РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300500474 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №254/29.07.2022г. на Карловския районен съд ІІІ гр. с.
постановено по гр. д. №1889/2021г. в частта, с която се осъжда на основание чл. 128 от
КТ и чл. 86 от ЗЗД, „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. *****, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с
ЕГН ********** от град ***** сумата от 8 058.42 лева (осем хиляди петдесет и осем
лева четиридесет и две стотинки), представляваща дължими и незаплатени трудови
възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември
2019 година, за месеците януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година,
за месеците април, юни и юли 2021 година, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 30.11.2021г. до окончателното плащане, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на 1249.63 лева (хиляда двеста четиридесет и девет лева
шестдесет и три стотинки), представляващо лихвата за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и
декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април и май 2020 година и
за месец юли 2021 година, както и да заплати на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД сумата 722.73 лева (седемстотин двадесет и два лева седемдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г.
и 2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021 г. до
окончателното плащане.
1
Жалбоподателят „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** моли съда да отмени
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове.
Въззиваемата страна Р. Н. Ф. с ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна
и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че Р. Н. Ф. е работил по трудов договор през процесния период на
длъжност „*****“, а това се установява от представените от страните писмени
доказателства и заключението на икономическата експертиза.
Доколкото представените с отговора на исковата молба преписи от ведомости за
заплати не са били представени в оригинал, въпреки че първоинстанионният съд е
задължил ответника да го стори и затова ги е изключил от доказателствата по делото,
то положителният факт на плащане на процесните суми остава недоказан.
Ето защо съдът приема, че исковете са доказани по основание, а за техния
размер съдът съобрази основното и допълнително заключение на икономическата
експертиза с вещо лице Пл. К.. От констатациите на експерта се установява, че са
седемнадесетте месеца, за които въззиваемият претендира заплащане на трудови
възнаграждения, а именно: март, април май, юни, юли, август, ноември и декември
2019 година; януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година и април, юни
и юли 2021 година му се дължи обща сума в размер на 8 568.15лв., която сума се
получава като сбор от посочените в таблицата на л. 87 от делото на районния съд
трудови възнаграждения за четиринадесет месеца в общ размер от 6 896.22лв. и
трудовите възнаграждения за декември 2020г., април и юни 2021г., които не са
включени в посочената таблица и които възлизат в общ размер на 1 671.93лв.
(563.46лв. за декември 2021г.; 559,45лв. за април 2021г. и 549.02лв. за юни 2021г.)
Доколкото е налице забрана да се влошава положението на жалбоподателя,
уредена в нормата на чл. 271, ал.1, изр. второто ГПК, то решението в частта, с която се
присъжда трудово възнаграждение за процесните месеци в размер на 8 8 058.42лв.
следва да се потвърди, като върху която сума се дължи законна лихва от подаване на
исковата молба – 30.11.21г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва от падежа на всяко едно вземане до завеждане на делото в размера посочен в
заключението на вещото лице – 1 249.63лв.
По отношение на обезщетението за неползван платен годишен отпуск от
посоченото по – горе заключение на икономическата се установява, че за 2020г. Р. Н.
Ф. не е ползвал 6 дни, за които му се полага обезщетение по реда на чл. 224 от КТ в
размер на 206.49лв., а за 2021г. въззиваемият не е ползвал 15 дни, а съответното
обезщетение възлиза на 516.24лв. или общо това прави 722.73лв., която сума се дължи
2
със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното ú изплащане, в
който размер този иск следва да се уважи.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете по начина и в
размерите указани по – горе, районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на възизваемия
сумата от 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №254/29.07.2022г. на Карловския районен съд ІІІ гр.
с. постановено по гр. д. №1889/2021г. в частта, с която се осъжда на основание чл. 128
от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. *****, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с
ЕГН ********** от град ***** сумата от 8 058.42 лева (осем хиляди петдесет и осем
лева четиридесет и две стотинки), представляваща дължими и незаплатени трудови
възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември
2019 година, за месеците януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година,
за месеците април, юни и юли 2021 година, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 30.11.2021г. до окончателното плащане, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на 1249.63 лева (хиляда двеста четиридесет и девет лева
шестдесет и три стотинки), представляващо лихвата за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и
декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април и май 2020 година и
за месец юли 2021 година, както и да заплати на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД сумата 722.73 лева (седемстотин двадесет и два лева седемдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г.
и 2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. *****, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН
********** от град ***** сумата от 400 (четиристотин) лева разноски, направени във
възивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4