Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Велико
Търново, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на десети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева
разгледа докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10055/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Велико Търново чрез *** М. В. обжалва Решение № 580 от 16.12.2019 г. по НАХД № 1899/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № НГ-1-04-00652771/24.09.2019г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е изчислил срока за изпълнение на задължителните предписания в календарни дни и по този начин е определил дата на извършване на нарушението – 07.06.2019 г., а в действителност срокът за изпълнението им бил 15 работни дни и изтичал на 13.06.2019 г. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – С.Н.Н., редовно призован по чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 580 от 16.12.2019 г. по НАХД № 1899/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отменено Наказателно постановление № НГ-1-04-00652771/24.09.2019 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – В.Търново, с което на С.Н.Н. в качеството на управляващ и представляващ „ИДА 2010“ ЕООД гр. Велико Търново с ЕИК *********, за административно нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
За да постанови
съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено от
съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, че със задължителни предписания
№ ЗД-1-04-00447547/14.08.2018 г. било указано на осигурителя „ИДА 2010“ ЕООД
гр. В. Търново да заличи в срок от 15 работни дни подадените данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за лицето С.П.Н. за периода от 01.09.2017 г. до 07.06.2018
г. вкл. Задължителните предписания били получени на 16.08.2018 г. лично от г-н Н.
- управител на дружеството. Издадените предписания били обжалвани пред
директора на ТП на НОИ - Велико Търново, като с негово решение №
1029-04-10408#2/30.10.2018 г. жалбата била отхвърлена. Срещу решението на
директора до Административен съд - Велико Търново била подадена жалба от С.Н.Н.,
в качеството му на управител на „ИДА 2010“ ЕООД. С Решение № 114/13.03.2019 г.
по адм. дело № 920/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново
жалбата на „ИДА 2010“ ЕООД против решение № 1029-04-10408#2/30.10.2018 г. на
директора на ТП на НОИ - Велико Търново била отхвърлена. Съдебният акт е
влязъл в законна сила на 22.05.2019 г., като до съставяне на акта за нарушение
задължителните предписания не били изпълнени. Като дата на извършване на
нарушението в НП и АУАН била посочена датата 14.06.2019 г.
Въззивният съд е изложил мотиви, че в АУАН и НП са описани
обективните признаци от състава на конкретното административно нарушение, а
именно неизпълнение на предписание на съответния орган в посочен срок. В наказателното
постановление е посочено наказаното лице - субект на констатираното
неизпълнение на задължение, като е описано и самото неизпълнение на задължение
по смисъла на чл. 108 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Според
съда, по същество, наказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй
като е налице неизпълнение от страна на С.Н.Н.
на задължение, в качеството му на длъжностно лице – управляващ и представляващ
„ИДА 2010“ ЕООД с ЕИК *********, при определени от осигурителното
законодателство условия.
За да отмени НП съдът е приел, че неправилно в АУАН и НП е посочен периода на извършване /бездействие/, респ. довършване на административното нарушение. Според съда след като е било прието, че задължителното предписание е влязло в сила с влизане в сила на решение № 114/13.03.2019 г. по адм. дело № 920/2018 г. на АСВТ на 22.05.2019 г., то същото е следвало да бъде изпълнено в 15-дневен срок, т.е. до 06.06.2019 г., като нарушението е извършено на 07.06.2019 г. Следователно неправилно в АУАН и НП били изчислени сроковете, като е посочена дата на извършване на нарушението 14.06.2019 г. Горното е квалифицирано от съда като съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Решението е неправилно. В задължителни предписания № ЗД-1-04-00447547/14.08.2018 г. изрично е посочено, че срокът за тяхното изпълнение е 15 работни дни от получаването им, както е отбелязано и в обжалваното решение. Поради обжалването на задължителните предписания по административен и съдебен ред този срок е започнал да тече след влизането в сила на съдебното решение – 22.05.2019 г. Следователно, както правилно посочва касаторът, срокът за изпълнение на задължителните предписания е започнал да тече на 23.05.2019 г. и същият /при съобразяване с неприсъствените дни през този период/ е изтекъл на 13.06.2019 г. Предвид изложеното правилно в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението е посочена именно датата 14.06.2019 г. /присъствен ден/, а не 07.06.2019 г. според изчисленията на ВТРС.
От друга страна, споделими са изводите на съда за доказаност на вмененото нарушение. От събраните доказателства не се установява задължителните предписания да са били изпълнени от страна на дружеството в указания срок, като възраженията на жалбоподателя относно тяхната законосъобразност правилно не са били обсъждани от съда с оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт, който е решил този въпрос. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ, а според чл. 349, ал. 1 от КСО За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай. Видно от изложеното, правилно са определени както нарушената материалноправна норма, така и приложимата сакционна разпоредба. Наложеното наказание е в минимален размер и не са налице основания за изменението му, а нарушението е типично за вида си и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е основателна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което същото не следва да се връща на друг състав за ново разглеждане на спора, а следва да се реши по същество, като се отмени обжалваното решение и се потвърди наказателното постановление.
От касатора е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 580 от 16.12.2019 г.
по НАХД № 1899/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НГ-1-04-00652771/24.09.2019 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което на С.Н.Н., ЕГН ********** на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.