№ 835
гр. *, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110101997 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
град *, срещу Г. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: град *, иск с правно основание чл. 109 ЗС
за осъждане на ответника да премахне неправомерно изградения от него зид, препятстващ
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, чрез достъп до предвидената,
съгласно проектната документация, входна врата, по отношение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №
*27.09.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, със Заповед № *-30.01.2023 г. на Началника на СГКК – *, находящ се в град *, ет. 1, с
предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, без данни за площ по документ за собственост, а по данъчна
оценка с площ от 84 кв.м., без съседни самостоятелни обекти в сградата.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, находящ се в град *, ет. 1, с
предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, без данни за площ по документ за собственост, а по данъчна
оценка с площ от 84 кв.м., без съседни самостоятелни обекти в сградата, ведно с 50 кв.м.
ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор
*, с площ от 689 кв.м. Твърди се, че посоченият недвижим имот е придобит от ищеца по
силата на Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ *, с Район на действие –
Окръжен съд – *, влязло в сила на 24.02.2023 г.
Ищецът заявява, че сграда с идентификатор *.1 е в режим на етажна собственост, като
с ответника са съсобственици по отношение на ПИ с идентификатор *. Сочи се, че съгласно
архитектурните проекти на сградата към собствения на ищеца самостоятелен обект има
първа входна врата, след която по коридор се достига до входната врата на жилището, като
ответникът препятствал достъпа на ищеца до първата входна врата, съответно до
коридорното пространство, като е зазидал същата. Твърди се от ищеца, че единственият
достъп до жилището му е през вратопрозорец, който води директно в спалното помещение,
1
като до същия се достигало по тънки железни стъпала, което представлявало опасност за
живота и здравето.
Заявява се в исковата молба, че ищецът е поканил ответника да премахне поставения
на входната врата зид, като изграден в нарушение на строителните правила и норми, но към
настоящия момент това не е сторено.
По изложените съображения и доколкото поставянето на посочения зид представлява
неправомерно действие, ограничаващо пълноценното ползване на имота на ищеца, същият
предявява исковата си претенция за осъждане на ответника да премахне зида и да
възстанови състоянието на процесния имот преди неправомерното му изменение.
Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот
на посоченото от същия основание.
Оспорват се твърденията, че сградата е в режим на етажна собственост, че е налице
входна врата, до която ищецът няма достъп, поради изграден от ответника зид, като се
твърди, че достъпът до имота на ищеца винаги се е осъществявал през посочения
вратопрозорец. Оспорва се твърдението, че имотът на ищеца е неизползваем в пълния му
обем, като се заявява, че исковата претенция цели неоснователно увеличаване на площта на
същия. Оспорва се ответникът да е бил канен от ищеца да премахне процесния зид.
По изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноски за производството.
В открито съдебно заседание ищeцът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата претенция, като изразява становище за нейната основателност и доказаност от
събраните в хода на производството доказателства.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, иска
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.02.2023 г на ЧСИ *,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №
*27.09.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, със Заповед № *-30.01.2023 г. на Началника на СГКК – *, находящ се в град *, ет. 1, с
предназначение: жилище, апартамент е възложен на ищеца Х. Н. М.. Приобщени като
писмени доказателства по делото са Скица на поземлен имот № *-27.11.2022 г., Скица на
сграда № *-27.11.2022 г., Схема на самостоятелен обект в сграда № *-13.02.2023 г.
Представени от ищеца са Строително разрешение № * от 20.11.1970 г. с предмет
строене на жилище на два етажа, Обяснителна записка на Районна проектантска
организация – *, копие на одобрен архитектурен проект на процесната сграда.
Приобщено като писмено доказателство по делото е Писмо рег. № * от 13.12.2024 г. на
Зам. – директор на ОД МВР – *, съгласно което за периода от 01.01.2014 г. до 08.12.2024 г. в
АИС на МВР е налична информация за преминаване през границата на Република България
на ответника Г. Ж. Ж. на 30.05.2016 г., а именно: излизане от България през ГКПП Аерогара
*.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
2
Свидетелят * твърди, че познава ответника и неговите родители, като е посещавал
процесното жилище от 1992 г., включително е живял в него. Заявява, че входът за жилището
винаги е бил през вратопрозорец от двора, като свидетелят обитавал жилището до въвода на
ищеца в него. Сочи, че не знае някога да е имало друг вход за апартамента.
В производството е проведена Съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението
на която жилищната сграда е двуетажна с изградено вътрешно стълбище, което обслужва
избения етаж, първия и втория жилищни етажи. Входната врата от общото стълбище за
втория етаж е зазидана с плътна стена, като достъп до първия етаж има по малка метална
стълба към терасата на етажа. Съгласно архитектурните проекти е одобрено да се изградят
по един апартамент на етаж, като входът на всяко жилище е от площадката на общото
вътрешно стълбище на сградата. Входната врата на процесното жилище на ищеца е
зазидана, което ограничава достъпът до имота от вътрешното стълбище на сградата, както е
по проект. В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че входната врата за жилището
е зазидана отдавна, като няма следи от скорошни СМР. Сочи, че изграденият към момента
вход към процесното жилище е нерегламентиран.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
При така релевираните от ищеца твърдения възникването на спорното право по иска се
обуславя от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните
материални и процесуални предпоставки (юридически факти): че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР,
находящ се в град *, ет. 1, с предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, без данни за площ по документ за
собственост, а по данъчна оценка с площ от 84 кв.м., без съседни самостоятелни обекти в
сградата, ведно с 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор *, с площ от 689 кв.м., по силата на Постановление за
възлагане на недвижим имот на ЧСИ *, с Район на действие – Окръжен съд – *, влязло в
сила на 24.02.2023 г.; наличието на неправомерно изграден от ответника зид пред входната
врата на собствения на ищеца имот, ограничаващ пълноценното ползване на същия от
ищеца, включително към настоящия момент.
В тежест на ответника, от друга страна, е да установи твърдените факти, на които
основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително че
достъпът до имота на ищеца винаги се е осъществявал през посочения в исковата молба
вратопрозорец.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството на
следните факти и обстоятелства: че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
както и че е налице достъп до последния през т.нар. вратопрозорец.
Недоказана в производството обаче остана втората материалноправна предпоставка за
уважаване на исковата претенция, а именно: наличието на неправомерно изграден от
ответника зид пред входната врата на собствения на ищеца имот, ограничаващ
пълноценното ползване на същия от ищеца, включително към настоящия момент.
Действително, установи се по делото, съгласно заключението по изслушаната в
производството Съдебно-техническа експертиза, че входната врата от общото стълбище за
втория етаж е зазидана с плътна стена отдавна, като няма следи от скорошни СМР.
Последното ограничава достъпът до имота от вътрешното стълбище на сградата, както е по
проект, като достъпът до първия етаж е по малка метална стълба към терасата на етажа,
който вход е нерегламентиран.
3
Не бяха ангажирани обаче от страна на ищеца, въпреки изрично указаната му в тази
насока доказателствена тежест, доказателства неправомерно изграденият зид пред входната
врата на собствения на ищеца имот да е реализиран именно от ответника. От събраните в
производството гласни доказателствени средства, чрез показанията на свидетеля *, които
съдът кредитира като ясни и последователни, се установи, че от 1992 г. до въвода на ищеца
във владение на процесното жилище входът за същото е бил през вратопрозорец от двора,
като на свидетеля не е известно някога да е имало друг вход за апартамента. От друга
страна, установи се по делото от приобщеното Писмо рег. № * от 13.12.2024 г. на Зам. –
директор на ОД МВР – *, че ответникът е преминал през границата на Република България
на 30.05.2016 г., като е излязъл от страната през ГКПП Аерогара *. Макар и неизчерпателна,
изготвената справка е индикация в насока на изложените от ответника твърдения, че същият
трайно пребивава извън територията на България, като за оспорване на посоченото
обстоятелство не бяха ангажирани доказателства в производството от страна на ищеца.
Липсата на доказано неправомерно действие, осъществено от ответника, водещо до
нарушаване на пълноценното ползване на собствения на ищеца недвижим имот, налага
извод за неоснователност на предявената искова претенция, поради което и същата следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски за производството. Същият претендира
разноски за издаване на съдебно удостоверение, като доказаните такива са в размер на 5
лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателност, с оглед на
цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на производството, броя на
проведените открити съдебно заседания и събрания в същото доказателствен материал.
Съответно на посочените критерии е адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, който
следва да бъде присъден в полза на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Н. М., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу Г. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: град *, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да премахне неправомерно изградения от него зид, препятстващ ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост, чрез достъп до предвидената, съгласно
проектната документация, входна врата, по отношение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №
*27.09.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, със Заповед № *-30.01.2023 г. на Началника на СГКК – *, находящ се в град *, ет. 1, с
предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, без данни за площ по документ за собственост, а по данъчна
оценка с площ от 84 кв.м., без съседни самостоятелни обекти в сградата.
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ж. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от общо 705 (седемстотин и пет) лева – разноски
за настоящото производство, от които: 5 (пет) лева – такса за съдебно удостоверение и 700
4
(седемстотин) лева - адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5