Решение по дело №3085/2024 на Административен съд - Варна

Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба, подадена от А. В. В., [ЕГН], от гр. Стражица, [улица], депозирана чрез пълномощник адв. Ж. Г. от ВАК, срещу Решение № 1272/31.10.2024 г., постановено по АНД № 2641/2024г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0445-000388/05.06.2024г. на Началник група в ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с което на А. В., на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца.

С касационната жалба се прави искане за отмяна на оспореното решение на ВРС, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване на ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Като конкретни мотиви, обосноваващи искането жалбоподателят сочи допуснатия порок в издадения талон за изследване на кръвта за наличие на алкохол и/ или наркотични вещества по реда на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, вр. чл. 3, ал. 2 от с.н., съставляващ неправилно посочване на мястото, където да се извърши установяването с лабораторно изследване, а именно УМБАЛ „Св. М.“, а не ВМА-Варна. Уточнява, че погрешното посочване в талона за медицинско изследване на болничното заведение, където да се яви, за да му бъде взета кръвна проба, е станало причина за неправомерния отказ да му бъде взета пробата, тъй като болничният персонал във ВМА-Варна, където единствено се взимат такива проби, е запознат подробно с нормативната уредба и е наясно, че нито закъснението от 10 минути е съществено, нито е задължително лицето да бъде придружавано от полицай. При тези доводи моли за отмяна на така оспореното решение на ВРС и отмяна на НП.

В открито заседание, редовно призован, касаторът се представлява от адв. П. М., който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и въведеното искане. Претендира и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки от представител по пълномощие – ю.к. К. Л., в които се оспорват твърденията, изложени в касационната жалба. Приема, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка,осъществена по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

За да постанови изложения в обжалваното решение резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил, че на 13.05.2024 г. екип на сектор ОДМВР-Варна, РУ „Аксаково“, в състава на който влизали свид. А. и свид. И., бил изпратен за съдействие по повод на спрян за проверка в с.Куманово, обл. Варна, водач на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ [рег. номер] - А. В.. В. бил поканен от служителите на сектор ПП при ОДМВР-Варна да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества посредством Дрегер дръг тест 5000, но той отказал да бъде тестван. След отказа бил съставен талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на наркотични вещества. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДвП. В. подписал акта при липса на възражения. На 05.06.2024 г. въз основа на съставения АУАН било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Отказът на В. да бъде изпробван посредством техническо средство бил квалифициран като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, са били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Съдът е възприел изслушаните обяснения на свидетелите А., Г. и И. (преки очевидци на отказа на В. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества посредством Дрегер дръг тест 5000) като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Въз основа на тях и събраните писмени доказателства в съвкупност, възприел и правилност на наказателното постановление.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, е възприет извод, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. Според съда в АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена била процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.

Въззивният състав е изложил мотиви по възраженията, мотивирали жалбата. На първо място се е произнесъл по доводите на касатора, че явяването му 10 минути по-късно от указания в талона за медицинско изследване час е незначително и е следвало да му бъде взета кръвна проба, съдът е посочил, че в конкретния казус закъснението е от 11 минути и не е несъществено, тъй като релевантен за нарушението е посочения краен час за явяване на изследване и всяко негово неизпълнение сформира извод за осъществен състав на нарушение. На второ място, съдът е посочил, че отказът за изследване не е бил провокиран от обстоятелството, че лицето не е придружено от служител на МВР, а както изрично е посочено в представения по делото лист за преглед на пациент, че на лицето не са взети биологични проби, поради липса на документ за самоличност, липса на придружаващ служител на МВР и просрочване на срока за явяване. Според съда, като се е явил за изследване след указания краен срок и без документ за самоличност, В. сам е препятствал възможността за вземане на биологични проби.

Настоящият касационен състав определя обжалваното въззивно решение като правилно. При извършената в касационното производство проверка, не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила.

След като обсъди събраните в хода на въззивното дело доказателства съдът приема, че нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, извършено от касатора, е доказано. Според посочената разпоредба, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Видно е, че разпоредбата съдържа няколко съставомерни деяния, които законодателят е свързал със съюзите и/или. Достатъчно е извършването на едно от тях, за да се възприеме извод за състоялото се административно нарушение, както правилно е съобразил и РС-Варна.

По касационните възражения за неправилно приложение на закона: Неоснователни са възраженията на касатора, че в талона за медицинско изследване е изписано погрешно болничното заведение, където следва да се яви, за да му бъде взета проба.

Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., талонът за изследване е връчен на лицето срещу подпис, като е вписано мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването. Според чл. 11 от Наредбата, медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение. Предвид изложеното, посочването на УМБАЛ „Св. М.“ в талона е правилно, защото посоченото лечебно заведение е оторизирано за вземане на проби за изследване на наличие на наркотик, които после се изпращат във ВМА – Варна за анализ.

Компетентният медицински персонал в УМБАЛ „Св. М.“, след като се увери в самоличността на изследваното лице чрез документ за самоличност (чл. 12, ал. 1 от Наредбата), следва да вземе пробите кръв и урина, и съобразно чл.20, ал.1 от Наредбата – и заедно с талона за медицинско изследване и протокола по чл.14, ал. 2 да ги изпрати за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – София, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, в научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика при МВР.

На следващо място, видно от текста на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата, срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.Според съдържанието на талона за медицинско изследване № 0172716, издаден на А. В., е посочено, че последният следва да се яви в МБАЛ „Св. М.“ – Варна до 60 минути от връчването на талона (18:05 часа на 13.05.2024 г.), т.е. до 19:05 часа на 13.05.2024 г. При това положение съдът напълно споделя приетото от ВРС, че срокът е бил правилно определен от полицейските служители, тъй като същият надвишава срока на явяването, предвиден за населено място, попада в рамките на срока на явяване, предвиден за останалите случаи и е съобразен с отдалечеността на мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, както и с възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

Неоснователно се твърди в жалбата, че причината за отказа на медицинските служители в УМБАЛ „Св. М.“ – Варна да вземат проба от Василев е незнанието на служителите, че в случая не е необходимо жалбоподателят да е придружен от полицейски служител. Видно от представения лист за преглед на пациент от 19:16 часа на 13.05.2024г., отказът за изследване не е бил провокиран единствено от обстоятелството, че лицето не е придружено от служител на МВР, а в същия изрично е посочено, че на лицето не се взимат биологични проби, поради липса на документ за самоличност, липса на придружаващ служител на МВР и просрочване на срока за явяване. Това напълно кореспондира с визираното в чл. 12, ал. 3 от Наредбата, а именно че в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Според чл.7 ал.2 от Наредбата полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинското изследване и вземане на биологични проби за изследване само при положителен тест. Настоящият случай не е такъв, поради което лицето не се придружава от полицейски служител.

Видно от чл. 15, ал. 5 от Наредбата, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване, след като компетентните медицински лица се уверят в самоличността на изследваното лице чрез документ за самоличност (чл. 12, ал. 2 от Наредбата). В този смисъл правилно ВРС е приел, че като се е явил за изследване след указания краен срок и без документ за самоличност, Василев сам е препятствал възможността за вземане на биологични проби.

В обобщение и при извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, в полза на ответника следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27ж от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо от АПК, Административен съд - Варна, ІV касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1272/31.10.2024 г., постановено по АНД № 2641/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0445-000388/05.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР-Варна, РУ Аксаково, с което на А. В., на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 (двадесет и четири) месеца.

ОСЪЖДА А. В. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно.