Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2247/2022 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Н.Т.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № 1130/18.08.2022
г., постановено в производството по НАХД № 690 по описа за 2022 г. на
Варненския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 433а-371/20.12.2021 г. на Директора на ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (33) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на т. 1.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра
на здравеопазването, във вр. с чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон, на допуснато
съществено нарушение на процесуални правила и несправедливост на наложеното административно
наказание, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Налага твърдения, че изводите на ВРС, извършено нарушение по чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето са неправилни. В
тази връзка оспорва съществуването на вируса на Ковид 19, на
вируса причиняващ СПИН и изобщо на всички вируси, позовавайки се да публикации в
интернет. Сочи се наличие на нарушение
на процесуалния закон, като се излагат твърдения, че въззивният съд не е анализирал
изложени от жалбоподателя аргументи относно съществуването на коронавирусна
инфекция. Като нарушение на процесуалните правила сочи, че по делото пред
въззивната инстанция не му е предложено да му се назначи служебен адвокат. Сочи се несправедливост на наложеното
наказание с аргумент, че е безработен и не може да заплати наложената глоба.
Със същите аргументи сочи незаконосъобразност на присъдените разноски по
делото.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата, като повтаря
изложените в същата твърдения за липсата на коронавирусна инфекция и на
свързаната с нея епидемия.
Ответникът ОД на МВР - Варна, чрез
процесуалния си представител юрк. Л. с писмено становище моли за оставяне в
сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на въззивното
решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното НП на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето, затова, че на 16.11.2021г. около 14:40 часа в гр. Варна,
бул. **** на спирка „*****“, като пътник в автобус от Градски транспорт с марка
Мерцедес с регистрационен № *******, движещ се по линия № 7, няма поставена
защитна маска за лице, за еднократна или многократна употреба, с което виновно
е нарушил въведените с т. 7 от Заповед РД-01- 743/31.08.2021 г., на Министъра
на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето. След извършена проверка, срещу жалбоподателя е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, а именно не е изпълнил въведени с т.
7 от Заповед РД-01- 743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки. Актът бил надлежно предявен на касатора, който вписал
възражение, че цитираната заповед е в противоречие със закона. Въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за
здравето (ЗЗ). Посочено е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. От доказателствата по делото, въззивният съд е
приел за безспорно установено, че Г. е извършил състава на вмененото му
нарушение, с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка. За да потвърди наказателното постановление, въззивният
съд е приел обстоятелството, че Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра
на здравеопазването е издадена във връзка с въведената към този момент
извънредна епидемична обстановка.
Прието е от въззивния съд, че Въведените с тази заповед противоепидемични
мерки на територията на Република България са били в сила, считано от
01.09.2021 г. до 30.11.2021 г., което означава, че към момента на констатиране
на нарушението - 16.11.2021 г., тя е била действаща. Изложени са съображения,
че Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, предвид
съдържанието и разпоредителната й част, представлява общ административен акт по
чл. 65 от АПК, подлежащ на предварително изпълнение.
В обжалваното решение въззивният съд е
изложил подробни мотиви относно неоснователност на доводите, че с издадената
заповед са засегнати признати с Конституцията на Република България (КРБ) права
и свободи на жалбоподателя, тъй като същите са в съответствие с разпоредбите на
чл. 4, ал. 2 КРБ. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба Република България гарантира живота на
гражданите и е длъжна да закриля здравето им, в това число и изпълнение на
позитивни задължения за защита на хората срещу смъртоносни заболявалия и произтичащите
от тях страдания. Прието е, че нито едно от изложените от жалбоподателя
обстоятелства не обусловят извод, че спрямо него мярката е била
непропорционална, тъй като всяко физическо лице, без да е необходимо да полага
прекомерни усилия, е могло да си осигури еднократни или маски за многократна
употреба. Същевременно жалбоподателят не твърди да страда от увреждане, което
не му е позволявало да носи маска. Приет е за неоснователен доводът на
жалбоподателя, че мерките, заложени в оспорваната част на заповедта на M3 (т.7
и т.8) са в противоречие със Закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето, като съдът се е позовал на чл. З от същия закон.
В заключение ВРС е приел, че като е
пребивавал в транспортно средство за обществен превоз, без да е поставил
защитна маска за лице, покриваща изцяло носа и устата, жалбоподателят е
извършил нарушение, което правилно е било квалифицирано от
административнонаказващия орган като такова по чл. 209а ал. 1 33, вр. т. 7 от
Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63,
ал. 4 33. Приел е също и че извършеното нарушение не следва да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, т.к. в случая са нарушени
въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване, а
нарушителят с поведението си застрашава собствения си живот и този на другите
граждани.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна
е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
при правилно приложение на материалния закон.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че
на 16.11.2021г. Г. не е изпълнил въведени със заповед на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. На посочената дата в гр. Варна, като
пътник в автобус на градски транспорт, обслужващ линия 7, движещ се по бул.
„8-ми приморски полк“ жалбоподателят е бил без поставена защитна маска на
лицето, с което поведение не изпълнява въведените противоепидемични мерки в т.
I .7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото
е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми визиращи
състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил
всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
свидетелски и писмени доказателства.
Твърденията в касационната жалба и жалбата
срещу наказателното постановление, че Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на
Министъра на здравеопазването противоречи на закона, КРБ и човешките права е
неоснователно. Въззивният съд е изложил в мотивите на въззивното решение подробни
и изчерпателни съображения относно естеството на посочената заповед като общ
административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Правилно е възприето в мотивите
на въззивното решение, че заповедта на Министъра на здравеопазването не противоречи
на Конституцията и законите на страната. Мотивите на ВРС в тази част се
споделят изцяло от настоящия касационен състав, който препраща към същите.
Несъстоятелни и ирелевантни са твърденията
на жалбоподателя в касационната жалба, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно, тъй като вируси, в т.ч. и този на Ковид 19 не съществуват.
Обстоятелствата свързани с наличието или липсата на пандемия са без значение за
отговорността по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, тъй като не са елемент от фактическия
състав на нарушението. От значение в случая е наличието на въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки. Безспорно е, че към датата на извършване на вмененото
на касатора нарушение такива са били налице. Именно нарушаването на така
въведените противоепидемични мерки води до възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Правилно и законосъобразно
въззивната инстанция е отчела, че в случая дори не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а напротив отказът на касатора да отстрани нарушението след
отправената покана сочи поведение от негова страна, което дори се характеризира
с по-висока степен на обществена опасност. Наложеното наказание е в рамките на
закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки,
целящи да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане
или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани
с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че Г. не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си живот
и живота на другите граждани не обосновава маловажност на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и
законосъобразно е ангажирана от АНО с оглед обществената опасност на
извършеното деяние. Фактическата обстановка е установена в АУАН и НП. В случая
не се установяват извинителни причини за нарушаване на въведените
противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за
несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички
граждани на територията на страната мерки. Именно поради това, настоящата
инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.
За извършеното нарушение на
наказаното лице е наложено наказание в минималния предвиден
от закона размер, поради което неоснователни са оплакванията на касатора за
несправедливост на същото.
Неоснователни се явяват и оплакванията на
касатора за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
поради това, че не му е била предложена и предоставена правна помощ, чрез
назначаване на служебен защитник. Доколкото жалбоподателят е навършило
пълнолетие лице и не е от лицата посочени в чл. 23, ал. 1 ЗПрП, допускането на
правна помощ в негова полза не се осъществява служебно от съда, а по негова
инициатива. Това следва да стане по изрично искане, и то след като съдът
установи наличието на предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПрП. Няма данни касаторът
да е искал във въззивното производство да му бъде предоставена правна помощ,
чрез назначаване на адвокат от съответния регистър, поради което и такъв не му
е назначен.
Неоснователно е и оспорването на
процесното решение в частта за присъдените в полза на ОД на МВР – Варна
разноски. По своята правна същност отговорността за разноски и присъждането на
такива съставлява обезщетение на страната в чиято полза е приключило делото, за
вредите който е претърпяла от неоснователното му завеждане или оспорване. Същите
нямат санкционен, а само обезщетителен характер, поради което се дължат
независимо от имущественото състояние на задълженото лице. Нещо повече, същите
са дължими дори тогава, когато то е било освободено от предварителното им
заплащане. В тези случаи, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Изречение второ на същата
алинея предвижда размерът на присъденото възнаграждение да не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В случая с неоснователното си съдебно
оспорване на процесното наказателно постановление касаторът е провокирал
административния орган Директор на ОДМВР Варна да ангажира услугите на
юрисконсулт при юридическото лице ОДМВР Варна. Присъденото с обжалваното
решение юрисконсултско възнаграждение е определено в минималния размер по чл.
27е НЗПП, поради което в частта в която има характер на определение относно
разноските това решение, също следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа
и правна сложност, поради което на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., което да се заплати от касатора.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1130/18.08.2022 г., постановено в
производството по НАХД № 690/2022 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Н.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.