Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 03.06.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На десети май
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: К. ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 32 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 11-0001060
от 10.01.2019г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Ловеч.Жабодателят твърди,че не е извършил описаното
нарушение,няма качеството на работодател на посочено физическо лице.Дружеството
няма задължение да инструктира това лице,тъй като същият никога не е бил
служител или работник в него.Към датата на инцидента не е изпълнявал задължения
по трудово правоотношение,нито е изпълнявал трудови задължения без наличие на
трудов договор.Съставеният АУАН не отразява обективната действителност.
Съответно пренесените констатации в наказателното постановление също са
неверни.При съставянето на АУАН и наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения.Отделно и двата акта са необосновани,тъй като
констатациите противоречат на доказателствата.
Жалбодателят, редовно призован, се явява в съдебно
заседание,представляван от законния си представител и адв.А.,който
в първото заседание по делото и по същество моли да бъде отменено изцяло
обжалваното постановление.
Ответникът по жалбата-директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“/по-надолу в мотивите обозначавана с абревиатурата „ДИТ“/се явява в
съдебно заседание,като моли да бъде отхвърлена жалбата,като неоснователна и се
потвърди обжалваното постановление.В писмена защита доразвива съображенията си.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59
ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на св.К.И.П.,Е.Н.И.,Ц.И.Ц.,П.И.М.,Светослав
А.Л.,Ц.В.В.,М Б Х,Д.ММ.,И.С.И.,С.Л.Б.,М.А.Р.,А.А.М., съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбодателят „Л.-2008“-ЕООД е със седалище и адрес на управление в село
К,общ.Троян,обл.Ловеч и с предмет на
дейност:придобиване и търговия с дървен материал,пренасяне на дървена маса и
други товари с животинска тяга,дървообработване,търговска,външнотърговска и
посредническа дейност,производство,преработка и търговия с растителна и
животинска продукция,извършване на други услуги и други дейности в страната и
чужбина,незабранени със закон.
Жалбодателят е собственик на верижен булдозер,модел хх ххх.Според показанията на свидетеля С.Л./син на
представляващата търговското дружество/,булдозерът бил отдаван под наем“ от дружеството-жалбодател. След разговор между св.Л. и
свидетелят И.С.И. била постигната договорка за предоставяне на верижната машина
от собственика на свидетеля за извършване на конкретна работа на горски
обект/път/,намиращ се в землище на село Р,Лов.обл.,общ.Тетевен.
Свидетеля И. следвало да извърши транспорта на булдозера от град Троян до село Р.
При траспортирането на
булдозера,посредством специализирана техника/гондола/ от град Троян/“сметището,зад
Л“/,присъствал и свидетелят С.Б..Между последния и свидетелят И. била
постигната уговорка булдозера да остане да работи първоначално на обект на
свидетеля А.М./“Д“/.
След като булдозерът бил транспортиран до село Р,бил
оставен първоначално на обект в м.“М.д“,като преди извършване на конкретната
работа на св.М.,бил извършен съвместен обход на терена/горски път/ от свидетелите
М.,Стайков,от лицето,което следвало да извърши конкретната работа с булдозера-С
Д,б.ж. на град А и според показанията на св.С на огледа/обхода присъствал и свидетелят С.Л..
По време на извършване на работа на обекта на св.М.,булдозерът,който
бил управляван от С Д,претърпял повреда-скъсал се маркуч,като се наложило
свидетелят М Х-работник на жалбодателя и изпълняващ
функции на „шофьор“ в дружеството, да пътува от село Калейца и отстрани
повредата.На свидетелят М. не се харесала работата,извършена от Д и същият се
отказал „да го вика пак“.Платил за извършената работа с булдозера,управляван от
Д,на св.Х-сумата от 500-600 лева,която сума следвало да бъде предадена на
собственика на булдозера.
След извършване на работата на обекта на св.М.,булдозерът
бил транспортиран до обект в м.“К д“,землище на село Р,Лов.обл.,общ.Тетевен,за
извършване на договорената от св.И. работа-направа на път до обект,находящ се в имот №1806,отдел 23,подотдел „в“ по картния
материал на ЮЗДП,за който обект било издадено разрешително за сеч на „И“-ЕООД-град
Тетевен,представлявано от свидетелят Ц.В..Според показанията на свидетелят И.,неговата
уговорка и тази на св.В. била именно И. да извършва сечта на дървесния материал
в посочения обект-сечище.
На 10.10.2018г свидетелят П.И.М.,работещ
при „И“-ЕООД следвало да показва на булдозериста С Д
пътя,който следвало да се поправя,тъй като бил развален „от ерозията на
водата“.Булдозеристът Д закъснял с 1 час от
предварително уговорения начален час,тъй като според свидетелят бил ходил за
гориво за булдозера до село К,общ.Троян.По време на работата,след обеден
престой/почивка,булдозерът,управляван от С Д,се обърнал,Д бил транспортиран до
болнично заведение,впоследствие починал
от травмите.
По повод инцидента от ДИТ-Ловеч започнала проверка на
същата дата-10.10.2018г,като в протокол за оглед от дата 17.10.2018г. на
обект-офис на „Л. ***, са отразени констатации във връзка с извършвана проверка
на жалбодателя,между които и непредставяне на копие
от книга за документиране на инструктаж по БЗР-начален и периодичен,както и
непредставяне на трудов договор за лицето С Х Д
На 08.11.2018г бил съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/,в който текстово е отразено нарушение на
трудовото законодателство,извършено от жалбодателя,а
именно непровеждане на начален инструктаж на С Х Д,управлявал булдозер на дружеството-жалбодател на дата 10.01.2018г на обект в
землище на село Р,Лов.обл. начален инструктаж в деня
на постъпване на работа.Като нарушени норми са посочени чл.11,ал.1,предл. първо,във в-ка с
чл.12,ал.1 ,в-ка с ал.2 от Наредба РД -07-2/16.12.2009г
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ.
Въз основа на акта ,на дата 10.01.2019г е издадено
атакуваното наказателно постановление №11-0001060,с което за нарушение на
посочените подзаконови разпоредби и на основание чл.416,ал.5,във в-ка с чл.413,ал.2 от КТ,на жалбодателя
е наложено наказание-имуществена санкция в размер на 2 000.00
лева.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата
14.01.2019 година.
В хода на производството по делото,по инициатива на съда и
от страните,са представени следните писмени доказателства:
Справка от НАП за актуално състояние на трудови договори
към дата 14.03.2019г на името на С Х Д,от която се установява наличие на
съществуване на трудов договор от дата ххх,като е представен и самият трудово
договор/основен/ №хххх,от който е видно,че към момента на настъпване на процесния инцидент-10.01.2018г,Драганов е бил в трудови
правоотношения,по основен трудов договор ,с
„Ц“-ООД-град София,като е заемал и изпълнявал длъжността „ел монтьор ел.машини
и апарати“,в обект на работодателя в град А.
Приложени са и два броя приходни касови
ордери-№35/28.09.2018г и №47/05.10.2018г.,в които са отразени суми от по
1200.00 лева за наем на описания по-горе в мотивите булдозер на жалбодателя-за 20 моточаса,предадени
на ръка на св.Л. от св.И..
Приложено е и позволително за сеч №0418823,картов материал
за обекта,в който е настъпил инцидента на 10.10.2018г
в землище на село Р,Лов.обл.,общ.Троян и разрешително
за достъп до насаждения,в които се добива дървесина.
Представено е от наказващия орган Постановление
изх.№18093524/24.10.2018г за обявяване съществуване на трудово
правоотношение/стр.89-90 от делото/,срещу което е депозирана жалба от жалбодателя пред Административен съд-Ловеч,като е
образувано административно дело №188/2019г по описа на Административен
съд-Ловеч,като жалбата,към момента на приключване на съдебното дирене по
настоящето дело,е оставена без движение.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от представените
по делото писмени доказателства/цитирани по-горе в мотивите/,както и от
събраните гласни такива, посредством разпита на свидетелите К.И.П.,Е.Н.И.,Ц.И.Ц.,П.И.М.,Светослав А.Л.,Ц.В.В.,М Б Х,Д.ММ.,И.С.И.,С.Л.Б.,М.А.Р.,А.А.М..
При така
описаната фактическа обстановка и по отношение на спорните между страните
факти,съдът приема следното от правна страна:
Между жалбодателя „Л.-*** и
пострадалото лице С Х Д,б.ж. на град А.са били възникнали правоотношения
във връзка с използването на вещ на жалбодателя-верижен
булдозер хх,като в конкретния казус и независимо от обстоятелството,че работата
към момента на инцидента е била извършвана на обект,за който разрешително за
добив на дървесина е имал „И“-ЕООД,представляван от св.В.,то правоотношения между
пострадалото лице Д от една страна и от друга „И“-ЕООД,св.И.И.
или негово търговско дружество/ЕТ/ и св.А.М. или негово търговско
дружество/ЕТ/,не са възникнали. Представители на „И“-ЕООД само са договаряли
със свидетелят Л. използването на булдозера за извършване на конкретна работа в
землище на село Р,Лов.обл.,но именно между жалбодателя и пострадалото лице са били валидно възникнали
съответни правоотношения.
В тази
насока и за формиране на извода си,съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.И.,на свидетеля С.Б.,на свидетеля А.М.,на свидетеля П.М..Всички
тези свидетели непротиворечиво установяват,че именно свидетелят С.Л.-син на
представляващата жалбодателя,е осигурил както
верижната машина,така и съответното правоспособно лице,което да управлява
същата при извършване на работата на горските обекти в землище на село Р,Лов.обл.,а
именно пострадалото лице С Д,с което св.Л. заяви,че се е познавал и същият е
бил „най-добрият тракторист в околията“.Твърденията на св.Л.,че именно
лицата,за които пострадалото лице е следвало да извърши работата,вероятно са му
заплащали,се опровергава от показанията на посочените по-горе свидетели.Същите
отричат да са имали взаимоотношения с пострадалото лице,във връзка със
заплащане на неговия труд,като свидетелят М. изрично заяви/и този факт не се
опровергава от жалбодаеля/,че е заплатил
възнаграждение за извършената му работа,в размер на 500-600 лева, именно на
работник/служител на „Л. -“-ЕООД,а именно на св.М Х,който безспорно е следвало
да предаде тези пари на работодателя си,а не на „булдозериста“
Д.
Съдът не
възприема довода на жалбодателя,че между него и св.И.
са възникнали наемни отношение за използването на движимата вещ-булдозера.Това
твърдение противоречи на цитираните по-горе гласни доказателства,като съдът не
възприема за релевантни и установяващи наемно правоотношение представените два
броя приходни касови ордери/стр.71-ва от делото/. Така приетите по
делото писмени доказателства-заверени преписи от приходни касови ордери, на
което жалбодателят се позовава за доказване твърдението
за наличие на наемно правоотношение, притежават единствено формална доказателствена сила и удостоверяват единствено фактите, че
са издадени/съставени от жалбодателя и че лицето/лицата/,
което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът намира, че тези писмени
доказателства, ангажирани и изходящо от ответната страна, удостоверяват
изгодни за жалбодателя факти и не могат да се ползват
с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, които се твърдят от него. Приходните касови ордери, като
частни писмени документи не притежават обвързваща съда доказателствена
сила за удостоверените в тях факт,респ.наличие на наемно прпавоотношение.
Какъв е бил характера на възникналото между „Л. *** и
пострадалото лице Д правоотношение:
Съобразно
съвкупния анализ на доказателствата по делото и независимо от приложеното
постановление на ДИТ-Ловеч от дата 24.10.2018г.,с което е обявено съществуване
на трудово правоотношение между „Л. *** и пострадалият С.Х.Д град А,“за
извършване на работа като водач на горска техника в експлоатиран от жалбодателя обект в село Р“,считано от 10.10.2018 година, решаващият състав намира,че подобен
безспорен и категоричен извод не може да бъде формиран.
На първо
място: Безспорно е установено,че към датата на произшествието или посочената
като начална дата на възникване на трудовото правоотношение в постановлението
на ДИТ, между С Х Ди „Ц“-ООД-София е съществувало трудово
правоотношение/основно/,с източник трудов договор №10 от 30.07.2018г.
В хода на развилото се административнонаказателно
производство обаче наказващият орган не е изследвал въпроса дали обективно е
било възможно да съществуват два трудови договора и доколко действителен би бил
вторият сключен трудов договор. Макар в КТ да не са налице ограничения за броя
на трудовите договори, които едно лице може да сключи, то при наличието на
основен трудов договор, останалите трудови договори за допълнителен труд,
въпреки че са самостоятелни по своя характер съглашения, разкриват специфични
особености по отношение на работно време, право на отпуск, сключване,
прекратяване и дължими обезщетения. Съгласно чл.111 от КТ,когато едно лице има
вече сключен основен трудов договор, то може да сключи един или няколко трудови
договора за работа при друг работодател с изрично уговорено работно време,
което да бъде извън установеното работно време по основния трудов договор,като
същевременно следва да бъдат съобразени изискванията относно продължителността
на работното време по всички трудови договори, с цел ненарушаване на
задължителната минимална междудневна и междуседмична почивка.Налице е съдебна практика, че при
сключен втори основен трудов договор за
пълно работно време в нарушение на условията на чл.111 и чл.113 от КТ, същият е
недействителен. Ето защо изясняването на гореизложените обстоятелства в
хода на административнонаказателното производство е
от съществено значение за преценката дали има извършено административно
нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61,ал.1 и чл.1,ал.2
от КТ,както е прието в постановлението за обявяване съществуване на трудово
правоотношение на ДИТ-Ловеч. Вместо да изясни напълно случая с оглед неговите
специфики/съобразно и твърденията на св.Е.И. за знание за съществуване на
основно трудово правоотношение на пострадалото лице Д/,наказващият орган е
приел наличие на съществуващо трудово правоотношение между „Л. 2008“-ЕООД и
пострадалото лице Д.От самото постановление,респ. диспозитива
на същото,не става ясно наличие на какво трудово правоотношение между
посочените страни е обявено-основно,допълнително,през определени дни от месеца
и пр.
Наказващият орган/както се изложи по-горе/ е разполагал с
данни за наличие съществуване на основно трудово правоотношение на пострадалото
лице,а и съгласно чл.62, ал.3 от КТ, НАП предоставя в реално време на оправомощените лица от дирекции „Инспекция по труда”
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок до
три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. Целта е
именно подобряване на съвместните контролни действия върху спазване на
трудовите и осигурителните права.
Като съобразява данните по делото и характера на
работата,която пострадалото лице е следвало да извърши, съдът намира,че в
случая отношенията между това лице и жалбодателя следва
да се квалифицират по-скоро като граждански такива/евентуално за
изработка,услуга и пр./,а не като трудови правоотношения. В предвид
изложеното досежно
характера на правоотношенията между „Л. 2008“-ЕООД и пострадалото лице-Д,съдът
намира,че жалбодателят не е извършил вмененото му му
във вина административно нарушение,заради което следва да понесе
санкцията-имуществена отговорност,посочена в чл.413,ал.2 от КТ.Съгласно
цитираната разпоредба/респ. нормите на чл.2 и 11,ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г./работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
По смисъла
на параграф 1,т.1 от ДР на КТ, „Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително
за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател.
След като съдът прие,че жалбодателят няма качеството на „работодател“ по отношение
на пострадалото лице Д.,то обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление №11-0001060 от
10.01.2019г,издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №11-0001060 от 08.11.2018г,с което на „Л. ***,за нарушение на
чл.11,ал.1,предл. първо,във в-ка
с чл.12,ал.1 и чл.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г за условията и реда за
провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на
основание чл.416,ал.5,във в-ка с чл.413,ал.2 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00/две хиляди/лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :