№ 1005
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Х.И.. с
ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-005487/17.12.2021 год. на Началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
В жалбата се оспорва обжалваното НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй
като фактическите констатации в него не съответстват на обективната действителност. В
жалбата се излага твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.Депозирана е молба, в която се
изразява становище по хода на делото и по същество.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, серия GA, № 497562/04.12.2021 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на същата дата 04.12.2021 год. около 00.10 часа в
гр.Варна, по ул. "Вяра", посока бул."Сливница" жалбоподателя Г. управлява лек автомобил
„Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. № ***, собственост на Ц.Н. Д.а-И.а с ЕГН **********,като
отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дргерер
7510” с ARNA-0167, не носи СУМПС и контролен талон към него.АУАН е съставен по
данни на свидетели очевидци.Издаден талон за медицинско изследване № 133512 –
1
нарушения на чл.174,ал.3, предл.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било
удостоверено с подпис на свидетел.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.174,ал.3,предл.1
от ЗДвП – административно наказание „ глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн.
чл.183,ал.1, т.1,предл.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лв.; за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1,предл.1 от ЗДвП, на осн.чл.183, ал.1,т.1, предл.1 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 10 лв..
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите актосъставителя Н.Д., Д.Д. и
А.А. , които в пълнота разкриват обстоятелствата около извършената на жалбоподателя
проверка.Показанията им са логични, последователни и потвърждават изложеното в АУАН,
поради което съдът ги кредитира.
В показанията си св. А.Г. посочва, че с приятели бил пред заведението „ Куатро” когато
видял лек автомобил „Мерцедес” да се движи с несъобразена скорост нагоре-надолу по
ул.”Вяра”. Според свидетеля си личало, че водача на автомобила е в нетрезво състояние.В
заведението имало служители на СОД „Спартак”, които след като тръгнали били „засечени”
от водача на „Мерцедеса”. Твърди, че е присъствал при съставянето на акта, както и че
жалбоподателя бил в нетрезво състояние – залитал, говорел неадекватно. Категорично
отказал да бъде тестван за алкохол. Не дал и документи.
От показанията на св. Х.Г. се установява, че е видял жалбоподателя И. да шофира
автомобила . Движел се нагоре-надолу по ул."Вяра", засякъл автомобила на СОД
"Спартак".Твърди, че е присъствал когато полицейските служители са поискала да тестват с
дрегер жалбоподателя, но той отказал да му бъде извършена проверка.
Съдът намира, че следва да кредитира в цялост показанията на свидетелите Н.Д., Д.Д.,А.А.,
А.Г. и Х.Г., тъй като показанията им са подробни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Н.Д., Д.Д.,А.А., А.Г. и Х.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие, от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД
МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели. Съдът не
констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на
АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
на чл.174,ал.3 от ЗДвП . Цитираната норма предвижда налагане на наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2
000 лева на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, следва
лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо
средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо
и достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско
изследване.
От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде
изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за
медицинско изследване. Смисълът на разпоредбата на чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП е да се
санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните
органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или
чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. В случая се
3
касае за проверка и за изследване с един и същ предмет, имащи за цел осъществяване на
контрол за спазване на една и съща забрана, засягащи по еднакъв начин и в еднаква степен
обществените отношения, непосредствен обект на нарушението.
Настоящият съдебен състав счита, че от показанията на свидетелите Г. и Г. и приобщените
по делото писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на
процесната дата жалбоподателят управлявал автомобил и в този смисъл е имал качеството
на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. На следващо място, след като му е било
предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, същият
категорично е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство (независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не,
съответно независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско
изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна страна състав на
административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
В случая безспорно се доказа, че И. с поведението си е реализирал състава на посоченото
административно нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл".
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, особено
като се има предвид характерът на този вид административни нарушения – отказът от
проверка за тестване за употреба на алкохол възпрепятства установяването на шофиране
след употреба на алкохол, което е деяние с изключително висока степен на обществена
опасност, би могло и да е престъпление по НК, в зависимост от концентрацията на алкохол.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Правилно са определени и санкциите досежно наложената глоба и лишаване от право да
управлява МПС, доколкото за нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП наказанията са с
фиксиран размер и не подлежат на преценка от административнонаказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП , водачът на моторното превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Свидетелите А. и А.Г. в показанията си установяват неносенето,респ. отказа да бъдат
представени въпросните документи от страна на жалбоподателя. Показанията на посочените
свидетели не се поставят под съмнение от други доказателства, а и жалбоподателят не е
възразил срещу така описаното нарушение в самия акт за установяване на административно
нарушение, поради което съдът намира за доказано по несъмнен начин нарушението на
посочената разпоредба.
За посочените нарушения правилно е ангажирана административно наказателната
4
отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, като са му били
наложени две административни наказания глоба от 10 лв. Санкцията е определена от
законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция от страна на съда.
Предвид изложеното по-горе състава на съда намира, че НП е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР - Варна
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-005487/17.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на И.Х.И.. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца; за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от
ЗДвП на осн.чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 10 лв..
ОСЪЖДА И.Х.И.. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата от
80.00 лв. представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5