№ 415 / 28.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
28.06.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 20.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора.........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 892 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата, С.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат З.А. - М.,xxx е предявила иск срещу Ф.Б., роден на xxx г. – СЪРБИЯ, с правно основание чл.49 ал.1 СК.
В исковата си молба твърди, че с ответника - Ф.Б. сключили граждански брак на 10.05.2016 г. в град Дуга поляна - Сърбия, където и живели известно време. Той и обещавал, че ще заживеят в Германия заедно с другите и три деца - П. С. К. на 9 години, М. С. К. на 6 години и П. С. К. на 4 години. Той ги докарал обратно в РБългария с другите и три деца в квартал Кошарник, при нейните родители, останал за малко и отново заминал за Германия, като твърдо и обещал, че отива там да подготви жилище за тях и ще дойде да ги вземе. Обадил се няколко пъти, като казвал, че все още търси подходяща квартира и не може да намери такава и веднага ще се обади, като намери. След това спрял да се обажда, а когато го потьрсела на телефона му - той все бил изключен и така до сега тя няма никакъв контакт с него.
Междувременно тя родила четвъртото си дете - Н. Ф.Б. на дата 30.05.2017 г., което е негово дете. Той сигурно взема детски надбавки за него в Германия, които са в размер на 200 евро, а на нея не и изпраща нищо. Много и е трудно, тьй като се грижи за четири деца и само родителите и и помагат за тях, а тя не работи. От ,,ДСП” - Монтана отказали да и изплащат каквито и да са помощи за четирите деца, защото съм сключила граждански брак с чужденец, което се явява и предпоставка да искам разтрогване на брака ми с него, а така също и настъпилата фактическа раздяла с него, тъй като той изобщо не я търси, нито пък и детето.
Моли съда да постанови решение, с което да се допусне разтрогване на брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в същия, като не се обследва вината. По време на брака си не са придобили никакво имущество. При сключване на брака не е променила фамилното си име; родителските права на детето и - Н. Ф.Б. да бъдат предоставени на нея, като се осъди ответника да и заплаща по 300 лева месечна издръжка за него, тъй като той реализира добри доходи в Германия за период една година назад от депозирането на исковата молба.
Ответникът Ф.Б., гражданин на Сърбия, чрез назначения му особен представител адвокат К.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор.
С него заявява, че ще вземе становище по молбата след събиране на всички доказателства по делото.
Не се сочат доказателства за настъпилата фактическа раздяла между страните е не полагане грижа от Ф.Б. за сина му.
Претендираният размер на издръжката е прекомерно голям.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните са съпрузи, сключили граждански брак в Република Сърбия, Дуга поляна на 10.05.2016 година. В Република България е признат за официален на 02.11.2016 година в град Монтана, като е издадено Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0164 от 02.11.2016 година. При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си. От брака има родено ненавършило пълнолетие дете – Н. Ф.Б., родена на xxx xxx.
Предявен е иск от съпругата С.К.В. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от съпрузите.
Само майката претендират упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н..
Няма спор и относно обстоятелството, че ответникът е напуснал съпругата си от Република България, квартал Кошарник, като е заминал за Република Германия, с обещанието, да подготви жилище в чужбина и да я извика, заедно с трите и деца. Междувременно тя родила дете от него. Не и се е обаждал, и тя няма никакъв контакт с него.
Разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод, с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни, нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл.14, чл. 15, чл. 17 от СК, а именно: уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, взаимност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи, състояния, поведение и адекватна реакция съществуват едновременно и в някаква идеална и идилична хармония в едно семейство - винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите, възгледите, преценките и разбиранията на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение, компромис, великодушие и не проявен егоизъм, да се подтисне желанието за надмощие, налагане и доминиране в брачната връзка, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито и продължително да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака, невъзможност от неговото по-нататъшно съхраняване и съществуване. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, тъй като в тяхното съзнание вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане - усещане за разделност, т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса духовно, емоционално, физическо и интимно общуване, още повече, в различни държави. Това несоциално, непълноценно и неприемливо състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят, поради житейската му безпредметност и налага прекратяването му с развод като един единствено възможен и краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална, практическа раздяла, обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност.
В тази връзка, искът с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод, поради настъпило разстройство на брака, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения, обич, грижовна мисъл и зачитане между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, отчужденост, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните свидетели, в лицето на брата на ищцата и нейната снаха, се установява, че съпрузите действително са разделени от преди раждането на Н.. Откакто е заминал за Германия, не я е търсил, не се е обаждал, не е изпращал никакви средства и не се е интересувал от тях.
Установената между страните по делото фактическа раздяла и отчужденост, които, макар и да са живели съвместно, са безразлични един към друг, не поддържат никакви физически и духовни отношения като съпрузи, които обстоятелства и факта, че всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от Семейния кодекс, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях. Докладчикът достига до извод, че между страните не съществуват нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност. Установената фактическата раздяла е достатъчно основание да се приеме, че този брак не може да бъде заздравен. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване – съвместното живеене на съпрузите. Страните пребивават в различни държави. Между тях явно не е имало и обща загриженост за материалното благополучие на семейството. Мотивиран от изложеното до тук съдът намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради бракът им се явява дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод.
Тъй като ищцата не е поискала съдът да се произнася по въпроса кой от двамата съпрузи е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, то не следва и произнасяне в тази насока.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно не е постигнато съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката им, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, режима на лични контакти с другия родител е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, съдът съобрази, следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от Семейния кодекс съдът изслуша майката.
Тя категорично изрази желанието си да упражнява родителските си права по отношение на Н..
В такъв случай основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото дете. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г., което не е загубило силата си понастоящем, и при действието на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г. Съобразно постановеното в него, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен безспорен авторитет. Самата грижа към детето предпоставя освен отговорност, отдаденост, постоянна, всеобхватна, непрекъсната и цялостна грижа и внимание. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот.
В тази връзка следва да се отбележи, че Н. е на 2 години и 1 месец, към настоящия момент е малолетна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно, че Н., от раждането си е отглеждана в семейна среда, от своята майка, подпомагани от нейните родители, всички живеещи съвместно, обгрижвана, спокойна и задоволена. Етапът от развитието на всяко дете, в тази най-малка възраст е свързан със задоволяване на физиологични потребности, което е предпоставка за изграждане на силни емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят, е тази с майката. Детето е при нея.
При произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът следва да спази правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под закрилата на държавата и обществото /чл. 14 от Конституцията на Република България/, закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, както и при кой от родителите децата ще се чувства по-добре. Съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение и не само следва да прецени твърдените на страна или направено доказателствено искане, но е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето.
Във възрастта, в която се намира Н., в която се счита, че все още е неосъзната, много е малка, следва да се създават навици, са необходими още много знания, придобиване на умения, в която се внушават ценности и детето следва да се моделира, изгражда и напътства, за което безспорно са необходими и двамата родители. Когато отношенията между тях са добри, то и децата са спокойни, сигурни, уверени, усмихнати, щастливи, успяващи. В конкретният случай Н. даже не познава баща си, поради причината, че е изоставил майка и, когато е била бременна и повече не ги е потърсил.
В конкретния случай, съобразено с всички доказателства по делото и по убеждение на съда, интересът на детето налага упражняването на родителските права да бъде възложено на майката. Съдът, като взе предвид родителските и и морални качества, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на навици, умения, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, необходимостта от постоянна грижа, внимание и обич и фактът, че то живее и понастоящем с нея, привързаността им, намира, че в най-голям интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Решаващ и единствен критерий за съда в случая е обективният интерес на Н., поради което и намира, че в конкретния случай, на настоящия етап в създадените отношения, майката е по-пригодна, като тя следва да поеме грижата за отглеждането и възпитанието и.
Следва освен да се определи местоживеенето на детето, то и режима на лични контакти с бащата и издръжката на Н..
Същественото е, че личните отношения между родители и деца следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържането им, без те да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Същевременно решението на съда не следва да изброява всички форми на лични отношения, а да предостави до известна степен свобода на преценка и избор на родителя и детето, като се има предвид и възрастта му. Независимо от това, на кого са предоставени за упражняване родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля, значение и отговорност за формиране и подпомагане развитието на детето и никой от родителите не може да бъде ограничаван за това от съда. Обичайното поведение на всеки родител е да действа в интерес на детето си. Той носи отговорност за своите действия и при липса на доказателства за злоупотреба, по тези въпроси следва да му се предостави свобода на преценка. Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да изпълнява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание, развитие, съзряване. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува и с двамата си родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето. Приетите по делото факти и обстоятелства обосновават убеждението на съда, че между ответника и малолетното дете не са осъществявани никакви нормални контакти, поради което следва да се определи режим на лични отношения, който да създаде възможност за детето, общувайки с бащата, в случай, че той въобще се появи на територията на Република България и я потърси, да изгради своите чувства на привързаност, обич и доверие. Това ще съдейства за правилното и развитие и личностно формиране, за тяхното спокойствие и самочувствие; да приема не само грижите и подкрепата на майката, но и на тези на бащата.
Предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на детето от майката, обуславя извода и за определяне нейното местоживеене, което съгласно изискването на закона се постановява и в отделен диспозитив.
По отношение на издръжката, дължима от бащата:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на роденото от брака дете Н., на 2 години и 1 месец от храна, облекло, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите и – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. По делото са представени доказателства, че ищцата има още три други малолетни деца от своя предишна връзка и не реализира никакви доходи. Липсват доказателства за доходите на бащата. Сочи се, че той няма други лица от същия ред, на които следва да заплаща издръжка. Реализира трудови доходи в Република Германия. Съдът, като взе предвид липсата на доходи на родителите и възрастта и потребностите на детето и съобразно законовата разпоредба на чл. 142 от СК, намира, че месечната издръжка, която двамата родители следва да осигурят за Н. следва да бъде не по-малко от 300 лева. Съгласно чл. 140, ал.3 от СК тези суми следва да се разпределят между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права върху детето на нея, то ответникът следва да поеме частта от ежемесечните разноски по отглеждането и, като заплаща по 200 лева месечна издръжка за Н., считано от предявяването на иска - 01.04.2019 година и сумата от 2 400.00 лв., дължима от 01.04.2018 година, една година назад преди предявяване на иска. Останалите необходими средства ще се дават от майката, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето. Над този размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, от което са се разделили съпрузите, на адрес град Монтана, ул.Камчия 47, следва да се предостави за ползване на майката, съвместно с детето.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си. Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищцата не е променяла фамилното си име при сключването на брака и не е направила искане за допускане промяна, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото, се дължи по сметка на Районен съд Монтана държавна такса от 50.00 лв. за допускане развода и прекратяването на брака, 288.00 лв. за определения размер на месечната издръжка, 96.00 лв. държавна такса за дължимата издръжка една година назад и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ответника.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между С.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Ф.Б., роден на xxx година, гражданин на Република Сърбия, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 10.05.2016 година в Сърбия, Дуга поляна, и Удостоверение, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак в Република България, № 0164 от 02.11.2016 година на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината на съпрузите за това състояние.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете, местоживеенето му, издръжката и личните отношения
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на Н. Ф.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, на майката С.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на Н. Ф.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, на адрес: град Монтана, ул.Камчия № 47.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на Ф.Б., роден на xxx година, гражданин на Република Сърбия с Н. Ф.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx, както следва: всяка първа и трета събота от месеца по местоживеене на детето, като до седем годишната и възраст да се осъществяват 10.00 часа до 16.00 часа, а след навършването на тази възраст, освен този режим и по 10 дни през лятото, които не съвпадат с разрешен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Ф.Б., роден на xxx година, гражданин на Република Сърбия, ДА ЗАПЛАЩА на С.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като майка и законен представител на малолетната Н. Ф.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, месечна издръжка от 200.00 лв., считано от 01.04.2019 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното прекратяване или изменяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв от 300.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф.Б., роден на xxx година, гражданин на Република Сърбия, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като майка и законен представител на малолетната Н. Ф.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, сумата от 2 400.00 лв., представляващи дължимата месечна издръжка за периода 01.04.2018 година до 01.04.2019 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.04.2019 година, до окончателното изплащане.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град Монтана, ул.Камчия № 47 се предоставя за ползване на майката С.К.В..
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата, която след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилното име В..
СЪПРУЗИТЕ, след прекратяването на брака не си дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Ф.Б., роден на xxx година, гражданин на Република Сърбия, да заплати държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 50.00 лв.; 384.00 лв. за определения размер на месечната издръжка и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл.242 ал.1 предложение първо ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: