Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1970
гр.
Пловдив, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 15.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6841/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № ПО-II-Б-35/19.09.2018г., издадено от
Директора на РЗИ –Пловдив, с което на В.С.В. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 58, ал.1 и ал. 2 , т.1 от Закона за здравето, вр. чл.
2, ал. 1 и ал.2 /Приложение 1/ от Наредба 15 за имунизациите в Република
България.
Жалбоподателят, В.С.В., обжалва
цитираното НП с доводи за нарушение на чл. 34 ЗАНН и нарушение на материалния
закон доколкото правилата за задължителна имунизация противоречали на
Конституцията и Международни конвенции по които Република България е страна.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
В
АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:
На
21.08.2018 г. в сградата на РЗИ - Пловдив, г-н В.С.В., баща на В. В. В., родена
на *** г., декларира пред д-р П.Й.К. и свидетелите Т. В. Ш. и С. П. В., отказа
си детето му да бъде обхващано със
задължителните за Република България имунизации. От Амбулаторен Лист № 012788/07.06.2018 г., предоставен от общопрактикуващия лекар, се
установява, че В. В. В., родена на *** г., е с непълен за възрастта си задължителен
имунизационен статус, а именно: без първи, втори, трети и четвърти прием на
ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, пневмококови инфекции,
без втори и трети прием на ваксини против хепатит Б, без ваксина срещу морбили,
паротит и рубеола. Проведените разяснителни
разговори на 24.04.2018 г. и на 21.08.2018 г., че липсата на задължителни имунизации и реимунизации представлява риск за
здравето на детето и хората около него, че се създават условия за
разпространение на остри заразни заболявания, не променя решението на
санкционираното лице да не имунизира детето си, обективирано в Констативен
протокол от 21.08.2018 г.
Според
настоящия състав този начин на описание на нарушението не отговаря на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, по следните съображения:
Според
разпоредбата на Чл. 58, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ - За
предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на
имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на задължителни
планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на
Република България. Съгласно чл. 209, ал. 3 от ЗЗ - Родители или настойници,
които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се
наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението
глобата е от 100 до 200 лв.Анализът на цитираните нормативни разпоредби налага
да се приеме, че с разпоредбата на чл. 58 от ЗЗ е въведено задължение за
министъра за здравеопазването да определи задължителните планови имунизации и
реимунизации, както и лицата подлежащи на такива. Това е сторено с издадения от
него подзаконов нормативен акт, регламентиращ въпросните отношения, а именно
Наредба № 15 за имунизациите в Република България.Така с разпоредбата на чл. 2
от същата е предвидено, че задължителни планови имунизации и реимунизации са
тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили,
епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В
(ХИБ) и пневмококови инфекции. Същите
по силата на чл. 2 се извършват съгласно имунизационния календар на Република
България (приложение № 1).За осигуряване имунизацията е въведено, чрез
разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, и задължение за отделните граждани
подлежащи на имунизация, да се явят за извършването й, а с нормата на ал. 3 на
чл. 209 от ЗЗ, е регламентирана и отговорност за родители или настойници, които
не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си.Следователно, всяко неявяване от страна
на подлежащото на имунизация /реимунизация лице, респективно неосигуряване от
страна на родителите на възможност, посредством явяване на детето, за
извършване на имунизация, представлява самостоятелно административно нарушение.
Последното обаче ще бъде извършено не когато компетентните за това органи
установят неизвършване на съответната имунизация/реимунизация, а на датата, на която е изтекъл
определения в имунизационния календар на Република България (приложение № 1 от
Наредбата) срок за извършването й.
В
настоящият случай, в АУАН и НП са посочени отделни заболявания за които не е
проведена реимунизация, но не и
датите на които същите е следвало да бъдат извършени, консеквентно не е
посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. За
такава дата не може да се приеме датата на която родителят изрично е отказал
провеждане на съответната имунизация/реимунизация – доколкото последната
представлява един акт, последващ довършването на нарушението и съответно е без значение за датата на извършване на
нарушението, още по-малко пък за такава дата, би могла да се приеме датата на
проведените разяснителни разговори с родителите в сградата на РЗИ на дати
24.04.2018г. и 21.08.2018г.
От текста на чл. 209, ал 3 и чл. 58 от Закона
за Здравето следва, че единствено
меродавна дата за определяне датата на извършване на нарушението е датата на
която е изтекъл съответния срок за представяне на детето за имунизация съгласно
графика по Приложение 1 към Наредба № 15 за имунизациите в страната.
Касае
се за допуснатото нарушение на административно производствените правила по
смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, тъй
като от една страна препятства възможността на привлеченото към отговорност
лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност
и какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата на която се
твърди, че то е извършено. От друга
страна непосочването на датата на извършване на нарушението препятства съдебния контрол върху
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, с оглед
съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В конкретния случай
нарушението е още по съществено, доколкото жалбоподателят в жалбата си изрично
е направил възражение за изтичане на едногодишния срок от извършване на
деянието до издаване на АУАН. Предвид непосочване в АУАН на датите, на които са
извършени отделните нарушения, съдът се
поставя в невъзможност да прецени изтекли ли са сроковете по чл. 34 ЗАНН, което
е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
В
конкретния случай нито в АУАН, нито в НП нарушението не е индивидуализирано с
основен негов съставомерен признак, а именно дата/период на извършване на
твърдяното нарушение, което в процесния случай представлява всяко едно неизпълнение на всяка една от задължителните
имунизация /реимунизация според определените в имунизационния календар на Република България (приложение
№ 1 от Наредбата) срокове. Тоест с изтичането на всеки срок за отделна вксина е
налице самостоятелно нарушение, а тогава
в изпълнение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат издадени и
отделни наказателни постановления. Допуснатото нарушение на чл. 18 ЗАНН е
самостоятелно отменително основание.
Изрично
в гореизложения смисъл по идентични казуси и при идентичен начин на описание на
нарушението е и произнасянето на Административен съд Пловдив по Решение № 159
от 21.01.2013 г. по н. д. № 3089 / 2012 г. на XXI състав на Административен съд
- Пловдив, Решение № 360 от 14.02.2013 г. по н. д. № 3749 / 2012 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1908 от 03.08.2012 г. по н.
д. № 1839 / 2012 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение от
22.06.2011 г. по а.н.д. № 922/2011 г. на Административен - съд Пловдив.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящото производство не
може да се гледат възраженията на жалбоподателя за противоречие на чл. 58 от
Закона за здравето с норми на конституцията и норми на международни конвенции
по които Република България е страна.
Наличието на противоречие между закон, в частност чл.58, ал.1 от ЗЗ, с
разпоредби на Конституцията и на Международни Конвенции, по които България е
страна не е в правомощията на съд
измежду включените в състава на съдебната власт и съответно не може да бъде
инцидентно преценявано от такъв съд. Установяването и прогласяването на такова
несъответствие е сред изрично посочените правомощия на Конституционния съд
(КС). Съгласно чл.149, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ), прогласяването
евентуално противоречие на ЗЗ с Конституцията или Международна конвенция
ратифицирана и обнародвана по съответния ред е от компетентността на КС, тъй
като КС се произнася за съответствието на законите с международните договори,
по които България е страна. Конвенцията за защита правата на човека и на
човешкото достойнство във връзка с прилагане на постиженията на биологията и
медицината е ратифицирана след приемане
на действащата КРБ и прякото позоваване на действието на норма от по-висок
ранг- международен договор, извън свързаните с членството на Република България
в Европейския съюз, не представлява годно основание за суспендиране действието
на законова разпоредба в производството пред съдилищата. До произнасянето на
КС, респективно до обнародване на решение за съществуващо несъответствие на
разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗЗ с тази на конкретна разпоредба на
Конституцията или на международна конвенция органите на съдебната власт са
длъжни да зачетат действието на законовата разпоредба при осъществяване на
своята дейност. В този изричен смисъл Решение № 2278 от 24.10.2012 г. по н. д.
№ 2441 / 2012 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
2278 от 24.10.2012 г. по н. д. № 2441 / 2012 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив
Пак за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и съдът да
можеше да прави инцидентен контрол за противоречие на Закона за здравето с
актове от по-висок ранг, то позоваването на жалбоподателя отново би било
неоснователно. Превантивната защита на децата от заразни болести е от
съществено значение за здравето им в ниска възраст и изграждане на имунитет в
бъдеще срещу остри заразни болести. Конвенцията за защита на правата на човека
и на човешкото достойнство, с чл. 26, ал. 1, допуска ограничения в прилагането
й, когато те са установени от националното законодателство в защита на здравето
или правата и свободите на другите - разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗЗ,
с цел предпазване на гражданите от заразни болести, предвижда точно с тази цел да
се правят, и то задължителни, имунизации, като министърът на здравеопазването
определя с наредба лицата, които подлежат на имунизация, реда, начина и
сроковете за извършването й - Наредба № 15/2005 г. В този смисъл изрично Решение
№ 159 от 21.01.2013 г. по н. д. № 3089 / 2012 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Доколкото
при извършения служебен контрол бе констатирано, че АУАН и НП са издадени при
съществени нарушения на процесуалните
правила – чл. 42 ЗАНН, чл. 57 ЗАНН и чл. 18 ЗАНН, то НП следва да бъде
отменено.
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-II-Б-35/19.09.2018г., издадено от
Директора на РЗИ –Пловдив, с което на В.С.В. е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение на чл. 58, ал.1 и ал. 2 , т.1 от Закона за здравето, вр. чл.
2, ал. 1 и ал.2 /Приложение 1/ от Наредба 15 за имунизациите в Република
България.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.