Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 45 от 20.12.2023г., постановено по АНД № 20235340200126 по описа за 2023г. на Районен съд - Първомай, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К № 6661198, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на В. К. Ч., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят ОД на МВР Пловдив, чрез юриск. П., излага основания за незаконосъобразност и неправилност на оспорваното решение. Счита се, че при постановяването му районният съд е стигнал до неправилни изводи по отношение на обстоятелствата по налагане на процесното наказание в условия на повторност и по допуснати нарушения при съставяне на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че обстоятелствата по използване на АТСС и извършването на нарушението в условията на повторност се установяват от приложените по преписката доказателства. Иска се отмяна на решението на РС- Първомай и потвърждаване на фиша. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - В. К. Ч. не ангажира становище по жалбата и не се явява в проведеното съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо е допустима.

По същество:

Първомайският районен съд е бил сезиран с жалба на В. К. Ч. срещу ЕФ серия К № 6661198, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който е санкциониран затова, че на 25.10.2022г. в 15:58ч. в с. Бяла река, Първомай, в посока от гр.Хасково към гр.Пловдив, с МПС Т. А. В. 2.0, рег. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като МПС се е движило със скорост 72 км./ч., при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3728483.

Районният съд е приел, че извършването на нарушението в посоченото в ЕФ време, място, от водача Ч., при управление на собствения му лек автомобил с рег. № [рег. номер], е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото. Обсъдено е в съдебното решение, че автоматизираното техническото средство за измерване, с което е била установена скоростта на движение на управялваното от Ч. МПС, е от одобрен тип и е със срок на валидност до 07.09.2027г., съгласно приложено по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерван с № 17.09.5126. Прието е, че на уреда е извършена метрологична проверка на 14.09.2022г.

За да отмени оспорвания ЕФ, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение – в съставения на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. протокол не е посочено, че техническото средство, с което е извършено измерването е било разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, както и не са вписани имената и не е положен подпис на удостоверилото това обстоятелство лице. Районният съд е приел, че при липсата на подпис на издателя, протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. няма обвързваща сила по отношение на отразените в него факти. Отделно е посочено в мотивите на решението, че вписването в ЕФ, че нарушението е извършено повторно, без да е посечена дата на влизане в сила на предходният санкционен акт, представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице.

Решението е правилно.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на издадения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

Въведените в касационната жалба твърдения по отношение приетият от РС за липсващ рекивизит в съставения на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. протокол, настоящият съдебен състав счита за неоснователни.

Противно на твърдението на касатора, липсата на посочване в ЕФ, че процесното АТСС е разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания е съществено процесулано нарушение. В случая използването на конкретно АТСС на съответното място за контрол, както индивидуализацията му /вид, номер/ не се удостоверяват от протокола, съгласно приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В полето в протокола, в което се отбелязва, че: АТСС е разположено/а и настроено/а, съгласно изискванията за обслужване и нормативните предписания; наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването; АТСС е преминало метрологична проверка със съответен протокол и е годно за експлоатация – липсва посочване на име, фамилия и подпис на служител, който да е удостоверил наличието на тези обстоятелства. Останалите полета в протокола, в които се изисква посочване на лице, направило съответните констатации, също не са попълнени надлежно. Всъщност изцяло липсват имена и длъжност на съставилото протокола лице.

Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който ако е редовно съставен се ползва с присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. В случая тези предпоставки не са налице. Липсва обвръзката между данните в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и данните в електронния фиш, което представлява съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и се отразява пряко върху съдържанието на крайния акт.

В оспорвания пред районния съд ЕФ е записано, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3728483. Същият видно от данните по преписката е влязъл в сила на 03.08.2022г. РС е намерил за съществено процесуално нарушение непосочването в процесния ЕФ на датата на влизане в сила на предходно издадения на санкционираното лице ЕФ, за същото нарушение.

Няма въведено нормативно изискване в ЕФ да бъде посочено кога е извършено предходното нарушение, нито кога е влязъл в сила акта, с който за него е наложено съответното наказание. Поради това, непосочването на тези конкретни факти и обстоятелства в електронното изявление генерирано от автоматизираната система, каквото е ел. фиш, при доказаност на правилността на преценката за повторност на деянието, не е основание за отмяната му. В случая обаче, както се посочи, ЕФ серия К № 6661198 е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение и на това основание правилно районният съд го е отменил.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като краен резултат, е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 20.12.2023г., постановено по АНД № 20235340200126 по описа за 2023г. на Районен съд – Първомай.

 

Решението е окончателно.