Р Е Ш Е Н И Е № 213
Град Бургас, 8.02.2018г.
Административен съд – град Бургас,
пети състав, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С.А., с участието на
прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 2891 по описа за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба на П.Д.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в
гр.Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София
при Министъра на правосъдието на Република България. Ищецът претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 4 500 лева за периода от
17.07.2012г. до 10.03.2013г., настъпили вследствие неблагоприятните условия, в
които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в
спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за достатъчно приток на
естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна активност, медицинско
обслужване и наблюдение на заболяванията, които е имал ищецът през процесния
период, ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението за
присъждане на сумата до окончателното й изплащане.
Ищецът
сочи в исковата молба, че е бил настанен в пренаселено помещение с още осем
лишени от свобода, в което на човек се падало по-малко от 1 кв.м. жилищна площ,
без обособен санитарен възел и течаща вода, в което се използвали кофи.
Прозорците на помещението били твърде малки и през тях трудно достигала
светлина и въздух, а след заключването на вратата нямало възможност за
проветрение, което причинявало задух и миризми, условия, противопоказни за
човек със сърдечно-съдови заболявания. Сочи, че от страна на администрацията на
затвора не са му били осигурени нужните изисквания относно неговите заболявания
след като претърпял сърдечно-съдова операция и е с диагноза двустранен
тромбофлебит, а именно диспансеризация при кардиолог и ежемесечни изследвания
относно приемането на антикоаголанти, както и лекарствени препарати по
изписаните от медицинските специалисти медикаментозни терапии, поради което се
наложило сам да си закупува нужните медикаменти. Твърди, че поради липсата на
лекарско наблюдение е бил изложен на постоянен риск за здравето си с неясни
последици. Счита, че поради бездействията на администрацията на затвора в
гр.Бургас през исковия период е бил подложен на изтезание и нехуманно
отношение, че е било уронено достойнството му и у него се е породило чувство на
страх, незащитеност и малоценност.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск по основание
и размер, и моли за уважаването му. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявения иск като недоказан
по основание и размер в представен писмен отговор на исковата молба. Релевира
възражение, че искът е изцяло погасен по давност на основание чл.110 от ЗЗД за
периода от месец юни 2012г. до 25.10.2012г. Счита, че не са налице предпоставките
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на държавата - не са
конкретизирани претърпените вреди и
липсват доказателства, че такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразни действия или бездействия на негови длъжностни
лица при осъществяване на административна дейност. Сочи, че не са ангажирани
никакви писмени доказателства, нито гласни такива, които да докажат по
безспорен начин твърдените в исковата молба обстоятелства относно
неблагоприятните условия, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода през исковия период, от една страна, а от друга страна липсва и
въведено нормативно установено задължение за служители на ГДИН – София, което
да не е било изпълнено. В тази връзка счита, че доколкото е нормативно
регламентиран отлагателен срок за влизане в сила на разпоредбите на чл.43, ал.3
от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, то въведените с тях изисквания за минимална
жилищна площ за един лишен от свобода, както и за санитарен възел и течаща вода
в спалните помещения в заведенията от закрит тип, не са били задължителни за
служителите на ответника през исковия период. Поради това не може да се приеме,
че е налице незаконосъобразно бездействие от тяхна страна, независимо, че
ищецът най-вероятно е пребивавал през исковия период в помещение с по-малка
площ от 4 кв.м. за един лишен от свобода. Във връзка със заболяванията на ищеца
твърди, че той е получавал своевременно адекватна медицинска помощ, изразяваща
се в настаняване в специализирани лечебни заведения извън затвора, което се
доказва от издадените епикризи и амбулаторни листи. Представя доказателства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
уведомен, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност
на иска и пледира за отхвърлянето му от съда. Счита, че по делото не са събрани
доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, по-точно на администрацията на затвора в гр.Бургас,
нито за претърпени от ищеца
неимуществени вреди.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от становище на комисар Б. М. – началник на затвора гр.Бургас от 4.12.2017г., ищецът
П.Д.Б. е постъпил в затвора в гр.Бургас на 17.07.2012г. Установява се от становището, че съобразно
конструктивните особености на сградата на корпуса на затвора в спалните
помещения не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През
деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат
свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено помещение. За
тъмната част от деня са осигурени кофи с капаци. Проветрението и вентилацията в
спалните помещения се осъществява по естествен начин, чрез отваряне на прозорци
и врати, а през летния сезон и чрез използване на вентилатори. Отоплението в
корпуса на затвора през зимния сезон се осъществява чрез локално парно, като редът
и начинът на подаването на количеството топлина е утвърден със заповед на
началника на затвора. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се
подавало съответното количество течаща вода, приоритетно студена, а по график (два
дни в седмицата) и топла. Възникналите аварии и материални повреди се
отстраняват в кратки срокове. За поддържане на чистотата в спалните и общите
помещения се осигуряват ежемесечно хигиенни и дезинфекциращи материали.
Хигиената се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода – хигиенисти и
дежурни по поддържане на хигиената.
От
медицинска справка от 4.12.2017г. за П.Д.Б., изготвена от д-р Л.Х., и от представените по делото епикризи
се установява, че Б. е с поставена диагноза през 2006г. от кардиолог в УНМБАЛ
„Св. Екатерина“ ЕАД - София подостър ендокардит на митралната клапа МИ – III-IV
степен. Тромбоза на ДП. Емболизация на далак и бял дроб. Състояние след
тромбофлебит на дясна подбедрица. Състояние след пастика на митрална клапа.
Ревизия на ДП трикуспидиална клапа. Хроничен хепатит С. Б. е предоставил в
затвора в гр.Бургас медицинска документация от проведени консултации и лечение,
и епикризи от хоспитализации, както следва: за периода 17.03.2006г.-31.03.2006г.
в кардиологично отделение в УНМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД - София, когато му е
поставена горната диагноза и му е проведено оперативно лечение; за периода
30.01.2012г.-04.02.2012г. в отделение по вътрешни болести в МБАЛ „Ив. Селимински“
АД - Сливен с диагноза Хепатитис хроника вергенс ад ци хепатитис; за периода
6.04.2012г.-17.04.2012г. в инфекциозно отделение в МБАЛ „Ив. Селимински“ АД с
диагноза Вирусен хепатит А с придружаващо заболяване – вирусен хепатит С. На
13.07.2012г. е бил на медицински преглед при д-р С., на който му е поставена
диагноза Флебит и Тромбофлебит. В периода 20.07.2012г.-02.08.2012г. е
хоспитализиран в СБАЛЛС - София с диагноза Тромбоза на дясна подбедрица.
Емболизация на далак и бял дроб. Дерматитис варикозум. Наркомания. Хепатит С. В
медицинската справка е посочено, че не може да се отговори на въпроса дали в
периода м.06.2012г. – м.03.2013г. е имало назначен лекар в затвора в гр.Бургас,
тъй като настоящият екип не е бил назначен към този период. Едновременно се
сочи, че ищецът е бил настаняван многократно в стационарното отделение на МЦ -
Затвора и е бил под наблюдение.
Условията,
при които изтърпяват наказания лицата в затвора в гр.Бургас са установени от
Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо
отношения или наказания (КПИ). На официалната страница на Министерство на
правосъдието е публикуван доклад на КПИ, съставен за посещението му в няколко
затвора в България, сред които и затвора в гр.Бургас, през м.05.2012г., адресиран
до българското правителство.
Според
констатациите на КПИ в този доклад, пренаселването е основен проблем за
българската система, като делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на
пренаселване във всички отделения на затвора. В този смисъл са дадени препоръки
българските власти да удвоят усилията си за борба с пренаселването на
затворите. По отношение на материалните условия е констатирано, че затворът е
пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е
под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят
едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Направен е извода: „Само по себе
си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като
нечовешко и унизително от физическа гледна точка“. Повечето затворници имат
достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, които помещения са
много разнебитени и мръсни и на някой места има течове и канализационни тръби
към долния етаж. През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите.
Затворниците могат да се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с
душовете е разнебитено – на места със счупени прозорци, повечето душове са без
накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото
средство за лична хигиена е малък сапун на месец. В заключение е прието: „Материалните
условия в Бургаския затвор и Варненския затвор са напълно неприемливи и следва
да се считат за нечовешки и унизителни“.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема
следното:
По
допустимостта на иска:
Съгласно
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила
от 7.02.2017г. Следователно, макар исковата молба да е подадена с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС.
Според
чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Спазването
на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието се
осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от
органите по ЗИНЗС. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетението се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Фактическите
обстоятелства, върху които се основава исковата претенция, са свързани с режима
и условията, в които ищецът е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от
свобода в периода от 17.07.2012г. до 10.03.2013г., а претендираното обезщетение
е за преживени от него страдания и засягане на достойнството му в резултат на тези
условия и незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията
на затвора в гр.Бургас при осъществяване на възложената им от закона дейност по
изпълнение на наказанията да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване
на това наказание. Поради това, искът е предявен от легитимирано лице срещу
надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице
към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са и затворите, съгласно чл.12 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания
ответник по чл.205 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
С
оглед изложеното исковата молба е допустима за разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК и подсъдна на Административен
съд-гр.Бургас съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС предвид твърдяното от ищеца място на
увреждане в затвора в гр.Бургас.
По
основателността на иска:
Според
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България международните договори,
ратифицирани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право
на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) е ратифицирана със закон, приет от Народното
събрание на 31.07.1992г. Член първи от тази конвенция задължава
високодоговарящите страните да осигурят на всяко лице под тяхната юрисдикция
правата и свободите, определени в част I от нея. Съгласно разпоредбата на чл.3
от ЕКПЧ, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Държавата
е отговорна за условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието
и е задължена да спазва чл.3 от ЕКПЧ като осигури на лишения от свобода условия
за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на
необходимите медицински грижи. В този смисъл са решение от 27.11.2012г. на ЕСПЧ
по делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба №
45358/04, решение от
2.02.2006г. по
делото Йовчев срещу България. Идентични забрани се съдържат в чл.29 от Конституцията на Република България – „Никой не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо
отношение, както и на насилствена асимилация“, в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС – „Осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение“, както и в чл.10,
т.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ
№ 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ,
бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., който изрично
предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и
на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
Европейският
съд по правата на човека по дела на лишени от свобода или задържани, заведени
от български граждани срещу България, многократно определя условията, в които
са поставени лицата, като нечовешки и унизителни в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ –
пилотно решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу
България, решение от
27.11.2008г. на ЕСПЧ
по делото Славчо Костов срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България,
решение от 10.08.2006г. по делото Йорданов срещу България.
В
практиката на българските съдилища също се приема, че липсата на достатъчно
жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на
слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода
е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода –
решение № 7668/24.06.2016г. на ВАС по адм. дело № 7570/2015г., решение №
72/05.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 9871/2014г., решение № 12420/19.11.2015г.
на ВАС по адм. дело № 15133/2014г., решение № 11035/22.10.2015г. на ВАС по адм.
дело № 13112/2014г., решение № 10166/11.07.2012г. на ВАС
по адм. дело № 15508/2011г., решение №
6667/15.05.2013г. на ВАС по адм. дело № 13664/2012г., решение № 104/20.02.2009г. на ВКС по
гр. дело № 5895/2007г., решение №
538/22.10.2009г. на ВКС по гр. дело № 1648/2008г., решение № 15/29.01.2009г. на ВКС по
гр. дело № 4427/2007г.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие
на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в
резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Видно
от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че вследствие на
лошите битови условия в затвора в гр.Бургас, в това число и неосигуряване на
медицинско обслужване и наблюдение на заболяванията му, той е претърпял
неимуществени вреди в периода 17.07.2012г. - 10.03.2013г., т.е. че е налице
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че
следва да получи обезщетение за причинените му вреди.
Възражението
на ответника за погасяване на иска по давност за част от исковия период – от 17.07.2012г.
до 25.10.2012г., е частично основателно. В тази връзка съдът съобразява
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, в което е решен въпросът относно началния момент на погасителната давност
на иска за обезщетение за вреди, които произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи. В т.4 от цитираното тълкувателно
решение е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на тяхното
преустановяване.
Престоят
на ищеца в затвора в гр.Бургас за времето от 17.07.2012г. до 10.03.2013г. не е
бил непрекъснат. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че ищецът не е бил в затвора в гр.Бургас за периода от 20.07.2012г.
до 1.08.2012г. включително, когато е бил на лечение в хирургично отделение към
СБАЛЛС - София. Престоят му в затвора в гр.Бургас е бил преустановен на
20.07.2012г., когато той е хоспитализиран, т.е. това е датата, на която са
преустановени бездействията на държавата в лицето на ответника във връзка с
условията в затвора в гр.Бургас и медицинското обслужване. Съобразно цитираното
по-горе тълкувателно решение 20.07.2012г. е и началният момент, от който е
започнал да тече установения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок за
вземането на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
периода 17.07.2012г.-01.08.2012г., който е изтекъл на 20.07.2017г. На 2.08.2012г.
Б. е изписан от хирургично отделение към СБАЛЛС-София и отново приведен в
затвора в гр.Бургас, факт, по отношение на който не е налице спор между
страните по делото и който се установява от събрания доказателствен материал. Искът
е предявен на 25.10.2017г. в Административен съд – Бургас, т.е. след като е
изтекъл петгодишният давностен срок за предявяване на иск за обезщетяване на
вреди, произтекли от незаконосъобразни бездействия на ответника за времето от 17.07.2012г. до 1.08.2012г. Ето защо възражението за погасяване по давност
на иска за този период е основателно и същият следва да бъде отхвърлен в тази
част. Отделно, в периода 20.07.2012г.-01.08.2012г. ищецът е бил на лечение в хирургичното
отделение и не е бил принуден да живее в нечовешките и унизителни условия в затвора
в Бургас, противно на твърденията му. Следователно, не са налице и кумулативно
изискуемите предпоставки по 284, ал.1, във вр.чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, за
уважаване на исковата му претенция за обезвреда за посочения период.
Съдът
намира, че исковата претенция не е погасена по давност за периода 2.08.2012г.-25.10.2012г.,
тъй като към 25.10.2012г. ищецът е бил в затвора в Бургас и все още не са били
преустановени незаконосъобразните действия и бездействия на служители на
ответника спрямо него, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, медицинско обслужване
и наблюдение и т.н. Същите са били преустановени на 10.03.2013г., когато ищецът
е освободен от затвора. С оглед цитираното по-горе тълкувателно решение това е
и датата, от която е започнал да тече петгодишният давностен срок за предявяване
на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за периода 2.08.2012г.-10.03.2013г. Този срок не е изтекъл
към датата на предявяване на иска – 25.10.2017г., поради което възражението на
ответника за погасяване по давност на иска за същия период е неоснователно и
съдът следва да разгледа наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата по чл. 284, ал.1, във вр.чл.284, ал.5 от ЗИНЗС за
времето от 2.08.2012г. до 10.03.2013г.
По
отношение твърденията в исковата молба, че на Б. не са осигурени
диспансеризация при кардиолог, ежемесечни изследвания относно приемането на
антикоагуланти, необходими с оглед заболяванията му, както и предписаните му от
външни специалисти лекарства, съдът намира същите за частично основателни. Не
може да се направи извод от събрания по делото доказателствен материал, че Б. е
следвало да бъде непременно диспансеризиран при това при кардиолог. Липсват
препоръки в този смисъл в представените епикризи, не са ангажирани
доказателства жалбоподателят да е бил диспансеризиран до постъпването му в
затвора на 17.07.2012г. Не може да се приеме за основателно и твърдението му,
че постоянно е бил изложен на риск за здравето му с неясни последици. Това е
така, тъй като през исковия период ищецът е бил хоспитализиран и е провел
лечение за времето от 20.07.2012г. до 2.08.2012г. в хирургичното отделение в СБАЛЛС
– София. Видно от представената по делото епикриза, съставена от началника на
отделението, там на Б. е поставена диагноза: Тромбоза на дясна подбедрица.
Емболизация на далак и бял дроб. Дерматитис варикозум. Наркомания. Хепатит С.
На ищеца е предписано да продължи терапията с медикаменти по схема, описана в
епикризата. По делото, обаче, не са представени доказателства за изпълнение
задължението на ответника по чл.65, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода да
осигури на лишения от свобода необходимите, в случая предписаните му лекарства.
Съгласно чл.65, ал.2 от цитираната наредба, получаването на необходимите
лекарства от лишения от свобода се удостоверява чрез подписа му в амбулаторната
книга. В случая не са представени извлечения от амбулаторната книга за исковия
период. Не са представени и доказателства в подкрепа на твърденията в
медицинската справка, че ищецът е бил настаняван многократно в стационарното
отделение на МЦ – Затвора и е бил под наблюдение. Наблюдение, при това от
лекар, е било необходимо по отношение на Б., с оглед поставената му диагноза от
УНБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД в епикризата от 2006г. Освен, че не са налице данни
да е бил назначен лекар в затвора в гр.Бургас в исковия период, не са налице и
доказателства за изпълнение през периода 2.08.2012г.-10.03.2013г. на
препоръките в диагностичен план, дадени по отношение на ищеца от кардиолога д-р
Свилена Гадева на 14.04.2006г. (л.30 от делото), а именно наблюдение от
общопрактикуващ лекар или кардиолог, както и стриктен контрол на INR. Цитираните
в медицинската справка епикризи и препоръки са представени от ищеца на
администрацията в затвора и на служителите на ответника е било известно
здравословното състояние на Б. и необходимостта от неговото наблюдение, но не
са налични доказателства да са предприети действия в тази насока, след като
ищецът е бил приведен в затвора в гр.Бургас на 2.08.2012г. за времето до освобождаването
му на 10.03.2013г.
От
страна на ответника не са представени никакви доказателства относно спалните
помещения, в които е бил настаняван ищеца през исковия период, в това число
относно площта и броя на настанените в тях лишени от свобода. В
представеното по делото становище на началника на затвора от 4.12.2017г.
се сочи, че причина за това е липсата на съхранени данни за периода.
Обстоятелството, че ответникът не може да представи информация от значение за
правилното установяване на тези факти не може да размести и да прехвърли
доказателствената тежест върху ищеца. По аргумент от чл.284, ал.3, изр. второ
от ЗИНЗС, в случай на неизпълнение на задължението на специализираните органи
по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото съдът може само на това основание
да приеме за доказани съответните факти. Това законодателно решение е в синхрон
с.184 от делото Нешков и други срещу България, в която ЕСПЧ е посочил, че
тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Той
следва да формулира твърдения относно конкретните условия, при които е
пребивавал и може да бъде задължен да посочи в самото начало достатъчно
доказателства в подкрепа на искането, но такива, до които има достъп, след
това, опровержението на твърденията се пада в тежест на властите.
В
случая съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че липсват доказателства
относно неблагоприятните условия, в които ищецът е пребивавал в затвора през
исковия период. Ищецът конкретно е посочил, че е бил настанен в пренаселено
помещение, заедно с още осем души, в което се падало по-малко от 1 кв.м на
човек, че в същото е нямало санитарен възел и течаща вода, а вместо това се
ползвали кофи с капаци, че прозорците били твърде малки и през тях трудно
достигала светлина и въздух особено след заключване на вратите и през летния
сезон, което водело до задух и миризми.
Заявлението
в писмения отговор на ответника, че ищецът най-вероятно е пребивавал в
помещения с по-малка от 4 кв.м площ на един лишен от свобода, е в потвърждение
на едно от фактическите основания на исковата претенция. От становището на
началника на затвора се установява, че в спалните помещения на корпуса на
затвора няма санитарни възли и течаща вода, като за тъмната част на денонощието
в тях се ползват кофи с капаци. Тези обстоятелства се потвърждават и от
констатациите в доклада на КПИ от посещението в затвора в Бургас през 2012г. С оглед изложеното и
предвид заявеното в становището на началника на затвора, че проветрението в спалните
помещения се е осъществявало единствено чрез отваряне на врати и прозорци,
съдът приема за доказано, че възможността за приток на чист въздух в спалните
помещения за тъмната част на денонощието
е била силно ограничена, което е създавало предпоставки за задух и задържане на
неприятни миризми, все условия, които са в разрез с изискванията за опазване
психичното и физическото здраве на лишените от свобода, а в конкретния случай
на ищеца като лице с диагноза хроничен хепатит С и подостър ендокардит на
митрална клапа.
С
оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас за периода 2.08.2012г.-10.03.2013г.
Отговорността
на държавата за причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В
случая не са изпълнени разпоредбите на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и чл.20, ал. 3 от
ППЗИНЗС, съгласно
които минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде
по-малка от 4 кв.м., на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Макар да е предвиден отлагателен срок за влизане
в сила на посочените разпоредби, налице е общото правило на чл.3 от ЕКПЧ,
забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради което администрацията на
затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не
създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и
унизяване на човешкото им достойнство.
Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух
е основен елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само
за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за
опазване на физическото им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко
нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо
страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от
свобода. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България,
делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други.
Успешно
проведеното по делото доказване на предпоставката по чл.284, ал.5, вр. ал.1 от ЗИНЗС,
а именно нарушение на чл.3, ал.1, вр. ал.2 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца
са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да
пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на
затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е
претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и
установени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и
характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били
претърпени. С оглед характера на деянието и предвид здравословния статус на
ищеца, а оттам естеството и степента на претърпените вредни последици за него в
периода, през който е търпял неприемливите условия в затвора в гр.Бургас, съдът
приема, че справедливото обезщетение е в размер на 720 лева за периода 2.08.2012г.-10.03.2013г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2017г. - датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част до
размера на претендираното от ищеца обезщетение от 4 500 лева и за периода
от 17.07.2012г до 1.08.2012г., искът следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора и своевременно направено искане от ищеца за присъждане на
разноски на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева – внесена държавна такса.
Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки
частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Воден
от горното на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас,
пети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” със седалище гр.София при Министъра на правосъдието на Република
България да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в
гр.Бургас, обезщетение в размер на 720 лв. (седемстотин и двадесет лева) за
претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас в периода 2.08.2012г.-10.03.2013г.,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в спалното помещение, в което
е бил настанен, възможност за достатъчно приток на чист въздух и проветрение в
същото, постоянен достъп в денонощието до санитарен възел и течаща вода и
неосигуряване на предписаните на Б. лекарства от външни специалисти и консултации
с общопрактикуващ лекар или кардиолог, необходими с оглед заболяванията му, ведно
със законната лихва от 25.10.2017г. – датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 720 лв. (седемстотин и двадесет лева) до пълния
предявен размер от 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева) за периода 17.07.2012г.-10.03.2013г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” със седалище гр.София при Министъра на правосъдието на Република
България да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в
гр.Бургас, съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лв. (десет лева).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: