Р Е Ш
Е Н И Е
№ 34
гр.Русе,
14.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 6 ти състав,
в открито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 247
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на Н.И.С. ***, чрез
пълномощник адв.С.Л. от РАК срещу заповед
№ РД-01-1266/13.05.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено
наемното правоотношение с жалбоподателя и домакинството му,състоящо се от Е. Н.
С.-съпруга, З. Н. И.-син, Е. З. Н. и Н. З. Николова.-внучки за общински жилищен
имот с административен адрес гр.Русе, ж.к.Дружба 3 бл.51 вх.1 ет.4 ап.10,
състоящ се от две стаи,дневна-трапезария, кухненски бокс, сервизни помещения,
изба по АОС № 847/23.10.1996г.
В
жалбата се излагат съображения, според които оспореният административен акт е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие на материалния закон и неговата цел, както и поради
нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.Жалбоподателят твърди, че
синът му настанен като член от домакинството му страда от остра бъбречна
недостатъчност и е със 100% призната нетрудоспособност,с доказана необходимост
от трансплантация на бъбрек с донор майката, а внучките му са малолетни ученички, като
самият той е със 80% призната нетрудоспособност, както и че установеният размер на
доходи за последните 12 месеца сочи, че липсват достатъчно средства за
задоволяване на жилищна нужда на свободния пазар. Сочи в жалбата и в хода на
устните състезания, че е изплатена цялата сметка към „В и К“ , а по отношение
на установеното МПС,същото не е в
употреба .
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваната заповед. Не се претендират разноски
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез
процесуалния си представител, е представил писмени бележки, в които изразява
подробно становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а материалният
закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните основания,
посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т.1,ал.2 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 и т.5 от Наредба
№ 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем
и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе
(Наредба № 6). Твърди се ,че ако помощната комисия и органа са имали информация
за здравословното състояние на жалбоподателя и синът му биха процедирали по
друг начин, тъй като се признава че са налице остри социални и здравословни
проблеми, които според ответната страна не са били подкрепени с доказателства
към датата на издаване на оспорената заповед
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна. Не претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирани страни - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК и чл.60, ал.5 и ал.6 от ГПК
вр.чл.144 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 23.05.2022 г., а жалбата е депозирана чрез органа
на 27.05.2022 г. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Заповедта е издадена от компетентен материално и
териториално орган – от зам.кмета на Община Русе по заместване на кмета на
община Русе съгласно заповед № РД-01-1243 от 12.05.2022г. за времето на
13.05.2022г в отсъствието му, съгласно
разрешен отпуск/ л.22/. Кметът разполага с правомощието да прекрати наемното
правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС чл.31, ал.2, изр.първо от
Наредба № 6 по отношение на имот, частна общинска собственост на Община Русе. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по т.д 4 /2002г на ВАС делегирането представлява
възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от
време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ
административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от
подчинените му органи .Заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган, какъвто е случая.Макар и изрично в
заповед № РД-01-1243 от 12.05.2022г. на кмета на Община Русе да не е посочено основанието
по чл.46 от ЗОбС, в последният абзац за предоставените права е посочено, че
изброяването им е примерно и не се ограничава заместващият да подписва съобразно
представителната власт по конктретните нормативни актове.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл.46,
ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който е определен на един месец.
Заповедта
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46,
ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 (неплащане на
консумативните разноски към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД за повече
от три месеца), чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6
(изтичане на срока на настаняване. В мотивите на оспорения административен акт
са изложени фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените
законови разпоредби, съставляващи неговите правни основания.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
За
започналото административно производство до жалбоподателя било изпратено уведомление
изх.№ 94Н-4205-1/01.04.2022г,връчено на 05.04.2022г. ,ведно с решение по т.4.9
по протокол № 5/28.03.2022г от заседанието на Комисията по чл.6 от Наредба 6 на
ОбС гр.Русе. В указаният срок жалбоподателят представил спогодба с „В и К“ООД-Русе
с внесена сума от 1000лв и за разсрочване на задълженията и декларация по
отношение на МПС
Съдът
намира, че не съставлява процесуално нарушение обстоятелството, че
уведомлението е адресирано само до настаненото лице съгласно издадената
настанителна заповед № РД-01-454/23.02.2017 г. на кмета на Община Русе.
Съгласно чл.25, ал.3, изр.второ от Наредба № 6, настанителната
заповед има действие за всички членове на семейството или домакинството на
настанения. Разпростирането на действието на облагоприятстващия административен
акт и по отношение на останалите членове от неговото семейство/домакинство не
означава, че тези лица следва да участват в административното производство по прекратяване
на настаняването. Напротив, щом административното производство по настаняването
в общинско жилище се развива само със заявителя, посочен като настанено лице в
заповедта, то правната симетрия изисква производството по прекратяване на
настаняването да се развива също само с участието на настаненото лице. Разбира
се, доколкото крайният акт в това производство, а именно заповедта за
прекратяване на настаняването, засяга неблагоприятно интересите не само на
заявителя, но и на останалите членове на неговото семейство/домакинство, то последните
също разполагат с процесуална легитимация да го обжалват.
Макар
и съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие на
материалния закон и не съответства на неговата цел.
Няма спор, че видно от изготвената в
административното производство на справка от „Водоснабдяване и канализация Русе“
ООД по абонатен № 2004923, към датата на изготвяне на справката -17.03.22г.жалбоподателят
има неплатени задължения по множество фактури.На 04.04.2022г. е сключено
споразумение между „ В и К“ ООД-Русе за разсрочване на задължението, като е
заплатена сумата от 1000лв.и се дължат на равни месечни вноски сумата от 821,86лв.,
като не се оспорва и формално е налице.
В
хода на съдебното производство са представени множество разписки за изплатени
задължения към ВиК оператора за периода от 01.04.2021г. до м.юни 2022г.
На
следващо място, прекратителното основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31,
ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), формално е налице.
Според чл.46, ал.4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Според цитираната разпоредба, след
изтичане на срока за настаняване, в случай, че не са отпаднали условията на ал.2
и едновременно с това настаненото лице и неговото семейство/домакинство
отговарят на условията по чл.3, същото може да бъде настанено в жилище за
отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди при наличие на
свободно жилище.
Няма
спор, че петгодишния срок на настаняване на домакинството в общинското жилище е
изтекъл на 11.03.2022 г., като жалбоподателят е подал заявление-декларация на
14.03.с.г с искане за продължаване на срока на настанителната заповед, в който
е посочил, че му се е родила още една внучка, а синът му е на хемодиализа,
декларирал общо доходи от 800лв и притежаването на 1бр.МПС Рено Сценик ,дата на
първа регистрация 1997г.
Както
е посочено в Наредба № 6, след изтичането му принципно се допуска настаняването
на домакинството в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни
нужди при наличие на свободно жилище, т.е. продължаването на настаняването не
може да бъде извършено в жилище от резервния фонд, но няма пречка да бъде
продължен срока за настаняване в предоставеното общинско жилище при наличие на
предпоставките за това.
Формалното
наличие на основанието по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от
Наредба № 6, не означава, че заповедта съответства на материалния закон. Защото
съгласно чл.46 ал.1 т.7 от ЗОбС и чл.31 ал.1 т.6 от Наредба 6 наемните
отношения се прекратяват с отпадане на условията на настаняване, т.е да са настъпили
условия –изменение в обстоятелствата, обословили настаняването в общинско
жилище, които изключват наемателя от категорията лица,отговарящи на условията
за настаняване. Както се установява от адм.преписка жалоподателят получава
социална пенсия в размер на 212,50лв. по инвалидност,съпругата му не реализира
доходи, както и синът му . Обсъдени са наличните декларирани такива в общ
размер на 800лв., които не са в противоречие с изискването за минимален доход
от 910лв. с оглед на броя настанени и реализиращи доходи лица. Жалбоподателят е
с 80% трайно намалена работоспособност.
Както
се установява в хода на съдебното производство, след настаняването на
домакинството, синът на жалбоподателя Златко Николов И. е със 100% трайно
намалена работоспособност поради хронична бъбречна недостатъчност, а от края на
2021г. е на хемодиализа и предстои трансплантация на бъбрек , като през 2018г. му се е родило и дете, за
което са представени доказателства. Следователно, касае се до ново
обстоятелство, възникнало след настаняването на домакинството в общинското
жилище по силата на заповед № РД-01-4543/2017 г. на кмета на Община Русе. Това
ново обстоятелство, според съда, изцяло се субсумира под хипотезата на чл.45,
ал.1, т.2 от ЗОС – в семейството на жалбоподателя са налице новопоявили се
остри социални и здравословни проблеми, които съставляват материалното
основание за настаняване. Извеждането на домакинството от жилището при наличие
на малолетни лица, при установеното тежко здравословно страдание, би противоречало на ЗЗДт и на чл.78
от ЗХУ, която разпоредба изисква общините да предоставят жилищно настаняване на
хората с трайни увреждания чрез общинския жилищен фонд при условия и по ред,
определени в ЗОбС.
По делото не е спорно и
обстоятелството, че освен жалбоподателят, в имота живеят и непълнолетни и
малолетни внуци, и страдащ от сериозно заболяване негов син, за което следва да
им се гарантира нормална жизнена среда.
Както приема
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) Решение на ЕСПЧ от 15 януари 2009 г.
по делото Ćosić v. Croatia, жалба № 28261/06, § 21. ,гаранциите по Конвенцията изискват намесата
в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не
само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от
ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид
конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ,
която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България, е част от вътрешното право и
има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е
необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните
фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито
легитимни интереси трябва да бъдат защитени - Решения на ЕСПЧ от 21 юни 2011 г.
по делото Orlić v. Croatia, жалба № 48833/07, § 64; от 6 декември 2011 г. по делото Gladysheva
v. Russia, жалба № 7097/10, §§ 94-95;
от 2 декември 2010 г. по делото Kryvitska and Kryvitskyy v. Ukraine,
жалба № 30856/03, § 50; от
13 септември 2016 г. по делото Andrey Medvedev v. Russia, жалба № 75737/13, § 55.
В
случая административният орган не е отчел интереса на живеещите в общинското
жилище непълнолетни деца, както и заболяването на сина на жалбоподателя, за
което е бил и осведомен в декларацията.
При извършване на преценка за баланса между накърнените интереси
на жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна,
и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът
намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на живущите
в имота непълнолетни деца и на 100% увредения негов син.
Независимо
от изложеното до тук съдът намира, че оспорената заповед се явява и материално незаконосъобразна, тъй
като е налице несъответствие на описаните фактически обстоятелства с
приложените правни основания за прекратяване на наемното правоотношение , както
и поради наличие на вътрешно противоречие в изложените мотиви досежно
приложимите правни норми. В този смисъл съдът не
намира за нужно да коментира ненаведеното в оспорената заповед фактическо
основание- невярно деклариране в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 от страна
на жалбоподателят, по отношение на повече от 1 МПС, тъй като макар и налично
като твърдение, същото не е посочено като основание за прекратяване на наемното
отношение, още повече че се касае за л.а с регистрация от 1988г.,без да са
проверени данните дали не е служебно прекратена регистрацията му от ПП Русе,
тъй като не е посочено релеваното правно
основание по чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6 /
такова липсва/.
Оспореният акт не е съобразен и с целта на
закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1
от ЗОС
– в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни
нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги
задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния
пазар.
Следователно, предвид
безспорната жилищна нужда на жалбоподателя и живеещите с него пълнолетни, но
без доходи лица и внуци, затрудненото им материално положение, установените
здравословни и остро социални проблеми, оспореният административен акт се явява
постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК и несъответен
на целта на закона
По изложените съображения
жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като
оспорената заповед бъде отменена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на Н.И.С. *** заповед №
РД-01-1266/13.05.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното
правоотношение с жалбоподателя и домакинството му,състоящо се от Елена Николова
Станчева-съпруга, Златко Николов И.-син, Еленка Златкова Николова и Николета
Златкова Николова-внучки за общински жилищен имот с административен адрес
гр.Русе, ж.к.Дружба 3 бл.51 вх.1 ет.4 ап.10, състоящ се от две
стаи,дневна-трапезария, кухненски бокс, сервизни помещения, изба по АОС №
847/23.10.1996г.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: