Решение по дело №1462/2016 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2017 г. (в сила от 26 май 2017 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20162330201462
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

 

           РЕШЕНИЕ

№ 101/14.3.2017 г.                           14.03.2017 год.                                    гр.Ямбол

                                 

                           в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година,в публично заседание, в следния състав:

                                                                                           Председател: Георги Василев

                                                                                

                                                             Съдебни заседатели:1.……………............

 

                                   2.…………………...

 

Секретар Р.В.

Прокурор ………………

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев

АНД № 1462/2016г. по описа на ЯРС, за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на С.Щ.С. *** против наказателно постановление /НП/ №779/31.10.2016г. на *** на Община-Я., с което за нарушаване на чл.94,ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. с упълномощен процесуален представител. Процесуалният представител пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, като се навеждат доводи за нарушаване на процедурата по издаването на НП и се сочат допуснати нарушения и при издаването на АУАН.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено.

 

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 27.08.2016г. на жалбоподателя С.С. е издаден фиш по чл.186,ал.3 от ЗДвП от св.Г.Б. – *** при Община-Я., за неправилно паркиране на л.а. „Пежо“ с рег.№ У 2420 АС, собственост на жалбоподателя, на ул.И., върху тротоара. Съставен е фиш серия А №*** за неправилно паркиране в отсъствие на водача на МПС.

Жалбоподателят оспорвал фиша и на 17.10.2016г. е съставен АУАН, в отсъствието на С.С., от св.Г.Б., затова че на 27.08.2016г. в 11,55ч. в гр.Я. на ул.И., С.С. е паркирал л.а. „Пежо“ с рег. № У 2420 АС върху тротоара, като е посочено, че е издаден фиш за неправилно паркиране и актът се издава в изпълнение на Определение № ** на АС-Я.

На 19.10.2016г. жалбоподателят е отказал да подпише и получи АУАН в присъствието на актосъставителя и свидетели по отказа.

На 31.10.2016г. *** на Община-Я. изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосоченото административно наказание глоба по ЗДвП.

По делото няма данни жалбоподателят да е наказван по ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като показанията на св.Г.Б. са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени доказателства по делото - АУАН, НП, фиш, известия за връчване на документи, справка и длъжностна характеристика на служител от Община-Я., фотоснимки от 27.08.2016г. – приети, прочетени и предявени от сьда на страните и свидетеля на основание чл.283 и чл.284 от НПК.

 

 От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е основателна по следните сьображения:

АУАН и НП са незаконосъобразно издадени. Допуснати са нарушения на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Видно от краткото описание на нарушението, на нарушителя не е разяснено какво точно нарушение е извършил още при съставянето на АУАН, като този пропуск е повторен и при изготвяне на НП. Съгласно разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП се касае за две хипотези, при които може да бъде извършено процесното нарушение в населено място. При първата хипотеза ППС не е паркирано най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а при втората хипотеза МПС с допустима маса до 2,5 тона е паркирано върху тротоара, но не на определените от собствениците на пътя или администрацията места, без да е успоредно на оста на пътя, като между него и страната на сградите остава разстояние, което е по-малко от 2 метра. Явно жалбоподателят е извършил нарушението при втората хипотеза, но на него не му е разяснено от фактическа страна, че няма изрично определено място за паркиране върху тротоара в тази част от пътя. Изписването само на този факт в АУАН и в НП щеше да е напълно достатъчен да се приеме, че на нарушителя е разяснено от фактическа страна какво точно нарушение е извършил от фактическа страна, видно и от снимковия материал, защото както е посочил процесуалния представител на жалбоподателя в своята писмена защита, паркирането върху тротора е нарушение само при липсата на едно от визираните фактически обстоятелства във втората хипотеза на чл.94,ал.3 от ЗДвП. При изготвяне на АУАН и НП е налице и противоречие между датата и месеца на извършване на административното нарушение. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 27.08.2016г., а в НП – 28.07.2016г. Касае се за изключително важен елемент от фактическия състав на административното нарушение – времето на извършване на деянието. При така допуснатото нарушение по издаване на НП, съдът не може да приеме, че нарушението е извършено на 28.07.2016г., защото на тази дата жалбоподателят не е паркирал на процесното място в гр.Я. Не може да се приложи и разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН, защото тази норма касае отстраняване с НП на нарушения по установяване на административни нарушения с АУАН. При допуснати грешки в НП, относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и неговото авторство, включително и неправилно юридическо формулиране на административното нарушение или при явно противоречие между фактическото и юридическото формулиране на нарушението в НП, или между АУАН и НП, НП следва да бъде отменено само на процесуално основание, без правният спор да бъде разглеждан по същество. В този случай нарушенията по чл.42,т.4 от ЗАНН, ако по чл.53,ал.2 от ЗАНН не са отстранени с НП, и по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН накърняват съществено правото на защита на жалбоподателят, защото не му дават възможност да разбере от фактическа и правна страна какво точно административно нарушение е извършил, след като вече бе отбелязано, че не всяко паркиране върху тротоара може да бъде квалифицирано като административно нарушение. Посочените разпоредби от ЗАНН са императивни и гарантират правото на защита на нарушителя от констатиране на административното нарушение с АУАН до приключване на административнонаказателното производство, поради което тяхното нарушаване винаги води до опорочаване на НП и до неговата отмяна на процесуално основание. По тези съображения съдът не споделя аргументацията на процесуалния представител на наказващия орган, че НП е законосъобразно издадено.

Съдът не споделя и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати и други нарушения при установяването на административното нарушение. Няма нарушение на разпоредбите на чл.40,ал.1 и чл.43,ал.4 от ЗАНН, защото жалбоподателят е бил надлежно призован за съставяне на АУАН от компетентен орган и не се е явил, поради което той е съставен в негово отсъствие, а после му е предявен за подпис и получаване от служители на Община-Я., но той е отказал да го подпише и получи. Няма допуснато нарушение при издаването от компетентен орган на НП, поради това, че не е приложен чл.28 от ЗАНН, т.к. от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени средства е явно, че се касае за административно нарушение, което не е маловажно по своя характер, освен ако са налице данни, че собственикът или лицето, което е ползвало л.а. е действало в условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост – чл.11 от ЗАНН, вр. чл.12 или чл.13 от НК. Такива данни по делото не бяха събрани.  

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително от фотоснимките, се установява, че има извършено административно нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП на 27.08.2016г. в гр.Я., но не е ясен авторът на това деяние, защото по делото няма данни да е воден разговор със собственика на л.а., за да се установи кой/той или друго лице/ е паркирал неправилно, имайки предвид разпоредбата на чл.188,ал.1 от ЗДвП, след като фишът е оспорван и се е налагало издаването на АУАН.

          По гореизложените съображения, сьдьт счита, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно от процесуално-правна и материално-правна страна.

 

          Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, сьдьт

 

                                                  Р     Е     Ш     И     :

 

          ОТМЕНЯ НП № 779/31.10.2016г. на *** на Община-Я., с което на С.Щ.С. ***, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.94,ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.2,т.1 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН е наложено административно  наказание глоба в размер на 20/двадесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                               

                                                                        Районен сьдия: