№ 69
гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20234000600081 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения А. Б. М., чрез адв. В. за
възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД
694/2022 г. по описа на Окръжен съд- гр. Русе и изменение на постановеното
Решение № 22/05.02.2023г. в частта на наложеното наказание, като бъде
приложен института на условното осъждане. В искането се поддържа, че са
налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1 т.3 НПК за
възобновяване на приключилото наказателно производство. Оспорва се
единствено определеният начин за изтърпяване на наказанието - ефективно,
като се твърди, че не е съобразен с данните за личността на А. М..
В съдебното заседание пред ВТАС осъденият А. Б. М., редовно
1
призован не се явява, същият изрично е заявил, чрез защитника си,
нежеланието да присъства при разглеждане на делото.
Защитникът му – адв. В. поддържа подаденото искане по изложените в
него съображения. Иска се възобновяване на производството по ВНОХД
694/2022г. на РОС и изменение на постановеното по него решение като
наложеното наказание на М. бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от
три години. Твърди се, че М. е с чисто съдебно минало, деянието му е
изолирано, има пет малолетни и непълнолетни деца, за които полага грижи.
Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура оспорва
основателността на искането. Намира, че при налагане на наказанието и
определяне на начинът на неговото изтърпяване съдилищата са се съобразили
с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и са определили
справедливо по размер наказание, което следва да бъде търпяно ефективно.
Предлага искането да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо
- подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК,
срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в
законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в
сила на атакуваната присъда – искането е подадено на 27.02.2023г., а
присъдата влязла в законна сила на 05.02.2023г.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения:
С присъда № 3, постановена на 01.07.2022г. по НОХД № 1886/2020 г. по
описа на Районен съд- гр. Русе, А. Б. М. е признат за виновен за извършено
деяние по чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 от НК за пет деяния,
извършени при условията на продължавано престъпление, извършени сам и в
съучастие с А. Д. А., в периода 18-23.05.2015г., с които е причинена имотна
вреда на две лица, на обща стойност 12 624.82лв. Наложено му е наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода, като е определен „Общ“
режим за изтърпяването му. С присъдата М. е осъден да заплати и разноски
по водене на делото.
2
По жалба на А. М., присъдата на районният съд е била проверена от ОС
Русе, който с решение № 22 от 05.02.2023 г., постановено по ВНОХД
694/2023 г. изцяло е потвърдил първоинстанционният съдебен акт.
Единственото оплакване на осъдения и защитникът му е за явна
несправедливост на наложеното наказание в смисъла на неприложението на
института на условното осъждане. Настоящият съдебен състав прецени
оплакването като неоснователно.
Съдилищата напълно в съответствие с правилата за индивидуализация
на наказанието са оценили като висока обществената опасност на деянието,
както и тази на дееца. Деецът не се характеризира единствено със своето
съдебно минало – в случая настъпила реабилитация по отношение на
извършени от него деяния, но и с начина на извършване на деянията, с
характеристичните му данни.
Първият съд не е отчел смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства е отчел размера на причинената
щета, който надхвърля 35 минимални работни заплати към датата на
извършване на деянията и упоритостта в умисъла.
Въззивният съд се е съгласил с отчетените отегчаващи вината
обстоятелства. Дообсъдил е обаче необходимостта при наличие на
реабилитация, извършителят да бъде третиран като неосъждан като
смекчаващо вината обстоятелство, взел е предвид и изтеклият период от
време от извършване на деянието. Независимо от това, че е отчел тези две
обстоятелства като смекчаващи, въззивният съд е приел, че наложеното от
първостепенният съд наказание е към минималния размер и поради това е
правилно определено.
Не са налице обстоятелства, които да доведат до промяна в правният
извод на съдилищата. Настоящият състав не възприема твърдението,
посочено като основание за възобновяване, че така извършеното деяние е
изолирано в живота на М.. Независимо от настъпилата реабилитация и
третирането му като неосъждан, то следва да бъде отбелязано, че
реабилитацията заличава последиците от осъждането, то тя не заличава факта
на самото осъждане. Последното следва да се ползва като данни за личността
на осъдения, както правилно е приел и въззивния съд в своите мотиви.
Процесуалният представител на М. сочи, че не е взет като смекчаващо вината
3
обстоятелство изтеклия период от време от извършване на деянието, но той
също е обсъден от въззивният съд и е в основата на възприетото за налагане
на наказание към минималния размер, предвиден от закона.
Настоящият съд се съгласява, с твърдението в искането, че като
отегчаващо вината обстоятелство би следвало да се отчете семейното
положение на Ахмедов. Но едновременно с това би добавил, че са налице и
други отегчаващи вината обстоятелства - напредналата възраст на
пострадалите лица, здравословното състояние на едната пострадала –
Даринка Петрова, която дори впоследствие е починала, техният нисък
интелект и ниска грамотност, ниският им социален статус, използвани умело
от осъденият и неговия съучастник при извършване на деянията.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, независимо, че отегчаващите са по- многобройни от
смекчаващите, и при предвиденият от законодателя диапазон на наказанието
по чл. 209 от НК – от една до шест години лишаване от свобода, наказанието
на М. е определено към предвидения от закона минимум – една година и шест
месеца лишаване от свобода. То е справедливо и съответно на извършеното.
Настоящата инстанция е категорична, че не са налице предпоставки за
приложението на чл. 66 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание
да бъде отложено с определен изпитателен срок. Липсата на минали
осъждания и определения срок на наказанието, не са единствените
предпоставки за решаване на въпроса за условното осъждане. Те са
необходими, за да има възможност съдът да прецени дали целите на
наказанието, посочени в съвкупност в чл. 36 НК и преди всичко с оглед
поправянето на подсъдимия, позволяват отлагане изпълнението на
наказанието. По делото обстоятелствата, относими за справедливостта на
наказанието, не налагат извод, че поправянето на подсъдимия е възможно да
се постигне чрез условно осъждане. Начина на извършване на
престъпленията, използването на хора в тежко здравословно състояние, с
нисък интелект и социален статус и тежестта на обществените отношения,
които са засегнати с тях, лошите характеристични данни и немалкият размер
на причинената щета обосновават по-високата степен на обществена
опасност както на личността на дееца, така и на деянията. Ето защо според
настоящият състав удовлетворяването на претенцията на защитата за
4
приложение разпоредбата на чл. 66 от НК не само не би съдействало за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, но едновременно с това би
създало и чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото с
оглед тежестта на извършеното престъпление. В този смисъл напълно се
споделя становището на предходните инстанции, че изолирането на
подсъдимия от обществото за определения срок в максимална степен ще
допринесе за постигане на посочените в чл. 36 от НК цели на наказанието.
По тези съображения, съставът намира, че не е налице основание по чл.
348, ал. 1 т. 3 НПК и искането за възобновяване следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Б. М., депозирано
чрез адв. В., за възобновяване на ВНОХД 694/2022 г. по описа на Окръжен
съд Русе и изменение на постановеното по него Решение № 22/ 05.02.2023г.
чрез отлагане изтърпяването на наложеното наказание по реда на чл. 66 от
НК, като неоснователно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5