост:
За да бъде придобит един имот по оригинерен начин, е необходимо кумулативното съчетаване на две предпоставки: обективна– упражняване на фактическа власт върху вещ в продължение на определен период от време /в случая ищците претендират добросъвестно владение, т.е. 5 години/ и субективна – намерение да се държи вещта като своя.
По делото са разпитани двама свидетели, чиито показания съдът като непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления кредитира.
Според свидетеля Г. Д., който познава имота между комплекс „... ...“ и бул. „А. С.“, тъй като има магазин в подблоковото пространство от 2009 г. – 2010 г., закупен от СД „М.“, в момента той представлява паркоместа с ограда и служител, който събира такси и се отчита пред К. и Й., но в началото всички са спирали там, без да има паркоместа, като едва преди три години се е въдворил този ред.
В сходна насока са и показанията на свидетелката М. Д., според която между сградата на комплекса и бул. „...“ има паркинг с разчертани паркоместа от 2005 г. – 2006 г., но от три години те се дават под наем, строежът на сградата, която била на СД „М.“, завършил около 2009 г., като от съседи свидетелката била чувала, че Й. и К. стопанисват паркоместата и ги отдават под наем, но тя не може да каже кой и кога е сложил бариерите, а паркингът в момента се ползва от живущите, като между тях е имало спорове относно това ползване, но свидетелката не знае какви и откога.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищците, същите не са установили при условията на пълно главно доказване, че от 14.09.2009 г. в продължение на пет години са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот трайно, постоянно и необезспокоявано, установена по силата на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като са демонстрирали по отношение на ответниците по недвусмислен и категоричен начин намерението си да владеят имота за себе си, не са допускали същите до него и са извършвали други конкретни действия, с които ясно са демонстрирали, че ако те опитат да упражняват фактическа власт върху вещта, ще бъдат отблъснати.
От една страна, не беше установено по несъмнен начин, че ищците като физически лица са установили фактическа власт върху имота. В показанията на разпитаните свидетели като лица, оградили имота, очертали паркоместа и събиращи такса за тях, са посочени В. К.и С.Й.. Същите обаче са собственици и управители на СД „М. – К. – Й. – С.“, т.е. на дружеството, което е изградило комплекс „... ...“, прилежаща част към което е посоченият паркинг /вж. обясненията на вещото лице Г. при приемане на заключението му/.
От друга страна, дори да се приеме, че такава фактическа власт е осъществена, тя не е била необезпокоявана и спокойна. Дори напротив – от показанията на свидетелката Д., както и от водените предходни дела по чл. 59 от ЗЗД, се установява, че живущите в комплекса, в т.ч. ответниците, са оспорвали владението на ищците и намерението да придобият правото на собственост чрез давностно владение.
Следва да се отбележи също, че началният момент, твърдян от свидетелите, от който мястото е било оградено и е стопанисвано като платен паркинг, е 2015 г. /три години преди разпита на свидетелите/, като до датата на подаване на исковата молба /15....2017 г./ не е могла да изтече нито дългата, нито кратката придобивна давност.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че и евентуалните субективно съединени искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в тази част.
Обжалваното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, дължими на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Същите са установени от представените писмени доказателства и списъка по чл. 80 от ГПК в общ размер на 5 802 лв., от които 302 лв. заплатен депозит за вещо лице, ведно с банкова комисионна /които ответниците са били задължени да заплатят по равно/, и 5 500 лв., т.е. по 500 лв. от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Ч.по договори за правна защита и съдействие, сключен между всеки един от ответниците и посочения процесуален представител.
Съдът намира, че доколкото между всеки от ..-те ответници и адвокат Ч.е възникнало отделно облигационно правоотношение, по което е било уговорено отделно възнаграждение, като в материалноправното положение на ответниците няма пълно сходство, а определени различия, което налага индивидуална защита на всеки от тях, по всяко правоотношение се дължи отделно възнаграждение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ищците за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на пълномощника на ответниците по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Спорът, с който е сезиран съдът, респ. исковете, против които ответниците е трябвало да се защитават, е с фактическа и правна сложност, доколкото са съединени искове за собственост, базирани на различно придобивно основание, с преценка на регулационния статут на имотите за продължителен период от време, наведени са много фактически и правни твърдения, изискващи събиране на различни доказателства, а самото първоинстанционно производство е продължило около година.
Тук следва да се има предвид също, че интересът, определен върху цената на главните и евентуалните искове спрямо ответниците, е 106 620,70 лв. /като съдът счита, че цената на иска, върху която се определя държавна такса, е 53 310,.. лв. с оглед разпоредбата на чл. 72 от ГПК, но интересът по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде определен върху сбора на двата иска/. Тоест дължимото на ответниците адвокатско възнаграждение е в минимален размер от 3 662,41 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 5 от цитираната наредба/, поради което приема, че заплатеното от тях такова от 5 500 лв. не е прекомерно при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че обжалваното решение в частта за разноските, с които ищците са осъдени да заплатят на всеки един от ответниците по 527,45 лв., е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази част.
По изложените съображения следва да бъде потвърдено като законосъобразно и определение № 179/28.01.2019 г., с което окръжният съд е оставил без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските, а частната жалба на Й.следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и на база гореизложените мотиви, касаещи дължимостта и размера на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение на адвокат Ч., следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на всеки един от въззиваемите по 500 лв. разноски за въззивното производство.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1447/26....2018 г., постановено по гр.д. № 495/2018 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********, двамата от с. З. В., С. област, местност „Я.“ № …, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат И.Д./ частна жалба вх. № 5461/19.02.2019 г. против определение № 179/28.01.2019 г., постановено по гр.д. № 495/2018 г. по описа на П.ския окръжен съд – ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН **********, двамата от с. З. В., С. област, местност „Я.“ № ..3, със съдебен адрес:*** /чрез адвокат И.Д./ да заплатят на всеки един от ответниците Е. Б. Г. ***, ЕГН **********, К.А.А. ***, ЕГН **********, М.Т.А.-Г. ***, ЕГН **********, Д.А.Г. ***, ЕГН **********, В.Н.Н. ***, ЕГН **********, Д.Ю.Д. ***, ЕГН **********, К.А.З. ***, ЕГН **********, Т.И.К. ***, ЕГН **********, Г.П.К. ***, ЕГН **********, Р.О.П. ***, ЕГН ********** и П.И. ***, ЕГН *********** по 500,00 лв. /петстотин лева/ разноски във въззвивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.