РЕШЕНИЕ
№ 1657
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330106228 по описа за 2021 година
Производство по чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Ищцата Д. И. Д. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 317з-2973/02.04.2021 г. на
*** на ответната страна, да я възстанови на предишната работа и да осъди ответната
Дирекция да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за
периода 02.04.2021 г. – 02.10.2021 г. в размер на 10 171, 98 лева, заедно със законната лихва
върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като
„***“ в Сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ към Отдел
„Административен„ при ответната *** от 02.02.2017 г. до 02.04.2021 г., считано от която
дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10,
предл.1-во от КТ и Справка № 317р-4340/30.03.2021 г. – поради придобиване право на
1
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства, че действително
към момента на сключване на трудовия й договор от 02.02.2017 г. ищцата вече е била
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но този трудов договор е бил
сключен на основание §70, ал.1, т.3 от ЗИДНЗМВР, съгласно която разпоредба считано от
датата на влизане в сила на този Закон се преобразуват в трудови правоотношения
служебните правоотношения на ***, за които се прилага §86 от ЗИДЗМВР и които към
датата на влизане в сила на този Закон заемат длъжности за *** – каквато била и ищцата
преди преобразуването на служебното й правоотношение с трудово, поради което съдът
намира, че с трудовия договор с ищцата от 02.02.2017 г. не е възникнало ново трудово
правоотношение между страните, а е било трансформирано служебното й такова (още
повече, че стажът по служебно правоотношение в *** се зачита за стаж при същия
работодател при трансформиране на служебното правоотношение в трудово, по силата на
Закона).
Не съществува законово изискване трудовото правоотношение с работник или служител,
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да бъде прекратено от
работодателя в момента на придобиването на това право от работника или служителя,
поради което съдът намира, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение
на това основание и в по-късен момент.
При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на прекратяване на
трудовото й правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, съдът намира, че посоченото в процесната Заповед уволнително основание се явява
съставомерно, а с оглед на това предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска за признаването на уволнението за незаконно и отмяната му
като такова и с оглед на акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да
се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева – като от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за направени разноски, поради което и такива не
следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***,
**. Б.П., против ***– гр. ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
2
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № 317з-
2973/02.04.2021 г. на *** на ответната страна, възстановане на ищцата на предишната й
работа и осъждане на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за оставането й
без работа поради уволнението за периода 02.04.2021 г. – 02.10.2021 г. в размер на 10 171, 98
лева, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. И. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** – гр.
***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, юрисконсултско възнаграждение
В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 04.10.2021 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3