Решение по КНАХД №341/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С решение № 26 от 02.06.2025 г., постановено по АНД № 71/2024 г., състав при Луковитски районен съд, е потвърдил Наказателно постановление № 24-0297-000006 от 15.02.2024 г., издадено от Г. Д. Г. - началник на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, с което на Х. С. Х. от с.Румянцево, област Ловеч, [улица], [ЕГН], на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 71/2024 г. по описа на РС Луковит – Х. С. Х., чрез процесуалния му представител адвокат Р. М. от АК Ловеч.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като от приетите доказателства не може да се направи обоснован извод за това, че касатора е извършил нарушение. В този смисъл твърди, че самото НП и акта, въз основа на който е издадено не съдържат пълно и точно описание на нарушението, на доказателствата, които го установяват, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Подробно е направен анализ и са изложени доводи в този смисъл. Изтъкнати са и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свърдани със съставянето и връчването на АУАН. Моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, по същество на спора, с което се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощения адвокат, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адвокат М..

Ответната страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се потвърди решението на РС Луковит. Излага доводи в тази насока. Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и доводите на касатора в този смисъл са неоснователни.

Административен съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното :

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 26.12.2023 г., в 16:05 часа, в с.Румянцево, на кръстовището образувано от улиците „Капитан Стефан Павлов“ и „Централна“, Х. С. Х. от с.Румянцево, като водач на автомобил с рег. № [рег. номер] не пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил с рег. № [рег. номер] и го блъснал в задната лява част, като в следствие на удара автомобилът с рег. № [рег. номер] излязъл в ляво на платното за движение, качил се върху тротоара и повредил пътен знак Д 17. По този начин, в следствие действията на касатора Х. било реализирано ПТП с материални щети.

За това нарушение, след като били прегледани записите от намиращите се в района видеокамери, на 07.01.2024 г. полицейският служител Б. В. Ц. – мл.автоконтрольор в РУ Луковит съставил на Х. Х. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков № 1137105. А. Ц. приел, че с описаното деяние Х. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП – не пропуска ППС движещи се по път с предимство на кръстовище, поради което реализирал ПТП с материални щети. Като обстоятелства при извършване на нарушението актосъставителят посочил, че произшествието се е случило в светлата част на денонощието, на суха пътна настилка и при ясно време, като кръстовището е било регулирано с пътни знаци, с които единият път е бил сигнализиран, като път с предимство.

Като свидетели при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписали К. П. И. и П. В. И.. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя Х. Х., който след като бил поканен с писмена покана и по телефон не се явил. При предевяването на акта Х. отказал да го подпише и да получи екземпляр от него, което обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетеля Г. Й..

Липсват данни по преписката, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, Х. Х. да е представил писмени възражения.

Въз основа на цитирания АУАН, на 15.02.2024 г. Г. Г. - началник на РУ Луковит издал обжалваното НП № 24-0297-000006.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица, в законоустановените срокове, както и че съдържат изискуемите по ЗАНН реквизити, а също и че са издадени при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съставът на районния съд е приел също и че е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя (касатор в настоящето производство) административно нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Обсъдил е ангажираните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, като за последните се е позовал на показанията на разпитаните полицейски служители – актосъставител и свидетели по акта, като е достигнал до извод, че същите са непротиворечиви, кореспондират помежду си и обективно отразяват и потвърждават описаната в обжалваното НП фактическа обстановка. Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка по случая, първоинстанционният съд е приел, че описаното в НП деяние съдържа всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Решаващият състав е приел също така, че с оглед установените фактически положения, правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП и е приложил съответната на тази квалификация санкционна норма по чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДвП.

Подробно първоинстанционният съд е обсъдил случая относно доводите за маловажност, като обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП № 24-0297-000006/15.02.2024 г. на Началник РУ Луковит.

Настоящият състав на касационната инстанция счита, че касационните възражения за неяснота в констатации в процесния АУАН и НП са неоснователни. Установеното в АУАН кореспондира с данните в приетия по делото протокол за ПТП бланков № 837308 (рег. № 77) от 26.12.2023 г., както и с показанията на разпитаните свидетели и изготвените по случая докладни записки. В този смисъл мотивите на районния съд изцяло се споделят от касационната инстанция, като препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че касаторът Х. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, доколкото същият като правоспособен водач на МПС, е бил длъжен да съобрази поведението си с регламентираните в ЗДвП правила. Правните доводи на РС кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Изяснен е механизма на настъпване на ПТП-то и всички обстоятелства касаещи инцидента. Анализът на събраните в хода на производството доказателства обуславят извода за противоправно поведение на касатора, осъществяващо обективния състав на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, установяват наличие на виновно извършено от касатора поведение, несъобразено с обстоятелството, че пътя, по който се е движел е бил без предимство и е следвало преди навлизането в кръстовището да пропусне превозните средства, които са се движели по указания като път с предимство. Наличието на пътен знак "Б1" задължава водача на МПС да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство ППС или да предприеме маневрата, без да създава опасност за другите участници в движението. Неизпълнението на това задължение обуславя прилагане на санкцията по чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДвП.

Установено е и обстоятелството, че веднага след реализиране на ПТП, Х. е напуснал местопроизшествието, без за последното да бъдат уведомени контролните органи и да изчака пристигането им. Макар и да не е санкционирано, това му поведение също е неправомерно (нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) и подлежи на санкция, която е регламентирана в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Затова и правилно районният съд е възприел това обстоятелство в случая, като отегчаващо такова при обсъждане на въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо, настоящият касационен състав споделя изводите на РС Луковит за безспорната доказаност на процесното вменено на касатора нарушение. С оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отменянето му. Видно от АУАН и НП е, че е налице пълно описание на нарушението, датата и мястото където е извършено и обстоятелствата при които е извършено, поради което касационният съдебен състав счита, че в административнонаказателното производство не са били ограничени правата на касатора.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира, че решението е валидно и допустимо. Не се установиха нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи неговата отмяна. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, като е изложил и мотиви, относно тяхната оценка, които касационният състав изцяло споделя. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и тъй като разноски не са претендирани от ответника по касация, то такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 02.06.2025 г., постановено по а.н.д. № 71/2024 г. по описа на Районен съд гр.Луковит.

Решението е окончателно.