Р Е Ш Е Н И Е
№ 954
гр. Хасково, 16.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №997/2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 197 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба от К.А.М. ***,
действаща чрез адв. Г. ***, срещу решение № 272/29.07.2019 г., издадено от
директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190026-022-0034876/09.05.2019г.,
издадено на основание чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3, във вр. с чл. 195, ал.1-3
от ДОПК от Недялка Вълчева на длъжност гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП, като правилно и законосъобразно.
В жалбата се съдържат доводи, че както
решението, така и потвърденото с него ПНОМ, са незаконосъобразни и
необосновани, издадени при допуснати съществени нарушения както на материалния,
така и на процесуалния закон. Сочи се, че потвърденото ПНОМ не отговаря на
изискванията на чл.195 и чл.196 от ДОПК, като в решението и потвърденото с него
постановление не се съдържат данни дали сумата 12928.71 лв. е част от
установено и изискуемо публично вземане, както и че няма данни обосноваващи
невъзможността или затруднението за събиране на задължението, както и дали е
била вече наложено обезпечение и достатъчно ли е то за събиране на сумата. На
следващо място се сочи, че на жалбоподателката не е връчено съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл.221, ал.1 от ДОПК, нито покана за
доброволно изпълнение, като по този начин тя не е уведомена за започналата
срещу нея процедура. На следващо място, се считат за необосновани и
незаконосъобразни изводите на директора на ТД на НАП- Пловдив, че след като
жалбоподателката е приела наследство по опис, то нейната отговорност за
установеното задължение на наследодателя не е изключена, а само е ограничена до
размера на полученото наследство, като изпълнението може да бъде насочено и към
нейното лично имущество.
Жалбоподателката, редовно и своевременно
призована, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТД на НАП –
Пловдив, както и потвърденото с него ПНОМ. Претендира разноски по делото.
Ответникът– директор на ТД на НАП - Пловдив,
чрез юрк. К., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт и на посочените в жалбата основания, приема за
установени следните обстоятелства по делото:
Между страните по делото не е спорно, че на
10.01.107г. е починал А. К. М., който след смъртта си е оставил следните
наследници по закон: Б. М., В. М., К.М., А. М. и Д. М., както и че с Решение №
93/16.02.2017г. по гр. дело №402/2017г. по описа на Районен съд – Хасково К.М.
е приела по опис наследство, останало от наследодателя ѝ А. М.
Не е спорно също така, че към датата на
смъртта си А. М. е имал публични задължения, които не са били погасени от
лицето.
Със служебна бележка изх. № С180026-181-0038310/04.05.2018г.
главен публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив е изпратил до началник на
отдел ТД на НАП- Пловдив Протокол с изх. № С180026-026-0011908/04.05.2018г.,
ведно с Приложение №1 за разпределение на задълженията на лицето А. М., които
следва да бъдат събрани от неговите наследници. Тези действия са извършени,
след като е било отправено запитване до Районен съд Хасково дали е налице отказ
от наследство от наследниците на А. К.М..
На 07.06.2018г. до К.А.М. е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК, с което същата
е поканена в 7-дневен срок от датата на получаването му да плати доброволно
задължението си което към 07.06.2018г., ведно с лихвите е в размер на 12371,95
лв. С писмото М. е уведомена и затова, че в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково под
№ *********/2018г. е образувано изпълнително дело за неплатените от нея
публични вземания. Съобщението е изпратено до адресата му с Известие за
доставяне 8100014441170 на 08.06.2018г., същото не е получено от М., видно от
отбелязването направено в него „извън страната“.
На 09.05.2019г. от главен публичен изпълнител
в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190026-022-0034876/09.05.2019г., с което на К.А.М.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в Райфайзенбанк.
Постановлението е изпратено до К.М. с Известие за доставяне 9100013164399,
което не и е връчено. Постановлението е получено лично от М. на 15.07.2019г.,
видно от отбелязването направено в самия акт.
Въз основа на издаденото ПНОМ е последвало
издаването на запорно съобщение до Райфайзенбанк, съобщение до Централен
регистър на особените залози, т.е. предприети са действия за събиране на
установеното и дължимо публично държавно вземане.
Недоволна от така издаденото Постановление
за налагане на обезпечителни мерки от главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив К.М. е оспорила същото по реда на чл.197 от ДОПК пред директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение № 272/29.07.2019г. е
потвърдил ПНОМ с изх. № С190026-022-0034876/09.05.2019г., издадено на основание
чл.200 ДОПК и чл.201, ал.3 във вр. с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК.„
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалба е
подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Безспорно
по делото е установено, че с постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С190026-022-0034876/09.05.2019г. публичният
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, като е преценил, че ще се затрудни събирането на установеното
и изискуемо публично вземане по изп.д. № *********/2018г. в размер на главница
от 8370.58 лв. и лихви в размер на 4558.13лв., на основание чл.200 и чл.202 ДОПК вр.чл.195 ал.1- 3 ДОПК е наложил запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в Райфайзенбанк.
Съгласно
чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания, като в случая такива са тези, за събиране на които е
издадено постановлението за налагане на обезпечителни мерки –съгласно чл.209, ал.2
т.2, 5 и 6 ДОПК. Съгласно чл.195, ал.2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато
без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичното
задължение, като обезпечението се налага по реда на чл.195 с постановление на
публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл.197 ДОПК. Съгласно чл.195,
ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата
или общините, установени или установяеми по реда на ал.5. Обезпечителни мерки
се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на
задължението, което обезпечава.
Съдът, с оглед задължението си за служебна
проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
В случая обжалваното постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално
съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение
на директора на ТД на НАП Пловдив е валидно и допустимо. Същото е издадено от
компетентен орган и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
В случая е наложена обезпечителна мярка -
запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
Райфайзенбанк.
Съгласно чл.197 ал.3 ДОПК съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5. Законът поставя
отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на
предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК
обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на
обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на
публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва
прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява
проявна форма на един от основните принципи в административното производство-
принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото
производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност
изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му
правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК
задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен
надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в
чл.196 ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК, в
постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от
органа съобразно преследваната от закона цел. В обжалваното постановление
липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка.
Както бе посочено, обезпечителни мерки се
налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се прилага само при
констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще
бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението може да бъде
такава индиция за затруднено събиране на задължението, но следва да се извърши
и преценка и на имущественото състояние на длъжника. Обезпечителната нужда не
може да се определи само от размера на задълженията, а следва да се извърши
преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с
разполагаемото имущество, като по делото липсват данни да е извършвана такава
преценка.
В случая е наложена обезпечителна мярка-
запор върху налични и постъпващи по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в
Райфайзенбанк по отношение на лице, което следва да отговаря за задължения
установени по отношение на неговия наследодател. По делото е установено, а и не
се спори, че жалбоподателката М. е приела наследство по опис, след като
задълженото лице, което е и нейн баща е починало. В тази връзка и както се сочи
в жалбата съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за наследството
приемането на наследство по опис има защитна функция – да се ограничи
отговорността на наследника за задълженията на неговия наследодател само до
размера на полученото наследство. Както в обжалваното решение, така и в
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, не е посочен, нито е
направен опит да бъде определен размера на полученото по опис наследство от
жалбоподателката. Това посочване или определяне е от съществено значение, с
оглед преценката която следва да бъде извършена от съда, дали посочената в
постановлението сума е съобразена с отговорността на жалбоподателката в
образуваното изпълнително производство по събиране на дължимите от
наследодателя ѝ публични държавни вземания. В тази връзка следва да
се посочи, че приемането на наследство
по опис не съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността на
кредиторите да се удовлетворят от имуществото на наследника надвишаващо
стойността на приетото по опис наследство. Ето защо следва да се посочи, че отговорността
на жалбоподателката в образуваното изпълнително производство е ограничена и е
до размера на стойността на активите от наследството, прието по опис, която
стойност всъщност не е определена от публичния изпълнител и в тази връзка
неможе да се даде дължимата от съда проверка посочената в постановлението сума
в размер на 12928.71 лева /главница и лихви/ съответства ли на задължението на
жалбоподателката до размера на стойността на активите от полученото наследство.
Поради това не могат да се черпят доводи, че тъй като приемането по опис само
по себе си не притежава правопогасяващ ефект относно вземането на кредитора, то
и ограничената отговорност на наследника по чл.60, ал.2 ат ЗН е без значение за
изпълнителното производство. Всъщност, както бе посочено и по-горе приемането
по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед отговорността на
наследника до размера на стойността на активите от полученото наследство и в
това се изразява неговата защитна функция. Липсата на мотиви и изследването на
този спорен въпрос, съществен за изпълнителното производство съставлява особено
съществено нарушение и е основание за отмяна на решението и потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки като незаконосъобразни.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че Решение № 272/29.07.2019г.
на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление изх.№
С190026-022-0034876/09.05.2019г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, следва да се отмени, като на основание чл.197 ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.
По делото е направено искане за присъждане
на съдебно-деловодни разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1
от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателна. В
полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 10 (десет)
лева, представляваща държавна такса. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие, между жалбоподателя и представляващия го адвокат е уговорено
възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 360 лв.
С оглед
на гореизложеното и на основание чл.197 ал.3 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 272/29.07.2019г.
на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление изх.№С190026-022-0034876/09.05.2019г.
за налагане на обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при
ТД на НАП- Пловдив, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се
в Райфайзенбанк за сумата от 12928.71 лв. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С190026-022-0034876/09.05.2019г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, с което по
отношение на К.А.М. е наложена обезпечителна мярка - запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Райфайзенбанк за сумата от 12928.71 лв..
ОСЪЖДА ТД
на НАП – Пловдив да заплати на К.А.М., ЕГН **********,*** разноски по делото в
размер на 370 лв. / триста и седемдесет лева/.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: