Р Е Ш Е
Н И Е
№320 06.03.2020г. град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На пети февруари година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 5755 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата
на „***“ ЕООД, Булстат: 122***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Средец, ул. „***“ № 5, ет. 1, aп. 1, представлявано от Й.Ц.Ц.- управител против
наказателно постановление № 16/20.11.2019г. на Директор на Областно пътно
управление - Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно Заповед
№РД-11-1124/17.09.2019г. от Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура”, с което, на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 3 000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б.”в” от Закона за пътищата /ЗП/.
Жалбоподателят моли
настоящата съдебна инстанция да отмени наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не ангажира
доказателства. Не изразява становище. Няма направено искане за разноски.
Ответната страна по жалбата, Агенция
„Пътна инфраструктура”-София, изпращат представител в съдебно заседание. Не
сочат доказателства. Молят НП да бъде потвърдено. Не правят искане за разноски.
Жалбата, депозирана пред
настоящата съдебна инстанция, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд – гр. Бургас,
след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 03.10.2019г.
в обхвата на АМ „Тракия“ км 353+796 дясно /км 353+900 дясно по РЕ
№512/7.05.2009г./, на рекламно съоръжение с площ 12 кв.м и поставен винил, експлоатирано
от фирма „***“ ЕООД, проверяващите установили, че експлоатацията на същото е
без разрешение за специално ползване на пътя.
За рекламното съоръжение
имало издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация
№512/7.05.2009г., което е било валидно до 26.06.2017г., като за същото имало
влязло в сила съдебно решение №1466/7.03.19г. на Административен съд - София
град, за отказ за преиздаване на разрешение за експлоатация.
Нарушението било констатирано
с констативен протокол от 12-АМ/3.10.19г.
Проверяващите съставили акт
за установяване на административно нарушение № 000188 от 25.10.2019 г. срещу
жалбоподателя, за нарушение разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в” от ЗП.
При връчване на АУАН на жалбоподателя, същият го подписал, без да посочи
възражения.
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител
и от писмените доказателства по делото. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От правна страна:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка и допуснати
процесуални нарушения. От приложените по делото доказателства се установява
безспорно констатираното от АНО нарушение. Съдът не констатира допуснати в хода
на административно наказателното производство процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като образуването на
настоящото дело пред РС Бургас, в най – голяма степен доказва този факт. В този
смисъл, Съдът възприема твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност.
По същество, настоящият
състав приема следното: Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”в” от Закона за
пътищата гласи: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забраняват:……експлоатацията на рекламни съоръжения“. По делото безспорно е
установено, че въпросното съоръжение е експлоатирано от фирмата – жалбоподател
- факт, който принципно не се оспорва от нарушителя. Описанието на
местоположението на въпросното съоръжение е достатъчно ясно и точно, за да
елиминира всяко съмнение за точна индивидуализация на местоположението му.
Безспорно е също така обстоятелството, че съоръжението е било без разрешително,
тъй като разрешителното е било валидно до 26.06.2017г., а след тази дата не е
било подновено, за което има приложено по делото решение на Административен съд
- София град за отказ за преиздаване на разрешение за експлоатация на въпросното
рекламно съоръжение. При липсата на такова надлежно разрешение, правилно
административнонаказващият орган е приел, че дружеството - жалбоподател е
осъществило състава на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗП.
С оглед на всичко
гореизложено, съдът намира за установено по несъмнен начин, че дружеството - жалбоподател
е осъществило твърдяното нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗП.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1
от ЗП, предвижда налагане на наказание „имуществена санкция“, в размер от 3000
до 8000 лева на юридически лица, извършили нарушения на чл. 26, ал. 2 от ЗП. В
случая, законосъобразно отговорността на дружеството - жалбоподател е била ангажирана
по този текст на Закона. Наложеното наказание е в минимален размер и не може да
бъде изменено от Съда.
В заключение съдът счита, че
не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна.
Наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото няма направени
искания за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и същите остават,
както са направени от страните.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският Районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 16/20.11.2019г. на Директор на Областно пътно управление -
Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно Заповед №РД-11-1124/17.09.2019г.
от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” против „***“
ЕООД, Булстат: 122***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. „***“ № 5, ет. 1, aп. 1, представлявано от Й.Ц.Ц.- управител, с
което, на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 3 000
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”в” от Закона за
пътищата /ЗП/.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.