Решение по дело №7293/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260031
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20194430107293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.***, 12.08.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        ***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7293 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание иск с правно основание чл.229 КЗ/отм./.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.К.К., ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:***. В молбата се твърди, че ищеца в качеството си на ***бил осъден по гражданско дело № ***. на Районен съд гр.***на осн.чл.45 от ЗЗД вр.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 от З***за сумата от 16 989.35лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че първоначално гражданското дело било образувано пред ПРС под номер № ***. като била  конституирана като страна по делото ***„***“ във връзка с професионалната застраховка на ищеца като ***. Твърди, че били проведени множество разговори и кореспонденция. Твърди, че по това гражданско дело, след уведомление била открита щета №***при ***, която го уверила, че при негативен изход на гражданското дело ще заплати сумата по щетата и издадения изпълнителен лист. Твърди, че отново се обърнал към *** когато било образувано изпълнително дело при ***П. П.с район на действие Окръжен съд гр.***  № ***за да бъдат заплатени дължимите суми. Твърди, че до момента въпреки обещанията и проведените разговори и кореспонденция щетата не е заплатена от страна на ***, която не отрича, че дължи сумата по ***ната полица, но след няколко месечна кореспонденция заявила, че няма да заплати щетата предвид погасителна давност  съгласно чл.197 КЗ/отм./ във вр. със ЗЗД. Излага съображения, че давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. Твърди, че давността е прекъсвана многократно, а в случая по чл.117, ал.2 ЗЗД със съдебното решение започва да тече нова давност и то пет-годишна. Твърди, че първоначалното решение, с което ищеца е осъден да плати е издадено на 25.05.2016г., постановено по гр.д.№ ***. на ***районен съд. Твърди, че решението е потвърдено №465/11.11.2016г. по гр.дело №686/2016г. пo описа на Окръжен съд-***и изп.лист е издаден от PC-***на 11.05.2017г. Счита, че застраховката по договорната отговорност би следвало да се определи като обща застраховка в случая професионална застраховка и счита, че това означава, че по силата на този текст правото на обезщетение на вреди, причинени от неизпълнение на договорно задължение се погасяват със специална петгодишна погасителна давност по чл.197 КЗ. Излага съображения, че налице неизпълнение на *** по сключения ***ен договор.  Твърди, че с Решение № 205/30.04.2019г.  по гр.д.№ ***. на Окръжен Съд-***ответника е осъден по частичен иск да плати на ищеца сумата от 8000 лв. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 8000 лв. главница, представляваща разликата над уважения иск по в.гр.д.№ ***. на ОС-***, ведно със законната лихва считано от 11.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, произтичаща от неизпълнение от страна на ответното дружество по сключен договор за професионална застраховка. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло предявения срещу ***” иск както по основание, така и по размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорност на ответника, поради изтекла погасителна давност на исковата претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага съображения, че на основание чл. 197 КЗ (отм.), съгласно който правата по ***ния договор по застраховки "Гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Твърди, че видно от съдебно решение № 96, постановено на 25.05.2016 г. по гр. д. № 486 по описа на Районен съд - ***за 2015 г., както и съдебно решение № 465, постановено на 11.11.2016 г. по гр. д. № 686 по описа на Окръжен съд - ***за 2016 г., ищецът в качеството му на ***е осъществил противоправно бездействие, както и е нарушил професионалните си задължения, съгласно чл. 29 от Е***, като преди извършването на публичната продан по изп. д. № 23/2010 г. по описа на ***К., същият е изпратил призовка за доброволно изпълнение до длъжника по делото; не е наложил възбрана върху имот, а е посочил дата за извършване опис на имущество. След посочване от страна на взискателя на имот, ***е назначил оценка на имота и е пристъпил към публичната му продан. Съгласно ТР № 2/213 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК, кредиторите с наложени запори се считат за присъединени взискатели по право. Твърди, че ищецът К. е извършил противоправно бездействие, като е бил длъжен или да присъедини своето изпълнително дело (по изп. д. № 23/2010 г. по описа на ***К.) към изпълнително дело (преди това образувано) № ***. по описа на ***Т.К., peг. № ***от ***, или да уведоми взискателя по изп. д. № ***. по описа на ***Т.К. за насрочването на описа, публичната продан или разпределението. Твърди, че така дата, на която е възникнало събитието, е най-късно 12.04.2010 г. - датата на постановлението за възлагане на имота на купувача. Твръди, че видно от датата, на която е депозирана исковата молба по настоящето дело в съда, погасителната давност е изтекла, тъй като същата е 5-годишна и тече от датата на събитието - най-късно на 12.04.2010 г., арг. от чл. 197 КЗ (отм.). Твърди, че  към исковата молба не са приложени доказателства в този период - между датата на извършване на противоправното действие - 12.04.2010 г. и датата на завеждането на исковата молба срещу ищеца в настоящето производство - 05.04.2018 г., давността да е прекъсвана и/или спирана, поради което оспорва твърдението в исковата молба същата да е прекъсвана/спирана. Излага съображения, че *** АД не е страна в производството по делото, по което ищецът е бил длъжен да заплати суми, поради което възражението на *** АД, че ищецът е зле водил делото, като не е въвел възражение за изтекла погасителна давност, не е преклудирано. Твърди, че ищецът е следвало да въведе възражение за изтекла давност в производството пред PC-***. Счита, че ако същото е било сторено, изходът на делото щял да е в полза на ***К.. Предвид изложеното, счита, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като той не би могъл да черпи права от противоправното си поведение - липсата на възражение за изтекла погасителна давност, което счита, че  представлява злоупотреба с права, тъй като резултатът от процесуалното му поведение би могъл да бъде насочен срещу трето лице - ***. На следващо място, твърди, че в исковата молба не се въвежда твърдение настоящето дело да е такова за непредявената част (горницата до 16 989,35 лева) от вземането на ищеца, представляващо заплатена от последния сума в полза на увредения в изпълнение на съдебното решение, постановено по гр. д. № 486/2015 г. от PC-***, поради което счита, че не е налице преклузия относно въведените в настоящия отговор възражения. При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че датата на ***ното събитие (вредносното бездействие) на ***не е 12.04.2010 г., а друга дата, прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца, считано от датата, която съдът установи да е настъпило събитието към датата на подаването на исковата молба в съда по настоящето дело. Счита за неоснователно и твърдението, че давността по отношение на вземането за ***но обезщетение тече от датата, на която вземането е станало изискуемо, тъй като специалната норма на чл. 197 КЗ (отм.) предвижда, че давността тече от датата на настъпване на събитието. Излага аргументи, че по правилото Lex specialis derogate lex general, нормата на чл. чл. 197 КЗ (отм.) следва да намери приложение. Счита поради това за ирелевантно, че ищецът е платил въз основа на съдебно решение. Счита за неоснователно твърдението, че правилото на чл. 117 от ЗЗД е приложимо в процесния случай. Посочва, че съгласно нормата на чл. 298 ГПК, решението действа между страните по делото. По отношение на *** АД делото, по което ищецът е осъден с влязло в сила решение да заплати суми на ***, делото е било прекратено. Твърди, че е неоснователно и твърдението, че е налице неизпълнение, визирано в чл. 79 от ЗЗД. Оспорва да е налице такова неизпълнение. Оспорва твърдението, че ***ят е „уверявал“ ищеца, че щял да плати вместо него по издадения изпълнителен лист срещу ищеца.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и се установява, че между страните е било налице валидно ***но правоотношение по договор за застраховка «***», полица № ***/20.01.2010 г., със срок на валидност 21.01.2010 г. – 20.01.2011 г., в срока на действие, на която е настъпило ***ното събитие - увреждане на трето лице. Последното обстоятелство не се оспорва от страните и се установява от представеното полица. Установява се, че с полицата ищеца е сключила договор с ответното ***но дружество за застраховка "***" за упражняваната професионална дейност като ***за период от 12 месеца, считано от 21.01.2010 г. и лимит на обезщетение 90000 лв. Съгласно Сертификат № ***/20.01.2010г. ***ното покритие е съгласно приложимата нормативна уредба и общите условия на *** и в рамките на посочения лимит на обезщетение застраховката покрива 1.всички суми по имуществен и и неимуществени щети, 2.всички разходи по уреждане на претенции.

Ищеца е уведомил ***я, че срещу него е уважен иск от ***, издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Посочил е, че е образувана преписка по щета № ***на основание сключената застраховка „***“

С влязло в сила на 17.1.2017 г. решение на ВТОС по в.гр.д. № 686/2016 г., ищецът в качеството му на ***е осъден да заплати на "***на  основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ал.1 от З***сумата 16 989.35 лв. имуществени вреди от неправомерни действия по изп.д. № 23/2010 г. С решение по № 465/11.11.2016 г. по в. гр.д. № 686/2016 г. на ВТОС са присъдени още на *** и законна лихва  върху сумата 16 989.35 лв., считано от 12.4.2010 г. до окончателното изплащане.

От представените по делото и неоспорени платежни документи/л.14-17 от делото/, както и от приложените към в.гр.д.№ ***. по описа на ВТОС/л.9 до л.13/ се установява, че И.К. е заплатил на увреденото лице "***общо сумата 14 000 лв.

С Решение № 205/30.04.2019г. по в.гр.д.№ ***. по описа на ОС-****** е осъдено да заплати на И.К.К. сумата от 8000 лв., представляваща частичен иск по чл.229 КТ/отм./, произтичащ от неизпълнение от ответното дружество на задължение по договор за професионална застраховка на ***, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 01.03.2018г. до окончателното заплащане на сумата. 

Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал функциите на *** с рег. № ***на Камара на ***с район на действие района на Районен съд-***.

Видно от Постановление за възлагане 12.04.2010г. И.К. в качеството му на ***е възложил върху ***, ***описания в постановлението поземлен имот.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.), сега чл. 435 КЗ, в сила от 01.01.2016 г. /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /, съгласно която застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи ***ното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.); с договора за застраховка "Гражданска отговорност" ***ят се задължава да покрие в границите на определената в договора ***на сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на ***я обаче е ограничена от изричната разпоредба на, ал.2 на чл. 223 КЗ (отм.);, според която той заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването по чл. 224 КЗ (отм.);. Според установената съдебна практика на ВКС, която настоящият състав възприема, отговорността на ***я по риска "Гражданска отговорност" покрива задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента, включително и обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, но от момента на уведомяване на ***я за настъпване на ***ното събитие. /решение № 149/29.12.2015 г. по т.дело № 1260/2014 г. на ВКС, І т.о.; решение № 57/18.03.2010 г. по т.дело № 800/2009 г. на ВКС/.

За успешното му провеждане на иска ищецът следваше да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че се е намирал в ***но правоотношение с ответното дружество по полица *** с валидност към датата на ***ното събитие; че на тази дата е настъпило твърдяното ***но събитие, за което ***ят носи ***ен риск; че е изправна страна по ***ния договор; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото ***но събитие са настъпили твърдяните вреди и техния размер; плащане на обезщетението на увреденото лице; факти, обосноваващи спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи, намаляващи отговорността му, респ. деня, на който е следвало да извърши плащане по надлежния ред на вземането за ***но обезщетение.

Съгласно чл. 229 от КЗ/отм/ застрахованият има право да получи ***ното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Т.е. следва да бъде установено, че е налице  ***но правоотношение между страните, че са причинени вреди от застрахования на трето лице, като обезщетението за вреди на последното да са  изплатени от  застрахования, както и ***ят да не е изплатил сумата на това  обезщетение на ищеца. От представените доказателства по делото безспорно се установява наличието на всички законови предпоставки за уважаване на иска. Установява се от представените документи от ***я ,че между последния  и ищеца в качеството му на ***е бил налице Договор за задължителна застраховка за *** на ищеца в качеството му на ***, покриваща отговорността за имуществени и неимуществени вреди на застрахования, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения като ***.

По делото е безспорно установено с влязло в сила на 17.1.2017 г. решение на ВТОС по в.гр.д. № 686/2016 г., че ищецът в качеството му на ***е осъден да заплати на *** на  основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ал.1 от З***сумата 16 989.35 лв. имуществени вреди от неправомерни действия по изп.д. № 23/2010 г. С решение по № 465/11.11.2016 г. по в. гр.д. № 686/2016 г. на ВТОС са присъдени още на *** и законна лихва  върху сумата 16 989.35 лв., считано от 12.4.2010г. до окончателното изплащане.

От представените по делото платежни документи, като и тези, представени към приложеното в.гр.д.№ 167/19 на ОС-***се установява ,че жалбоподателят е заплатил на увреденото лице общата сума от 14000 лв. Доказателства за други плащания не са ангажирани. Ответника не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната сума и не твърди да е извършил плащане на същата.

С Решение № 205/30.04.2019г. по в.гр.д.№ ***. по описа на ОС-****** е осъдено да заплати на И.К.К. сумата от 8000 лв., представляваща частичен иск по чл.229 КТ/отм./, произтичащ от неизпълнение от ответното дружество на задължение по договор за професионална застраховка на ***, заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 01.03.2018г. до окончателното заплащане на сумата.  Както беше посочено по-горе и видно от нормата на чл.229 КЗ/отм./ застрахованият има право да получи ***ното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Условие за получаване на ***но обезщетение от застрахованото лице е то да е удовлетворило увреденото лице. Ищеца е ангажирал доказателства за заплатена обща сума от 14000 лв., за 8000 лв. от които е уважен предявен частичен иск по в.гр.д.№ ***. на ВТОС, поради което заплатената сума, за която има право да получи ***но обезщетение е остатъка до 14000 лв., а именно 6000 лв.  Предвид изложеното съдът намира иска за основателен до размер от 6000 лв., а за разликата от 6000 лв. до предявения иск от 8000 лв. иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид горното и установяването по основание до размер от 6000 лв. на претенцията, съдът следва да разгледа направеното възражение за погасяване вземането по давност.

Съдът намира същото за основателно. В чл. 197 КЗ (отм.); е предвидено, че правата по ***ния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на ***ното събитие, а при застраховки «Живот» и «Злополука » и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В постоянната си практика ВКС /пр. решение № 144/26.01.2010 г. по т.дело № 532/2008 г. на ВКС, ІІ Т. О/ приема, че правата по договора за застраховка "гражданска отговорност " се погасяват с петгодишна давност, която започва да тече от деня на настъпване на ***ното събитие. Въпросът относно началото на срока на погасителната давност, при иск на застрахования против ***я по риска "гражданска отговорност ", с правно основание чл. 229 и 197 КЗ (отм.), е разрешен с постановяване на съдебни актове,представляващи задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК - пр. решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на ВКС, ТК, II отделение, които въпреки, че са постановени при действието на чл. 409 и чл. 392 ТЗ /отм/, биха намерили приложение, поради това, че текстовете на тези разпоредби са аналогични с чл. 229 КЗ /отм/ и чл. 197К3 (отм.);. Възприето е разбирането, съгласно което приложима е нормата на чл. 392 ТЗ (отм.), а не чл. 114 ЗЗД, респ. началото на давностния срок е датата на настъпването на ***ното събитие, тъй като се касае за законодателно разрешение, съставляващо специална нормативна уредба на давността при застраховките, изключваща приложението на общите разпоредби на ЗЗД - приложима е изричната законова уредба, в съответствие с различния произход на отговорността - договорна по иска с правно основание чл. 409 ТЗ (отм.) и законова - по регресните и суброгационни искове на ***я, като и ППВС № 7/1977 г. г.-в т.14, в което изрично се сочи, че за погасителната давност на исковете срещу ***я, в упражняване права по договора за застраховка, каквото е правото на иск по чл. 409 от ТЗ (предвид изричното разграничаване на регресните искове в § 3 вр. с т. 2 от т. 14), е без значение датата, на която правоимащият е бил обезщетен от застрахованото лице. Категорична е на следващо място практиката на ВКС относно това, че привличането на ***ното дружество като трето лице -помагач в процеса срещу прекия извършител на вредите не прекъсва давността, което би могло да стане в хипотезата на чл. 116, б."б ЗЗД само, ако срещу привлечената страна /***/ е бил предявен обратен иск, което не се установява в случая. В настоящия случай не се твърди и липсват доказателства ***я да е участвал като трето лице-помагач, както и срещу него да е предявен обратен иск.

В случая датата на деликта, който представлява и покрит ***ен риск е датата, на която с Постановление за възлагане 12.04.2010г. И.К. в качеството му на ***е възложил върху ***, ***описания в постановлението поземлен имот. Тази дата като дата на настъпване на вредите на *** е приета и във влязлото в сила на 17.1.2017 г. решение на ВТОС по в.гр.д. № 686/2016 г., че ищецът в качеството му на ***е осъден да заплати на "***на  основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ал.1 от З***сумата 16 989.35 лв. имуществени вреди от неправомерни действия по изп.д. № 23/2010 г. Исковата молба в настоящото производство е депозирана на 11.11.2019 г., не се събраха никакви доказателства за прекъсване на давността на някое от предвидените основания, поради което и към тази датата вземането се явява погасено по давност.

Поради гореизложеното претенцията на ищеца за сумата от 6000 лв., следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

 На основание чл.78, ал.3, ищеца по делото следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.К.К., ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:*** иск с право основание чл.229 КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 8000.00 лева, по договор за професионална застраховка на ***, причинени от ищеца по изп.д.№ 23/2010г. на *** главница, представляваща разликата над уважения иск по в.гр.д.№ ***. на ОС-***до размер от 2000 лв. като неоснователен и недоказан, а за разликата от 2000лв. до 8000 лв. като погасен по давност.

ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, И.К.К., ЕГН**********,*** да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100,00 лв. деловодни разноски за юрисконсултско  възнаграждение.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: