Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1481 /
30.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Галина
Драганова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАД № 166/2020г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът
Министерство на правосъдието, чрез пълномощника Т.Ч. – старши юрисконсулт в Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ Бургас, е оспорил решение №
1747/15.10.2018г., постановено по адм.дело № 1280/2018г. по описа на
Административен съд Бургас в частта, в която е осъден да заплати на С.М.Д.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 510 лв.
вследствие лошите битови условия, в които е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Бургас в периода от 13.07.2004г. до 31.05.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.03.2015г. до окончателното плащане на сумата. В касационната жалба
се твърди, че в тази част решението е неправилно и необосновано. Освен това
касаторът счита, че съдът в противоречие със закона не му е присъдил
юрисконсултско възнаграждение, тъй като според чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска. Касаторът не е доволен от решението и в частта, в
която съдът е приел, че по отношение на претендирания период не е изтекла
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Иска решението в обжалваната част да бъде
отменено като неправилно и необосновано. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че решението в обжалваната част е правилно, касаторът иска да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от иска. Освен
това в петитумната част на касационната жалба се съдържа изявление съдът да
потвърди изцяло решението на Административен съд Бургас в частта, в която е
оставена без разглеждане исковата молба срещу Министерство на правосъдието за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
01.08.2002г. до 13.07.2004г., в която част производството е прекратено. В
условията на евентуалност касаторът иска да бъде присъдено обезщетение в
минимален размер, без да е конкретизиран този размер. Касаторът претендира
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Касационна
жалба е подадена и от другия ответник в първоинстанционното производство Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. С нея се оспорва същото решение, но в
частта, в която ГДИН е осъден да заплати на С.М.Д. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 4 110 лв., нанесени вследствие лошите
битови условия, в които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Бургас за периода 01.06.2009г.-18.03.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2015г., до
окончателното плащане. В касационната жалба са изложени идентични възражения с
тези, съдържащи се в касационната жалба на Министерство на правосъдието. Същите
са и исканията – отмяна на решението в обжалваната част, присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за отхвърлителната част на исковата молба и
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът
против ГДИН в останалата част до пълния претендиран размер от 319 500 лв.
В условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението да
минимален такъв. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
В
съдебно заседание двамата касатори не изпращат представители.
Ответникът
по касация – С.М.Д., чрез процесуалния си представител адвокат Р., пледира за
отхвърляне на жалбите. Счита, че те са неоснователни и иска съдът да остави в
сила решението в обжалваните части.
Представителят
на прокуратурата счита, че касационните жалби са основателни и иска решението в
тези части да бъде отменено.
Исковата
молба на С.М.Д., с която претендира първоначално само от ГДИН обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, е заведена в Административен съд Бургас на
18.03.2015г. и е станала основание за образуване на административно дело №
536/2015г., по което е било постановено решение №60/19.01.2017г., с което съдът
е осъдил ГДИН да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7 800 лв. за
причинени неимуществени вреди вследствие неизпълнение на законовите задължения
от страна на затворническата администрация да осигури изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ при нормални битови условия за периода 3.09.2002г.-
16.07.2004г.; 1.06.2009г.- 1.11.2009г.; 19.11.2009г.- 16.02.2010г.;2.03.2010г.-
1.10.2013г.; 22.10.2013г.- 27.07.2017г. и 31.07.2014г.- 18.03.2015г. и е
отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 274 700 лв. Със същото
решение е отхвърлен искът на С.Д. против ГДИН за присъждане на обезщетение в
размер на 186 500 лв. за причинени неимуществени вреди от неизпълнение на
законовите задължения от страна на затворническата администрация да осигури
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при нормални битови условия за
периода 1.08.2002г.- 2.09.2002г.; 17.07.2004г. до 31.05.2009г.; 2.11.2009г.-
18.11.2009г; 17.02.2010г.- 1.03.2010г.; 2.10.2013г.- 21.10.2013г. и
28.07.2014г.- 30.07.2014г. Отхвърлен е и искът срещу ГДИН за присъждане на
обезщетение в размер на 230 600 лв. за причинени неимуществени вреди от неизпълнение
на законовите задължения от страна на затворническата администрация да осигури
навременно медицинско обслужване и лечение за периода 01.08.2002г.-18.03.2015г.
С
решение № 6624/21.05.2018г., постановено по адм.дело № 3054/2017г. Върховен административен
съд е обезсилил решението на Административен съд Бургас, постановено по
адм.дело № 536/2015г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В
мотивите е посочено, че съдът не е отчел обстоятелството, че през някаква част
от претендирания период ГДИН не е била самостоятелно юридическо лице, а
административно звено в Министерство на правосъдието, което обосновава извода,
че следва да се конституира и друг ответник, след като ищецът уточни това
обстоятелство по реда на чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК.
При
новото разглеждане е образувано адм.дело № 1280/2018г., по което е проведено
едно съдебно заседание. Преди заседанието съдът е оставил без движение исковата
молба, като не е дал указания за нейната нередовност, а е препратил за това към
решението на ВАС.
В
уточнителната молба ищецът е конкретизирал, че периодът, през който претендира
обезщетение, общо е 01.08.2002г.-18.03.2015г., като за част от него, а именно
от 01.08.2002г. до 31.05.2009г. ответник следва да е Министерство на
правосъдието, а от 01.04.2009г. до 18.03.2015г. като ответник следва да се
конституира ГДИН. В тази молба е уточнен и размерът на исковата претенция, а
именно 369 000 лв. от ответника Министерство на правосъдието за
неимуществени вреди, причинени от лоши битови условия и липса на медицинско
обслужване и 319 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
втория ответник ГДИН. Конкретизирана е и претенцията за лихва, а именно
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По
делото няма разпореждане за конституиране на страните. За насроченото съдебно
заседание са призовани Окръжна прокуратура Бургас, ищецът С.М.Д. и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. В протокола от съдебното заседание,
проведено на 17.09.2018г., е отразен само един ответник, а именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието. Самото
Министерство на правосъдието нито е конституирано като ответник, нито е
призовано за съдебно заседание. Не е вписано и в протокола от съдебното
заседание.
В
това съдебно заседание е даден ход на устните състезания, след което е
постановено обжалваното решение. В него вече са вписани двама ответници и всеки
от тях е осъден да заплати обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени
вреди, като Министерството на правосъдието дължи 3 510 лв. главница, а Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – 4 110
лв.
Съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК касационната инстанция
следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение в частта, в която е осъдено
Министерство на правосъдието, е процесуално недопустимо и следва да бъде
обезсилено в тази част и върнато за ново разглеждане от друг едноличен състав
на Административен съд Бургас, който да се произнесе по иска на С.М.Д. предявен
против Министерство на правосъдието, след като ответникът бъде надлежно
конституиран и призован за участие в процеса. Неучастието на страната в
проведеното съдебно производство, която с постановения съдебен акт е осъдена да
плати обезщетение на ищеца е абсолютна процесуална пречка, която води до
недопустимост на това производство.
В
останалата част, в която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца С.М.Д. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в размер на 4 110 лв., решението е
правилно, а жалбата неоснователна по следните съображения:
Правилни
са изводите на съда, че за посочения период ищецът е бил подложен на унизително
отношение поради липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Настанен е бил в помещения, които са пренаселени, където средно на човек се е
полагала площ между 1,19 кв.м до 1,97 кв.м (доколкото ищецът е бил местен в
различни помещения за дългия период, който обхваща искът). Помещенията не са
били достатъчно проветрени и осветени. Всичко това в съвкупност действително е
довело до ниво на страдание у ищеца, което надвишава присъщото за условията за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Правилно съдът е стигнал до
извода, че тези условия обосновават нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, респ.
чл.3 от ЕКПЧ. Размерът на обезщетението правилно е определен, като съдът се е
съобразил както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с установените по делото
факти относно преживените от ищеца страдания, периода, през който ги е търпял и
тяхната концентрация.
Неоснователно
е възражението на касатора относно приложението на института на погасителната
давност. Правилно съдът, съобразявайки се с Тълкувателно решение №
3/22.04.2004г. по тълкувателно дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е приел, че
давността по отношение на незаконосъобразните действия и бездействия на
административния орган тече от момента на преустановяването на тези действия,
т.е. в случая не се прилага автоматично петгодишната давност от датата на
подаване на исковата молба назад. Подробни съображения са изложени в самото
решение, които настоящият състав няма да преповтаря. Те се съдържат и в
мотивите на тълкувателното решение, т.4 от него.
Неоснователни
са възраженията на касатора що се касае до условията в затвора с твърдението,
че те са такива, каквито сградата позволява и не са извършени умишлено. В
случая е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като ГДИН чрез администрацията
на затвора е длъжен да осигури достатъчно жилищна площ, непрекъснат достъп до
санитарен възел, добро осветление и възможности за проветряване, както и
възможности за поддържане на здравословна хигиена. Видно от доказателствата по
делото условията в затвора са останали такива, каквито са установени в
продължение на много дълъг период от време – над 10 години, което еднозначно
сочи за незаконосъобразно бездействие, защото през този период не са предприети
никакви действия за промяна на тези условия. Фактите, установени по делото, са
били констатирани на два пъти и от Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание – през 2012 и
2014 година. За всяко от посещенията са съставени доклади, които могат да бъдат
намерени на сайта на Министерство на правосъдието. В тези доклади са
констатирани отблъскващи условия за живот, които сами по себе си водят до
нечовешко страдание. Установените по делото факти не се различават от
констатациите във въпросните доклади.
На
последно място неоснователно е възражението за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Цитираните в жалбата две решения на Административен съд Варна и
на ВАС са изолирана практика, която не може да бъде споделена, тъй като нормата
на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС регламентира друго – ответникът има право на разноски
респ. юрисконсултско възнаграждение, само ако искът е отхвърлен изцяло. В
случая искът е частично уважен и затова разноски за ответника не се дължат.
В
петитума в касационната жалба касаторът е поискал от съда и да потвърди
решението на едноличен състав от Административен съд Бургас в частта, в която е
отхвърлен искът против ГДИН за сумата над 4110 лв. до пълния претендиран размер
от 319 500 лв. В случая искането е недопустимо, тъй като тази част от решението
не е била атакувана с касационна жалба на ищеца и е влязла в сила след като е
изтекъл срокът за обжалване.
В
заключение следва да се посочи, че съдебната практика на националните съдилища
в преобладаващата си част, както и на Европейския съд по правата на човека в
последните години е константна по отношение на извода, че недостатъчната площ
на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух,
липсата на санитарен възел и течаща вода кореспондират с понятието „нечовешко“
и „унизително“ отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието.
Държавата следва да гарантира, че осъденото лице е настанено при условия, които
са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методите на изтърпяване
на наказанието не подлагат лицето на изпитания и мъки, надхвърлящи неизбежното
страдание, свързано целите на наказанието и че предвид практическите изисквания
на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е обезпечено.
При преценяване на условията на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ следва да се вземат предвид кумулативните последици от тези условия и
срокът, през който лицето е било подложено на такива изпитания, както е
процедирал в конкретния случай първоинстанционният съд. Затова, според
настоящия съдебен състав, правилни са изводите на съда, че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки по чл.284 от ЗИНЗС за частично уважаване на
исковата претенция, именно в размера, уважен от първоинстанционния съд
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта,
в която е осъдено Министерство на правосъдието да заплати на ищеца С.М.Д.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 3510 лв. вследствие
лошите битови условия, в които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Бургас в периода от 13.07.2004г. до 31.05.2009г., ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.03.2015г., до окончателното плащане на сумата, като в тази част
производството следва да бъде върнато за ново разглеждане. Настоящият съдебен
състав счита, че в случая не са налице процесуални пречки, доколкото чл.227,
ал.1 от АПК визира хипотезата, при която решението е отменено и върнато за ново
разглеждане, но няма предвид случаите, при които решението е обезсилено. Затова
този състав счита, че в рамките на процесуалните правомощия е налице възможност
делото да бъде върнато за ново разглеждане в частта, в която искът за посочения
период е предявен против Министерство на правосъдието. При новото разглеждане
съдът следва да започне производството от конституиране на страните.
В
частта, в която с процесното решение е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати обезщетение за неимуществени вреди на С.Д., в размер на
4110 лв. за периода 01.06.2009г.-18.03.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, решението като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от изложеното ХV тричленен състав на Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 1747/15.10.2018г., постановено по адм.дело № 1280/2018г. по описа на
Административен съд Бургас в частта, в която е осъдено Министерство на
правосъдието да заплати на С.М.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в
затвора в гр.Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
3 510 лв. (три хиляди петстотин и десет лева) вследствие лошите битови
условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора гр.Бургас
в периода от 13.07.2004г. до 31.05.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.03.2015г., до
окончателното изплащане на сумата.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане в тази част от нов едночленен състав на
Административен съд Бургас.
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1747/15.10.2018г., постановено по адм.дело № 1280/2018г. по описа на
Административен съд Бургас в частта, в която е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при министъра на правосъдието
да заплати на С.М.Д. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в
гр.Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 110 лв.
(четири хиляди сто и десет лева) вследствие
лошите битови условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
затвора гр.Бургас в периода от 1.06.2009г. до 18.03.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
18.03.2015г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
Председател:
Членове: