РЕШЕНИЕ
№ / 05.07. Година
2018 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.05. 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И секретаря Даниела
Калчева, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 372
по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от “У.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ****,
ЕИК *** против Д.Т.П., ЕГН ********** с адрес: ***
и П.И.П., ЕГН ********** с адрес: ***.
Правна
квалификация на предявените искове: чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.121 и 122 ЗЗД.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 01.07.2016г., в гр.С.З., „У.”
АД е сключил с ответниците Д.Т.П., ЕГН **********, регистрирана като Земеделски
производител - като кредитополучател и П.И.П., ЕГН ********** - като солидарен
длъжник, Договор за банков кредит -
овърдрафт № 0244/465/01072016 от 01.07.2016г. (договора за кредит), по силата
на който договор, Банката е предоставила на Кредитополучателя, регистриран като
Земеделски производител, банков овърдрафт кредит в размер до 110 000 лева (сто
и десет хиляди лева) за оборотни средства за земеделски стопани по схеми за
подпомагане на площ, а кредитополучателят, при солидарната отговорност на
солидарния длъжник, се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора
за кредит срокове. От горепосочения, разрешен размер на кредита, кредитополучателят
е усвоил сума в размер на 98 543,18 лева (деветдесет и осем хиляди петстотин
четиридесет и три лева и 18 ст.). Крайният
срок за издължаване (погасяване) на кредита съгласно т.7.1 от договора за
кредит е 30.06.2017г.
Солидарната отговорност
е поета съгласно чл. 16.3 от Договор за банков кредит - овърдрафт
№0244/465/01072016 от 01.07.2016г., на основание гл.VI и гл.VII
от ЗЗД, като изрично е договорено, че
всяко едно от солидарно задължените лица отговаря солидарно с кредитополучателя
за изплащане на задълженията му в пълен размер (главница, лихви, комисионни и
разноски).
Ищецът твърди, че, до
изтичане на крайния срок за погасяване (издължаване) на кредита, определен в
т.7.1 от договора за кредит - 30.06.2017г., кредитополучателят Д.Т.П., ЕГН **********
и солидарният длъжник П.И.П., ЕГН **********, не са платили на ищеца дължимите
суми съгласно договора за кредит, поради което вземането на Банката за
претендираните с настоящата искова молба суми е станало изцяло изискуемо на
01.07.2017г., поради изтичане на крайния
срок за погасяване (издължаване) на кредитното задължение - 30.06.2017г.,
определен в т.7.1 от Договор за банков кредит - овърдрафт № 0244/465/01072016
от 01.07.2016г.
Поради горното, на
27.09.2017г., Банката е пристъпила към
принудително събиране на всички вземания по Договор за банков кредит -
овърдрафт №0244/465/01072016 от 01.07.2016г., чрез подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по Чл.417 от ГПК до Районен съд - С.З.. Било е образувано частно гражданско дело №5465/2017г.
по описа на PC - С.З. и е била издадена Заповед №5485 от 29.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която
съдът е разпоредил длъжниците Д.Т.П.,
ЕГН **********,*** и П.И.П., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на
кредитора сумите, както следва: сума в размер на 98 543,18 лв. /деветдесет и
осем хиляди петстотин четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ - главница
по Договор за банков кредит - овърдрафт №0244/465/01072016 от 01.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2017г. до окончателното й
изплащане, сума в размер на 3 347,62 лева - дължими лихви по договора за кредит
за периода от 01.07.2017г. до 26.09.2017г ., както и разноски по делото за
държавна такса в размер на 2 037,82 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 2 470,03 лв., като е бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми. За
събирането им е образувано изпълнително дело №722/2017г. по описа на ЧСИ И. С.,
peг.№870 в КЧСИ.
В срока по чл.414, ал.2
от ГПК, ответниците Д.Т.П. и П.И.П. са подали възражения срещу издадената
заповед за изпълнение, за което ищецът е бил уведомен със Съобщение на Районен
съд - С.З., връчено им на 20.11.2017г.
Ищецът посочва, че в
качеството му на кредитор, не му е известно основание, на което отговорността
на кредитополучателя и солидарния длъжник по Договор за банков кредит -
овърдрафт №0244/465/01072016 от 01.07.2016г., да е отпаднала.
Горното е породило
правния интерес на ищеца от предявяване на иск срещу ответниците за
установяване на вземането му по Договор за банков кредит - овърдрафт
№0244/465/01072016 от 01.07.2016г. за сумата от 101 890,80 лева, представляваща
98543,18 - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017г., 3
347,62 - дължими лихви по договор за кредит, изчислени за периода от
01.07.2017г. до 26.09.2017г., а именно: Договорен лихвен процент в размер на
202,65 лева и Лихва върху просрочена главница в размер на 3 144,97 лева.
Предвид гореизложеното, ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ответниците - кредитополучателят Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** и
солидарният длъжник П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***., дължат солидарно на
“У.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., пл. “***, с ЕИК ***,
сумата от 101 890,80 лева, представляваща 98 543,18 лева (деветдесет и осем
хиляди петстотин четиридесет и три хиляди и осемнадесет стотинки) - главница по
Договор за банков кредит - овърдрафт №0244/465/01072016 от 01.07.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2017г. - датата на
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата, 3 347,62 лева (три хиляди триста четиридесет и седем лева и шестдесет и
две стотинки) - дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от
01.07.2017г. до 26.09.2017г.
Претендират и за направените
разноски в размер на 4 507.85 лв. по заповедното производство по ч. гр. дело
№5465/2017г. на PC С.З., по което е издадена Заповед №5485/29.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и за
направените по настоящето дело разноски.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на исковата молба само
от Д.Т.П., с който се оспорват исковете
по основание и размер.
Поддържа се, че твърдението
в ИМ, че до изтичане на крайния срок за погасяване (издължаване) на кредита,
определен в т.7.1 от договора за кредит - 30.06.2017г., ответницата не е
платила на ищеца дължимите суми съгласно договора за кредит, не отговаря на
действителната фактическа обстановка. Твърди се, че сумата за погасяване на
кредита е била налична по банковата сметка на ответницата към датата на падежа.
В тази връзка,
ответницата счита за неоснователно твърдението в исковата молба, че вземането
на банката за претендираните с настоящата искова молба суми е станало изцяло
изискуемо на 01.07.2017г., поради изтичане на крайния срок за погасяване
(издължаване) на кредитното задължение - 30.06.2017г., определен в т.7.1 от
Договор за банков кредит - овърдрафт № 0244/465/01072016 от 01.07.2016г.
Ответницата твърди, че
по банковата й сметка в този момент е имало достатъчно парични средства, с
които да бъде погасена цялата сума по кредита, като тя дори е отправила изрично
изявление до „У.“ АД, с което е поискала
банката да погаси с наличната сума по банковата й сметка задължението й по
горепосочения кредит.
В тази връзка, в
отговора се поддържа, че въпреки наличието на наложени запори върху банковата
сметка от съдебни изпълнители, сумата, която е била налична по банковата сметка,
е с произход европейско финансиране, поради което е съставлявала
несеквестируемо имущество. Пред банката, ответницата е представила
удостоверение, издадено от Държавен фонд „З.“, което е удостоверявало произхода
на средствата - а именно, че представляват европейска субсидия. В тази връзка,
запорът по отношение на тези средства не е можел да породи резултат, тъй като
те по своята същност са несеквестируеми.
Твърди се, че още при
откриване на банковата сметка, с титуляр Д.Т.П., в качеството й на земеделски
производител, същата изрично е посочила, че средствата, които постъпват по нея
са от държавни и европейски субсидии.
Поддържа се, че съгласно
чл. 95, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за
Ответницата счита, че посочената
законова разпоредба предвижда, че целево предоставяните средства от държавния
бюджет на нефинансовите предприятия не могат да се използват за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. В конкретния случай, плащането от ДФ "З." в полза на ЗП Д.Т.П.
е извършено по Схема за директни плащания, включително и директни плащания за
необлагодетелстваните райони (НР1). Съгласно официално публикувания на сайта на
Фонда Индикативен график за извършване на плащания по схемите и мерките за
директни плащания, средствата за плащанията са осигурени на 100% от Европейския
фонд за гарантиране на З.то /ЕФГЗ/. Това обстоятелство изрично е отразено и във
формуляра на заявлението за подпомагане, който се подава от кандидатите за
подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл.17а ЗПЗП, отпуснатите от европейски
фондове средства представляват публични финансови средства и според чл.17, ал.4
ЗПЗП вр. чл.8 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, администрирането и
управлението им се извършва от бюджетни организации, чрез сметки за средства от
Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.1, т.4 ЗПЗП, ДФ "З."
изпълнява функциите на разплащателна агенция, която оперира с финансовите
средства, отпуснати от европейските фондове и води отделно счетоводство за
всички разплащания съгласно законодателството на Европейския съюз - чл.11а и
чл.17а, ал.2 ЗПЗП. Разпоредбата на чл.141 ЗПФ предвижда, че сметките за
средства от Европейския съюз не се включват в държавния бюджет, в общинските
бюджети и в останалите бюджети. Разпоредбата на чл.83 вр. Приложение № 9 ЗДБРБ
за 2016 год. предвижда правомощия на Министерския съвет само по повод
утвърждаване годишните разчети по сметката за средствата на Европейския съюз на
ДФ"З.".
Посочва се, че съгласно чл.444, т.8 ГПК
изпълнението не може да бъде насочено върху предвидени в друг закон вещи и
вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. Доколкото тези средства
имат публичен характер и са предоставени целево от бюджета на Европейския съюз,
те също са несеквестируеми, така, както и целево предоставяните средства от държавния
бюджет.
Поддържа се, че макар и
в националното законодателство да липсва изрична разпоредба, предвиждаща
несеквестируемост на целево предоставените средства от Европейския съюз, такъв
извод може да бъде направен от анализ, както на националното, така и на
общностното законодателство. Националните закони са последователни по отношение
изключване от обхвата на принудителното изпълнение на публичната собственост и
публичните финанси, в т.ч. национални, общностни и бюджетни средства, имащи
целеви характер за обслужване на обществен интерес. В този смисъл са
разпоредбите на чл.7, ал.1 ЗДС и чл.7, ал.2 ЗОС. В чл.520, ал.1 и 2 ГПК изрично
е предвидено, че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки
на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия
от държавния бюджет, или върху средствата от Европейския съюз и по други
международни програми и договори на общините. Такъв е режима и на целево
предоставяните средства от държавния бюджет и на нефинансовите предприятия -
чл.95 ЗДБРБ за 2016 год.
Излагат се съображения,
че в общностното законодателство е предвидено, че европейските структурни и
инвестиционни фондове допринасят за стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив
и приобщаващ растеж и финансират икономическото, социалното и териториалното
сближаване на държавите членки, които избират тематични цели за планираното им
изразходване. Разходите на Общността за целево финансиране на политики се
изплащат на бенефициери посредством посредничеството на държавите-членки, а
правото на ЕС възлага на Комисията на държавите членки задължението да
проверяват дали средствата от бюджета на Общността се използват в съответствие
с целта - арг. в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 НА СЪВЕТА от 18 декември
1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности.
В относимия към
конкретното плащане Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 година, за установяване на правила за директни плащания за
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета /консолидирана версия/ изрично е указан обществения характер
на целта на отпусканите директни плащания, включително и директните плащания за
необлагодетелствените райони (НР1) е допринасяне пряко за жизнеспособността на
селските райони. Съгласно чл.27 от посочения Регламент, помощта от ЕС следва да
се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно, а
в чл. 11 е предвидено плащанията на бенефициерите по предвиденото в регламента
финансиране, в т.ч. е и Схема за подпомагане на необлагодетелстваните райони,
да се извършват в пълен размер.
Изложеното според
ответницата води до извода, че правото на финансова помощ от ЕС е
непрехвърляемо, тъй като е предназначено да служи за реализиране политиките на
Съюза и се изплаща при определени предпоставки на конкретен
бенефициер-земеделски производител. Като съдържание и цели, разпоредбите на Регламента
са идентични с посочените разпоредби от националното законодателство - касае се
до повелителни норми от публичен ред, установени в обществен интерес, което
налага извод за несеквестируемост и на отпусканите средства от ЕС. Приемане на
друго тълкуване би означавало, че е налице възможност с целеви публични
финансови средства от бюджета на ЕС да се погасяват частни дългове.
В обобщение на
изложеното, ответницата твърди, че средствата за плащания на земеделски
производители, осигурявани от ЕФГР, имат несеквестируем характер, при което
несеквестируеми се явяват и вземанията им от постъпилите такива плащания по
банковата им сметка - т.13 от ТР № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк.д.№
2/2013 год., ОСГТК.
Посочва се, че ищецът е
напълно наясно с този факт и причината е, че след като е образувала
изпълнително дело № 722/2017г. по описа на ЧСИ С. и е превела наличните по
банковата сметка средства - съставляващи несеквестируемо имущество по банковата
сметка на ЧСИ С., остатъкът в размер на 14 475.25 лв., банката е задържала по банковата сметка на
ответницата, без да изпълни запорните съобщения на останалите съдебни
изпълнители. Именно поради причината, че
тези суми не подлежат на принудително изпълнение, „У.“ АД не изпълнява запорните съобщения на
останалите съдебни изпълнители. Тази сума продължава да бъде задържана от
банката по сметката на ответницата, като банката не е позволила на ответницата
да се разпореди с наличните по сметката й средства и към настоящия момент.
В тази връзка, ответницата
прави искане да се приеме за разглеждане по делото възражението й за прихващане,
до размера на по-малката сума, на вземането на ищеца за претендираната по
делото сума със нейното вземане за сумата от 14 475.25 лв по следната банкова
сметка, ***, а именно: IВАN: ВG06 UNCR
7000 1522 6062 46, което вземане банката
е задържала по банковата сметка на ответницата, без да изпълни запорните съобщения на останалите съдебни
изпълнители, като същевременно е лишила ответницата от възможността
да се разпорежда с тези средства.
Твърди се още, че Банката
ищец е била изрично уведомена от ответницата към датата на падежа, че
постъпилите по банковата сметка суми не подлежат на принудително изпълнение,
като въпреки изричното изявление на ответницата наличната по сметката сума да
бъде използвана за погасяване на горепосочения кредит, банката не е използвала
сумите за погасяване на кредита, изчакала е кредита да стане изискуем, след
което е образувала заповедно производство, снабдила се е с изпълнителен лист и
е образувала изпълнително дело 722/2017 по описа на ЧСИ С. за събиране на
присъдените суми. В резултат на това действие, се твърди, че ответницата е била
натоварена с допълнителни разноски, такси, наказателни лихви, законна лихва,
което е довело до настъпването на вреди за нея в размер на 19 861.13 лв, която
сума съставлява разликата между събраната от съдебния изпълнител сума - 118
404.31 лв. и сумата, която е била нужна за погасяване на кредита - 98 543.18
лв.
Във връзка с горното,
ответницата прави искане да се приеме за разглеждане по делото и възражението й
за прихващане, до размера на по-малката сума, на претендираната от ищеца по
делото сума със вземането й за сумата от 19 861.13 лв ( деветнадесет хиляди
осемстотин шестдесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща
претърпените от ответницата вреди вследствие на неправомерните действия на
ищеца по снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, въпреки
изричното изявление на ответницата наличната по сметката сума да бъде
използвана за погасяване на горепосочения кредит, формирана поотделно, както
следва:
- 6496.43 лв. -
заплатена пропорционална такса на ЧСИ по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С.
- 10819 лв. - събрана
неолихвяема сума съгласно запорно съобщение по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С.
- 1779.25 лв. - платена
законна лихва по и.д
722/2017 на ЧСИ И.
С.
- 766.45 лв. - платена
лихва по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С..
Освен гореизложеното,
ответницата посочва, че в полза на банката ищец е имало учреден особен залог
върху сумите, постъпващи като субсидия по банковата сметка на ответницата -
същите тези суми, за които ответницата
твърди, че са несеквестируеми. В тази връзка, освен с изявлението на
ответницата до банката да бъде извършен банков превод, с който наличните
средства по банковата й сметка да бъдат използвани за погасяване на
горепосочения кредит, с което банката като кредитор да се удовлетвори, „У.“ АД
е разполагала с възможността само въз основа на вписване на изпълнение на
особения залог в регистъра на особените залози да се удовлетвори
предпочитателно от наличните суми, без да е необходимо да подава заявление за
заповед за изпълнение до съда за снабдяване с изпълнителен лист и без да е
необходимо да се образува изпълнително дело. Предвид вписания залог в нейна
полза, банката е представлявала кредитор
от първи ред и е можела да се удовлетвори от наличните суми по банковата сметка
предпочитателно спрямо останалите кредитори на ответницата.
С оглед гореизложеното, ответницата
моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, предявените от
„У.“ АД, ЕИК: ***, установителни искове,
тъй като цялата дължима сума за погасяване на Договора за банков кредит-
овърдрафт № 0244/465/01072016 от 01.07.2016г. е била налична по банковата
сметка на ответницата, преди настъпване на падежа на кредита.
В случай, че съдът намери
предявените искове изцяло или частично за основателни, моли да се извърши
прихващане на вземането на ищеца със сумата от 19 861.13 лв ( деветнадесет
хиляди осемстотин шестдесет и един лева и тринадесет стотинки), дължима като
обезщетение за претърпени от ответницата вреди, следствие от неправомерните
действия на ищеца, както и да извърши прихващане на вземането на ищеца със
сумата от 14 475.25 лв. (четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет
лева и двадесет и пет стотинки)- представляваща сумата, която банката задържа
по сметката на ответницата и последната е лишена да се разпорежда с тези
несеквестируеми средства. Претендират направените разноски и правят
доказателствени искания.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие
следното:
С доклада на делото, са приети за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти:
На 01.07.2016г., в гр.С.З., „У.” АД е сключил с
ответниците Д.Т.П., ЕГН **********, регистрирана като Земеделски производител -
като кредитополучател и П.И.П., ЕГН ********** - като солидарен длъжник, Договор за банков кредит - овърдрафт №
0244/465/01072016 от 01.07.2016г., по силата на който договор, Банката е
предоставила на Кредитополучателя, регистриран като Земеделски производител,
банков овърдрафт кредит в размер до 110 000 лева (сто и десет хиляди лева) за
оборотни средства за земеделски стопани по схеми за подпомагане на площ, а
кредитополучателят, при солидарната отговорност на солидарния длъжник, се е
задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. От
горепосочения разрешен размер на кредита, кредитополучателят е усвоил сума в
размер на 98 543,18 лева (деветдесет и осем хиляди петстотин четиридесет и три лева
и 18 ст.). Крайният срок за издължаване
(погасяване) на кредита е 30.06.2017г.
По делото
не е спорно, а и се установява от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че дължимата по процесния договор главница към 30.06.2017г. е била
в размер на 98543,18 лв, явяваща се разликата между размера на усвоените по
договора суми от общо 142132,34 лв и погасените в размер на 43543,77 лв.
Задължението е станало изискуемо, считано от 01.07.2017г. Според заключението,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.09.2017г., дължимата върху сумата от 98543,18 лв лихва по договора е в
размер на 3347,62 лв. Към 30.06.2017г., наличността по сметката на ЗП Д.П. в У.
е била в размер на 131770,09 лв, а към 27.09.2017г. – 131725,09 лв. Произходът
на тези средства според заключението е от преводи от Държавен фонд „З.“, т.е.
касае се за субсидии, като вещото лице не е установило по коя мярка конкретно
са превеждани.
Според
заключението, в периода след сключването на процесния договор, по банковата
сметка на Д.П. в У. е имало наложени множество запори от нейни кредитори, както
следва:
-
Запор
в полза на взискател „Т.“, наложен на 22.07.2016г., за сумата от 31690,55 лв
(вдигнат);
-
Запор
в полза на взискател „В.“ООД, наложен на 25.07.2016г., за сумата от 25537,09 лв
(активен);
-
Запор
в полза на взискатели Държавата и „З.“ЕООД, наложен на 09.09.2016г., за сумата
от 31024,05 лв (активен);
-
Запор
в полза на взискатели ТД-НАП и „Б.Х.МК“ООД, наложен на 20.10.2016г., за сумата
от 223246,90 лв (активен);
-
Запор
в полза на взискател „И.К.“ЕООД, наложен на 06.02.2017г., за сумата от 6351,65
лв (активен);
-
Запор
в полза на взискатели Държавата и „П.“ООД, наложен на 02.03.2017г., за сумата
от 21688,60 лв (активен);
Тоест,
установява се, че към 01.07.2017г. – датата на изискуемостта на задължението по
процесния договор, върху вземанията на Д.П. по банковата й сметка в У. е имало
наложени запори за вземания на други нейни кредитори на обща стойност 339538,84
лв.
Освен това,
според експертизата, върху вземанията на Д.П. по банковата й сметка в У., след
01.07.2017г. са наложени още запори за вземания на нейни кредитори, както
следва:
- 4 Запора
в полза на взискател Министерство на З.то и храните, наложени съответно на
12.07.2017г. (първия) и на 14.08.2017г. (останалите 3), за суми в общ размер на
26632,76 лв (активни);
- Запор в
полза на взискатели ТД-НАП и М.Н.П., наложен на 18.08.2017г., за сумата от 3606,03
лв (активен);
- Запори в
полза на взискателя У. АД, наложени съответно на 30.10.2017г., за сумата от 116844
лв (платен) и на 01.02.2018г., за сумата 85731,74 лв (активен);
- Запор в
полза на взискателя Министерство на З.то и храните, наложен на 03.04.2018г., за
сума в размер на 12427,03 лв (активен);
- запор в
полза на взискателите ТД-НАП Пловдив и О.А.И.ЕООД, наложен на 10.04.2018г., за
сумата от 17266,29 лв.
Предвид
гореустановените факти, съдът намира, че към датата на падежа на задължението
за погасяване на ползвания паричен ресурс по процесния договор за банков кредит
- овърдрафт, наложените върху сметката на Д.П. запори за вземания на други
кредитори, надхвърлящи по размер задължението към У. от 98543,18 лв, са били
пречка същата да се разпорежда с вземанията си по банковата сметка, съответно
да извърши погасяване на задължението си към ищеца по процесния договор. Този
извод произтича от нормата на чл.451 ГПК, според която, от момента на налагане
на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта
и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или
унищожава вещта.
Тези последици настъпват за длъжника от момента на
получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Запорът върху банкови сметки на длъжника
представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно,
запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450а, съответно чл. 450, ал.
3 ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния
изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за
принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се
разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на длъжника.
Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка ***лнител чрез връчване на
запорно съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния
изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите
вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови
сметки по нареждане или с предварително
съгласие на техния титуляр. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението,
като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява
погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и
задължава третото лице да пази запорираните суми /чл. 507, ал. 3/. Съгласно
разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, запорът върху вземания на
длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита
наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент
третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите
съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК.
Когато
запорът върху вземанията по банковите сметки на длъжника е наложен в
изпълнителното производство, неговата цел е да се обезпечи изпълнението на
паричните притезания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от
третото задължено лице /банката/ по сметката на съдебния изпълнител, който е
длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми
в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК /чл. 508, ал. 3 ГПК/, при спазване на
предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията.
За пълнота,
следва да се посочи, че разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора
от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на
запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на суми по
банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното
салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането на
запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор – дали
изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят ще бъде удовлетворен.
Запорът
върху вземания по разплащателна банкова сметка ***, в който е връчено запорното
съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника –
титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на
взискателя, респ. до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната
мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на
длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните
към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и
върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи
посочения в запорното съобщение размер.
Запорът
върху вземанията по разплащателната банкова сметка, ***, т. е. когато салдото
по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното
съобщение на банката и има действие по отношение на постъпленията на суми по
банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други
запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката. Поради това, за банката, в качеството й на трето задължено лице
съществува задължение да не извършва плащане от водената при нея разплащателна
банкова сметка ***е на нейния титуляр с последващите постъпления.
Ако към
датата на налагане на запора наличните в банковата сметка суми са недостатъчни
за изплащане на задължението, то запорът има действие, както по отношение на
наличните авоари по сметката, така и по отношение на последващите постъпления
общо до размера, посочен в запорното съобщение.
Съгласно
чл.452, ал.3 ГПК, „Взискателят
и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице
въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било
връчено запорното съобщение.“
Гореизложените
съображения обосновават извода, че в настоящия случай, след получаването на
запорните съобщения за наложените запори спрямо вземанията на Д.П. по банковата
й сметка в У., ищцовата страна е придобила качеството на пазач на сумите по
същата и не е имала право да изпълнява разпореждания на Д.П. относно плащания
със същите, нито пък да извърши погасяване на собствените си вземания, вкл. на
база предварително дадено съгласие за това от ответницата.
Не биха
могли да бъдат приети за обосновани и съответно да бъдат възприети възраженията
на Д.П. в отговора на ИМ, че с оглед несеквестируемостта на постъпилите по
сметката й субсиди от ДФ „З.“, Банката не е следвало да зачита наложените
запори върху вземанията по същата, съответно, че е следвало да погаси от
наличните средства задължението й по договора за кредит – овърдрафт.
На първо
място, въпросът относно секвестируемостта или несеквестируемостта се повдига от
заинтересованата страна, т.е. от длъжника, който има на разположение
процесуален способ за защита срещу принудително изпълнение, предприето спрямо
негово несеквестируемо имущество, а именно – реда за обжалване действията на
съдебен изпълнител по чл.435, ал.2, т.2 ГПК. В случая, нито се твърди, нито са
представени доказателства, че ответницата е упражнила това си право.
Освен това,
до приемане на разпоредбата на чл.446а ГПК, обн. в ДВ бр.86 от 27.10.2017г.,
третото задължено лице няма предоставено от закона право или въведено
задължение за преценка дали вземането на длъжника към него, върху което е
наложен запора, е секвестируемо или не, респ. дали да изпълни запора или не,
ако се касае за несеквестируемо имущество. Дори в посочената разпоредба обаче,
правото за преценка на третото задължено лице дали вземането на длъжника е
секвестируемо на касае всички видове вземания на длъжника, а само тези от
доходи по чл.446 ГПК (от трудово възнаграждение и пенсия), както и от помощи и
обезщетения, а в процесния случай, вземанията на ответницата не са от тези
видове.
Следователно,
като не е погасила задължението на ответницата по процесния договор за кредит -
овърдрафт от наличните по сметката й към датата на падежа парични суми, поради
наложени запори върху вземанията на ответницата по същата за вземания на други
кредитори в по-голям от тези средства размер, ищцовата страна не е нарушила
договора или закона.
В тази
връзка, следва да се посочи, че след като банката, като трето задължено лице,
няма законово основание да не се съобрази с наложените за вземания на кредитори
на ответницата запори върху взаменията по банковата й сметка и предвидените
законови последици от налагането им, въпросът дали наличните по нея суми и
съответно взаменията на Д.П. за същите са били несеквестируеми е ирелевантен по
настоящото дело. Както се посочи по-горе, срещу евентуални действия на
принудително изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество би могъл да
се защити единствено длъжника чрез обжалване действията на съдебния изпълнител
по реда на чл.435 ГПК. Респ., до отмяната им, извършените действия, в случая,
наложените запори, са задължителни за третото задължено лице, което няма право
на преценка дали да ги изпълнява или не. Както се посочи и по-горе,
единственото изключение е въведено с новия чл.446а ГПК (обн ДВ бр.86/2017г. от
27.10.2017г., в сила от 01.11.2017г.) и касае доходите по чл. 446 (от
трудово възнагрждение и пенсия), както и на помощи и обезщетения съгласно друг
нормативен акт, поради което, освен че през процесния период до подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, тази норма не е действала, същата очевидно не визира
други освен изчерпателно изброените източници на доходи, постъпващи по банкова
сметка ***.
От
доказателствата по делото и заключението на ССЕ се установява, че вземането на
ищеца, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 27.09.2017г., е
било в размер на 101890,80 лв, като същото е погасено по принудителен ред в
рамките на образуваното въз основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен
лист от 29.09.2017г. изп. дело №20178700400722, образувано съгласно
удостоверението от ЧСИ С., за следните вземания: 98543,18 лв главница, 4850,90
лв законна лихва върху главницата, считано от 27.09.2017г. до окончателното
погасяване на задължението, мораторна лихва в размер на 3347,62 лв и разноски
по гр. дело в размер на 4507,85 лв. Съгласно удостоверението, взискателят е
направил в рамките на изп. производство разноски от 2470,03 лв за адв. хонорар
и 186,50 лв за платени държавни такси за справки и налагане на обезпечителни
мерки. Видно от представените по делото 2 бр. протоколи за разпределение на
постъпили суми по изп дело 722 на ЧСИ С., общата претенция на „У.“ по същото от
113826,27 лв, включваща горепосочените суми, е била погасена изцело чрез
осъществено спрямо длъжника принудително изпълнение.
Съгласно
приетото в мотивите по по т.13 от ТР, сумите, събрани по принудителен ред въз основа на
издадения в полза на ищеца, в рамките на заповедното производство, изп. лист,
не намира приложение разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Следователно, доколкото
по делото се установи съществуването на вземането на ищцовата страна, предмет
на предявените по делото искове, същите следва да бъдат уважени изцяло в предявените
размери от 98 543,18 лева (деветдесет и осем хиляди петстотин четиридесет и три
хиляди и осемнадесет стотинки) - главница по Договор за банков кредит -
овърдрафт №0244/465/01072016 от 01.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2017г. - датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, 3 347,62 лева (три
хиляди триста четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) - дължими
лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 01.07.2017г. до
26.09.2017г.
По
отношение на отговорността на втория ответник П.И.П., същата произтича от поето
от него към кредитора „У.“АД задължение, обективирано в процесния договор за
кредит – овърдрафт, да отговаря солидарно с кредитополучателя Д.П., за
изпълнението на задълженията по договора, на основание чл.121 ЗЗД, като на
основане чл.122 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на задължението и от
него. С оглед доказателствата по делото, установяващи съществуването на
процесните задължения, предмет на предявените искове, същите следва да се
уважат изцяло и спрямо П.И.П., в качеството му на солидарен длъжник.
Уважаването
на главните искове обуславя възникване на предпоставките за произнасяне по
приетите за разглеждане възражение за прихващане, релевирани от ответника, в
поредността им на предявяване.
По възраженията на ответницата Д.П. за
прихващане на вземането на ищеца „У.” АД в размер на 101890,80 лв, от които 98
543,18 лв. - главница по Договор за банков кредит - овърдрафт
№0244/465/01072016 от 01.07.2016г. и 3 347,62 лева - дължими лихви по договора
за кредит за периода от 01.07.2017г. до 26.09.2017г, с вземането на Д.П. за
сумата от 19 861.13 лв (деветнадесет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и
тринадесет стотинки), представляваща претърпените от ответницата вреди
вследствие на неправомерните действия на ищеца по снабдяване с изпълнителен
лист и образуване на изпълнително дело, въпреки изричното изявление на
ответницата наличната по сметката сума да бъде използвана за погасяване на
горепосочения кредит, формирана поотделно, както следва: 6496.43 лв. -
заплатена пропорционална такса на ЧСИ по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С., 10819 лв. -
събрана неолихвяема сума съгласно запорно съобщение по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С.,
1779.25 лв. - платена законна лихва
по и.д 722/2017
на ЧСИ И. С., 766.45 лв. - платена лихва по и.д
722/2017 на ЧСИ И. С. :
С оглед
изложените по-горе съображения, че като не е погасила задължението на
ответницата по процесния договор за кредит - овърдрафт от наличните по сметката
й към датата на падежа парични суми, поради наложени запори върху вземанията на
ответницата по същата за вземания на други кредитори в по-голям от тези
средства размер, ищцовата страна не е нарушила договора или закона, съдът
намира, че действията на ищеца по снабдяване с изпълнителен лист и образуване
на изпълнително дело, въпреки изричното изявление на ответницата наличната по
сметката сума да бъде използвана за погасяване на горепосочения кредит, не са
неправомерни и не са довели до настъпване на твърдяните от ответницата вреди
върху нейната имуществена сфера, в общ размер на 19 861.13 лв. Това, от своя
страна, означава, че вземане в посочения размер на ответницата към ищеца не
съществува и води до неоснователност на възражението й за прихващане.
По отношение на възражението за прихващане на
исковите суми с вземане на Д.П. за сумата от 14 475.25 лв по следната банкова
сметка, ***, а именно: IВАN: ВG06 UNCR 7000 1522 6062 46, което вземане се
твърди, че банката е задържала по банковата сметка на ответницата, без да
изпълни запорните съобщения на останалите съдебни изпълнители, като
същевременно е лишила ответницата от възможността да се разпорежда с тези
средства:
За да се
уважи така направеното възражение, в тежест на ответницата бе, на първо място,
да докаже, че към датата на съдебните прения пред настоящата инстанция,
горепосоченото нейно вземане към „У.“ съществува. Такова доказване по делото
обаче не бе проведено. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, по горепосочената банкова сметка ***.04.2018г. наличност от
11404,67 лв, като няма данни каква е наличността към 29.05.2018г. Следователно,
не може да се приеме за доказано твърдението на ответницата, че същата има
вземане в посочения размер към ищцовата страна, с което да се направи
прихващане с вземанията на ищеца, предмет на предявените по делото искове. Недоказаността
на съществуването на вземането води до неоснователност на възражението за
прихващане
За пълнота,
на второ място, ще се посочи, че съгласно част от заключението на ССЕ, цитирана
по-горе, касаеща данните за наложени запори по сметката на ответницата, след
01.07.2017г., за вземания на нейни кредитори са наложени следните запори, както
следва:
- 4 Запора
в полза на взискател Министерство на З.то и храните, наложени съответно на
12.07.2017г. (първия) и на 14.08.2017г. (останалите 3), за суми в общ размер на
26632,76 лв (активни);
- Запор в
полза на взискатели ТД-НАП и М.Н.П., наложен на 18.08.2017г., за сумата от
3606,03 лв (активен);
- Запори в
полза на взискателя У. АД, наложени съответно на 30.10.2017г., за сумата от
116844 лв (платен) и на 01.02.2018г., за сумата 85731,74 лв (активен);
- Запор в
полза на взискателя Министерство на З.то и храните, наложен на 03.04.2018г., за
сума в размер на 12427,03 лв (активен);
- запор в
полза на взискателите ТД-НАП Пловдив и О.А.И.ЕООД, наложен на 10.04.2018г., за
сумата от 17266,29 лв.
Доколкото по делото няма доказателства тези
запори да са отменени (в заключението са посочени като активни) и доколкото
сумите по същите надхвърлят вземането, с което ответницата прави възражение за
прихващане, следва да се приеме, че същата е лишена от правото да се разпорежда
с вземанията си към „У.“АД по посочената банкова сметка, ***, на основание
чл.451, ал.1 ГПК. Това, от своя страна, означава, че с тях ответницата не би
могла да погаси свои задължения чрез плащане или чрез прихващане, което по
правна природа има същия погасителен ефект до размера на по-малкото от двете
вземания. Ето защо и второто възражение за прихващане на ответницата се явява
неоснователно и недоказано.
В крайна
сметка, се налага извод за основателност на предявените искове срещу двамата
ответници искове, поради което следва да се признае за установено по отношение
на ответниците - кредитополучателят Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** и
солидарният длъжник П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***., че дължат солидарно
на “У.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., пл. “***, с
ЕИК ***, сумата от 101 890,80 лева, представляваща 98 543,18 лева (деветдесет и
осем хиляди петстотин четиридесет и три хиляди и осемнадесет стотинки) -
главница по Договор за банков кредит - овърдрафт №0244/465/01072016 от
01.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2017г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, 3 347,62 лева (три хиляди триста четиридесет
и седем лева и шестдесет и две стотинки) - дължими лихви по договора за кредит,
изчислени за периода от 01.07.2017г. до 26.09.2017г., за които вземания в полза
на „У.“АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №5465/2017г. по описа
на Старозагорския окръжен съд
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците ще бъдат осъдени да заплатят солидарно
на ищеца разноските по заповедното производство по ч.гр.дело №5465/2017г. по
описа на Старозагорския окръжен съд от 2037,82 лв за държавна такса и 2470,03
лв за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело от 2037,82
лв за държавна такса, 4281,38 лв за адвокатско възнаграждение и 400 лв за
експертиза.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***
- кредитополучател и П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** - солидарен длъжник,
че дължат солидарно на “У.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., пл. “***, с ЕИК ***, сумата от 101 890,80 лева, представляваща 98
543,18 лева (деветдесет и осем хиляди петстотин четиридесет и три хиляди и
осемнадесет стотинки) - главница по Договор за банков кредит - овърдрафт
№0244/465/01072016 от 01.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.09.2017г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата и 3 347,62 лева (три хиляди триста
четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) - дължими лихви по
договора за кредит, изчислени за периода от 01.07.2017г. до 26.09.2017г., за
които суми в полза на „У.“АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №5465/2017г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни възраженията на Д.Т.П. за прихващане на
вземането на ищеца „У.” АД в размер на 101890,80 лв, от които 98 543,18 лв. -
главница по Договор за банков кредит - овърдрафт №0244/465/01072016 от
01.07.2016г. и 3 347,62 лева - дължими лихви по договора за кредит за периода
от 01.07.2017г. до 26.09.2017г, с вземането на Д.Т.П. за сумата от 19 861.13 лв
(деветнадесет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и тринадесет стотинки),
представляваща претърпените от ответницата вреди вследствие на неправомерните
действия на ищеца по снабдяване с изпълнителен лист и образуване на
изпълнително дело, въпреки изричното изявление на ответницата наличната по
сметката сума да бъде използвана за погасяване на горепосочения кредит,
формирана поотделно, както следва: 6496.43 лв. - заплатена пропорционална такса
на ЧСИ по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С., 10819 лв. - събрана неолихвяема сума
съгласно запорно съобщение по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С., 1779.25 лв. - платена
законна лихва по и.д
722/2017 на ЧСИ И.
С., 766.45 лв. - платена лихва по и.д 722/2017 на ЧСИ И. С., както и с
вземането на Д.П. за сумата от 14 475.25 лв по следната банкова сметка, ***, а
именно: IВАN: ВG06 UNCR 7000 1522 6062 46, което вземане банката е задържала по банковата сметка
на ответницата, без да изпълни запорните съобщения на останалите съдебни
изпълнители, като същевременно е лишила ответницата от възможността да се
разпорежда с тези средства.
ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.И.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят солидарно на “У.” АД, със седалище и адрес на управление
гр. С., район В., пл. “***, с ЕИК ***, разноските по заповедното производство
по ч.гр.дело №5465/2017г. по описа на Старозагорския окръжен съд от 2037,82 лв
за държавна такса и 2470,03 лв за адвокатско възнаграждение, както и разноските
по настоящото дело от 2037,82 лв за държавна такса, 4281,38 лв за адвокатско
възнаграждение и 400 лв за експертиза.
Решението подлежи на обжалвана пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: