Определение по дело №3260/2019 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            Номер  4259          Година   21.11.2019                Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи ноември                                                                       Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3260 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор и на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, в който ищцата е подала поправена искова молба, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че последната е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищцата с поправената й искова молба от 18.07.2019 г. и от ответника с отговора му писмени документи, с изключение на представената с тази поправена искова молба на ищцата нотариална покана, защото е заверена само на първата й страница, и на всички представени с първоначалната й искова молба писмени документи, защото са незаварени копия, в който им вид не могат да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК).

Следва да се отхвърли искането по същество на ответника в отговора за открИ.Р.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената от него вярност на представената от ищцата с поправената й искова молба служебна бележка изх. № 23/16.05.2019 г., тъй като се касае до частен документ, който, макар и свидетелстващ, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила (чл. 180 ГПК). Поради това проверката на неговата вярност, не се подчинява на открито преди това производство по чл. 193 и сл. ГПК, а съдът е длъжен да я провери с оглед всички останали обстоятелства по делото.    

Следва да се даде възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане до разпит на посочения в исковата й молба свидетел, като посочи точно фактите, които иска да доказва с показанията му, за да прецени и съда тяхната относимост и допустимост с оглед нормите на чл. 159, ал. 1 и чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по искането за допускането му (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва да се отхвърли искането на ответника за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание един свидетел, защото с показанията му иска да доказва плащането на дължимото арендно плащане, а същото той се е задължил да плати на ищцата с н.а. № 136/2014 г., а нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не допуска със свидетелски показанията да се доказва погасяването на такива, установени с писмен акт парични задължения. 

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а на ответника – и препис от поправената искова молба на ищцата от 01.11.2019 г. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права, са посочени в поправената й искова молба от 01.11.2019 г. и се изразяват по същество в това, че било видно от сключения на 25.06.2014 г. с н.а. договор за покупко-продажба на недвижим имот, който бил вписан с акт № 120, том 7, дело 1311/2014 г. на Служба по вписванията Ч., че ответникът й прехвърлил правото на собственост върху  нива от 30 дка, четвърта категория, в землището на с. С., Община Ч., в местността „Т.”, представляваща имот № - по плана за земеразделяне. Към момента на сключване на договора, този имот бил предмет на нотариално заверен договор за аренда от 16.10.2010 г., който бил вписан в том 4, номер 202, вх. рег. № 2492/25.08.2010 г. Договорът бил сключен между Т.Т.Т. и кооперация „З.” с. С., Булстат -, която била представлявана от управителя Л.Л.Г., за срок от 10 стопански години и съгласно чл. 17, т. 2, изр. 1, при прехвърляне на собствеността върху арендуван обект, приобретателят замествал арендодателя като страна по договора. През 2013 г. ответникът бил собственик на посочената нива от 30 дка. Поради това, към момента на сключване на договора за покупко-продажба, по силата на който й прехвърлил собствеността върху имота, бил страна по договора за аренда, сключен с кооперация „З." с. С., която му дължала рента за стопанската 2013/2014 г. По силата на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, следвало да й предаде ¼ от арендно плащане за стопанската 2013/2014 г. за същия продаден й имот № - в с. С., което плащане кооперация „З.” му дължала за същата стопанска година. Съгласно постигната между тях устна уговорка, тя следвало да присъства при получаване на рентата, съответно в същия ден, ответникът да й предаде ¼ от нея, независимо от вида, в който я бил получил /пари или натура/. Ответникът неизпълнил постигната между тях договорка и тя не присъствала на получаването на рентата. Било видно от служебна бележка изх. № 23/16.05.2014 г., която била издадена от кооперация „З.” с. С., общ. Ч., че на 30.06.2014 г. ответникът получил сумата от 1056 лева за рента за имота. Получаването на рентата за този имот в пари, превръщало договореното задължение за предаване на % от нея в парично задължение за заплащане на сумата от 264 лева, която представлявала ¼ от получената за имота № - в землището на с. С. рента за стопанската 2013/2014 г., цялата в размер на 1056 лева. Поканата за плащане на сумата от 264 лева, била отправена до ответника на 01.08.2014 г. устно, чрез пълномощника й Добромир Насков Чанков. В деня на получаване на поканата ответникът не оспорил дължимостта на тази сума и обещал плащане в най-кратки срокове. Такова обаче не било извършено въпреки проведени допълнително разговори, включително и кореспонденция по електронна поща. С цел избягване на съдебно производство направила последен опит за доброволно уреждане на отношенията им във връзка с постигнатата между тях договорка за получаване на ¼ от рентата за стопанската 2013/2014 г., дължима за имота № - по плана за земеразделяне на с. С., който бил отдаден под аренда на кооперация „З.”. На 17.05.2019 г., при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК, на ответника била връчена нотариална покана № 154, т. І, рег. № 2224/17.05.2019 г. на нотариус П. И.Р.ов. На 17.06.2019 г. бил съставен констативен протокол № 175, том I, рег. № 2905/2019 г. на същия нотариус, който удостоверявал неявяването на ответника. От изложеното било видно, че ответникът, съгласно договора за покупко-продажба на недвижим имот, следвало да й заплати 264 лева, представляващи ¼ от рентата за имот № - по плана за земеразделяне на с. С., за стопанската 2013/2014 г., цялата в размер на 1056 лева. Считано от 01.08.2014 г. (датата на отправената му покана за плащане) той изпаднал в забава, поради което следвало да й заплати и лихвата върху сумата от 264 лева, която лихва до завеждане на исковата молба била в размер на 131.14 лева.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 264 лева за главница по неизпълненото горепосочено договорно задължение по нотариалния акт, за заплащане на ¼ от рентата за стопанската 2013/2014 г. за продадения й с него имот № - по плана за земеразделяне на с. С., която рента за същата година била в размер на 1056 лева, със 131.14 лева мораторна лихва от 01.08.2014 г. до 20.06.2019 г. и законна лихва върху главницата от 20.06.2019 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявения иск за главница е нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а на предявения иск за мораторна лихва - нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че първият иск бил допустим, а вторият недопустим, тъй като посоченият период, за който била изчислена мораторната лихва, бил отрицателен - датата 01.08.2019 г. била настъпила след датата 20.06.2019 г. Предявените искове се явявали и неоснователни. По първия иск се твърдяло, че за стопанската 2013/2014 г., за имот № - по плана за земеразделяне на с. С., дължимата рента съгласно договора за аренда от 16.10.2010 г. била 1056 лева, а при покупката на този имот следвало да й заплати сумата в размер на ¼ от тази сума или 264 лева, която към настоящия момент не й бил платил. Тези твърдения били неверни. Още след изповядване на сделката пред нотариуса, която била първо прочетена от нотариуса и разписана от тях, страните по нея, а след това станало разплащането, при заплащането на цената по сделката, по настояване на купувача, още тогава й заплатил /купувачът я бил приспаднал от дължимата сума по продажбата/ сумата в размер на 225 лева /по време на сделката вече знаели, че щели да получат рента в размер на 30 лева за декар/, която сума представлявала ¼ от дължимата аренда. ¼ от арендната цена за посочения имот била 225 лева, а не 264 лева. По делото била представена служебна бележка изх. № 23/16.05.2019 г., която била издадена от Кооперация „З." с. С. и съдържала неверни факти. Сумата от 1056 лева била цялата сума, която му била изплатена от арендатора за тази стопанска година, но тя включвала и още един имот - - с площ от 5.200 дка. За процесния имот № - с площ от 30 дка, му била заплатена рента в размер на 900 лева или по 30 лева на декар или дължимата по договора сума била в размер на 225 лева, която, както вече посочил, заплатил на купувача още при разплащането по сделката. Относно втория иск, както вече посочил, той бил заявен за мораторна лихва за срок, който нямало как да се изчисли. Този иск бил производен на първия и ако съдът приемел, че не се дължала главницата, посочена в първия иск, то не се дължала и лихвата върху нея.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: нотариален акт № 136/2014 г.; договор за аренда от 16.10.2010 г.; служебна бележка изх. № 23/16.05.2019 г.; извлечение от ведомост; констативен протокол № 175, том I, рег. № 2905/2019 г. и служебна бележка изх. № 26/04.09.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за приемане като писмени доказателства по делото и на представената с поправената й искова молба от 18.07.2019 г. нотариална покана, защото е заверена само на първа страница, както и на всички представени с първоначалната й искова молба писмени документи, посочени в нея, тъй като са незаверени копия, в който им вид не могат да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника в отговора за открИ.Р.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената от него вярност на представената от ищцата с поправената й искова молба служебна бележка изх. № 23/16.05.2019 г.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да допълни непълното си искане за допускане до разпит на посочения в исковата й молба свидетел, като посочи точно фактите, които иска да доказва с показанията му, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по искането за допускането му.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника в отговора за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание един свидетел, защото чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не допуска свидетелски показания за доказване на фактите, които иска да доказва с показанията му. 

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 18.12.2019 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а на ответника – и препис от поправената искова молба на ищцата от 01.11.2019 г.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: