Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна, 18.06.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV
състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3630 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „С.Б.” ЕООД
срещу „Е.п.” АД иск с правно основание чл. 415 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 205.75 лева,
представляваща платена на 24.01.2013г. вноска
по разсрочено плащане по издаденo дебитно известие № 92940866/04.10.2012г. на стойност 1**1.94 лева, начислена от
длъжника без правно основание, представляваща корекция на сметка за непотребена
електроенергия, с период на корекцията от 05.04.2012г.
до 01.10.2012г.
и констативен протокол от 01.10.2012г.,
за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес
на потребление: с. К., ул. „**“, № **, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия сключен на 12.11.2017г.
от цедента А.А. Ч. на
цесионера „С.Б.” ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 428/23.01.2018г. по ч.гр.д. № 961 по описа за 2018г. на Варненски районен съд, 17 състав.
Твърди се в исковата
молба, че с посочения договор за цесия ищецът придобил вземането за недължимо
платено на ответника сума в претендирания размер. За цесията длъжникът е
уведомен от стария кредитор с писмо. Твърди се, че Исмаил е потребител на
доставяната от ответника в обекта му електрическа енергия. Исковата сума е
начислена с дебитно известие № 92940866/04.10.2012г. като стойност на корекция
на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с
единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му.
Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е
потребила. В рамките на корекционния период потребителят е плащала всички
начислени й периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността
на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред,
като твърди, че цедентът не е разполагал с техническа възможност да манипулира
същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по
които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера.
Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради
което моли за уважаване на предявения иск. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна „Е.п.” АД, в който се изразява
становище за допустимост на предявения иск, но се оспорва същия като
неоснователен.
Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца,
основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Оспорва на
следващо място елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване
с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание
валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при
ОУ. Служители на „Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ,
обслужващо обекта на потребление на Исмаил, резултатите от която са
обективирани в съставен констативен протокол от същата дата. Констатирано е
наличие на проводник ПВМ 2.5мм прикачен на единия край към главен витлов
предпазител преди СТИ, а в другия си край към вторичен витлов предпазител след
СТИ, по който начин преминаващата през този проводник ел.енергия не се отчита,
респ. не се заплаща от абоната. На тази база е изготвена справка за корекция,
при спазване разпоредбите на чл. 38 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от
време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя
необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На
основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и
определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на
количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Извън изложеното
твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато
Споразумение между доставчика и потребителя, като цена на реално доставена и
консумирана ел. енергия. Извън изложеното твърди, че исковата сума е платена и
на допълнително основание - постигнато Споразумение между доставчика и
потребителя, с което е направено извънсъдебно признание на дълга. Прави и
възражение за погасяване на вземането по давност. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
Със
заповед № 428 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 23.01.2018г., ВРС, 17
състав по ч.гр.д. № 961/2018г., е разпоредил длъжникът „Е.п.” АД да заплати на „С.Б.” ЕООД, сумата от 205.75 лева,
представляваща платена на 24.01.2013г.
вноска по разсрочено плащане по издаденo дебитно известие № 92940866/04.10.2012г. на стойност 1**1.94 лева, начислена от
длъжника без правно основание, представляваща корекция на сметка за непотребена
електроенергия, с период на корекцията от 05.04.2012г.
до 01.10.2012г.
и констативен протокол от 01.10.2012г.,
за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес
на потребление: с. К., ул. „**“, № **, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия сключен на 12.11.2017г.
от цедента А.А. Ч. на
цесионера „С.Б.” ЕООД. В срока по чл. 414
ГПК, длъжникът „Е.п.” АД е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложеното
на л. 11 от делото заверено от страната копие на
договор за прехвърляне на вземане от 12.11.2017г.,
че А.А. Ч., чрез пълномощника си Петър Колев е
прехвърлил на цесионера „С.Б.” ЕООД вземането си от
длъжника „Е.п.” АД за сумата от 205.75 лева, представляваща недължимо заплатена в полза на „Е.п.“
АД на 24.01.2013г. сума по издадена фактура № 92940866/04.10.2012г. на стойност 1**1.94 лева, начислена от длъжника при първоначална липса на
основание по констативен протокол от 01.10.2012г., представляваща корекция на
сметка за непотребена ел.енергия, с период на корекцията 05.04.2012г.
до 01.10.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление с. К., ул. „**“, № **, на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за цена от 102.87 лева.
Представена е извлечение
от електронна поща на пълномощника на Ч. от 12.10.2017г., видно от което „Енерго
про-продажби” АД е уведомено за сключения договор за цесия /л. 8/.
Приобщено е на л. 9
от делото пълномощно от А.А. Ч. към Петър Колев, с което
последният е упълномощен от потребителя да прехвърля вземания,
относно заплатени от него фактури по констативен протокол /корекции на сметки/
към „Е.п.”
АД и да получава
дължи суми по образувани изпълнителни дела.
Видно е от приложеното на л. 31-32 от делото заверено копие от протокол, че на 01.10.2012г. служители
на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили проверка на електромер с фабричен № 37992056, находящ се
в с. К., ул. „**“ и е съставен протокол № 51995, подписан
от служителите и лично от Ч.. В протокола е вписано, че при проверка е установен неправомерно монтиран
проводик, като преминаващата през него ел.енергия не се отчита и не се заплаща
от абоната.
Съгласно представената по делото Справка № 25**6/02.10.2012г. за
корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите
условия на ДПрен.ЕЕ /л. 33/,
въз основа на констативен протокол № 51995/01.10.2012г.,
за периода от 05.04.2012г. до 01.10.2012г.
на потребител с абонатен № ********** е начислена корекция на потребена ел.енергия.
За стойността на коригираното количество ел.енергия е
издадено дебитно известие № 92940866/04.10.2012г. на обща стойност 1**1.94 лева.
С
изготвения по делото проекто доклад с определение от 30.04.2018г., обявен за
окончателен в проведеното на 28.05.2018г.
съдебно заседание, между страните е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че процесната сума от 205.75
лева е заплатена от А.А. Ч. на ответното дружество.
Представен по делото е
споразумителен протокол № ДР 10999/27.11.2012г., с който страните са постигнали
съгласие за разсрочване на задължението за заплащане на ел.енергия за периода
м. 05.2012г. до м. 10.2012г. и начислените към нея лихви, възлизащо общо в
размер на 1028.54 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се
спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение,
както и че искът по чл. 415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок,
което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му
за ищеца.
За успешното провеждане на предявените установителен иск,
ищецът следва да установи, че между него и А.А. Ч.
е сключен
валиден договор за прехвърляне на вземането на последния към ответното
дружество, че цесията е съобщена на ответника от надлежна страна, както и че Ч. е
заплатил на ответника процесната сума.
В тежест на ответника
е да установи основанието на извършеното от цедента плащане, в случая, че в
качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката
за корекция количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване
енергия преди средствата за търговско измерване, което средство е годно според
нормативните актове и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена електроенергия, както и нейния размер.
В настоящия случай от
коментираните по-горе писмени доказателства се установи, че между А.А. Ч., в
качеството му на цедент и ищцовото дружество „С.Б.”
ЕООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане
от 12.11.2017г.,
с предмет прехвърляне на вземане за сумата от 205.75 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия за периода от 05.04.2012г.
до 01.10.2012г., начислена по дебитно известие № 92940866/04.10.2012г. за сумата от 1**1.94 лева.
Първият
спорен по делото въпрос е относно валидността на договора за цесия, като в тази
връзка ответното дружество твърди, същият да е нищожен поради липса на предмет.
Прехвърлянето
на вземане или цесия е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля
на трето лице. Предмет на договора за
цесия е вземане – парично или не, стига да е прехвърлимо. На следващо място, съгласно разясненията дадени с решение № 32 от
09.09.2010 год. на ВКС по т.д. № 438/2009г., II
т.о., действителността на договора за цесия е обусловена от наличието на
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или определяемо. Вземане, имащо за свой източник
институтът на неоснователното обогатяване е годен предмет на договор за цесия,
стига към момента на сключване на съглашението да е осъществен съответния
фактически състав, в случая на разместване между цедента и ответното дружество
на материални блага при първоначална липса на основание, който се явява и другия
спорен между страните въпрос. В тази връзка ответното дружество се позовава
на предвидената в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Е.ОН България Продажби” АД възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период въз основа на
представените от “Е.ОН България Мрежи” констативен протокол и сметка за
начислена енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия,
извършена по реда на чл. 38, ал. 3,
т. 3 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД.
Цитираните
разпоредби дават възможност за ответното дружество едностранно да коригира
сметки за минал период поради неизмерване или неправилно/неточно измерване на
пренесената електрическа енергия, без за последното да се изисква виновно
поведение на абоната, чиято сметка бива корегирана. Самите Общи условия обаче са приети на основание чл.98а от ЗЕ,
който в чл. 2, ал. 2 ЗЕ урежда принципите за търговия с електрическа
енергия, един от който е защита интересите на потребителите, респективно при
осъществяване на дейностите в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия
трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и
надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Отчитайки
горното и като държи сметка, че процесните Общи условия не са били предмет на
индивидуално уговаряне между страните по правния спор, съдът намира, че
клаузата на чл. 24 от Общите условия е неравноправна
по смисъла на ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Също така, доколкото за
едностранната корекция не е необходимо виновното поведение на абоната
/потребител на ел.енергия/ следва да се приеме, че се касае за обективна отговорност, чието
въвеждане е правомощие единствено на законодателя, тъй като ангажира
отговорността на едно лице независимо от неговото поведение. А
подобна възможност липсва предвидена в действащото към процесния
период законодателство – Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004
год. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, нито е налице уредена в Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. Ето защо съдът приема, че въведената с ОУ обективна
отговорност на потребителите на ел.енергия противоречи и на разпоредбата на чл.
82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение. Поради това, че клаузата на чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” АД, е неравноправна,
противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82
ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същата е нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В
този смисъл са
и постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 189/11.04.2011 год. на ВКС по т.д. №
39/2010 год., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 год. на
ВКС по т.д. № 582/2010 год., ІІ т.о., решение № 29/15.07.2011 год. на ВКС по т.д. № 255/2010 год., ІІ т.д. С посочените решения е даден отрицателен отговор на
въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал
период електрическа енергия. В заключение, поради нищожността
на посочената клауза същата не обвързва цедента и ответното дружество и не
намира приложение в техните правоотношения.
Горното е достатъчно за да
приеме, че начислената от ответното дружество сума е изцяло недължима и
извършеното от Исмаил плащане на сумата от 205.75 лева е при липса на валидно
правно основание. Съобразно дадените задължителни указания с т. 7 от
Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, платеното
при първоначална липса на основание е изискуемо от момента от момента на
престацията. От този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата,
идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането, цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Съдът не споделя и доводите на ответното дружество, че с подписване на
споразумение за разсрочване на задължението, потребителят е признал задължението
си, поради което не му се дължи връщане на даденото. Плащането на задължението
или разсрочването му с оглед предотваряване спирането на ел. захранването на
абоната не могат да изключат отговорността на ответника за връщане на даденото
при начална липса на основание доколкото самият фактически състав на
неоснователното обогатяване изисква осъществена престация.
Установи се надлежно съобщаване
на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извършено
с получаване на препис от исковата молба.
При това
положение следва да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните
мотиви.
И след
като съдът формира положителен правен извод, че в полза на ищеца
е възникнало субективното право да иска връщане на недължимо платената от него сума, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответника възражение за погасяването му по давност. Както съдът посочи по горе съобразно задължителни указания
с т. 7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, платеното при първоначална липса на основание е изискуемо от момента на
престацията, от който момент и започва да тече петгодишният давностен
срок по чл. 110
ЗЗД. Между страните липсва спор, че сумата от 205.75 лева е
заплатена от Ч. на 24.01.2013г., от която датата до
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 22.01.2018г.
/съгласно нормата на чл. 422, ал.
1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което и възражението на
ответната страна се явява неоснователно. При това
положение предявеният иск следва да бъде уважен в рамките на предявения размер.
Съгласно дадените
указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 26.50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева, или общо сумата от 386.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса от 26.50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
дължи на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 205.75 лева /двеста и пет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща платена на 24.01.2013г. вноска по разсрочено плащане по издаденo
дебитно известие № 92940866/04.10.2012г.
на стойност 1**1.94 лева, начислена от длъжника без правно основание,
представляваща корекция на сметка за непотребена електроенергия, с период на
корекцията от 05.04.2012г. до 01.10.2012г. и констативен протокол от
01.10.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с
адрес на потребление: с. К., ул. „**“, № **, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия сключен на 12.11.2017г. от цедента А.А. Ч. на цесионера „С.Б.”
ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 428/23.01.2018г. по
ч.гр.д. № 961 по описа за 2018г. на Варненски районен съд, 17 състав, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 386.50 лева /триста осемдесет
и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 326.50 лева /триста двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: