№ 4491
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110145560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Н. Н. П., с ЕГН: ********** срещу ........., с която е
предявен иск с правно основание основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 предл. 2 от
КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ за признаване на дисциплинарно наказание „забележка“, извършено
със Заповед № ВСС - 9145/26.06.2024 г., издадена от главния секретар на Съдийска колегия
на ......... (СК на ВСС) за незаконно и за неговата отмяна.
Ищцата Н. Н. П. твърди, че е съдебен служител в администрацията на ......... от 2016 г.
на длъжност главен експерт - юрисконсулт в отдел „Дисциплинарни производства“ в
дирекция, „Правна“, сега администрация на Съдийската колегия на ВСС (АСК на ВСС).
Поддържа, че мотивът за наказанието наложено със Заповед № ВСС9145/26.06.2024 г.,
връчена на 01.07.2024 г. е „неизпълнение на поставен 2 дневен срок от прекия ръководител“
по преписка № ВСС-5267/19.04.2024 г. и преписка № ВСС5271/19.04.2024 г. Посочва, че
първата преписка е по повод постъпила жалба от Инспектората към ......... (ИВСС) срещу
решение по т. 35.1. от протокол № 14 от заседание на Съдийската колегия на ВСС,
изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ
(Обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), проведено на 26.03.2024 г., с което на основание чл. 310, ал.
6 от Закона за съдебната власт не е образувано дисциплинарно производство по направеното
предложение с peг. индекс № ВСС-5267/22.03.2024 г. от ИВСС в частта относно допуснатото
бездействие от страна на Николай Белев Василев - съдия в Софийски районен съд, от
съответната дата, на която е изтекъл релевантният процесуален срок за изготвяне на
мотиви/съдебни решения до 26.03.2019 г. вкл., по изрично посочените в диспозитива на
1
решението наказателни дела поради изтичане на пет години от извършване на нарушението.
Сочи, че жалбата от ИВСС е изпратена с придружително писмо с изх. № ВСС-
5267/24.04.2024 г. до Николай Белев Василев - съдия в Софийски районен съд, НО, чрез
административния ръководител - председател на СРС, като в писмото е посочено, че на
основание чл. 198, ал. 1 АПК, се дава възможност на съдия Николай Василев да подаде
писмени възражения в 7 дневен срок от получаването на жалбата. Придружителното писмо е
връчено на 09.05.2024 г., седмодневният срок е изтекъл на 16.05.2024 г. С резолюцията на
началник отдел „Дисциплинарни производства“ й е предоставен двудневен срок след
изтичане на срока по чл. 198, ал. 1 от АПК за изпълнение на задължение за изготвяне на
становище и окомплектоване на жалба до ВАС, за което е уведомена на 22.04.2024 г.
Поддържа, че на 23.05.2024 г. е уведомена от деловодството за постъпването на отговор на
жалба с peг. № ВСС-5267/17.05.2024 г. от Николай Василев, като на 23.05.2024 г. е изготвила
придружително писмо до ВАС, с копие до ИВСС, становище на СК на ВСС по жалбата,
списък на страните, а на 23.05.2024 г. е придвижена жалбата, ведно с посочените изготвени
книжа и с приложено становище от СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС, за
съгласуване от директор на Дирекция „Правна“, който към момента е изпълнявал функциите
на Главен секретар, съгласно Заповед № ВСС - 7869/15.05.2024 г. След съгласуването им от
него са придвижени от нея към деловодството на СК на ВСС, изпълняващо функциите на
ВСС за извеждане с изходящ номер и депозиране в регистратура на ВАС. Разяснява, че
преписката е била при докладчик до 22.05.2024 г., видно от писмо с peг. № ВСС -
5267/22.05.2024 г., поради което едва на тази дата, при посещението й в сградата на СК на
ВСС, изпълняваща функциите на ВСС на ул. „Екзарх Йосиф“ 12, е успяла да получа
физически преписката, за да започна обработването й, с оглед на което е изпълнила
задълженията си на 23.05.2024 г. - веднага след като е била уведомена за постъпването на
отговора на жалба и получаване на преписката. Посочва, че втората преписка е по повод
постъпила жалба от Инспектората към ......... (ИВСС) срещу решение по т. 39.1. от протокол
№ 14 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен
съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (Обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), проведено
на 26.03.2024 г., с което на основание чл. 310, ал. 6, предл. 1 от ЗСВ не е образувано
дисциплинарно производство по направеното предложение с peг. индекс № ВСС-
5271/25.03.2024 г. в частта относно допуснатото бездействие от В.С.Д. - съдия в Софийски
районен съд, от съответната дата, на която е изтекъл релевантният процесуален срок за
изготвяне на мотиви/съдебни решения до 26.03.2019 г. вкл., по изрично посочените в
диспозитива на решението наказателни дела поради изтичане на пет години от извършване
на нарушението. Сочи, че жалбата е изпратена е с придружително писмо с изх. № ВСС-
5271/24.04.2024 г. до В.С.Д. - съдия в Софийски районен съд, НО, чрез административния
ръководител - председател на СРС, като в писмото е посочено, че на основание чл. 198, ал.1
АПК, се дава възможност на съдия В.Д. да подаде писмени възражения в седмодневен
дневен срок от получаването на жалбата. Придружителното писмо е връчено на 09.05.2024
г., седмодневният срок е изтекъл на 16.05.2024 г. Твърди, че с резолюцията на началник
отдел „Дисциплинарни производства“, й е определен двудневен срок след изтичане на срока
2
по чл. 198, ал. 1 от АПК за изпълнение на задължение за изготвяне на становище и
окомплектоване на жалба до ВАС, за което е уведомена на 22.04.2024 г. Поддържа, че на
29.05.2024 г. била уведомена от деловодството на СК на ВСС, че по жалба с peг. № ВСС-
5271/19.04.2024 г., депозирана от Инспектората към ВСС срещу решение по точка 39.1. от
Протокол № 14/26.03.2024 г. не е постъпил отговор от дисциплинарно привлеченото лице -
В.Д. - съдия в Софийски районен съд, поради което на 30.05.2024 г. е окомплектовала
преписката със становище на СК на ВСС, изпълняваща функциите на ВСС по жалбата,
списък на страните, заверено копие на цялата приписка за съда с приложен опис на
преписката, изготвила е придружително писмо до Върховния административен съд, с копие
до Инспектората към ......... и изпратила от имейл адреса на техническия сътрудник на отдела
- Д.Д., на имейла на директор дирекция „Правна“ за съгласуване от негова страна на
придружителното писмо, като същото е било подписано и върнато на имейла на
техническия сътрудник в отдела - Д.Д.. Пояснява, че на 31.05.2024 г. придвижила жалбата,
ведно с изготвени книжа и с приложено становище от СК на ВСС за извеждане с изходящ
номер от деловодството на СК на ВСС и депозиране в регистратура на ВАС. Посочва, че е
възразила срещу заповедта и наказанието произтичащо от нея с вх. № ВСС-9145/08.07.2024
г., като до момента няма произнасяне от работодателя й - главния секретар на Съдийската
колегия на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно §23, ал.2 от ПЗР
към ЗИД на КРБ. Разяснява, че дисциплинарните преписки и дела физически се съхраняват в
сградата на СК на ВСС с адрес гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12, а нейното работно
място е в сграда, която се ползва за нуждите на АСК на ВСС с адрес гр. София, ул.
„Г.С.Раковски“ № 185, с оглед на което работата при такъв вид административна дейност и
такава подредба, преписки и дела на един адрес, а експертите на друг адрес е изключително
трудна. Сочи, че не винаги в електронната деловодна система се сканира и качва целия
постъпил материал, ако той е обемен се качва само придружителната страница,
следователно липсва останалата част, чакаща резолюция, като не е възможно непрекъснато
да се следи постъплението на материалите по електронната деловодна система. Също така
посочва, че при поставен субективно и необвързан нормативно кратък срок за изпълнение
при окомплектоване на преписка по постъпила жалба за съда при отиването от едната сграда
в другата, не разполага с две работни места и се налага колеги да й отстъпи работното си
място. Навежда твърдения, че успоредно изпълнява и други задачи по длъжностна
характеристика. Поради изложеното поддържа искане за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание.
Ответникът оспорва предявените искове, като излага съображения за
неоснователността им. Оспорва процесуалната легитимация на ответника в настоящето
производство, като посочва, че надлежен ответник е ........., с Булстат *********,
представляван от Б.М., чрез Т.Д. - главен секретар, в качеството му на работодател съгласно
чл. 355, ал. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗСВ, във връзка с § 1, т. 1 от Кодекса на труда. Поддържа, че
заповедта е подробно мотивирана, наложена е от компетентен орган в обема на
предоставените работодателски права, съгласно ЗСВ, КТ и взетите решения от СК на ВСС,
поради което не са налице сочените в исковата молба пороци. Посочва, че окомплектоването
3
и изпращането на двете преписки във Върховния административен съд от страна на
служителя е необосновано забавено, налице е неизпълнение на основни трудови функции
съгласно длъжностната характеристика, неспазване на предвидените в закона /АПК/ срокове
и неизпълнение на разпорежданията на прекия ръководител на ищцата, поради което е
ангажирана и дисциплинарната й отговорност. Навежда твърдения, че обосновано
работодателят е наложил дисциплинарното наказание „забележка“, което по „тежест“ е най-
лекото предвидено в чл. 188 от КТ, като „неизпълнение на възложената работа“ /чл. 187, ал.
1, т. 3 от КТ/ и „неизпълнение на други 3 трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникването на трудовото правоотношение“ /чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ/,
както и неизпълнение на предвидените в т. 5.8 и т. 6.2. от длъжностната характеристика
задължения на ищцата, са сред тежките нарушения на трудовата дисциплина, доколкото
засягат същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът
или служителят дължи по трудовото правоотношение. Те са достатъчни за да бъде
квалифицирано неизпълнението им като нарушение на трудовата дисциплина, и са напълно
достатъчни от формална гледна точка за ангажирането на дисциплинарната отговорност на
ищцата, без да е съществен елемент обстоятелството настъпили ли са неблагоприятни
последици за работодателя или е могло да настъпят. Поддържа, че с оглед характера на
производства, за чиито преписки е била отговорна ищцата, както и обстоятелството, че за
същите са определени кратки срокове за разглеждане и приключване, доколкото самото
образуване на дисциплинарно производство срещу съдия води до неблагоприятни
последици за него, предприемането на съответните процесуални действия във връзка със
своевременното администриране на преписките по депозираните жалби и изпращането им
във ВАС е с висока степен на важност. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен
орган на дисциплинарна власт, какъвто е главния секретар на ВСС и при спазване на
предвидените в глава Девета, раздел III от КТ - Дисциплинарна отговорност, императивни
правни норми. Твърди, че на ищцата са поискани обяснения във връзка с нарушенията, за
които е наложно наказание, поради което процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Навежда
твърдения, че ищцата не е не е изпълнила в дадения срок задължението си, като не е
администрирала своевременно жалбите, ведно с преписките, като пояснява, че достъпът до
всички дисциплинарни преписки в сканиран вид е осигурен за всички служители в отдел
„Дисциплинарни производства“, дирекция „Правна“ в папка, от която по всяко време могат
да бъдат взети материалите за окомплектоване и изпращането им в съда. Сочи още, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, като в нея ясно били
изложени конкретните вменени нарушения, била спазена процедурата по чл. 193 КТ за
изискване на писмени обяснения преди налагане на наказанието и същото било наложено в
рамките на двумесечния давностен срок от откриване на нарушението, срокът за което
започвал да тече от деня следващ този на доклада до работодателя за установени нарушения,
а именно: 28.05.2024 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на
26.06.2024 г. Поддържа, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 предл. 2 от КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ.
В тежест на ищцата e да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, към датата на налагане на дисциплинарното наказание.
В тежест на ответника е да установи законосъобразността на налагането на
дисциплинарно наказание на основанието, на което е извършено, като докаже, че
дисциплинарното наказание на ищцата е наложено при спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност
за вменените дисциплинарни нарушения, а именно: 1) че преди налагане на
дисциплинарното наказание е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл.
193 КТ; 2) че заповедта е мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; 3) че
ищцата е извършила виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, 4) че
наказанието е наложено в рамките на два месеца от установяване на нарушенията и не по-
късно от една година от извършването, 5) както и че наложеното наказание е съответно на
нарушението.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото, обективиран в
Определение № 51302 от 18.12.2024 г., е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК обстоятелствата, че ищцата е била съдебен служител
в администрацията на ......... от 2016 г. на длъжност главен експерт - юрисконсулт в отдел
„Дисциплинарни производства“ в дирекция, Правна“, сега администрация на Съдийската
колегия на ВСС (АСК на ВСС), както и че й е наложено наказание „забележка“ със Заповед
№ ВСС-9145/26.06.2024 г
По делото е представено и прието искане на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от
Кодекса на труда до ищцата с изх. № ВСС-8212 от 04.06.2024 г., с което ответникът е
поставил въпроси на ищцата по отношение на преписка с № ВСС-5267/19.04.2024 г. и
преписка с № ВСС-5271/19.04.2024 г. с въпроси на коя дата е уведомена за резолюцията на
пряката й ръководителка с поставения срок за изпълнение, дали е изпълнила в срок
поставената задача, на коя дата е изпълнила задачата и с искане да посочи релевантните
документи. Искането за обяснения съдържа и срок за даване на такива, който е до 17:00 ч. на
07.06.2024 г.
Видно от разписка за получаване на искането за обяснения, същото е връчено на
04.06.2024 г., което ищцата е удостоверила с подписа си.
Доколкото ищцата не е оспорила автентичността на изявлението си за получаване на
искането за даване на обяснения по реда на чл. 193 от ГПК следва да се приеме, че същото е
редовно връчено на ищцата. Също така видно от текста на искането за ищцата е
индивидуализирано деянието, за което се искат обяснения, по начин, който позволява да
5
разбере за какви обстоятелства следва да даде обяснения, поради което следва да се приеме,
че този елемент от фактическия състав на производството по реализиране на дисциплинарна
отговорност на работника/служителя е редовно осъществен (така: Определение № 785 от
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда
Зекова, Решение №432/2010г по гр.д№1322/2009г, ІІІ г.о.). Освен това с искането е даден
срок от 3 дни, който настоящата инстанция намира за разумен предвид конкретните
обстоятелства. Обясненията са поискани по повод на обстоятелства, осъществили се около
седмица преди искането за обяснения, въпросите касаят обстоятелства, които са известни на
ищцата и които са осъществени лично от нея, както и няма необходимост от представяне на
доказателства, които да са трудни за събиране (така: Определение № 2481 от 21.05.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 787/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И., Решение № 257 от
22.05.2012 г. на ВКС по гр. д № 985/2011 г. / ІV г. о.; Решение № 330 от 05.11.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1220/2013 г., ІV г. о., Решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д. № 917/2011 г.,
IV г. о.). А също така и в искането е посочено като правно основание за искането на
обяснения разпоредбата на чл. 193 от КТ, от което следва, че служителят е в състояние да
разбере, че обясненията му се искат във връзка с производство по реализиране на
дисциплинарната му отговорност.
По делото са представени и приети писмени обяснения от ищцата по искане за
обяснения с изх. № ВСС-8212/04.06.2024 г., в които ищцата подробно е изложила
съображенията си по поставените въпроси и е посочила, че не счита, че е налице
нарушаване на трудовата дисциплина.
По делото е представена и приета Заповед № ВСС – 9145/26.06.2024 г. за налагане на
дисциплинарно наказание, издадена от директор на дирекция „Правна“ Димитър Ненов в
качеството му на изпълняващ функциите на главен секретар на СК на ВСС. Съгласно чл.
192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено
от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.
Съгласно чл. 355, ал 5, т. 2 от ЗСВ главният секретар на СК на ВСС осъществява ръководство
по отношение на човешките ресурси в администрацията на ........., в което правомощие влиза
и правото му да налага дисциплинарни наказания на служителите от администрацията на СК
на ВСС.
Предвид посочените в разпоредбата на чл. 355 от ЗСВ правомощия следва да се
приеме, че главният секретар представлява длъжностно лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
КТ с ръководни функции и като такова разполага с компетентността да налага
дисциплинарни наказания.
Видно от текста на заповедта длъжностното лице е изложило мотиви за наличието на
дисциплинарно нарушение, като е обсъдило и съображенията на ищцата, изложени в
писмените обяснения, които е предоставила. В заповедта са ясно индивидуализирани
нарушителят, нарушението, кога е извършено, посочено е наложеното наказание и
законовото основание, на което се налага. Поради това настоящата инстанция счита, че
заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение съдържа всички необходими реквизити.
6
Предвид особеностите на нарушението, а именно факта, че то се реализира чрез
бездействие, изразяващо се в непредприемане своевременно на необходимите действия за
изпълнение на служебните задължения на ищцата, моментът на нарушението е моментът на
изтичане на съответния предписан от прекия ръководител срок за изпълнение на служебните
ангажименти. Същият е посочен в заповедта за налагане на наказание, поради което може
да се приеме, че е налице и този реквизит. Освен това за пълнота настоящата инстанция
счита, че при нарушения, при които не може да бъде установен точен момент на извършване
на нарушението, посочването на периода, в който е било извършено, е достатъчно
индивидуализиращо обстоятелство (така: Решение № 50110 от 13.11.2023 г. по гр. д. №
3215 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 50110 от
13.11.2023 г. по гр. д. № 3215 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Димитър
Ненов. Лицето свидетелства, че е бил сезиран от пряката ръководителка на ищцата. Сочи, че
две преписки са били разпределени на ищцата. Сочи, че една от преписките е имала краен
срок за изпълнение на 23.05 и на тази дата около 14:30-15:00 ч. ищцата е представила пред
него в качеството му на директор оформено придружителното писмо с преписката, но
понеже е имало нередовности, той е дал указания. След това около 16:00 ч. ищцата пак е
дошла в офиса му за съгласуване на преписката, но отново е имало нередовности, поради
което свидетелят я върнал отново за отстраняването им. Свидетелства, че около 17:20-17:30
окончателно ищцата е изпълнила задачата и успешно е съгласувала със свидетеля
преписката с придружителното писмо. Към този час обаче служителите от деловодството
вече са си били тръгнали, защото било след работно време. Св. Ненов заявява, че за другата
преписка не си спомня добре, но смята, че била забавена с около 7-8 работни дни.
Свидетелят сочи, че лично се е запознал с дадените от ищцата обяснения в качеството му на
главен секретар. Също така отбелязва, че обемът на работа на ищцата е намалял значително
след разделянето на администрацията на ВСС, поради което е имала възможност да изпълни
задачите си в срок.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С.А..
Свидетелят сочи, че работи в същия отдел като ищцата и на същата длъжност и че обемът
работа значително е намалял след разделянето на администрацията на ВСС между април и
юни. Свидетелства, че всички служители от отдела им имат достъп до сървър, на който се
качват сканираните преписки и досиета. Като свидетелят заявява, че дори и преписката да е
при съдия-докладчик, те имат достъп чрез сканираните електронни преписки. Свидетелят
твърди, че имат дълъг срок, в който да окомплектоват преписката и да подготвят
съпроводително писмо, като служебно трябва да следят за сроковете.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Ненов и на св. Арсов за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски
и правно логични. Въпреки че е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да
няма точен, достатъчно конкретен и подробен спомен за някои обстоятелства, а да си спомня
фактите в по-обобщен вид, основното, което има значение е, че показанията касаят факти,
7
които са възприети лично от свидетеля и изложените показания са житейски и правно
логични и последователни.
По делото е представена и приета длъжностна характеристика за длъжността „главен
експерт-юрисконсулт“, от която е видно, че съгласно т. 5.8 служителят, който заема
длъжността „главен експерт-юрисконсулт“ изпълнява и други дейности, възложени от
началника на отдел „Дисциплинарни производства“ и/или директора на дирекцията,
свързани с дейността на отдела и дирекцията. Съгласно т. 6.2 служителят е длъжен да плати
самостоятелно изпълнението на длъжностните си задължения, като спазва съответните
законови и подзаконови нормативни актове и указанията на възложилия работата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се констатира, че ищцата не
е изпълнила задълженията си, като не е окомпектовала и съставила придружително писмо
по преписка с № ВСС-5267/19.04.2024 г. и преписка с № ВСС-5271/19.04.2024 г. съобразно
указанията на началника на отдел „Дисциплинарни производства“. Видно от длъжностната
характеристика на ищцата в служебните й задължения се включва да следи служебно за
сроковете и да организира работния си процес по начин, който да съответства на нормативно
установените и на дадените от ръководителя срокове. Поради това със своето бездействие
тя е нарушила своите трудови задължения. От събраните доказателства се установи, че
ищцата е имала достъп до електронно досие и е имала задължение служебно да следи за
спазване на всички срокове за окомплектоване на преписката и изготвяне на
придружителното писмо. Безспорно се установи, че за преписка с № ВСС-5271/19.04.2024 г.
ищцата е изготвила придружителното писмо преди края на работния ден, но е следвало да
съобразни при полагане на дължимата грижа и процедурата за съгласуване, съответно
необходимостта от допълнително време. Поради това обстоятелството, че е завършила
първата задача в рамките на календарния ден, не я освобождава от отговорност, тъй като е
било след края на работния ден и в резултат на неспазването на дадения срок преписката е
изпратена със забавяне. Поради това деянието следва да се квалифицира като
противоправно, доколкото фактическото поведение на служителката е в противоречие с
дължимото от нея поведение съгласно длъжностната характеристика. Предвид
обстоятелството, че съставът на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ е формален и не изисква
настъпването на определен вредоносен резултат, въпросът дали са настъпили вреди за
работодателя е ирелевантен за осъществяване на състава, но би имал значение при
определяне на подходящото дисциплинарно наказание. Освен това поведението следва да
бъде квалифицирано като виновно, доколкото не е положила дължимата грижа, за да
изпълни своевременно служебните си задължения. Поради това настоящата инстанция
счита, че е изпълнен съставът на дисциплинарното нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10
вр. с чл. 186 от КТ, вр. с т. 5.8 и т. 6.2 от длъжностната характеристика на ищцата.
Видно от разписка за получаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, същата е връчена на ищцата на 01.07.2024 г. Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В настоящия случай следва да
8
се приеме, че срокът е спазен, тъй като дисциплинарните нарушения, за които е наложено
наказанието, са осъществени на 21.05.2024 г. и на 20.05.2024 г. съответно за всяка от
преписките, доколкото това е първият работен ден след срока за окомплектоване на
преписката.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение (така:
Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о.). По настоящото
дело се установи, че ищцата е извършила две отделни дисциплинарни нарушения,
изразяваши се в забавяне с изпълнение на служебните задължения по окомплектоване и
изготвяне на придружително писмо. Но не се установява в резултат на това нарушение да са
настъпили вреди за работодателя. Поради това при преценката на наложеното
дисциплинарно наказание според критериите на чл. 189, ал. 1 КТ следва да се приеме, че
наказанието е пропорционално на извършеното нарушение. Извършеното нарушение не се
отличава с особена тежест, но от събрания по делото доказателствен материал се установи,
че натовареността на ищцата е позволявала съобразяване на сроковете, поставени от
ръководителя на отдела. Поведението на ищцата също не се отличава като особено
укорително, поради което също следва да се приеме, че избраното дисциплинарно наказание
„забележка“ е пропорционално.
Поради всичко гореизложено настоящата инстанция счита, че искът е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ответникът има право да му бъдат присъдени
разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. с чл. 23, т. 1 НЗПрП в размер
на 180 лв., а също така е поискал присъждането на такива, поради което следва да му бъдат
заплатени 180 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 предл. 2 от
КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ за признаване на дисциплинарно наказание „забележка“, извършено
със Заповед № ВСС - 9145/26.06.2024 г., издадена от главния секретар на Съдийска колегия
9
на ......... (СК на ВСС) за незаконно и за неговата отмяна, предявен от Н. Н. П., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Панчарево, общ Столична, ул. „Ловджийска чешма“ № 40,
срещу ........., гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12, с БУЛСТАТ: *********.
ОСЪЖДА Н. Н. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Панчарево, общ
Столична, ул. „Ловджийска чешма“ № 40, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПрП
вр. с чл. 23, т. 1 НЗПрП, да заплати на ........., гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 12, с
БУЛСТАТ: *********, сумата от 180 (сто и осемдесет лева), представляващи разноски за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Софийски градски съд с възивна жалба
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10