№ 3062
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110100629 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.
З. Л., с която са предявени следните осъдителни искове:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 1822.51 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № 12Б, находящ се в гр. София, ул „Джовани Горини“ № 2А, ет.4, за
периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г., както и за сумата от 22.52 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г.;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 336.16 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.– 06.12.2022г., както и за сумата от 4.74 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-06.12.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът, като наследник на В. Н. Т., починала на 21.01.2009г., е
собственик на процесния имот, поради което е задължен да заплати стойността на
потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение,
но не е сторил това. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на
експертизи. Претендира разноски.
Ответникът Г. З. Л. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва заявява, че
имотът е необитаем, радиаторите са свалени, за което има представени протоколи.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите
1
документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 01.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от
03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД, както и договор,
сключен между ЕС и ФДР от 08.10.2001г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК
на ВКС решението на ОС на ЕС и сключения въз основа на него договор обвързват
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота
е била потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Топлинната енергия е определена за отоплителни тела с мощност 332.640
Вт за периода 10.2020г.-04.2021г. по действаща методика, описана в Приложение към чл. 61,
ал. 1, т. 6.9 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването – на база
максимален специфичен разход за сградата – 1.60366 дел/Вт. Топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е на база 2 броя потребители по 140 дневно за един, без водомер и
съгласно т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Топлинната енергия за сградна
инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1,
т.6.1.1. от Наредбата в зависимост от пълния отопляем обем – 93 кв.м. и този на ЕС – 3574
кв.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни
данни за потребление, са в размер на 2099.89 лева, от които 303.36 лева за отопление и
сградна инсталация и 1796.53 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравняването,
дължимата сума е 1822.45 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
2
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
От изисканите доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че ответникът
Г. З. Л. е собственик на топлоснабдения имот - апартамент № 12Б, находящ се в гр. София,
ул. „Джовани Горини“ № 2А, ет.4, като собственик на В. Н. Т..
В открито съдебно заседание обаче, ответникът Г. З. Л. изрично заяви, че е собственик
на топлоснабдения имот - апартамент № 12Б, находящ се в гр. София, ул. „Джовани
Горини“ № 2А, ет.4,, като наследник на В. Н. Т., поради което изявлението му следва да се
приеме за признание на неизгодно за него обстоятелство.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
3
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисиз“ ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
4
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание. Стойността се дължи щом услугата е извершена.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
5
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Направеното от ответника признание на факта, че е собственик на апартамент 12Б,
находящ се в гр. София, ул. „Довани Горини“ № 12А, ет. 4, дава основание да се заключи, че
като собственик на имота той се явява страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в
какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника.
Заключението дава основание да се заключи, че процесният имот е топлоснабден и не е
начислявана служебна енергия по чл. 44, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и тълкувателната практика, както се посочи по-горе, отреждат като
потребители собствениците на имоти в сграда в режим на ЕС, чието мнозинство е взело това
решение. Хипотезата е различна от тази по чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според който текст клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Казано по друг начин, ответникът не доказа
прекратяване топлоподаването на към отоплителните тела, поради което е задължен за
всички суми. Изложените от него в този смисъл твърдения остават неподкрепени с
доказателства, поради което не се споделят и този съдебен състав счита, че към момента не е
налице хипотезата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ.
Не се възразява срещу размера на търсените вземания, поради което и след
заключението на вещото лице съдът приема претенцията за доказана по основание и размера
на сумата за главница за топлинна енергия от 1822.45 лева, като за разликата над тази сума
до пълния искан размер от 1822.51 лева предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Основателен и доказан се явява обусловения от главния иск – иск по чл. 86 за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, както и за главницата за дялово разпределение,
доколкото същото е извършено съобразно нормативните изисквания и вземането е
изискуемо.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
6
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 4.74 лева–
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-
06.12.2022г.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 587.43 лева, от които 87.43 лева
държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно
уважената част от иска са разноски в общ размер на 536.14 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. З. Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. София, ул.
„Брезник“ № 002А, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 1822.45
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № 12Б, находящ се в гр. София, ул. „Джовани Горини“ № 2А, ет.4, за
периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г., както и за сумата от 22.52 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената главница за топлинна енергия до
размера на търсената сума от 1822.51 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за
сумата от 336.16 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.– 06.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 4.74 лева за периода 31.12.2019г.-06.12.2022г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. З. Л., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 536.14 лева – разноски в настоящото производство
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
7
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8