Присъда по дело №2379/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда № 93/22.05.2024г., постановена по НОХД №
2379/2024г. по описа на СГС, 26-ти състав

Подсъдимият М.В.М. е предаден на съд по внесен от СГП обвинителен
акт за извършено престъпление по чл.304а пр.3 вр. чл.304 ал.1 НК, а именно
за това, че на 11.10.23г. в гр.София, ул. Франсис де Пресансе, близо до
кръстовището с ул.Ал.Константинов дал подкуп от 150 лв. (3 броя банкноти с
номинал 50лв.) на полицейски орган – М.А.К. и М.Н.М., полицаи в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05РУ –
СДВР, за да не извърши М.М. действие по служба – да не състави и да не
връчи по надлежния ред АУАН на подс. М.М. при констатирано нарушение
на ЗДвП, изразяващо се в това, че като водач на МПС на пешеходна пътека не
пропуска преминаващите пешеходци, което нарушение е извършено от дееца
на същата дата и в същото населено място при управление на л.а.Рено Еспейс
с ДК№ ЕН **** КТ.
Така депозираният ОА съдържа както подробно фактическо описание на
конкретната престъпна деятелност на подсъдимия, така и подробни правни
доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от
участващия по делото прокурор, според който са събрани достатъчно
убедителни, безспорни и категорични доказателства касателно реализираната
престъпна дейност от подс.М. и поради това, отправя искане за постановяване
на осъдителна присъда относно повдигнатото обвинение и доколкото
производството по делото се разгледа по реда и условията на гл.27 НПК и то
в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, мотивира искане за налагане на наказание
ЛСВ по вид и в размер, определен съгл. разп. на чл.58а ал.1 НК. Прокурорът
приема, че с налагане на наказание ЛСВ за срок от 8 месеца (след редукцията
по чл.58а НК) при определен на осн.чл.66 ал.1 НК изпитателен срок от 3
години и при налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба в
минимален размер биха се постигнали целите на наказанието в аспект на
генералната и индивидуалната превенция съгл. чл.36 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв.В. също ангажира мнение за безспорна
доказаност на процесното престъпление, но отправя искане за определяне в
условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ НК на наказание пробация.По
мнение на защитата са налични множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и за такива сочи чистото съдебно минало на подсъдимия,
процесуалното му поведение, добрите му характеристични данни и семейната
му обвързаност.
Самият подсъдим М. М. в хода на съдебните прения и в предоставената
му последна дума се признава за виновен и поддържа отправеното от неговия
защитник искане за налагане на наказание пробация.
От фактическа страна:
Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след
като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1

На първо място следва да се отбележи, че в проведеното
разпоредително с.з. подсъдимият отправи искане за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ НПК, като в последствие даде и обяснения по см. на
чл.371 т.2 НПК. Т.е. той изцяло призна фактите, описани в обстоятелствената
част на ОА и изрази желание за несъбиране на доказателства досежно тези
факти.Доколкото подсъдимият е включен в кръга от лица, притежаващи
правомощието за иницииране на съкратено съдебно следствие, то съдът
уважи това му желание, отчете събраните на досъдебното производство
доказателства и на осн.чл.372 ал.4 НПК обяви на процесните страни, че при
постановяване на своята присъда ще се ползва от направеното в с.з.
самопризнание от подс.М., без да събира доказателства в подкрепа на
обвинението.Поради горното, в настоящите мотиви фактическата страна по
делото ще бъде пресъздадена в лаконичен вид, разбира се с дебелото
подчертаване, че се приемат за безспорно доказани всички съставомерни
елементи на престъплението.
Подсъдимият М. М. е българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, грамотен, безработен, роден на ****г. в гр. Червен бряг с
постоянен адрес с.Рупци, общ.Червен бряг ул.**** с ЕГН: **********.
Към инкриминираната дата 11.10.23г. свидетелите М.К. и М.М. били
полицейски служители и реално работели в група „Охрана на обществения
ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР - съответно по силата
на Заповед № 513з-2269/09.04.15г. св. К. заемал длъжност командир на
отделение, а по силата на Заповед № 513з-669/01.03.23г. св.М. заемал
длъжност старши полицай.Правомощията на двамата свидетели включвали
редица дейности, включая и такива по опазване на обществения ред, по
осигуряване безопасност на движението, по участие в мероприятия за
обезпечаване на пътното движение, по извършване на документална
проверка, по установяване на нарушения и свързаната с това
административно-наказателна дейност и други, като за осъществяване на тези
си правомощия свидетелите следвало да притежават знания за нормативната
уредба, в това число и за ЗДвП. Съгласно Заповед № 513з-5215/21.06.22г. на
Директор СДВР, свидетелите К. и М. били определени за полицейски органи
да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане
на глоби и да съставят АУАН за констатирани административни нарушения
на ЗДвП. Именно в изпълнение на тези си служебни задължения на 11.10.23г.
двамата свидетели работели заедно в екип дневна смяна за времето от 07.00ч.
до 19.00ч.
На горепосочената дата 11.10.23г. в гр.София бил и подс.М.,
придружаван от свидетелите П.И. и И.И..Той управлявал л.а. Рено Еспейс с
ДК№ ЕН **** КТ, собственост на Е.В., като на кръстовището на ул.Черковна
с бул.Мадрид и при ляв завой с посока към ул.Ал.Константинов не пропуснал
пешеходците, движещите се по пешеходната пътека.Действията на
подсъдимия били забелязани от свидетелите К. и М., които го последвали и в
близост до кръстовището на ул.Ал.Константинов и ул.Франсис де Пресансе
го спрели за проверка.Свидетелите се легитимирали и извършили документна
2

проверка на подсъдимия и на возещите се в автомобила лица.Те уведомили
подс.М. за констатираното от тях нарушение на правилата за движение,
изразяващо се в непропускане на пешеходци на пешеходна пътека, като му
съобщили, че ще му бъде съставен АУАН за нарушение на чл.119 ЗДвП. След
това полицейските служители влезли в служебния си автомобил Шкода Рапид
с ДК№ СВ **** НР, като св.К. започнал да записва в доклад данните за
установените лица, а св.М. седнал на предна дясна седалка и започнал да
въвежда тези данни в системата РСОД-АИС ПП, след което и да съставя
АУАН на подс. М.. Последният в този момент решил да даде подкуп на
двамата свидетели, за да осуети полицейската проверка и да не му бъде
съставен АУАН. Той се приближил към полицейския автомобил, от неговата
предна дясна страна и казал на св.М. „Може ли да измислим нещо, за да не
ми съставяте акт“.Свидетелите М. и К. го предупредил да се отдалечи от
автомобила, но въпреки това подсъдимият пуснал през открехнатата предна
дясна врата свити три банкноти с номинал от по 50 лв. Незабавно след това
подсъдимият бил задържан.На 11.10.23г. на същия бил съставен и връчен
АУАН за нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП, а впоследствие и на 23.10.23г. било
издадено и НП № 23-4332-025340 с наложено му административно наказание
глоба в размер на 100лв. и отнемане на 10 контролни точки.

По доказателствата :
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност.
Гласните доказателства, които съдът кредитира са обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие и на ДП и показанията на
свидетелите К., М., П. И. и И. И., преценени за валиден доказателствен
източник – както подсъдимият, така и свидетелите са разпитани по ДП в
условията на устност и непосредственост и тези им показания и съответно
обяснения на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие са
приобщени към доказателствената съвкупност и е постановено нарочно
определение по чл. 372 ал.4 НПК. Съдът изначално подчертава, че досежно
всички факти, очертани в предмета на доказване съгл. нормата на чл.102
НПК, не се спори между процесните страни, а и същите са залегнали в
признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 НПК.
Показанията на свидетелите П. И. и И. И. са изключително лаконични –
тези свидетели на 11.10.23г. пътуват заедно с подс.М. и поради това, лично
присъстват на инкриминираната дата и място, като сочат факта на
действително управление от страна на подсъдимия на превозното средство;
сочат и факта на извършена им документална полицейска проверка, в хода на
която подсъдимият се приближава към полицейския автомобил, но
последващите му действия не са възприети от нито един от двамата
свидетели.Показанията на свидетелите П. И. и И. И. в горепосочените им
части са съответни на показанията на останалите разпитани свидетели и на
обясненията на подс.М., поради което се оценяват за обективни и
3

достоверни.В допълнение съдът подчертава, че докато св.П.И. твърди „не
разбрах защо са ни спрели“, респ. не сочи извършено определено нарушение
от страна на подсъдимия, то св.И.И. заявява с категоричност „разбрах, че са
ни спрели, защото М. не е спрял на пешеходна пътека“.В контекста на
последното и касателно повода за извършената полицейска проверка отново
се наблюдава пълна корелация между показанията на св.И.И. и тези на
свидетелите К. и М., поради което съдът ги приема за правдиви и достоверни,
респ. установява се с нужната несъмненост обстоятелството на предварително
уведомяване на подсъдимия за допуснатото от него административно
нарушение.
Показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели М. и К. са от
съществено значение за изясняване на обективната истина.Свидетелите са
очевидци на осъществената от подсъдимия деятелност, лично присъстват на
инкриминираната дата и място и поради това, притежават преки и
непосредствени възприятия за реализираните факти.Всеки един от горните
свидетели с категоричност сочи датата 11.10.23г.; сочи се както мястото на
допуснатото от подс.М. нарушение на правилата за движение, така и мястото
на извършената в последствие проверка; навеждат данни за своето собствено
поведение по спиране на управлявания от подсъдимия автомобил, по
извършване на документална проверка, по изричното уведомяване на
подсъдимия за извършеното от него административно нарушение и за
предприемане на конкретни действия по съставяне на АУАН; описват и
последващите действия на подсъдимия, който директно отправя към тях
искане за ненаказване и несъставяне на акт, като това му вербално поведение
е съпроводено с фактическо действие по пускане на сумата от 150лв. в
патрулния автомобил.Съдът не може и не следва да пренебрегне
категоричността в горните фактически твърдения и вложената в тях
конкретика.Установява се също така и съответствие не само с показанията на
свидетелите П. И. и И. И., както се отбеляза по-горе, но и с писмените
доказателствени средства, в частност протокол за оглед на
местопроизшествие, който ще бъде анализиран по-долу в настоящите мотиви.
В своя доказателствен анализ съдът отново подчертава направеното от
подсъдимия самопризнание по см. на чл.371 т.2 НПК на всички факти,
описани в обстоятелствената част на процесния ОА. Това самопризнание
обаче е лишено от доказателствена стойност и по мнение на настоящия съд се
възприема единствено за задължителна предпоставка за разглеждане на
делото по процесуалния ред на гл.27 НПК. Изявлението на подсъдимия в
горния смисъл действително съдържа признание на фактите, запълващи
всички съставомерни елементи на процесното престъпление, но само толкова,
а с подробности и конкретика се ползват обясненията на подс. М., дадени в
хода на ДП в качеството му на обвинено лице.В тези обяснения се съдържа
признание за действително управление на МПС на инкриминираната дата и
място, за действително допуснато административно нарушение и за
действително дадена (пусната в патрулния автомобил) сума от 150лв. и тъй
като досежно тези факти се наблюдава пълно съответствие и припокрИ.е с
останалите доказателствени източници, то съдът възприема за правдиви и
4

кредитира с доверие дадените обяснения в тази им част.В останалата им част
обаче обясненията съдържат данни за субективното намерение на подсъдимия
за частично заплащане на глобата, като поради това е дадена сумата от 150лв.,
а не за подкуп на полицейските служители с цел несъставяне на АУАН. Тук
дебело следва да се отбележи, че тези обяснения на подсъдимия от ДП
противоречат на направеното от него самопризнание по реда на чл.371 т.2
НПК, но както се отбеляза по-горе, последното се приема по-скоро за
задължителна предпоставка за разглеждане на делото по процесуалния ред на
гл.27 НПК, а не за доказателствен източник. Безспорно дадените обяснения
подлежат на внимателен анализ, предопределен от двуякия им характер –
съответно на доказателствено средство и на средство за защита.Обясненията
на подсъдимия носят характеристиките на пряк доказателствен източник
(пресъздават лично възприети от дееца факти).Всички съдържащи се в тези
обяснения факти от обективната действителност (изключая целта на дадената
парична сума) кореспондират и с останалите приобщени по делото
доказателства.Т.е. дадените от свидетелите М. и К. показания, подкрепени с
писмените доказателствени средства, съответстват на изложеното от подс. М.
в с.з. самопризнание (а в ОА изрично се сочи, че паричната сума е
предоставена с цел несъставяне на АУАН) и на дадените от него обяснения в
качеството на обвиняем, в частта им досежно конкретно описаните обективни
обстоятелства, респ. съдът приема, че паричната сума от 150 лв. е адресирана
към двамата полицейски служители и то с цел създаване на мотивация у тях
за несъставяне и невръчване по надлежния ред на АУАН. Т.е.в случая са
налице няколко отделни доказателствени източника с еднопосочно описание
на реализираната фактическа обстановка и поради това, съдът дава вяра и
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в коментираната част.Не се
приемат за достоверни обясненията на подс.М. от ДП единствено в частта им
относно това, че паричната сума от 150 лв. представлява частично плащане на
наложената глоба – от една страна подобни данни не се заявяват от
свидетелите М. и К., а от друга страна и съобразно приложената по делото
справка от СДВР, Отдел Пътна полиция, подсъдимият е многократно
наказван за нарушение на ЗДвП и респ. по косвен път се извежда
обстоятелството на налично у същия знание за самата административно-
наказателна процедура и за начина на заплащане на налаганите глоби, което
винаги изключва заплащане веднага на място на полицейските служители,
извършили проверката.
Към доказателствената съвкупност и по реда на чл.283 НПК са
приобщени и редица писмени доказателства и писмени доказателствени
средства.В кръга на последните е нужно да се посочи изготвения Протокол от
11.10.23г. за оглед на местопрестъпление, ведно с приложен към него
снимков материал.Доказателствената легитимност на самия протокол се
предопределя от факта на съставянето му от оправомощено длъжностно лице,
притежаващо качеството на разследващ орган и в кръга на компетенцията му,
като съдържа всички законноизискуеми реквизити.Т.е. протоколът за оглед
притежава годна доказателствена сила касателно вписаните в него факти, а
именно в същия изрично е посочено конкретното местоположение на 3 бр.
5

банкноти между дясна предна седалка и прага на предна дясна врата, като са
конкретизирани и самите банкноти по номер и номинал.
В кръга на писмените доказателства съдът преценява документите
относно длъжностното качество на свидетелите М. и К. към инкриминираната
дата.Имат се предвид актовете за встъпване на двамата свидетели, изготвени
в резултат на предхождащи ги Заповеди за назначаване – съответно Заповед
№ 513з-2269/09.04.15г. за св.К. за длъжност „командир на отделение в група
Охрана на обществения ред“, сектор Охранителна полиция и Заповед № 513з-
669/01.03.23г. за св. М. за длъжност старши полицай. Конкретните
правомощията на двамата свидетели се установяват от представените по
надлежния ред длъжностни характеристики, вменяващи им редица
задължения и дейности, включая и такива по опазване на обществения ред, по
осигуряване безопасност на движението, по участие в мероприятия за
обезпечаване на пътното движение, по извършване на документална
проверка, по установяване на нарушения и свързаната с това
административно-наказателна дейност и други.Видно от представената по
делото Заповед № 513з-5215/21.06.22г. на Директор СДВР, свидетелите К. и
М. са определени за полицейски органи да осъществяват контролна дейност
по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН за
констатирани административни нарушения на ЗДвП. Т.е. налични са
категорични несъмнени доказателства касателно правомощията на двамата
свидетели, като безспорно в кръга на тези правомощия е включена и
дейността по съставяне на акт на подс. М.. Приложен и самия АУАН от
инкриминираната дата, който акт е съставен от св.М., а св.К. е посочен в акта
за свидетел по съставянето му.Актът за административно нарушение, наред с
издаденото в последствие НП № 23-4332-025340/23.10.23г. носят и
допълнителна доказателствена информация – в тази насока се цени
посочената самоличност на нарушителя, в случая самият подс.М. М., и
обективните признаци на вписаното административно нарушение на чл. 119
ал.1 ЗДвП, които белези съответстват на анализираните по-горе свидетелски
показания.
На последно място в кръга на писмените доказателства съдът отчете и
представената справка от СДВР, отдел Пътна полиция с данни за наложени на
подсъдимия с отделни НП и фишове редица административни наказания за
извършени нарушения по ЗДвП.Както бе подчертано по-горе в настоящите
мотиви, тази справка се оценява за показател относно притежавано от
подс.М. знание за процедурата по налагане на административно наказание и
съответно заплащане на наложените глоби, респ. глобите не се заплащат в
момента на установяване на самото административно нарушение.

От правна страна :
Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира
изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно
посочени по-горе и включени в предмета на доказване.С оглед на
гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните
6

правни изводи:
На първо място е нужно да се подчертае, че несъмнено в рамките на
надлежно проведената процедура по чл.372 вр. чл.371 т.2 НПК, съдът не
може, по свой почин или по искане на страните, да събира доказателства за
факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Само в
рамките на признатите от подсъдимия фактически положения по ОА могат да
се установяват правопораждащи и съответно да се противопоставят
правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон и с параметрите и съдържанието на отговорността (ТР на
ОСНК № 1/2009г.).
Събраните по делото доказателства доказват по изискуемия категоричен
и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подс. М. на
престъпния състав по чл.304а пр.3 вр. чл.304 ал.1 НК.Съгласно тази
разпоредба наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило
признаците на състава и респ. реализирало действие по даване на подкуп на
съответните полицейски орган, за да не извърши определено действие по
служба.С оглед показанията на разпитаните свидетели и с оглед обясненията
на самия подсъдим по делото, съдът приема за доказано авторството на
визираното по-горе престъпление, предмет на повдигнатото обвинение.
Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила
фактически положения съдът формира и изводи относно наличието на
съставомерните обективни и субективни елементи на престъплението.
От обективна страна безспорно се установява инкриминираната дата и
място – в тази насока са показанията на всички разпитани по делото
свидетели, а от писмени доказателствени средства съдът отбелязва
съставения АУАН и НП, в които изрично се сочи датата и мястото на
извършване на административното нарушение, станало повод за
полицейската проверка. Установява се по безспорен начин и реализираната от
подс.М. деятелност по предоставяне на 3 броя банкноти от петдесет лева на
полицейските служители М. и К., като е пуснал същите до седалката и прага
на предна дясна врата на патрулния автомобил, където по това време седи
първият от горепосочените двама свидетели и съставя АУАН на подсъдимия.
Тези фактически действия на подс.М. са предхождани и от произнасяне на
репликата „Може ли да измислим нещо, за да не ми съставяте акт“.Т.е.
доказаните факти по делото сочат на конкретна волева насоченост в
действията на подсъдимия – изказът в горецитираните думи е прям, директен
и с ясно смислово съдържание; чрез даване на дар да мотивира длъжностните
лица да не извършат действия по служба, в частност да не му съставят АУАН
за извършено нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Именно тези съвкупни
действия на подсъдимия (по изричане на цитираната реплика и по
предоставяне на банкнотите във фактическата власт на извършващите
проверката лица) реализират изпълнителното деяние „даване" на подкуп по
см. на чл.304а НК. Подсъдимият обективно е предприел всички действия по
фактическо разпореждане с процесната парична сума, като тези му действия
са целенасочени - да мотивират другата /пасивната/ страна към определено
7

бездействие по служба, т.е. преустановил е своята фактическа власт върху
процесната парична сума от 150лв., като я е поставил във фактическата власт
на полицейските служители М. и К., предоставяйки я на тяхно разположение
и създавайки обективни предпоставки за вземането й. Съобразно
приобщената доказателствена съвкупност, се установява по изискуемия съгл.
чл.303 ал.2 НПК несъмнен начин, че подсъдимият не само е започнал
осъществяването на престъпното изпълнително деяние „даване на подкуп", но
е и довършил същото, тъй като е направил всичко необходимо и зависещо от
него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на лицата, за
които е бил предназначен.От действията на подсъдимия, изразяващи се в
пускане на 3 бр. банкноти от 50лв. в служебния автомобил, след като му е
било обявено от свидетелите М. и К., че ще бъде санкциониран, и
непосредствено след изричане на горецитираните думи, обективиращи
желанието му „да не ми съставяте акт“, ясно се очертава намерението и целта
му, а именно, насочени към склоняване на полицейските органи да не
извършат действия по служба, да не съставят и да не връчат АУАН във връзка
с допуснатото от него нарушение на пътните правила.В случая, преследваната
от подсъдимия цел, не е постигната, тъй като полицейските органи са заявили
отказ да приемат предоставения им дар, съответно и да проявят исканото от
него бездействие по служба.Това последно обстоятелство стои извън
престъпния състав на активния подкуп по чл.304а НК и поради това, не влияе
и не променя извода за довършеност на престъплението съобразно
разрешението, дадено в ТР № 1/12.03.2021г. на ВКС по т.д. № 1/2019г.,
ОСНК. В т.1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че формата на
изпълнителното деяние „даде", каквато е налице и по настоящия казус, е
осъществена от дееца активна дейност по прекратяване на собствената си
фактическа власт върху облагата, чрез предоставянето й на длъжностно и/или
на трето лице по такъв начин, че то да може безпрепятствено да упражни
фактически и/или юридически действия спрямо нея. В конкретния случай
подс.М. прекратява своята фактическа власт върху процесните банкноти,
представляваща материална облага, като ги е пуснал в полицейския
автомобил.По този начин той ясно е демонстрирал, че вече не свои тази вещ,
което и подчертано и с изказаните преди думи, адресирани отново към
полицейските служители, то за последните не е останало никакво съмнение,
че подсъдимият им дава банкнотите в дар, очаквайки от тях да игнорират
своите задължения в негова полза. Предвид местоположението на банкнотите
в самия служебен автомобил, всеки от двамата свидетели М. и К. е можел
безпрепятствено да упражни фактически действия спрямо нея.Подсъдимият
не отрича, че е пуснал процесните банкноти, като това обстоятелство се
доказва и от показанията на горните двама свидетели, възприели лично
действията на подсъдимия, и от съдържанието на протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него.Приобщените доказателства са
убедителни и позволяват на съда да формира извод, че с тези си действия
подсъдимият е постигнал обективна фактическа промяна в първоначалното
положение на процесните банкноти с номинал от 50 лв. в полза на
полицейските органи, за които е предназначена облагата, с което е
8

осъществил формата на изпълнително деяние „даде" по чл.304а НК.
Съобразно т.2 от цитираното по-горе Тълкувателно решение,
изпълнителното деяние „даде" по чл.304а НК се явява довършено, независимо
от това, че банкнотите не са приети от полицейските служители. Съгласно
тази задължителна съдебна практика, активният подкуп е довършен с
прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и
предоставянето й на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който
му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея - чрез
приемането й, респ. чрез отказ да я приеме. В настоящия случай, доколкото
доказателствата по делото установяват категоричност в действията на
полицейските служители да не приемат дадения им дар, очевидно е, че не е
постигнато съгласуване с волята на подсъдимия. Паричната сума, дадена от
подсъдимия, не се е полагала на полицейските служители, тъй като същите
следа да изпълняват служебните си задължения единствено и само срещу
възнаграждения, платими от държавата под формата на заплати.
Специалното качество на адресата на подкупа „полицейски орган" се
извежда на основата на представените по делото писмени доказателства за
службата, в която свидетелите М. и К. са работили и заеманата от тях
длъжност към датата на инкриминираното деяние. Съобразно представените
по делото Заповеди с анализираното по-горе съдържание и съобразно
представените длъжностни характеристики, двамата свидетели са служители
в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
05РУ – СДВР и са заемали съответните длъжности – командир на отделение в
групата за св.К. и старши полицай в същата група за св.М..Отчитайки
доказателствените данни за служебната ангажираност на двамата свидетели в
системата на МВР и характерът на дейността, осъществявана от тях
съобразно описаното в длъжностните им характеристики и в Заповед № 513з
– 5215/21.06.22г., то същите се установяват, като полицейски органи по
смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици.Като извършител на инкриминираното деяние М. е
преследвал целта - да не бъде санкциониран в качеството на водач на лекия
автомобил за допуснатото от него нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП. Безспорно
се установява по делото, че чрез даването на сумата от 150 лева подсъдимият
е целял да склони полицаите към бездействие. Целта му е била напълно
определена и в тази насока е желал да насочи поведението на полицейските
служители. Същият е съзнавал, че е допуснал административно нарушение,
което подлежи на санкция. В тази посока е уведомен предварително от
свидетелите К. и М., които ясно и директно са изразили и волята си за
съставяне и връчнване по надлежния ред на АУАН. Действията на подс.М.,
изразяващи се в пускане на процесните банкноти в служебния автомобил с
думите „Може ли да измислим нещо, за да не ми съставяте акт“, сочат за
налично у него ясно съзнание за предстоящите действия по служба на
9

полицаите и целта му е била да ги осуети.Горното се допълва и от
приложената по делото справка за предходни налагани на дееца
административни наказания, респ. той притежава знание за
административната процедура и последователността на реализираните в
рамките на същата действия.
За наказанието
При определяне вида и размера на конкретното наказание съдът взе
предвид на първо място обстоятелството на проведено съдебно следствие по
реда и условията на глава ХХVІІ НПК, при което задължителна се явява
нормата на чл.373 ал.2 НПК, препращаща към разп.на чл.58а НК, като по
силата на чл.58а ал.4 НК и при наличие на многобройни и/или изключителни
по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, то наказанието се
определя при законовите условия на чл.55 НК . В тази вр. съдът приема за
основателно искането на защитата за определяне на наказанието при наличие
на многобройни смекчаващи обстоятелства. Твърдените от адв.В. за
смекчаващи отговорността обстоятелства на фона на цялата доказана по
делото конкретика се оценяват за многобройни такива, макар и естеството на
всяко едно от тях самостоятелно да не го определя за изключително.
По настоящото дело и при обсъждане въпроса за наказанието съдът
изходи от високата обществена опасност на деянието, засягащо обществените
отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния
и обществения апарат и държавните органи, както и с точното, еднакво и
безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и
задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни
лица.
Обществената опасност на деянието се явява завишена такава и с оглед
разпространеността на корупционните прояви, тъй като се накърняват
интересите на гражданите.Този вид престъпления уронват авторитета на
държавните органи, макар и в случая даденият дар да е в размер само на
150лв.
Същевременно и в контекста на преценяваното наказание следва да
бъдат отчетени и данните, разкриващи положителни характеристики на
личността на подсъдимия – сравнително младата му възраст, необременено
съдебно минало, трудова и семейна ангажираност.В контекста на последното,
разбира се, и съобразно приложената на ДП декларация, се взе в предвид и
обстоятелството на налични за подсъдимия две деца, които поради малката си
възраст, се нуждаят от неговата грижа и подкрепа.Съдът не може да
пренебрегне и данните за нахождение на подсъдимия на територията на
гр.София на инкриминираната дата, провокиран от факта на намерена работа,
като тази възможност е силно ограничена в с.Рупците, където е неговата
адресна регистрация.Т.е. именно воден от стремежа за полагане на грижи за
своето семейство, подс.М. пребивава в гр. София, където и извършва
процесното престъпно деяние.В своята съвкупност всички горепосочени
позволяват на съда да определи наказанието в условията на чл.55 ал.1 т.2 б.
„б“ НК и наложи на подс. М. наказание пробация с двете задължителни
10

пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
Доколкото настоящият съд определи наказанието за подс.М. в
условията на чл.55 НК, то прие за неналожително налагането на наказанието
глоба.Предвидените в санкционната част на нормата на чл. 304а
НК наказания „лишаване от свобода" и „глоба" са в кумулативна даденост,
поради което и не е налице правна възможност за избор на съда само на една
от уредените санкции.Изключение от това правило е допустимо само по
силата на изрични специални норми и такава е разп. на чл.55 ал.3 НК. В
конкретния случай настоящият състав констатира наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което приложима се явява
нормата на чл.55 ал.3 НК и в тази насока съдът съобрази не само
имущественото положение на подсъдимия (сочено за фактор и от двете
процесни страни), но и личността на самия деец, като прецени, че с налагане
на основното наказание пробация ще се постигне превъзпитателния ефект на
наказанието.
На осн.чл.307а НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, в случая сумата от 150 лв.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подс.М.
М. да заплати и направените по делото разноски в размер на 240 лв., за
ползван на ДП служебен защитник.
При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

СЪДИЯ :

11

Номер на акта:	93
Дата:	11 юни 2024 г. (в сила от 7 юни 2024 г.)
Съдия:	Аделина Иванова

Дело:	20241100202379
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 април 2024 г.

Присъда по дело №2379/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите