Решение по дело №1003/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от Р.С.К. с ЕГН-********** с посочен съдебен адрес ***, ж.к.Младост-4, бл.460А, вх.3, ет.7, ап.35 против решение № 289/07.04.2023 г. по АНД № 4743/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Навежда, че е допуснато нарушение при събиране на доказателствата, като не са събрани сочени от касатора гласни доказателства-за разпит на пътниците в управлявания от К. автомобил за наличие на външни признаци, реакции или поведение за употреба на наркотични вещества. Счита, че по този начин е ограничена възможността за пълно изясняване на фактическата обстановка, а от там и на правото на защита на жалбоподателя. Счита, че съдът е следвало да прояви служебно начало, като призове на разпит и полицай Васил Морфов, за когото жалбоподателя е изложил съмнения в обективността и безпристрастността на извършеното му задържане и последваща проверка.

Поддържа, че и в акта и в наказателното постановление изпълнителното деяние е посочено алтернативно, което води до невъзможност за водача да разбере в какво точно е обвинен.

По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас навира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002497/18.10.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, , с което за нарушение по на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. Съдът е обсъдил както размера на наложеното наказание и мотивирано е намерил, че тежестта съответства на извършеното нарушение.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства, като по делото не са налични каквито и да е доказателства, опровергаващи така установеното от РС - Бургас. Обстоятелството, че касаторът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касаторът Р.К. собственоръчно е положил подписа си на три места.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС-Бургас действително се установява че именно касаторът е управлявал автомобила на инкриминираната дата и място. Правилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като напълно безпристрастни и коректно е посочил, че същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. В случая обстоятелствата, посочени от касатора, които е искал да се установяват от останалите негови спътници в автомобила досежно неговото поведение и твърдяното „практическо задържане“, са неотносими към предмета на установяване и не представляват факти от обективна страна на сложеното за разглеждане административно нарушение. Това е така защото в случая касаторът е санкциониран тъй като е отказал както да бъде тестван с техническо средство, така и да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. Видно от събраните по делото доказателства, нарушението е установено на 06.07.2022г. в 16,25ч., когато при полицейска проверка К. като водач на МПС в гр.Бургас е отказал да бъде тестван с с техническо средство Дръг Тест 5000 в фабр.№ RALB-0021. На същия е съставен и връчен в 17,30ч. на 06.07.2022г. талон за медицинско изследване № 0067291/л.15 по дело/. Няма данни касаторът да се е явил и медицинско изследване да е извършено.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева, при отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая е заявен изричен отказ за извършване на проверка с техническо средство, а и този факт не се оспорва от касатора. Не е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Както е посочено и в решението на първоинстанционния съд, нарушителят е запознат със съдържанието на талона още при връчването му, с което е осигурено правото му на защита. Не са налице данни за явяване на същия в спешен център на УМБАЛ- Бургас в определения с талона срок- до 45мин., считано от връчване на талона на 06.07.2022 г.в 17,30ч.. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289/07.04.2023 г. по АНД № 4743/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: