№ 198
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение север“ АД гр.
Варна, ЕИК ********* против решение № 260311 от 01.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4155/2020 г. на Русенския районен съд, с което е
признато за установено, че В. В. Н., от гр. Русе, не дължи на
„Електроразпределение север“ АД сумата от 648,36лв., представляваща
начислена корекция на електроенергия по фактура № *********/19.06.2020 г.
за периода от 19.03.2020 г. до 19.06.2020 г. за клиентски №
**********.Излага доводи за неправилност на решението, като постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя
направените от първоинстанционния съд правни изводи противоречат на
събраните писмени доказателства и установеното от фактическа страна.
Намира, че в случая са налице всички предпоставки и законосъобразно
извършено преизчисление на количеството ел. енергия, поради което
потребителят следва да заплати стойността на реално доставената и
1
консумирана ел. енергия в обекта.Моли въззивния съд да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения
установителен иск, при законните последици.
Ответникът по жалбата В. В. Н., от гр.Русе, изразява становище, че
същата е неоснователна. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК. Ищецът е поискал да се признае за
установено, че не дължи на ответното дружество - „Електроразпределение
север“ АД гр. Варна сума в размер на 648,36лв., представляваща корекция за
периода от 19.03.2020 г. до 16.06.2020 г. Изложени са твърдения за
неправилно приложена процедура за изчисляване и коригиране на сметките
на потребителите. Оспорен е съставения констативен протокол по чл. 49, ал. 3
ПИККЕ, както и размера на определеното задължение. Изложени са
твърдения, че служебно отчетените и начислени му количества ел. енергия не
могат да бъдат реално потребени за посочения във фактурата период.
Ответникът „Електроразпределение север“ АД гр. Варна е изразил
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е
аргументи за допустимост на извършената корекционна процедура. Развил е
подробни доводи за дължимостта от ищеца на процесната сума.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на
посочения в исковата молба адрес.
От служители на ответника е съставен констативен протокол №
5700453 от 16.06.2020 г. Видно протокола, по време на проверката било
установено, че има неправомерно монтиран проводник, вследствие на което
част от консумираната в обекта електроенергия не се измерва от средството
2
за търговско измерване /СТИ/. В протокола е посочено, че е извършено
измерване на място с еталонен уред, по който начин е установено, че
процесният електромер отчита с грешка -84,78% при товар 10,84А. При
премахване на капака на клемения блок, служителите са установили
неправомерно поставен мост (шунт) между входящия и изходящия проводник
на уреда със сечени 4 кв.мм. Извършено е премахване на установения „мост“
без да бъде подменян електромера. Съставеният констативен протокол е
подписан от трима служители на ответното дружество - Д.Ю., И.К. и К.В. и
от свидетел – И.И.Г..
Въз основа на констатациите по протокола, дружеството е изготвило
справка № 58586-2D32 от 18.06.2020г., с която на основание чл. 50, ал.2 и
ал.3 от ПИКЕЕ е извършена корекция на сметката на абоната за периода
19.03.2020г. до 16.06.2020г. (за 90 дни) и му е начислена допълнителна
електроенергия в размер на 3247,2 квтч. За това количество електроенергия е
издадена фактура №**********/19.06.2020г. на стойност 648,36лв.
В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан Д.Ю.,
който работи в „Електроразпределение Север“-АД като „специалист
енергиен контрол“ и е извършил проверката на електромера. Свидетелят
установява, че проверката е извършена след като имало подаден сигнал от
други колеги , които отивайки на адреса на ищеца, за да прекъснат
електрозахранването му, установили „нещо нередно“. Когато разпломбирали
клемения блок служителите, които трябвало да прекъснат захранването
установили, че има поставен мост. Ето защо те се обадили на Ю., който при
нередности следвало да извърши проверка и да състави протокол. Свидетелят
установил, че таблото с електромерите било отворено, пломбата на клемения
блок на уреда на ищеца била скъсана, но от кого, дали от служителите преди
него или от абоната не знае. Твърди, че са потърсили абоната, за да присъства
при проверката и съставянето на протокола, но не го намерили. Ето защо с
другите колеги потърсили свидетел – спомня си, че стояли до входа на блока
и там „някой влязъл или излязъл“ и го помолили да се подпише. Завели го до
таблото.Свидетелят Ю. уточнява, че човекът, който се подписал, не е
присъствал на проверката. Уточнява още, че не са виждали документи за
самоличност на този човек, а записали като данни това, което той им
съобщил.
3
От показанията на св.Ю. се установява още, че таблото в което се
намирали електромерите на живущите в блока, включително и на В.Н., се
заключвало с ключ, с който би следвало да разполагат само служители на
ответното дружество.
Въпреки извършените справки и проверка на място от длъжностното
лице по призоваването, по делото не е установена самоличността на
посочения в протокола независим свидетел.
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
допълнително начислената в резултата на корекцията електроенергия на
ищеца би могла да му бъде доставена и съответно потребена, като се има
предвид пропускателната способност на присъединителната линия.
Математически правилно е извършено изчислението на количеството и
стойността на допълнително претендираната за заплащане електроенергия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което подадената срещу
него жалба е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест
ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да
проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна
връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Това
означава, че конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е
коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената във фактурата сума.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното
4
дружество. Безспорно е, че електромерът на ищеца е присъединен към
електропреносната мрежа.
Спорен по делото е въпросът дали „Електроразпределение север“ АД
Варна е начислило правилно сумата от 12 061,48 лв. като корекция на
сметката му по реда на чл. 50, ал. 2 и 3 от Правила за измерване на количество
енергия, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 67 от 24.04.2019 г. на
Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г.
Настоящата инстанция намира, че по делото остава недоказано
осъществяването на факта, описан в констативния протокол от 16.06.2020 г.
Съставеният КП, представлява частен свидетелстващ документ, който не носи
подписа на въззиваемия. При това положение в Правилата за измерване на
количество енергия са уредени изисквания, които следва да са изпълнени, за
да се приеме, че констативният протокол е съставен надлежно. В случая
твърденията на жалбоподателя са, че е налице неправомерно поставен мост
между входящия и изходящия проводник на уреда.Това е отразено в
процесния констативен протокол. Ето защо безспорно следва да се съблюдава
нормата на чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, съгласно която при извършване на проверки
по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол. Констативният протокол
по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител, а съгласно ал. 3 на същия член при
отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат
протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от
страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
В случая по делото безспорно се установява, че потребителят е отсъствал,
а вписаният като подписал независим свидетел И.И.Г., не може да бъде
открит, въпреки извършените справки и проверки. Предвид изложеното от
св.Ю., че не е преверена самоличността на човека, случайно минал през входа
на блока, който се подписал като независим свидетел, обосновава съмнение в
5
коректността и истинността на вписаното обстоятелство. Нещо повече, св.Ю.
уточнява, че лицето И.Г. не е пресъствало при проверката.Така изложено
води до краен извод, че протоколът не е съставен по предвидения в ПИКЕЕ
ред.
При това положение не могат да се приемат доводите във въззивната
жалба, че по делото са налице достатъчно доказателства, които потвърждават
фактите, посочени в констативния протокол. В случая е налице специфична
процедура по чл. 50 ПИККЕ, изразяваща се в едностранна корекция, която на
практика се осъществява самостоятелно от една от страните в
облигационното отношение – операторът на съответната мрежа за
електрическа енергия. С оглед едностранния характер на корекцията в
ПИКЕЕ са предвидени изисквания, чрез които да се регулира тази
едностранна намеса, като се даде възможност и на другата страна по
облигационното правоотношение (потребителят) да участва при извършване
на корекцията. Неоткриването на потребителя (съответно отказът му да
участва) следва да се удостовери от поне един свидетел, който не е служител
на оператора. Целта на това изискване е даден факт да не бъде установяван
само от едната страна по облигационното правоотношение, която се явява
заинтересована. За установяването на факта на неправомерно вмешателство е
необходимо присъствието на страни, които не са заинтересовани от този факт
(т. е. не участват в облигационните правоотношения), което в случая не е
доказано. Същевременно следва да се има предвид, че всички други
доказателства по делото се основават именно на констативния протокол.
Изслушаната съдебно-техническа експертиза е направила изводите си въз
основа на отразеното в протокола. Другият разпитан по делото свидетел е
съставителят на протокола. Следователно останалите доказателства по делото
са производни именно на констативния протокол и след като той не е годен да
докаже отразените в него факти, то и останалите доказателства по делото не
могат да се кредитират в тази им част.
По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се
установи наличието на основание за доставчика да извърши корекция на
сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по
иска, че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на
недължимостта й е основателен и правилно е уважен изцяло от първата
6
инстанция.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемия
разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.Жалбоподателят не е направил
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемия, и същото се присъжда в пълен
размер.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260311 от 01.04.2021 г., постановено по
гр. д. № 4155/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД Варна, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки от двама от членовете на
УС: А.К., Г.К. и Р.Л. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Н., ЕГН **********, от гр.
Русе, сумата от 500лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7