№ 1325
гр. В. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 278315/16.03.2021г от М. Г.
ХР. срещу Решението на ВРС-VIIIс-в № 260529/18.02.2021 по гр.д.№ 116011/ 2020г в
частта му, с която Е ЗАБРАНЕНО на М. Г. ХР. ЕГН ********** от гр.В. ж.к.„Вл.В.“ № 308
вх.16 ет.6 ап.18 да приближава на разстояние по[1]малко от 150м детето М. М. Г. ЕГН
**********, както и училището му – ОУ „Княз Борис I“, находящо се в гр.В. ж.к.„Вл.В.“ за
срок от 6 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН.
Счита решението в тази част за незаконосъобразно и затова моли за отмяната на
наложената мярка, като твърди, че били налице признаци на синдром на родителско
отчуждение.
В ос.з. въззивникът се се явява.
Отправено е искане от процесуалния му представител за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 281593/2.04.2021г от Р. СТ.
ЛЮБ. като законен представител на малолетното дете М. М. Г. със становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в тази част.
1
В о.с.з. се поддържа становището за неоснователност на жалбата и моли за присъждане
на сторените за настоящата инстанция разноски.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпома гане“-В. не изразява
становище.
Производството е по реда на чл.4 от ЗЗДН, образувано по молба на въззиваемата в
лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете М., род.2010г, за
защита от домашно насилие срещу М. Г. ХР., като се излага следното: двамата с ответника
съжителствали на семейни начала, както и са родители на децата Р. М. Г., вече пълнолетен,
и М., род.12.08.2010г.
Твърди, че от м.01.2018г били разделени, като за отглеждането и издръжката на децата
се грижела единствено майката.
През м.10.2020г подала ИМ за издръжка, на осн.чл.143 СК, за осъждане на бащата да
заплаща ежемесечна издръжка в полза на детето М., за което било образувано гр.д.№
12396/2020г на ВРС. След като ответникът получил препис от ИМ, й позвънил по телефона
и започнал да сипе обидни думи, като настоявал тя да оттегли иска, на което молителката
отказала.
Ответникът започнал да й звъни настоятелно още от 9ч на 12.12.2020г почти през
целия ден с настояване да оттегли иска за издръжка, защото в противен случай „щяло да й се
случи нещо“.
На 13.12.2020г ок.13.30ч внезапно се появил на входната врата на адреса, където
живеела молителката с децата, и искал да поговорят отново за оттеглянето на иска.
Поканила го да влезе вътре, за да разговарят. М. продължил да настоява тя да оттегли
предявения иск, като бил категоричен, че „няма да даде и една стотинка на малкия им син
М.“. Помолила го да се успокои и да си тръгне. В коридора той й казал, че й давал два дни,
за да оттегли иска, иначе „щял да я оправи“. След това попитал големия им син Р. дали
одобрява действията на майка си. Р. му отвърнал, че я подкрепя изцяло, защото издръжката
била за отглеждането на брат му, който имал нужда от нея. Ядосан от този разговор, преди
да излезе от апартамента, ответникът ударил на молителката силен шамар по лявата страна
на лицето с дясната си ръка. От силния удар тя паднала на земята. Тогава Р. започнал да го
усМ.ява и да се опитва да го изблъска от апартамента. Излизайки, М. се обърнал към тях с
думите, че ако не оттегли иска си, ще убие нея и майка й, която подкрепяла дъщеря си и й
помагала за отглеждането на децата. Синът Р. затворил вратата и позвънил на тел.112. От III
РУ на ОД на МВР – В. ги посъветвали да се снабди с медицинско удостоверение и да заведе
дело в съда.
Излага още, че малолетният М. станал свидетел на случилото се.
2
По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени следните
мерки за защита: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката и детето; да му бъде забранено да приближава нея и детето,
както и жилището, където живеят, наМ.ащо се в гр.В. ж.к.„Вл.В.“ № 306 вх.13 ет.1 ап.188, а
също и нейната месторабота на адрес: гр.В. ул.„М.“ № 8, и училището на детето М. – ОУ
„Княз Борис I“ в гр.В. ж.к.„Вл.В.“, на разстояние по-малко от 150м за максималния
предвиден в закона срок от 18 месеца, както и временно да бъде определено местожи
веенето на детето М. при неговата майка Р. СТ. ЛЮБ..
Претендира сторените разноски.
Ответникът М. Г. ХР. чрез особения му представител адв.В.В. е изразил становище за
уважаване на молбата само по отношение на поисканата мярка по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН. В
случай, че съдът уважи искането да бъде задължен да не доближава детето, то моли срокът
на тази мярка да бъде минимален.
Контролиращата страна Дирекция „СП“–В. в нарочно становище счита, че интересът
на детето съвпада с уважаването на молбата, ако се установи по безспорен начин, че бащата
е извършил актове на домашно насилие, станали в присъствието на детето.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, наМ.а за установено от фактическа страна :
По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за раждане /л.7-I/ се
установява, че молителката и ответникът са родители на детето М. М. Г., родено на
12.08.2010 г., малолетен към настоящия момент.
Към молбата е представена декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.
Представено е и медицинско удостоверение, от чието съдържание се установява
травматичен оток в лявата лицева половина. Описаното травматично увреждане е резултат
на удар с или върху твърд, тъп предмет, би могло да бъде получено по указаните време и
начин. Обусловило е чувство на болка и страдание.
По делото са събрани гласни средства чрез разпита на свидетеля Р. М. Г. –пълнолетен
син на страните, който излага, че на 13.12.2020г баща му дошъл в дома им и поискал да
разговаря с майка му. Тя го пуснала да влезе и двамата отишли в детската стая. Започнали да
говорят на висок тон, да се карат. Викали доста време, след което ответникът се насочил към
стаята на свидетеля, като го чул да казва: „Отивам да питам децата си дали са съгласни да
бъда осъден“. Попитал го дали е съгласен да бъде осъден и свидетелят му отговорил: „Да,
защото трябва да поемеш отговорност, защото реално не изплащаш нищо към нас и нямаме
никаква подкрепа от теб като баща“. Започнал да му вика. Свидетелят също повишил тон.
Ответникът погледнал към майка му, посочил я и й казал: „Лично теб ще те убия“, след
3
което му казал „Ще убия и баба ти“. Баща му ударил силен шамар на майка му и затова
свидетелят станал от стола, за да ги разтървава, като извадил ответника от апартамента.
Казва, че брат му също станал свидетел на случилото се и допълва, че двамата братя
многократно били ставали свидетели и на други актове на насилие от страна на баща им към
майка им; когато живели заедно, това било ежедневие. Родителите му са разделени от 2018г
и оттогава баща му ги посещавал в месеца по един или два пъти, за да се видел със синовете
си.
На осн.чл.15 ал.1 ЗЗДт е изслушано и детето М. в присъствието на социален работник
от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“-В.. Разказва, че когато
баща му дошъл в дома им на 13.12.2020г, за да поговори с майка му. Отишли в другата стая
и в началото говорели тихо, а после започнали да си викат на висок глас. По това време той
бил в другата стая с брат си Р.. Когато баща им си тръгвал, попитал брат му дали е съгласен
майка му да го съди за издръжката и той /Р./ казал, че напълно е съгласен. Тогава баща им
много се вбесил, ударил шамар на майка им и тя паднала на земята. М. видял всичко, но не
могъл да реагира.Случилото се го разстроило и затова чакал баща му да си замине. Брат му
Р. се впуснал да разтървава родителите им и изгонил баща им от вкъщи, след което
позвънил на тел.112.. по думите на детето М. много пъти се било случвало баща им да удря
майка им. Двамата били разделени от 2018г, като тогава тя цялата била в синини. Оттогава
виждал баща си в месеца по един-два пъти. Споделя, че го било страх да не стане агресивен
като баща си. Не му е мъчно за него и не желае да го вижда заради случилото се.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предпоставка за подаване на молба по ЗЗДН са проява на акт на насилие или опит за
такова, като по своя вид то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и/или
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и пострадалото
лице да бъде от категорията лица, посочени в чл.З ЗЗДН.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не
толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг
от хора, станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за
преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия
граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава обвързваща за
съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, въз основа на
която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде
исканата от молителя заповед.
В настоящия случай останалите събрани доказателства по делото са в подкрепа на
изложеното в декларацията. При това ответникът не оспорва фактическите твърдения
предвид изявлението само за ограничаването на налаганите спрямо него мерки.
4
Това налага извод за осъществен от ответника акт на домашно насилие по см.чл.2 ЗЗДн
във формата на психическо и емоционално такова по отношение на малолетния си син М.
предвид установения акт на физическо и психическо насилие спрямо неговата майка, на
което детето е станало очевидец.
Ето защо молбата за налагане на мерки за защита по отношение на малолетното дете
М. е основателна.
Достигането до правни изводи, съвпадащи с тези на РС обуславя потвърждаване
първоинстанционното решението.
Разноски в полза на въззиваемата за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени
в размер на 300лв, за което е представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие, обективиращ и разписка за реалното им заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIIс-в № 260529/18.02.2021 по гр.д.№
116011/2020г в частта му, с която Е ЗАБРАНЕНО на М. Г. ХР. ЕГН ********** от гр.В.
ж.к.„Вл.В.“ № 308 вх.16 ет.6 ап.18, да приближава на разстояние по[1]малко от 150м
малолетния си син М. М. Г. ЕГН **********, както и училището му – ОУ „Княз Борис I“,
находящо се в гр.В. ж.к.„Вл.В.“, за срок от 6 месеца, на осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. Г. ХР. ЕГН ********** от гр.В. ж.к.„Вл.В.“ № 308 вх.16 ет.6 ап.18, да
заплати на Р. СТ. ЛЮБ. ЕГН ********** от гр.В. ж.к.„Вл.В.“ № 306 вх.13 ет.1 ап.188,
сумата 300лв /триста лева/ - разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.11 ал.2
ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5