№ 25954
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110112010 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Т.К. Тодорова за вземане в размер на 653,26 лева - главница по
Договор за паричен заем № 3704700 от 06.12.2019 г., сключен между
длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени
на заявителя, ведно със законната лихва от 07.03.2022 г. до окончателното
плащане, 35,68 лева – договорна лихва за периода 23.12.2019 г. – 11.05.2020
г., 239,52 лева - възнаграждение по гаранционна сделка, както и 96,88 лева –
мораторна лихва за периода 12.05.2020 г. – 22.02.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията
за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските,
съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче
издаването на такава за сумата от 239,52 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 3704700 от
06.12.2019 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД.
Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия
случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В случая, уговореното възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено
от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Отделно от това
следва да се посочи, че при действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се
задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение, като договорът за поръчителство съществува само при
1
действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е.
поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на
страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая след
служебно извършена справка съдът констатира, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за паричен заем, въз основа на
което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД
също цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на
допълнителни разходи за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК –
в този смисъл Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II
ТО, ВКС.
Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде
отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
19,16 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и
над сумата от 38,32 лева до пълния дължим размер от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, срещу Т.К. Тодорова, с ЕГН **********,
в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 239,52 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 3704700 от
06.12.2019 г., както и в частта, в която се претендират разноски за държавна
такса над сумата от 19,16 лева до пълния заявен размер от 25 лева и
разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 38,32 лева до
пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3