Р Е Ш Е Н И Е № 114
гр.Бургас 07.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на …девети октомври…………. ……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Събина Христова
Росица Стоева
при секретаря …Пенка Шивачева…….….………………….……..и в присъствието на
прокурора ……………………....……..……………… , като разгледа докладваното от
съдията………...…………….…Р. Манкова….……………в.т. д. № 233 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Ц. от гр. С., чрез пълномощника адв. Д., против решение №23 от 17.04.2019 г., поправено с решение №69 от 11.07.2019г. по т.д № 147/2018 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът ѝ против ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, гр. София за сумата над присъдените 30 000 лв. до предявените 120 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпяно при причинено от автомобил, със застраховка „гражданска отговорност“ при ответника.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер. Навеждат се оплаквания, че в нарушение на принципа на справедливостта, присъденото обезщетение е необосновано занижено, като неправилно съдът е определил 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Решението противоречи на постоянната практика на ВКС, според която за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат, от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС. Счита, че водачът в случая е следвало да спре своевременно, вместо само да сигнализира с клаксон. Описват се множеството телесни увреждания, получени от пострадалата, претърпените болки и страдания, влошеното качество на живот и промените в психиката и поведението ѝ, както и трайните последици от травмите.
Отговор на въззивната жалба е подаден от ЗАД “ ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Излагат доводи за неоснователност на обжалваното. Твърди се, че присъденото обезщетение е завишено. По отношение определения процент на съпричиняване е посочено, че вината за ПТП е изцяло на пострадалата, тъй като тя внезапно е пресякла пътя на необозначено място.становено е, че е имала възможността да възприеме автомобила и да спре навреме. Относно твърдените телесни увреждания се излага довод за неубедителни данни за мозъчно сътресение, довело до загуба на съзнание до степен комоционна кома, т.е не е била налице временна опасност за живота. Разкъсно – контузната рана е временно разстройство на здравето, отшумяващо за петнадесет дни, а експертизата е установила, че възстановяването е пълно, а текущите болки и страдания се дължат на възрастови и дегенеративни изменения, без връзка с процесното ПТП.
Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена от ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Претендира се искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. При условията на евентуалност е направено искане да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Твърди се неправилно прилагане на принципа на чл.52 ЗЗД, което е довело до необосновано завишаване на размера на обезщетението, с оглед вида и характера на претърпените увреждания, интензитета на болките и страданията и възстановяването на ищцата. Оспорва се процентът на съпричиняване, като не е отчетен от решаващия съд временният характер на нараняванията и становището на вещото лице относно възрастовите и дегенеративни изменения на пострадалата, предшестващи ПТП. Не е взето предвид и неглежирането от нейна страна на мерките, необходими за възстановяване – непосещаване на възстановителни и рехабилитационни процедури. Неправилно е прието, че придружаващите заболявания не са повлияли на оздравителния процес. Не са доказани емоционалната нестабилност, страхът и безпокойството да са в степен, надвишаваща обичайната при претърпяно ПТП. Неправилно са кредитирани показанията на св. Т., дъщеря на ищцата, предвид тяхната непълнота, необективност и противоречието им с останалите доказателства по делото. Неправилни са изводите на съда относно вината на водача, предвид противоправното поведение на ищцата, при което съпричиняването от нейна страна следва да бъде определно в размер на 2/3. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, е валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд в редовно развило се исково производство по допустима искова претенция.
Искът е за обезщетение от застраховател за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че на 05.02.2018г., в тъмната част на деня около 17.30 часа, на бул. „Бургаско шосе“ в гр. Сливен, ищцата И. Ц., при пресичане на пътното платно на необозначено за това място, е блъсната от лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СН **19 КК, управляван от Т. Т. Т. Съгласно назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходката към момента на навлизането ѝ на платното и е могъл да предотврати сблъсъка при определената скорост на движение от 50 км/ч, като би се разминал с пресичащата Д. В действителност водачът на автомобила е закъснял с реакцията си към момента на навлизане на пешеходеца на платното. От друга страна, ищцата също е могла да възприеме движещия се автомобил, следвало е да съобрази положението и скоростта му и едва след като изчака да премине, да предприеме пресичане на пътното платно. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в близост до мястото на удара е имало пешеходна пътека.
По случая е образувано досъдебно производство №179/2018г. на РУ – Сливен, пор. №153/2018г. на Районна прокуратура – Сливен, по което Т. Т. Т. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.116 ЗДвП. Поради изразена воля от пострадалата И. Ц., да не се търси наказателна отговорност от виновния водач Т. Т. , наказателното производство е прекратено с постановление от 10.05.2018г. на РП – Сливен. Въззивникът-ответник, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, не оспорва отговорността на дружеството, като застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за водача, участник в описаното по-горе ПТП, по силата на застрахователна полица №BG/30/117002462398, валидна от 11.09.2017г. до 11.09.2018г. Ерго, в разглеждания казус, при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД по отношение на прекия причинител и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ, отговорността на застрахователя към пострадалата И. Ц. е доказана по своето основание. В тази насока, по доказаността на исковата претенция по основание, липсват оплаквания във въззивните жалби на страните.
Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само по отношение размера на следващото се обезщетение на пострадалата.
Спорният размер следва да бъде определен при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на увреждането и вида и степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия.
В резултат на процесното ПТП Ц. е претърпяла телесни повреди, изразяващи се, според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, в следното: тежка съчетана травма със засягане на главата, шийния сигмент на гръбначния стълб, гръдния кош, корема, горните и долните крайници, протекла в началото с картината на клинично изявен травматичен шок, наложил престой на ищцата в Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. Сливен. Причинени са черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с изразен травматичен оток на меките черепни обвивки, предимно в челно-теменната област, двустранен периорбитален оток и кръвонасядане, анамнестични и клинични данни за сътресение на мозъка, контузия в шийния сигмент на гръбначния стълб с клинични и ренгенологични данни за счупване на дясната дъга на първи шиен прешлен и двете дъги на втори шиен прешлен, наложило обездвижване с твърда шийна яка за продължителен период от време, разкъсно-контузна рана в областта на лакътната става на дясната ръка, контузия на коремната област, наложила с диагностична цел на лапароцентеза /коремна пункция/, контузия на десен крак с данни за счупване на латералния малеол, множество контузии, натъртвания, травматични отоци и кръвонасядания по тялото и крайниците. В експертното заключение уврежданията са определени като разстройство на здравето, временно опасно за живота, при трайно затрудняване движенията на врата за срок от 9-10 месеца, трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Тъй като сътресението на мозъка не е довело до пълна загуба на съзнанието до степен кома, то тази травма е определена като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на оздравителния процес Ц. е провела на два пъти рехабилитационно лечение – на 31.08.2018г. и на 07.01.2019г. При извършения преглед на пострадалата на 25.03.2019г., вещото лице д-р С. е установил накуцваща походка с помощно средство – бастун, възстановени движения на врата, но ограничени и болезнени в крайните си фази, лек оток на глезенната става на десния крак и болезненост при натиск с ръка. Според експерта, продължаващите оплаквания от някои от травмираните места се дължат най-вероятно на забавените възстановителни процеси, поради възрастта и пола на ищцата, както и на възрастови и дегенеративни изменения, нямащи общо с произшествието. От преди произшествието ищцата страда от заболяване на венозната система на долните крайници /разширени вени/ и други съдови заболявания. Имала е и възрастови изменения на костната система, най-вече на гръбначния стълб, както и промени в зрителния анализатор, но старите заболявания не са оказали особено влияние върху възстановителния процес, като най-голямо влияние е оказала възрастта на ищцата и индивидуалните възстановителни възможности. В с. з. вещото лице пояснява, че при съществуващото съдово заболяване на Ц. е трудно да бъде категорично определена причината за настоящото накуцване, оток и болезненост на глезена, но продължителното обездвижване на крайника след травма почти винаги оказва отрицателно влияние върху съществуващите съдови проблеми.
От значение за определяне размера на обезщетението са показанията и на разпитаните пред първионстанционния съд свидетели Н. Т. - дъщеря на пострадалата и М. И. От показанията им се установява, че преди процесния деликт И. Ц. била жизнена, в добро здраве и въпреки пенсионната си възраст все още работела. След катастрофата въззивницата-ищец била в много тежко състояние, била в синини и отекла в главата и шията, лежала неподвижна с яка на шията и гипс на крака. Не можела да става близо 4 месеца, през което време дъщеря ѝ се грижела за нея. От залежаването се появили декубитални рани. Шийната яка била свалена на седмия месец. Пострадалата все още изпитва болки в крака и шията, като не може максимално да извършва движения. Все още е лабилна, разстроена и неспокойна. Изпитва страх да пресича и се стъписва при натоварено движение.
При определяне размера на обезщетението за пълна обезвреда на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени от пострадалата физически и психически болки и страдания, с оглед установените по-горе фактически обстоятелства за обема, вида и характера на уврежданията и конкретното им преживяване от пострадалата в един дълъг и болезнен период на възстановяване, до момента с остатъчни болки и ограничение в максималното движение на шията, още повече при съпътстващото съдово заболяване и нейната възраст /72г./, настоящата инстанция намира, че в случая при съобразяване разпоредбата на чл.52 ЗЗД, се следва обезщетение от 60 000 лв., в каквато насока е и преценката на първоинстанционния съд. При определяне на горния размер на обезщетението е съобразена и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, като присъдената сума съставлява повече от 100 минимални работни заплати.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
В разглеждания казус е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Същата е навлязла на пътното платно при наличието на приближаващ се автомобил, без да се съобрази със скоростта и положението на автомобила, без да го изчака и едва след това да предприеме пресичане на платното за движение. Предприела е пресичане извън зоната на пешеходната пътека, въпреки че в близост до мястото на произшествието има пешеходна пътека. С тези си действия Ц. е нарушила чл.113 ЗДвП, регламентиращ правилата за пресичане на платното за движение от пешеходците. Нарушението е в причинно-следствена връзка с настъпилия на пътното платно удар от движещ се автомобил и претърпените от ищцата в следствие на произшествието неимуществени вреди. При тези обстоятелства, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Спорен е делът на съпричиняване на вредоносния резултат. Като се има предвид тежестта на нарушението от страна на виновния за произшествието водач – ненавременна реакция и ненамалена скорост при възприет пешеходец- престарял човек /чл.20 и чл.116 ЗДвП/ и тежестта на нарушението на пострадалата – пресичане на платното за движение на необозначено за това място, без да се огледа и да изчака преминаващия автомобил, настоящата инстанция намира, че приносът на ищцата за настъпилото ПТП е в равна степен с този на водача на автомобила, а именно - 50%.
Като е стигнал до същите изводи и е намалил обезщетението от 60 000 на 30 000 лв. и е присъдил на И. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер, в едно с лихви и съдебни разноски, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 17.04.2019 г., поправено с решение № 69 от 11.07.2019 г., постановени по т.д. № 147/2018 г. на Сливенския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.