Решение по дело №684/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към решение № 257/28.11.2024 г. по вчнд № 684/2024 г. по описа на СлОС

Въззивното производство е образувано по жалба, имаща характер на частна
въззивна жалба, от П. Д. Д., срещу решение № 317/29.10.2024 г. постановено по ЧНД №
1208/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.
С атакуваното решение П. Д. Д. е настанен на задължително лечение в Държавна
психиатрична болница – Раднево за срок от три месеца, при форма на лечението –
стационарно.
Със същото решение П. Г. П. е определена за лице имащо право да изразява
информирано съгласие за лечението му.
С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за обжалване,
решението на Районен съд – Сливен се атакува като се изразява несъгласие със
заключението на вещото лице и съответно с определената стационарна форма на лечение и
се претендира лечение под друга форма, а именно – домашно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция привлеченото лице П. Д., редовно
призован, се явява лично и със служебно назначение си защитник. Последният не поддържа
оплакванията против атакувания съдебен акт, като заявява, че Д. действително има нужда от
лечение в здравно заведение. Самото привлечено лице не оспорва необходимостта от
лечение, но заявява, че желае доброволно да се лекува и настоява за определяне на по-кратък
срок на лечение..
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира жалбата за
неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение. Намира, че са налице
основанията на закона за настаняването на привлеченото лице на задължително лечение за
определения от вещото лице срок и форма. Счита решението на районния съд за правилно,
обосновано и законосъобразно, с оглед на което настоява за неговото потвърждаване.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в частната жалба привлеченото лице, като обсъди изложените в нея доводи и
съображениякато прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Привлеченото лице П. Д. Д. е на 24 години, разведен, не работи. Промяна в
състоянието му близките отчитат от около 3 години, започнал да твърди, че къщата е
напръскана с отрова, че му слагат в храната отрова и инсулин, че съседите му правят магии,
защото му завиждат.
Привлеченото лице се изолирало, спяло в отделно помещение в къщата, в което не
допускал никой, не поддържал лична хигиена, искал пари от родителите си, при отказ ставал
много напрегнат и агресивен, заплашвал с убийство, отказвал да се лекува.
Привлеченото лице било настанено на задължително лечение в ДПБ - Раднево от
13.06. до 13.09.2024 г., като след изписването му отказвал прегледи и терапия. Състоянието
на привлеченото лице отново се влошило с обостряне на психотичната симптоматика,
агресивно поведение.
По делото е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, която дава
заключение, че привлеченото лице П. Д. Д. страда от „Параноидна шизофрения. Параноидно
халюцинаторен синдром. Разстройство вследствие на комбинирана употреба на ПАВ
1

/психоактивни вещества/“ МКБ-10 - F20,0.
В експертизата е отразено, че по време на прегледа се установило наличието на
характерни за психозите нарушения в съдържанието и структурата на мисловния процес,
изразяващи се в паралогичност, параноидни идеи за отношение, въздействие, отравяне и
увреда, себеотностност, налудни интерпретации, с анамнезни данни за дисфорични
отреагирвания и агресивни прояви.
В заключението е посочено, че при привлеченото лице П. Д. Д. липсва критичност,
освидетелстваният не е в състояние да даде информирано съгласие за лечението.
В заключението е отразено още, че наличната психотична симптоматика го правят
опасен за себе си или за околните и налага прилагане на мерки за задължително лечение,
като предлага лечението да се проведе в ДПБ - Раднево за срок от три месеца.
Така установеното от фактическа страна напълно кореспондира със събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали.
Фактическите изводи на първата инстанция са изградени въз основа на доказателствата,
които са били събрани в с.з., а именно показанията на разпитаните свидетели и
заключението на вещото лице.
Горната фактическа обстановка e приета за безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът с основание е кредитирал показанията на разпитаните в с.з. свидетели, които
са безпротиворечиви и взаимно се допълват, даде вяра и на заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психиатричната експертиза, тъй като действително няма основания да се
съмнява в неговата компетентност и безпристрастност.
Въз основа на така установеното като фактическа обстановка настоящата инстанция
счита правните изводи на районния съд за необходимостта по отношение на привлечения П.
Д. Д. да бъде проведено задължително лечение са законосъобразни и обосновани.
Налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбите на Закона за здравето, за
настаняване на привлечения на задължително лечение.
Привлеченият П. Д. страда от заболяване, което попада сред посочените в чл.146
ал.1 т.1 от Закона за здравето, а съгласно чл.155 от закона, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да
извършат деяние с опасни последици, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Действително с оглед на събраните доказателства по несъсмен начин се установява,
че привлеченото лице страда от посоченото по-горе психично заболяване, което налага
лечението му в специализирано болнично заведение, тъй като липсата на критично
отношение към болестния характер на преживяванията го правят опасен за себе си и за
обществото, както и че под влияние на психотичната симптоматика е възможно да извърши
престъпление.
Привлеченият не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си,
поради което съдът законосъобразно е било определено лице, което да дава съгласие за
лечението му, а именно П. Г. П. – негова майка.
Неоснователна е претенцията за намаляване на срока на постановеното
задължително лечение, доколкото това искане се основава единствено на субективната
преценка на жалбоподателя, че не е необходим такъв дълъг срок, а от друга страна срока на
лечението и неговата форма са препоръчани от вещото лице, с оглед на състоянието на
привлеченото лице, установено при извършване на експертизата.
Предвид горните съображения решението на първоинстанционния съд се явява
2

правилно и законосъобразно.
Поради липсата на основания, които да налагат изменението или отмяната на
проверяваното решение на Районен съд - Сливен, същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
3

Номер на акта:	257
Дата:	28 ноември 2024 г. (в сила от 28 ноември 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200600684
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 ноември 2024 г.

Решение по дело №684/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите